Каролайн Линдън
Скандални уроци (7)

Глава седма

Грей знаеше, че за отправената към Саманта покана госпожа Уилис щеше да му съдере кожата — в лири стерлинги. Хазяйката му успешно би засенчила и най-алчния лихвар. Нае стаи в нейната къща заради отличното осветление в най-горното помещение, идеално за ателие, и заради близкото съседство до пълния с артистична атмосфера и подходящи магазини „Странд“. Квартирата му на долния етаж — спалня и малък салон — бе функционална, а наемът включваше и вечеря при желание. Наистина удобно място за художник — ерген, а сега, предлагайки подслон за неопределено време на млада жена с благороднически произход, но с мъгляво минало и с още по-неясно бъдеще, той обърка всичко.

Не му пукаше. Не можеше да изгони Саманта, както не можеше да спре да рисува. Стреснатото, застинало изражение на лицето й, когато се извърна и излезе от двора на странноприемницата, го шокира и той бе готов да убие човека, ужасил я така силно. Нямаше, разбира се, ни най-бегла представа кой е той; последва я, щом тя тръгна, като хвърли съвсем бегъл поглед през рамо към оживения двор. Можеше да е всеки от десетината души там, но всъщност нямаше съществено значение.

Разказът й само потвърди опасенията му. Досега Грей бе научил достатъчно, за да изпитва желание да я закриля. Тя беше дама, възпитана и подходяща, примамлива партия; мисълта да я омъжат за мъж, когото не познава добре, едва ли й бе чужда, но въпреки това се разстрои дълбоко, а след като сподели, че е готова да се върне вкъщи и да понесе последствията, загуби самообладание. Сещаше се за няколко така наречени подходящи джентълмени, отговарящи на описанието й — жестоки и луди, — но му бе по-трудно да се сети за благородник, който доброволно би дал дъщеря си на някого от тях. Вероятно баща й разчиташе да й намери богат съпруг, за да си опази средствата. Грей си отбеляза мислено да пита майка си дали не познава мъж от Ричмънд с подобно описание.

Върнаха се на Станхоуп стрийт, където остави Саманта в салона и веднага отиде да намери госпожа Уилис. Винаги беше най-добре човек да я хване неподготвена; ще си измъкне желаната цена, но в никакъв случай няма да откаже.

Отне известно време — няколко споменавания за благородното потекло на Саманта и уповаване на християнското отношение на госпожа Уилис, — ала накрая тя се съгласи момичето да остане срещу допълнителна гвинея на седмица. Понеже това далеч надхвърляше наема на Грей, той успя да я уговори да включи ежедневна закуска и вечеря, та да не се налага Саманта да излиза от къщата, ако не желае, а също така госпожа Уилис да набави и подходящи дрехи за гостенката.

Изпита благодарност, защото наближаваше времето баща му да му даде издръжката. Напоследък бе харчил разточително за платна и бои и сегашното начинание му идваше малко в повече. После обаче престана да мисли за пари и отиде да съобщи на Саманта какво е постигнал.

— Всичко е уредено — обяви той при влизането си в салона.

Тя се усмихна притеснено.

— Благодаря. Не знам какво бих правила…

— Няма пиано, но имаш възможност да рисуваш колкото искаш. — Поколеба се, ала реши да захвърли всякаква предпазливост. — Можеш да помагаш и в ателието, ако ти се иска. Не съм изготвил каталог на творбите си, а би било полезно да се опишат.

Изражението й се разведри и той си помисли, че никога не е виждал по-прекрасен човек. Очите й сияеха като лъснат нефрит, а усмивката й нанасяше поразителни удари върху почтеността на Грей.

— Ще ми бъде приятно — отвърна тя стеснително.

— Чудесно. — И за минута не се бе замислял относно липсата на опис на творбите си, но сега Грей сияеше сякаш тя разрешава най-голямата му грижа на света. — Направо няма да те пусна, ако се окажеш толкова полезна.

По страните й плъзна руменина, но тя му хвърли пълен с кокетство поглед.

— А ако не се справя? Ще ме изгониш още първия ден.

Грей свъси вежди.

— Изключено. Току-що ти съобщих, че не съм изготвил каталог, нали? По-лошо от това не може да бъде.

Сега очите й засияха и все така усмихната тя вирна брадичка, готова да приеме предизвикателството.

— Ще дам най-доброто от себе си.

* * *

Животът на Станхоуп стрийт се различаваше коренно от този в Стратфорд Корт. Госпожа Уилис бе не по-малко бдителна от икономката в Ричмънд, но далеч по-бъбрива. От сутрин до вечер гласът й се носеше нагоре-надолу по стълбището на спретнатата малка къща, докато мъмреше готвачката, ангажирана само следобед, разговаряше оживено с други дами, които идваха да клюкарстват под прикритието, че членуват в Дамското дружество по шев, или хокаше Джени за всевъзможни прегрешения от рода на забравен парцал за прах на видно място или за нелъсната решетка пред камината в будоара й. Постоянно се ослушваше за стъпките на Грей и неизменно тичаше след него с молба да спре и да я изслуша за момент. Съвсем скоро Саманта разбра защо през повечето време той се затваря в ателието и дори стига дотам да окача на дръжката надпис „Моля за тишина“.

