Каролайн Линдън
Скандални уроци (13)

Глава тринадесета

На следващото утро Грей изхвърча от каретата на Роуланд.

— Не толкова бързо — промърмори баща му, слизайки след него.

— Трябва да я видя отново.

Почти не мигна през нощта, докато се питаше дали правилно е разчела посланието му.

Херцогът изсумтя.

— Сигурно, но познавам Стратфорд достатъчно добре. Не афиширай силното си желание. Колкото по-наясно е, че желаеш нещо, толкова повече ще те принуди да се бориш да го получиш.

Грей стисна зъби, защото именно той потърси помощта на баща си и само идиот не би се съобразил със съвета му. Потисна нетърпението си и закрачи до херцога. В това време лакеят потропа на входната врата.

— Негова светлост, херцогът на Роуланд — обяви лакеят, когато икономът отвори вратата. — И синът му, лорд Джордж Чърчил-Грей.

— Ваша Светлост — поздрави слисаният иконом. — Извинете, но…

— Да, да, знам. Стратфорд си е у дома. — Роуланд мина край мъжа сякаш влизаше в собствения си дом. — Ще почакаме.

Икономът ги поведе бързо към малък салон и възвърна самообладанието си достатъчно, за да ги дари с хладен поглед, преди да затвори вратата на излизане.

Грей започна да крачи нервно напред-назад. Помещението, спартански обзаведено и безлично, гледаше към улицата.

— Седни — обади се баща му. — Джордж, седни и се успокой.

— Ако я е налагал с пръчка, няма да успея да се въздържа — призна той и неохотно седна.

— Можеш и ще го направиш. — Роуланд се облегна назад, протегна дългите си крака и скръсти ръце на корема си. — Дошъл си да направиш почтено предложение за женитба на дамата. Аз съм тук, за да подчертая одобрението си към такъв съюз, макар още да не съм виждал булката. — Погледна сина си с упрек. Доста необичаен подход избра, впрочем.

Грей прокара ръце по главата си.

— Знам. Не възнамерявах да е така, но сега нямаме друг избор.

Роуланд изсумтя.

— Сигурен ли си какво правиш, като даваш сърцето си на дъщерята на Стратфорд?

Да, осъзнаваше. Затвори очи и образът на Саманта изплува в съзнанието му: русите й къдрици се бяха измъкнали от спретнатия кок и се вееха около лицето й, докато танцуваха в „Бикът и кучето“. Нежният й глас шепнеше в ушите му умоляващ, насърчаващ и удивен, докато я докосваше. Усети допира на ръцете й върху кожата си, припомни си вкуса на устните й и прилива на екзалтираност, когато я докара до оргазъм.

— Да — промълви той.

За миг херцогът остана смълчан.

— Толкова рядко се обръщаш към мен за нещо, че нямаше как да ти откажа. Господ да е на помощ на влюбен мъж.

— Татко, тя въобще не е като графа — увери го разпалено Грей. Погледна към вратата и сниши глас. — Като стане моя съпруга няма да допусна Стратфорд до нея.

Роуланд вирна едната си руса вежда.

— Не се жениш само за жената, а и за семейството й. Това не е романтично бягство, където двамата късате всички връзки и изчезвате в Америка. Помни ми думата: Стратфорд не е от хората, които с лекота се разделят с нещо свое.

Грей не очакваше баща й да се предаде. Бе готов обаче да воюва за нея и, ако Саманта не пожелае да види баща си повече, Грей щеше да й го подсигури.

Седяха и чакаха. Накрая, малко преди времето, през което ги оставиха да чакат, бе на път да прекрачи границата на приличието, икономът се появи отново.

— Негова светлост изразява благодарността си за днешното ви посещение, но за жалост не е в състояние да ви приеме в момента…

— Ще го изчакаме — прекъсна го Роуланд спокойно и невъзмутимо, без да мръдне от мястото си.

Погледът на иконома се плъзна високомерно по дългия му, тънък нос.

— Няма нужда, както ме помоли Негова светлост да ви предам. Съжалява, но ще е зает известно време.

Грей се изправи.

— Очевидно лорд Стратфорд предпочита да проведем разговора в дискретно уединение. Дойдохме да направим точно това. Но щом държи да се стигне до сцена, аз съм готов.

Икономът погледна единия, после другия и напусна стаята безмълвно.

Половин час по-късно ги въведоха в кабинета. Графът седеше зад писалището, безизразен и овладян.

— Роуланд. — За миг на устните му се мерна хладна усмивка, след което се поклони. — На какво дължа това неочаквано удоволствие?

Херцогът отвърна на поклона.

— Стратфорд, това е синът ми Джордж. — Грей също се поклони. — Днес сме дошли по много, много радостен въпрос.

Бледите очи на графа се преместиха към младия мъж.

Грей смяташе, че графът е узнал всичко за времето, прекарано от Саманта на Станхоуп стрийт. Затова посрещна ледения поглед спокойно.

— Дошъл съм за разрешение да ухажвам дъщеря ви Саманта, милорд.

За миг графът не реагира. После посегна към звънеца.

— Кажете на лейди Саманта да слезе — нареди той на появилия се незабавно прислужник.

При споменаването на името й сърцето му трепна.

— Отличен подход — възкликна херцогът радушно. — Нека дамата реши. В края на краищата става въпрос за нейната ръка.

Стратфорд имаше вид на човек сдъвкал лимон.

— Тя няма да решава нищо. Имам да й задам въпрос.

Роуланд вирна вежди. Грей запази неутрално изражение. След няколко минути вратата се отвори и Саманта влезе.

