Клеър Макинтош
Виждам те (32)

32

Нямаме време да направим нищо друго, освен да стоим и да чакаме Саймън да се качи горе.

Посягам към ръката на Кейти и тя хваща моята. Стискаме се окуражаващо. Това е нещо, което правехме, когато беше малка и я водех на училище. Аз я стисках веднъж и тя ми отвръщаше, после тя ме стискаше два пъти и аз й отвръщах. Морзова азбука за майки и деца.

— Три пъти означава обичам те — каза ми веднъж Кейти.

Стискам я три пъти сега, без да знам дали помни, и слушам стъпките по дървените стъпала. Дъщеря ми мигновено връща отговор на съобщението ми и усещам как горещи сълзи напират в очите ми.

Стълбището се състои от тринадесет стъпала.

Броя всяка стъпка. Единадесет, десет, девет.

Ръката ми е потна в ръката на Кейти, сърцето ми бие толкова силно, че не мога да разгранича ударите му. Дъщеря ми стиска пръстите ми толкова силно, че ме заболява, но не ми пука — аз също стискам нейните.

Пет, четири, три…

— Използвах ключа си, надявам се да нямаш нищо против.

— Мелиса!

— Боже мой, едва не ни причини инфаркт. Облекчението кара мен и Кейти да се засмеем истерично.

Мелиса ни поглежда странно.

— Какво правите тук? Обадих се в службата ти, но шефът ти ми каза, че си болна — наминах, за да видя дали си добре, и се притесних, когато не ми отвори.

— Не сме те чули. Ние… — Кейти млъква и ме поглежда, не е сигурна колко от случилото се да сподели.

— Търсихме доказателства — обяснявам на Мелиса. Изведнъж съм се опомнила и потъвам в стола до бюрото на Саймън. — Звучи налудничаво, но явно Саймън е човекът, качил в интернет всички тези маршрути… той е качил и моя маршрут.

— Саймън? — Виждам отказа й да повярва и объркването на лицето на Мелиса, емоции, които са изписани и на моето собствено. — Сигурна ли си?

Обяснявам й за касовата бележка от „Еспрес О-о!“ и имейла от полицай Кели Суифт.

— Саймън изгуби работата си през август — точно преди да започнат обявите. Лъгал ме е за всичко.

— Какво, по дяволите, правиш още тук? Къде е той в момента?

— Има интервю в Олимпия. Не знам по кое време — мисля, че каза в ранния следобед.

Мелиса поглежда часовника си.

— Може да се прибере всеки момент. Елате у нас, ще се обадим на полицията оттам. Мислила ли си, че е възможно? Искам да кажа… Господи, Саймън? — Усещам как сърцето ми отново заплашва да изскочи от гърдите ми, усещам го как се блъска в ребрата ми, как тупти в ушите ми. Изведнъж съм убедена, че няма да успеем да се измъкнем, че Саймън ще се прибере, докато всички сме на тавана. Какво ли ще направи, след като разбере, че е разкрит? Мисля си за Таня Бекет и Лора Кийн, злочестите жертви на извратената му онлайн империя. Какъв би бил проблемът да добави още три жени към общата бройка? Изправям се и стискам Кейти за ръката.

— Мелиса е права, трябва да се махнем оттук.

— Къде е Джъстин? — Страхът надвисва над мен и аз искам семейството ми да е заедно, трябва да знам, че и двете ми деца са в безопасност. Нямам представа какво ще стори Саймън, когато разбере, че сме научили.

— Спокойно, той е в ресторанта — отвръща Мелиса. — Тъкмо оттам идвам.

Облекчението ми е моментно.

— Не може да остане там — Саймън ще знае къде да го намери. Някой трябва да го замести.

Мелиса веднага влиза в ролята си на бизнесдама. Напомня ми на лекар, изправен пред голямо бедствие, който лекува пациентите си и им предлага утешителни думи.

— Ще му се обадя и ще му кажа да затвори.

