Даниел Стийл
Спомен (47)

47.

Когато Теди отиде да види Ванеса в апартамента на Пати и Грег, сърцето го заболя от това, което завари. Ванеса седеше в стаята си, загледана през прозореца, и когато той я заговори, тя сякаш не го чу. Не помръдна, докато не я докосна по рамото и не я разтърси леко, произнасяйки името й. Тогава момиченцето се обърна към него с широко отворени, празни очи, които изразяваха повече мъка, отколкото би могъл да понесе.

Теди се опита да разговаря с Грег за безумното решение на Пати да поеме настойничеството над Ванеса, но да се разговаря с Грег бе практически невъзможно. От обяд нататък той вече не бе трезвен. Седеше в офиса просто да поддържа впечатлението, че все още управлява адвокатската фирма, ала това всъщност правеха други вместо него. Той само трябваше да присъства в кабинета си, да пие безшумно и да се старае да не падне от стола. За да го улучи в нормално състояние, Теди бе принуден да го издебне рано сутринта и след една седмица безрезултатни опити най-накрая успя, появявайки се в офиса минутки, след като бе пристигнал и преди да е имал време да си налее първото питие.

— За бога, човече, как можа да й позволиш да направи такова нещо? Вие с Пати сте напълно чужди за това момиче. То ви е виждало едва няколко пъти. А точно сега има нужда от хора, които чувства близки. Загуби майка си, дома си, малката си сестричка. Детето е в шок, за бога. Виж го само, изпаднало е в пълна депресия. — Той не успя да разговаря с Ванеса, тя не реагираше на въпросите му дори за най-обикновени неща. — Пати всъщност не я познава, нещо повече, тя мразеше майка й. Какво, по дяволите, искате от едно деветгодишно момиче?

— Аз не искам нищо. — Грег отправи към него безизразен поглед. — Тя иска. Винаги е искала дете. — А после извади от бюрото си бутилка бърбън. — Веднъж ми заяви, че винаги е искала да има дете от Бред. Аз не мога да й дам, ти знаеш. Пипнах проклетия сифилис в колежа. — Сви рамене и отпи първата глътка. — Казах й, преди да се оженим, но ме успокои, че това нямало значение за нея. — Погледна Теди с тъга в очите. — Ала се оказа, че има. Винаги съм го знаел. Изглежда, е трябвало да й го кажа, преди да се сгодим, но не го направих. — Той вдигна печален поглед към Теди, а после пак го втренчи в чашата. — Знаеш ли, мисля, че въобще никога не ме е обичала. Омъжи се за мен, за да си отмъсти на Бред. На него обаче хич не му пукаше какви ги върши. Беше луд по Серена. И тя беше красива, мисля, че мама сбърка в заслепението си, като я гони до дупка. Но сега е вече твърде късно.

— Не, не е. Все още можеш да направиш нещо човечно. Остави ме да взема Ванеса, тя има нужда от мен.

Грег поклати глава.

— Не мога. Пати е решила, че иска детето, Теди, и аз и ти не сме в състояние да сторим абсолютно нищо. Знаеш каква е. В някои отношения е по-лоша от мама, упорита, зла и отмъстителна. — Изрече го безпомощно и довърши първия си бърбън, а Теди го погледна с присвити очи.

— Можеш, по дяволите! Можеше да се откажеш от детето. Пати не обича Ванеса, аз я обичам.

— Така ли? — Грег стрелна изненадано брат си. — Защо? Аз самият не обичам много деца. — Теди не бе учуден. Грег не обичаше никого, а най-малко себе си. Освен това бе непрекъснато пиян през последните десет години и бе чудно, че изобщо съзнаваше, че е жив. — Не разбирам, по дяволите, защо я искаш, освен… — Вторачи се в Теди и си наля още една чаша. — Ти винаги си обичал майка й, нали? — Той не отговори. — В това няма нищо лошо. И аз навремето имах няколко мацки. — Стомахът на Теди бавно се сви. Брат му бе на трийсет и девет години, а говореше като грохнал старец. Но най-лошото от всичко бе, че той приличаше на такъв. На пръв поглед човек не би могъл да отгатне възрастта му. Имаше вид на петдесет и пет — шейсетгодишен мъж. Дългите години системно пиянство не бяха минали без последствия. — Спал ли си някога със Серена, Теди? — Грег се облегна на стола си с неприятна усмивка.

— Не, ако това въобще е твоя работа. И не съм дошъл да обсъждаме Серена. Дойдох да разговарям за Ванеса и защо, по дяволите, жена ти поиска временно настойничество над това дете.

— Тя възнамерява да я осинови. — Гласът на Грег бе абсолютно безразличен и вътрешно Теди побесня.

— Това е абсолютна лудост. Тя не я обича.

— Е, та какво, по дяволите? Какво общо има тук любовта? Мислиш ли, че майка ни ни е обичала? Глупости, дявол знае, пък и кой ли го интересува?