Беше по-красива, отколкото я помнеше; в резедава рокля, медальона на гърдите и вдигнатите руси къдрици. Погледна Грей и той усети как дробовете му се свиват. Тя не се усмихна, но той долови, че е доволна да го види.

— Саманта — подхвана графът ледено, — познаваш ли този мъж?

— Да.

Руменина заля страните й.

— Нима? — Графът заобиколи писалището. — Той ли подпомогна и поощри възмутителното ти бягство от семейството?

— Той е мъжът, който ме спаси от престъпници и ми отстъпи квартирата си, за да ми е удобно и да съм в безопасност — отвърна тя.

— Този мъж ли те отведе в долна странноприемница и ти позволи да пиеш джин?

— Да — отговори тя. — И беше чудесно.

Стратфорд застина. После продължи:

— Този мъж ли те насили?

Грей свъси вежди. Херцогът ахна тихо. Саманта вирна брадичка.

— Не — заяви тя с ясен, спокоен тон. — Той е мъжът, когото обичам.

Лицето на графа стана свирепо.

— Независимо от това, не се е държал като джентълмен. Ти си обещана на лорд Филип Озборн, син на маркиз Дор.

— Отказвам да се омъжа за лорд Филип — заяви Саманта, сега вече силно поруменяла.

Макар и притиснати към полата, ръцете й бяха свити в юмруци.

— Тук съм, за да й предложа брак — обади се Грей бързо. — Такъв, какъвто, надявам се, е повече по вкуса на лейди Саманта.

Очите й засияха щастливо.

— Определено е такъв.

— Чудесно. — Роуланд потупа Грей по рамото. — Да уточним ли условията? — обърна се той към Стратфорд.

Грей погледна към графа. Сега разбра защо Саманта е избягала, защо предпочете да се остави в ръцете на непознати, но не и да се противопостави на баща си. Стратфорд бе пребледнял от яд и Грей мислено се закле никога да не оставя Саманта насаме с него. Имаше вид на човек, готов да я убие.

— Не!

Единствената дума, изречена с леден тон, стресна всички.

— Добре, и утре става — заяви Роуланд, съвзел се бързо. — Ще пратя адвоката си…

— Не — повтори графът. — Отговорът ми на предложението ви за брак е не.

Сега имаше вид на човек, който без колебание би убил Грей. Саманта го погледна неуверено и Грей си пое дълбоко въздух, готов да възрази.

— Джордж — намеси се херцогът непринудено, — отведи лейди Саманта в друго помещение. Следващите ми думи не са подходящи за ушите на една дама, опасявам се.

— Как смеете? — сопна се графът бесен.

Роуланд се обърна към Стратфорд. Беше едър мъж, с широки рамене, а графът бе слаб и жилав. Грей знаеше, че баща му е най-приветливият мъж на света, но пожелаеше ли, можеше да е страховит.

— Пуснете ги да вървят!

Стратфорд бе шокиран. Без да откъсва поглед от графа, Роуланд даде знак на Грей, който сграбчи ръката на Саманта и я изведе от кабинета.

— Боже мой — шепнеше тя. — Боже мой…

— Къде да изчакаме? — попита той и тя посочи надолу по коридора.

Почти се затичаха, влетяха в малък салон, вратата едва хлопна зад тях и тя се хвърли в обятията му.

— Ти дойде! — Смееше се и плачеше едновременно. — Дойде за мен!

— Нима не го очакваше? — Целуна я, преди да успее да му отговори. — Скунксът…

— Не допусках още днес да сте тук.

— Не можех да чакам. — Освободи се от прегръдката й. — Досега не се справих с нищо както трябва, но позволи ми да го направя сега. — Продължи да държи ръцете й и коленичи. — Скъпа Саманта, ще се омъжиш ли за мен?

Устните й потрепериха.

— Ако баща ми…

— Ще даде съгласието си — увери я Грей. — Защо мислиш доведох татко? Това е все едно да докараш тежката кавалерия, а аз не желаех да рискувам.

Тя се засмя и избърса сълзите от лицето си.

— Да, да! Бих избягала с теб, ако поискаш!

Той я притегли за още една целувка, после всякакви разговори секнаха за известно време.

В един момент лакей отвори вратата, за да влезе херцогът. Двамата седяха на кушетката, хванати за ръка. Роуланд пристъпи направо към Саманта.

— Синът ми, надявам се, си е върнал разсъдъка и ти е предложил подобаващо брак.

— Точно така, сър.

Чертите на Роуланд омекнаха.

— Добре дошла в семейството, скъпа.

— Той… Той се съгласи?! — ахна тя.

Роуланд кимна.

— При известни условия. Зестрата ти, за жалост, не е каквато дама в твоето положение заслужава, но няма значение. Джордж, ще ти удвоя издръжката. Един женен мъж трябва да живее удобно и достойно.

Джордж кимна, изпълнен с благодарност. Щеше да получава по четири хиляди на година.

— Една от картините ти ще бъде върната в изложението — продължи Роуланд. — Настоявах и за двете, но той започна да се пазари да отложим сватбата с една година. Прецених го като неприемливо.

— Съвършено правилно — увери го Грей.

Картините да вървят по дяволите!

— Благодаря, сър — обади се Саманта със задавен от вълнение глас.

С лукава усмивка херцогът вдигна ръката й към устните си.

— Последното условие е аз да водя булката към олтара в църквата. Стратфорд изпитва силно желание незабавно да се върне в имението си в провинцията.

Грей погледна Саманта. Очите й бяха широко отворени и сияеха.

— Значи сватбата…

— Ще се състои веднага щом Джордж извади разрешително. — Намигна на сина си. Захващай се, сине. Отивам да купя сватбен подарък за новата си дъщеря.