— Сигурна ли си? Може…

Мелиса обгръща лицето ми с длани. Доближава се до мен и ме кара да се съсредоточа върху онова, което ми казва.

— Трябва да се махнем оттук, Зоуи, разбираш ли? Не знаем с колко време разполагаме.

* * *

Трите слизаме шумно по стълбите и не спираме, докато не стигаме приземния етаж. В коридора аз и дъщеря ми взимаме палтата, които сме хвърлили през парапета. Оглеждам се за чантата си, но Мелиса ме спира.

— Няма време. Ще се върна за нея, когато двете с Кейти сте в безопасност у нас.

Затръшваме предната врата и хукваме по пътеката, без да се бавим да я заключим. Минаваме през градинската врата на къщата на Мелиса. Тя отключва и ни приканва да отидем в кухнята.

— Трябва да се заключим — предлага Кейти. Поглежда Мелиса и мен, страхът е изписан върху лицето й. Долната й устна трепери.

— Саймън няма да се опита да влезе тук, мила, дори не знае къде сме.

— Когато види, че ни няма у дома, ще ни потърси тук. Заключи вратата, моля те! — Дъщеря ми е на път да се разплаче.

— Мисля, че е права — съгласява се Мелиса. Заключва два пъти предната врата и въпреки това, което съм казала на Кейти, се чувствам по-спокойна, след като чувам прищракването на ключалката.

— Няма ли да заключиш и задната врата? — пита Кейти. Цялата се тресе, а мен ме изпълва гняв. Как смее Саймън да причинява това на дъщеря ми?

— Винаги е заключена. Нийл е параноичен, що се отнася до крадци — дори не иска да държим ключа на място, което може да се види от градината. — Мелиса прегръща Кейти. — Обещавам ти, миличка, вече си в безопасност. Нийл е в командировка тази седмица, така че можете да останете колкото искате. Защо не сложите чайника, а аз ще се обадя на полицай Суифт, за да й кажа за касовата бележка, която сте намерили. Имаш ли номера й?

Вадя телефона от джоба си и го отключвам. Започвам да търся през номерата в него, докато не намирам този на Кели Суифт. Подавам апарата на Мелиса. Тя го поглежда.

— Горе обхватът ми ще е по-добър. Дай ми две минути. Направи ми услуга и ми приготви едно кафе, става ли? Капсулите са до машината.

Включвам кафемашината. Тя представлява модерно лъскаво чудо, което пени прясно мляко, приготвя капучино и само бог знае какво друго. Кейти прекосява кухнята. Поглежда през плъзгащите се врати към градината и опитва дръжката.

— Заключено ли е?

— Да. Изплашена съм, мамо.

Опитвам се да говоря спокойно, за да прикрия притеснението си.

— Няма да ни намери тук, мила. Полицай Суифт ще дойде и ще ни помогне, ще доведе полицаи, които ще арестуват Саймън. Не може да ни нарани.

Стоя пред кафемашината и поставям длани върху плота, мраморът под тях е студен и гладък. Сега, след като сме се измъкнали от къщата и се намираме в безопасност тук, страхът ми преминава в гняв и аз едва успявам да го скрия от Кейти, която вече се намира на ръба на истерията. Мисля си за лъжите, с които Саймън ме заливаше през месеците, в които си мислех, че работи; за уверенията му, когато донесох „Газет“ преди седмици, че не аз съм на снимката в обявата. Как е възможно да съм била толкова глупава?

Мисля си за дълговете, които Саймън твърди, че е натрупал. Уебсайтът вероятно му носи много повече, отколкото някога е изкарвал в „Телеграф“. Не се изненадвам, че не си е потърсил друга работа — защо да си губи времето? Онази позиция, за която е на интервю днес — съмнявам се дали въобще съществува. Представям си го как стои в някое кафене — не се приготвя за интервюто, а преглежда снимки на жени на телефона си и взима информация за маршрутите им от тетрадката си.