— Грег — Теди се наведе и сграбчи ръката му, преди да си е напълнил отново чашата — кажи на съда, че не искаш Ванеса, моля те. Детето е нещастно с теб и Пати. Съжалявам, че трябва да бъда толкова откровен, но само я погледнете. Тя просто се топи пред очите ви. Дори не ви вижда, не се чувства удобно при Пати. Не може да я държите в това семейство като в затвор. За бога… — Очите на Теди се напълниха със сълзи, а брат му издърпа ръката си и все пак успя да си налее.

— Е, ще й купим малко нови играчки.

— Играчки! — Теди скочи на крака. — Играчки! Ванеса загуби баща си, майка й съвсем наскоро бе убита, видя сестричката си може би за последен път, а ти си тръгнал да й купуваш играчки. Не разбираш ли от какво има нужда това дете?

Грег го загледа ядосано.

— Тя ще получи всичко, от което има нужда, Теди. А сега, за бога, забрави за това. Идвай да я виждаш, когато пожелаеш. Ако толкова искаш деца, ожени се и си имай свои. Пати и аз не можем.

— Но ти не искаш деца. И не в това е въпросът, по дяволите, а какво е добро за детето.

— Като не ти харесва… — Грег стана и започна да се разхожда из стаята, при което Теди забеляза, че походката му вече е нестабилна, и след миг добави през рамо: — Тогава заведи дело. Съдът си знае работата. Даде бебето на гърците, а дъщерята на Бред повери на нас. Ти нямаш съпруга, Тед. Детето се нуждае от дом с мъж и жена. Не можеш да отгледаш едно дете като ерген.

— Защо не? Когато съпругата почине, да не би да дават децата за осиновяване?

— Но тя никога не ти е била съпруга.

— Не в това е въпросът.

— Точно в това е. — Грег се приближи и застана с лице към него. — Мисля, че точно в това е проблемът. Винаги си бил влюбен в тази сексапилна италианска мацка, за която Бред се ожени. Ти мразеше Пати и сега отново искаш да ми мътиш водата.

Теди гледаше вцепенен.

— Че кога съм ти мътил водата?

— Гадост. — Грег изпръхтя и гаврътна остатъка от напитката. — Кога ли не си? Всичко, което ти правеше, татко го смяташе за превъзходно. Ти беше бебчето на мама, а Бред беше звездата. Всеки път, когато аз започнех да привличам вниманието им, се появяваше ти, правейки се на сладурче, и разваляше всичко. — Грег намусено изгледа брат си. — Беше ми дошло дотука от теб още преди години — и той прокара ръка над веждите си — а сега искаш да ми създаваш проблеми с жена ми. Тази жена не е отстъпила за едно-едничко нещо от деня, в който се оженихме, и ако тя желае Ванеса, значи ще я получи. А аз, естествено, няма да застана на твоя страна и да се откажа от хлапето. Тя ще ме направи луд, така че забрави за това, просто забрави. — Той му хвърли заплашителен поглед и си сипа трета чаша в продължение на половин час. — Ясно ли е, малкият? Разкарай се.

Теди го гледа около половин минута, като почти безпристрастно се чудеше колко ли скоро щеше да умре от цироза, а после, без да му каже нито дума повече, се обърна и излезе. Следващата му спирка тази сутрин бе при майка му, но резултатите там не бяха по-добри, отколкото с Грег.

— Странно. — Лицето й бе започнало страшно да се набръчква, ала беше още красива, а снежнобялата й коса си беше все така гъста. — Това дете не принадлежи на нашето семейство. И никога не е принадлежало. И сега не принадлежи нито на теб, нито на Грег или на Пати. Трябва да го изпратят на онези гърци, където му е мястото. Нека си стои при тях.

— Господи, ти никога няма да се промениш. — Сърцето го заболя от мъка, че никой не желае да му помогне. Той отчаяно искаше да вземе Ванеса, защото я обичаше и защото тя всъщност беше част от Серена. Но точно това караше майка му да я мрази. А фактът, че е дете на Бред, караше Пати да я иска. — Те ще унищожат детето. Съзнаваш го, нали?

— Това не е нито мой, нито твой проблем.

— Как да не е, по дяволите! На теб ти е внучка, а на мен ми е племенница.

— Тя е дъщеря на една курва. — Гласът й бе злокобно тих.

— Проклета да си! — Очите на Теди се напълниха със сълзи и той вдигна ръка, сякаш да удари майка си, но от възмущение и гняв бе просто изпаднал в шок и само се обърна настрана, целият разтреперан.

— Свърши ли вече? — Той не отговори. — А сега си върви и не се връщай тук, докато не се вразумиш. Очевидно твоята заслепяваща страст към тази жена е засегнала ума ти. Довиждане, Теди.

Той излезе, без да продума повече, и вратата тихо се затвори след него.