Същевременно си даваше сметка, че нейното присъствие го е прогонило от жилището му и той няма къде да отиде, освен в ателието. Час след като я убеди колкото е нужно да остане, си събра всички вещи и ги качи горе, оставяйки спалнята и салона на нейно разположение. Без да спира да й хвърля любопитни погледи през цялото време, Джени изчисти на две на три апартамента и Саманта стана част от домакинството.

На следващия ден госпожа Уилис донесе две доста по-обикновени и груби рокли от тоалетите, окачени в гардероба й вкъщи, и гордо й ги връчи. С чувството, че е попаднала в странен сън Саманта ги пробва, тъй като бе ясно, че не може да носи още дълго роклята си от розов муселин. Дори изпрана и закърпена, тя вече имаше захабен вид и камериерката й у дома щеше да се потресе, ако я види.

— Дълга е, но Джени ще я скъси — прецени госпожа Уилис по повод раираната синя рокля.

Другата — бледожълта на зелени цветя — също се нуждаеше от поправка и Джени се появи с кутия шивашки принадлежности.

— Благодаря за помощта — посрещна я Саманта.

— За мен е удоволствие — увери я Джени откровено, забождайки подгъва с карфици според знаците на госпожа Уилис. — Шиенето е несравнимо по-приятно от лъскането на печки и предпазни решетки, а аз пак подминах онази в стаята на леля Танси. — Последното го изрече шепнешком. — Сякаш се нуждае от лъскане всеки ден! Сигурно ме кара да го правя, за да не ми остане минутка свободно време. „Безделието е непростимо“ — изимитира тя задъхания говор на леля си. — Откъде да знам? Нямам мира от сутрин до вечер.

Поклати глава и скъса със зъби конец.

— Да ти помогна ли? — предложи Саманта.

Беше се занимавала само с бродерия, а не с поправки на дрехите си, но Джени подшиваше роклята доста неравномерно и тя бе сигурна, че ще се справи по-добре.

— Щом искаш.

Момичето й подаде синята рокля и игла.

Саманта разстла плата в скута си и се залови за работа. Изскърцване отгоре я накара да вдигне поглед, но от ателието не се чу повече звук. Цял ден не бе виждала Грей, ала не събираше кураж да потропа на вратата и да го прекъсне.

— Вярно ли, че си напуснала дома си, за да избегнеш ужасен брак?

Саманта трепна от смелия директен въпрос на Джени.

— Защо мислиш така?

— Чух леля Танси да го обсъжда със съседката госпожа Джонсън. На всички запали любопитството, госпожице. — Очите на Джени блестяха, когато се приведе по-напред. — Вярно ли е?

Саманта се съсредоточи върху шева. Нима се бе разчуло?

— Нещо подобно…

— Знаех си! — възкликна развълнувано момичето. — Също като в „Романтика в гората“! Много ли е лош онзи, за когото трябва да се омъжиш?

Саманта искаше да го отрече, но си представи как лорд Филип прострелва един по един краката на коня и замълча.

— А лорд Джордж те е спасил от него — въздъхна Джени щастливо. — Много благородно, не мислиш ли?

Саманта я погледна строго.

— Много е мил с мен, особено като се има предвид, че не ме познава.

— Да. Той е добряк — съгласи се Джени. — Даде ми една крона за шапката, която ти взе онзи ден, макар да я имам от две години и да не е най-хубавата ми. Предупреди ме да не казвам на леля Танси, защото щяла да ми вземе половината. — Вдигна очи. — Така ли става при благородниците? Омъжваш се за онзи, който баща ти избере?

Саманта не знаеше как е при другите семейства, но в нейното…

— Да.

— Защо не откажеш? — Веждите на Джени се стрелнаха нагоре, когато Саманта поклати глава. — По дяволите! Ами ако харесваш друг? Ако избягаш при някой, баща ти не може да те застави да се омъжиш за онзи.

Саманта се усмихна на разпаления начин, по който момичето предложи идеята; на нея самата й бе хрумвало подобно нещо повече от веднъж. За жалост не харесваше друг, нито познаваше някой, готов да се опълчи на графа на Стратфорд и да избяга с нея.

— Драматична ситуация — отбеляза тя.

Прислужницата сви рамене.

— Ако легнеш с друг, ще е почти същото, нали?

Сега вече Саманта се шокира.

— Джени! Госпожа Уилис ще се ужаси, ако те чуе!

Джени забели очи.

— Леля Танси е ужасена от всичко, което върша или казвам. Лесно кипва. А и… — Приближи се напред, а тъмните й очи сияеха. — Не си ли мислила за това?

Саманта се изуми. Как, за бога, това момиче — бе едва на петнайсет или шестнайсет — говори така спокойно за тези неща?

— Определено не! — прошепна тя възмутена.

— Дори с него ли? — Джени се ухили насреща й и вдигна очи към ателието отгоре. — Той адски ти се възхищава, да знаеш. Не сте ли се целунали поне?

