Джеймс Осуалд
Книга на душите (46)

46.

Събужда я болката в главата, както и острите бодежи в стомаха. Опитва се да се разсъни и проклина мъжа си, това дебело копеле, което отново е отмъкнало цялата завивка. И каква, по дяволите, е тази миризма? Повръщал ли е?… Сигурно пак е пиян до безсъзнание. Май и тя трябва да е ударила няколко, ако се съди по състоянието на главата й. Божичко, надява се да не са правили секс.

Опитва се да докопа завивката и осъзнава, че ръцете й са вързани. Как може досега да не е забелязала, че ръцете й са вързани над главата? И колко трябва да е пияна, за да позволи на това копеле съпруга си да я върже така? Мамка му, не можеше да повярва, че са се сдобрили и са правили секс. Не и отново. Не и докато онази ужасна харпия беше все още в къщата.

Ръцете я болят, в плътта й се забиват безброй игли дори при най-малкото движение. Божичко, как се беше докарала до това състояние? Пробва да се обърне и успява само наполовина. Тогава разбира, че и краката й са вързани. В този момент и последните остатъци от съня изчезват от съзнанието й, сякаш пометени от цунами.

За момент решава, че е ослепяла. Не вижда абсолютно нищо. Чернотата наоколо е толкова плътна, че може да усети как я притиска. Бавно раздвижва глава и се намръщва от болката в черепа. Чувства се така, сякаш мозъкът й вътре се е свил и трака по стените като сухо грахче в свирка. Кожата на бузата й се отърква в горната част на ръката, но тъмнината наоколо е толкова плътна, че тя не може да види дори това. Раздвижва главата си още малко, отново се опитва да се обърне настрана, въпреки че това, което пристяга ръцете и краката й, е опънато до краен предел. Тогава се появява страхът. Не можеше да си спомни някога, преди да е била чак толкова пияна. А и дебелият Хари никога не би я вързал, не беше в негов стил.

Опитва здравината на въжетата, като присвива колене, доколкото може. Докосват се едно друго и от допира на кожа в кожа разбира, че е гола. Главата я боли така, че в очите й изскачат искри при всеки опит за движение. Жалко само, че не могат да осветят нищо в нейния затвор.

Нейния затвор.

Как се е озовала тук, където и да е това? Спомените започват да се блъскат в главата й: свекървата й се надсмива; съпругът й, дебел и безполезен, лежи на дивана и гледа коледния епизод на Ист Ендърс; следва караница, породена от нищо конкретно и в същото време за всичко, което не е наред в живота й; после… после какво? Не може да си спомни.

Когато спира да се движи, разбира, че наоколо е твърде тихо. Чува собственото си хрипкаво дишане, сърцето й тупти твърде бързо в гърдите, кръвта й пулсира в тъпанчетата на ушите. Но не се чува нищо друго нито уличното движение, нито сирени в далечината, нито приземяващите се на близкото летище самолети. Нито вятърът.

— Хей… Хей?

Иска да каже думата тихичко, но от устните й излиза звук, не по-силен от шепот. Гърлото й дращи, езикът й е сух и набъбнал.

Никой не й отговаря.