Клеър Макинтош
Виждам те (43)

Благодарности

Всеизвестен факт е, че вторите книги могат да изиграят доста лоша шега на един автор, а тази нямаше да се появи без подкрепата, насоките и помощта на редица много щедри хора. Изказвам искрените си благодарности на Гай Мейхю, Дейвид Шипърли, Сам Блекбърн, Гари Фъргюсън, Дарън Уудс и Джоана Харви за помощта им в проучванията за тази книга. В щедро добавената художествена измислица всички грешки са мои. Специални благодарности за Андрю Робинсън, който отдели много от времето си, за да участва в създаването на тази книга.

Благодаря на Шарлът Бересфорд, Мерилин Дейвис и Шейн Кърк за дискусиите около сюжета и предварителния прочит на ръкописа, както и на Сали Бурман, Рейчъл Лавлок и Пол Пауъл, които бяха много щедри в благотворителния търг за правото да именуват някои от героите.

Обикновено животът на един писател е доста самотен. Моят е обогатен от общностите в Туитър, Инстаграм и Фейсбук, чиито членове винаги имат подръка окуражителни думи, виртуални чаши с шампанско и предложения за име на морското ми свинче. В онлайн и реалния ми живот продължавам да се изумявам от щедростта на идеи, с които ме подпомага криминалният свят. Наистина писателите са велика общност.

Късметлийка съм, че съм представлявана от най-добрата агентка в бизнеса, Шийла Кроули, и съм изключително горда, че съм автор на „Къртис Браун“. Специални благодарности за Ребека Ричи и Аби Грийвс за тяхната подкрепа.

Нямаше да съм и наполовина писателката, която съм сега, без таланта и прозорливостта на редакторката ми Люси Малагони, с която е истинско удоволствие да се работи. Екипът на „Литъл, Браун“ е изключителен и благодарностите ми отиват при Кърстийн Астър, Рейчъл Уилки, Ема Уилямс, Талия Проктър, Ан О’Брайън, Анди Хайн, Кейт Хибърт и Хелена Дори за ентусиазма и отдадеността им.

Трябва да се измисли някаква награда за семействата на писателите, които са постоянни жертви на промяната в настроението, крайните срокове, прегорелите вечери и закъсненията в училище. Може да не раздавам медали, но определено Роб, Джош, Еви и Джордж получават цялата ми любов. Те внасят светлина в живота ми и благодарение на тях книгите ми са реалност.

Най-накрая искам да благодаря от дъното на душата си на книжарниците, библиотеките и читателите, които се влюбиха в „Оставих те да си отидеш“ и я превърнаха в истински успех. Много съм ви благодарна и се надявам „Виждам те“ да ви хареса също толкова много.