Каролайн Линдън
Скандални уроци (14)

Епилог

Осем дни по-късно

Църквата „Сейнт Джордж“, площад „Хановер“

Саманта слезе от каретата и обърна глава, за да зърне часовника в основата на кулата.

— Закъсняхме ли?

Веждите на брат й се стрелнаха нагоре.

— Да не мислиш, че няма да те чака?

— Не — погледна го тя строго. — Просто не искам да закъснея. Роклята ми измачкана ли е?

Обърна се да огледа полата отзад.

— Ни най-малко. Много си красива — увери я Бенедикт. — Но не е заради роклята.

Саманта успя само да го погледне сияйно. Изпитваше блажено щастие. Веднага щом получи разрешителното, Грей отиде да се види с брат й. Правилно предположи, че Стратфорд ще забрани на майка й да присъства на церемонията. Силите на лейди Стратфорд стигнаха колкото да се опълчи на съпруга си, за да разпореди вещите на Саманта да бъдат опаковани и да й бъдат пратени. Стратфорд обаче я принуди да го придружи обратно в Ричмънд. Елизабет беше далеч и, ако не беше Бенедикт, Саманта щеше да пристигне сама на сватбата си.

Ала Саманта не губеше надежда един ден да спаси майка си. Сега тържествения момент щеше да е съвършен, ако и тя бе тук да сподели щастието й. Тайно подозираше, че майка й покорно бе приела да се върне в Стратфорд Корт, само и само да попречи на графа да осуети сватбата. Както винаги лейди Стратфорд поставяше интересите на децата си над своите.

— Доволен ли си, Бен? — попита тя, поемайки протегната му ръка. — Одобряваш ли?

— Него го одобрявам. Е, не беше най-похвално да избягаш, но съм доволен, че всичко се уреди така щастливо за теб. — Усмихна се леко тъжно. Дано и аз имам същия късмет.

Тя стисна ръката му съзаклятнически. Стигнаха до преддверието. Там ги чакаше Роуланд.

— Нали аз щях да съпроводя булката? — подхвърли той шеговито.

— Аз ще придружа сестра си до олтара — отвърна Бенедикт.

— Чудесно. Ще съобщя на нетърпеливия младоженец за пристигането ви. — Погледна впечатляващата перлена огърлица на шията на Саманта, която й подари предишния ден. — Отива ти, скъпа.

— Благодаря, сър.

Разтвори широко ръце.

— От днес ме наричай „татко“ или с каквото прозвище ти хрумне.

Саманта долови шокираното изражение на брат си, но пристъпи в прегръдката на херцога и го целуна по бузата.

— Благодаря ти, татко.

Никога никого не бе наричала така.

Бенедикт отвори вратата на храма и Саманта видя Грей — нейния Джордж — да я чака пред олтара. Тримата му братя стояха до него, а херцогинята седеше на първия ред. Беше истина. Гърлото й се сви, сърцето й щеше да се пръсне. До час вече нямаше да е Ленъкс, дъщеря на лорд Стратфорд, а лейди Саманта Чърчил-Грей, съпруга на дългокос художник, неизменно готов да се шегува; най-добрия мъж, когото бе срещала. Обичаше я достатъчно, за да я приеме и бедна. Стратфорд й отказа зестрата и най-вероятно в момента я зачеркваше от завещанието си.

Грей погледна назад и я видя. Вирна глава и дори от разстояние тя забеляза широката му усмивка.

— Да вървим, а? — прошепна Бенедикт. — Иначе не е изключено да се втурне насам и да те грабне.

— Да — отвърна тя сияеща и пристъпи напред към любимия си.