Кейти е неспокойна, крачи между прозореца и дългата бяла маса на Мелиса и взима разни красиви предмети от висящите рафтове.

— Внимавай с тях — предупреждавам я, — вероятно струват цяло състояние.

Чувам гласа на Мелиса да се носи отгоре, докато разговаря с полицай Суифт. Чувам я да пита: В опасност ли са?, и се закашлям звучно, защото не искам Кейти да се разтревожи още повече. Тя е оставила вазата, взела е едно стъклено преспапие и прокарва палец по гладката му повърхност.

— Моля те, мила, изнервяш ме.

Дъщеря ми оставя предмета и отива в далечната част на кухнята, където се намира бюрото на Мелиса.

Зелената лампичка на кафемашината светва, за да ми подскаже, че водата се е стоплила. Натискам старт и изчаквам черната течност да напълни чашата. Ароматът е силен, почти завладяващ. Обикновено не пия кафе, но днес мисля, че имам нужда от едно. Изваждам втора капсула.

— Искаш ли кафе? — питам Кейти. Тя не ми отговаря. Обръщам се и я виждам, че гледа нещо на бюрото. — Мила, моля те, спри да се ровиш в нещата на Мелиса. — Чудя се колко ли време ще отнеме на полицията да пристигне и дали ще пуснат Саймън за издирване, или просто ще го изчакат да се прибере у дома.

— Мамо, трябва да видиш това.

— Какво има? — Чувам стъпките на Мелиса и оставям кафето й на плота зад мен. Сипвам малко захар в моето, отпивам от него и изгарям езика си.

— Мамо! — Кейти е настоятелна. Отивам до бюрото, за да видя какво я тревожи. Там има карта на метрото — онази, която видях, когато взех документите на Мелиса. Кейти я е разгърнала и сега е покрила цялата повърхност на бюрото с нея. Добре познатите цветове и линии са отбелязани с мрежа от стрелки и надраскани бележки.

Опулвам се насреща й. Кейти плаче, но аз не правя нищо, за да я успокоя. Търся маршрут, който познавам до болка — този на Таня Бекет.

Северна линия до Хайгейт, после автобус 43 до Кранли Гардънс.

Маршрутът е подчертан с жълт маркер и в края му има ръчно написана бележка.

Неактивен.

 

 

Чуваш доста неща в кафенетата и ресторантите.

Според мен да работиш в натоварен ресторант е подобно на това да си барман или фризьор. Виждаме пиковете и спадовете на ежедневния живот в лицата на нашите клиенти: слушаме разговорите между приятели. Ние се облагодетелстваме от вашите премии — обяд, платен с нови банкноти от двадесет лири, монета, подхвърлена небрежно на масата и страдаме от последствията на всеки лош месец, когато броите дребните си за едно по-обикновено от обичайното кафе и се правите, че не виждате буркана с бакшишите на бара.

Един ресторант осигурява перфектната финансова завеса, когато е необходимо да се придвижват големи суми пари. На кого му пука колко души са влезли днес? Невидимите клиенти също си плащат сметките. Парите идват мръсни, но си тръгват чисти.

С времето редовните клиенти си развързват езиците. Ние знаем вашите тайни, амбиции и банкови сметки. Редовните клиенти споделят тайните си, барплотът е също като кушетката на терапевта. Вие говорите, ние слушаме.

Ресторантът е перфектното място, на което да намериш нови момичета, а и — от време на време — нови клиенти. Картичка, пусната в джоба на сакото на мъж, който отговаря на модела. Мъж, който е доказал своята циничност с коментарите си по адрес на момичето зад касата, мъж, чийто раиран костюм и маниери подсказват, че разполага с пари. Мъж, който по-късно ще погледне поканата в джоба си и ще е достатъчно поласкан, че да се заинтересова от нея.

Първокласен мъжки клуб. Най-добрите момичета.

Достъп до услуги, които няма да намери никъде другаде в града.

Достъп до теб.