— Не!

Джени се облегна, а на лицето й се появи многозначително изражение.

— Защото си порядъчна жена ли? Мама твърди, че вие не знаете нищо за мъжете и лягането с тях, докато не се омъжите. Така ли е?

Поруменялото й лице вероятно достатъчно красноречиво отговаряше на зададения въпрос, но за всеки случай тя добави:

— Точно така.

— Не си ли любопитна? Той, лорд Джордж, де, е доста привлекателен. — Джени изглеждаше озадачена. Явно не разбираше как някой остава безразличен към чара на Грей. — Ако поиска да ме целуне, ще му разреша.

Събеседничката й ахна изненадано.

— Нима той…

Джени направи физиономия.

— Не, разбира се. А и леля Танси няма да позволи. Ще ми съдере кожата, ако ме види дори да му се усмихвам. Няма да си намери втори наемател, който да плаща като него… Но ти — въздъхна тя замечтано. — Ти си дама, а той е джентълмен. Не е нередно да го погледнеш.

— Джени — подхвана Саманта твърдо, докато се опитваше да прогони мисълта как Грей я целува, — не бива да говориш така. Неприлично е и неделикатно.

Момичето се засмя.

— Неприлично ли? Трябва да прочетеш „50 начина“. Лейди Констанс ще ти отвори очите, повярвай. — Наведе се напред. — Май не си я чела, а? Дяволски скандална е. Но пък ти не си скандален тип жена.

— Не — отвърна Саманта, но с леко разколебан тон.

Самото й присъствие тук бе скандално, но имаше чувството, че Джени намеква за нещо съвършено различно. Луси Уолгрейв веднъж шепнешком спомена нещо наречено „50 начина да съгрешиш“, ала Саманта така и не се осмели да попита за подробности.

— Трябва да я прочетеш! — Джени скочи от стола, зарязвайки шиенето. — Ще ти донеса един брой.

Силно поруменяла Саманта наведе глава над роклята. Напоследък наруши толкова правила на благоприличието, че едва ли още едно щеше да й утежни положението.

А и във всичко избъбрено от Джени имаше една истина: ако легне с мъж, няма да бъде достойна за съпруга на лорд Филип или друг от неговата класа.

Поклати глава, удивена как е възможно такива мисли да й минават през ума. Тя е дама, възпитана подобаващо. Единственото й задължение на света бе да се омъжи и да роди деца с безупречно потекло. Лорд Филип може да е луд и опасен, но бе от същите социални кръгове, а баща му бе всеизвестен с гордостта си. Много вероятно бе и двамата да не я одобрят, ако вече не е девствена…

— Ето! — Джени се появи отново и така силно я стресна, че иглата се заби в пръста й. — Адски порочна е — прошепна прислужницата възбудено. — Боже, ще ми се да опитам поне половината неща.

— Какви неща?

Саманта притисна с палец убодения си пръст и взе брошурата.

— Скоро ще разбереш.

Джени я погледна с превъзходство и се захвана отново с шиенето.

Саманта хвърли притеснен поглед към вратата, остави роклята и отвори брошурата. Още след първия абзац очите й се разшириха.

— Джени, това са неприлични неща!

— Естествено! Чух леля Танси и госпожа Барбър да я обсъждат, докато пиеха чай. Измъкнах се при първа възможност, за да си набавя един брой. Чети нататък. Става още по-хубаво — подкани я тя. — Тази е първата, но събрах почти всичките. Ще ти ги дам, ако искаш.

Редно бе да остави това четиво, но очите й не се откъсваха от брошурата. Преди да се усети, стигна до края. Беше само няколко страници, но толкова пълни с шокиращи описания, че лицето й пламна. Боже! Не бе съвсем невежа какво правят мъж и жена в леглото, но никога не бе подозирала, че на жената може да й е приятно и дори да жадува за още. За момент си представи как лежи с любовник до себе си, как кожата й гори при неговия допир; любовникът, който се озовава над нея, е с тъмни, пълни с копнеж очи, ръцете му я докосват навсякъде…

… и е лорд Джордж Чърчил-Грей.

Саманта затвори решително брошурата и я подаде на Джени.

— Какво развинтено въображение — успя да промърмори тя. Джени пак се засмя и пъхна брошурата в джоба на престилката си.

— Искаш ли други?

— Не!

— Не? — изненада се момичето. — Има една, където тя отвежда джентълмена в гардеробната на театъра, а в най-новата кавалерът я завързва за леглото с алени панделки и…

Саманта седеше неподвижна като статуя и се опитваше да не мисли за онова, което чува. Завързана ли? Как е възможно това да ти донесе наслада? Смеещите се очи на лорд Джордж не излизаха от ума й и тя неволно потрепери, когато си спомни как я обгърна и притисна към гърдите си, и как плъзна ръка по талията й, а пръстите му помилваха лицето й, когато обеща да й помогне… Прочисти гърло.

— Ами…

Джени вдигна очи и се ухили.

— … може би още една — прошепна Саманта със съзнанието, че така змията е изкусила Ева да кривне от правия път.