Мелиса Ландърс
Звезден полет (29)

Двадесет и девета глава

— Водачът ви е мъртъв — извика Доран към петдесетината пирати, коленичили пред него в голямата зала по-късно същата вечер. Това беше най-голямото снабдено с кислород помещение на борда, така че оцелелите, които бяха предали оръжието си, се бяха събрали тук. Редиците мъже бяха свели глави към пода, преплели пръсти зад шиите си, и очакваха присъдата си. Той не планираше да ги убива, но те нямаше нужда да знаят това.

— Живи сте по милостта на Даро Червения — продължи Солара с ръка върху пулс-пушката, която бе прехвърлила през рамо. — Ако се съгласите да носите неговия знак, ще си тръгнете от тук със совалките, които поправих. Но при две условия. Първо, че никога няма да се върнете нито на тази развалина, нито на планетата под нея. И второ, че ще се отплатите на Даро за любезността му, ако той някога поиска услуга от вас.

— Ако някой от вас не приема тези условия, с удоволствие ще ви придружа до най-близкия въздушен шлюз — каза Доран.

Не беше за учудване, че липсваха възражения.

Пиратите останаха на колене, а Доран ги извикваше един по един на платформата в предната част на залата. Там те му се заклеваха във вярност и навиваха ръкави, оголвайки китките си. Всеки предишен водач беше оставил белег с размера на монета върху плътта им и сега те изглеждаха като тънки белези или избелели татуировки. По-младите Братя носеха по едно изображение, защото бяха служили само на Димаркъс Хан, а старите ветерани имаха маркировки почти до лактите си. Доран прибави своя знак над всички останали — преплетен монограм от Д и Ч, направена с термично мастило, което щеше да изстине, ако го активираше.

— Когато това изстине, ще знаете, че ви викам — каза той. След това им даде радио честота, където щеше да остави инструкции, ако този ден някога дойдеше.

Когато пиратите приемеха знака на Доран, Солара ги отвеждаше до последния функциониращ транспортен въздушен шлюз, където Рени и Гейдж ги настаняваха в совалките и ги изпращаха да си вървят. Екипажът извърши процедурата отново и отново и за няколко часа успяха да евакуират всички.

След като изпълниха задачата си, те се върнаха на „Банши“, за да се погрижат за счупени кости, порезни рани и лазерни изгаряния. Доран искаше да попита брат си дали може да прекарат нощта сред удобствата на бункера, но мозъкът му загуби способността си да оформя свързани мисли, веднага щом Солара завърза шина на китката му. Той я целуна по бузата и се строполи на леглото, напълно облечен и без да вечеря.

Бягането от смъртта беше изтощително.

* * *

Веднага щом се съмна на другата сутрин, Доран се облече в чисти дрехи и изми лицето си, след това отиде заедно с екипажа в трапезарията. Дори и Гейдж беше с тях, като избра мястото в най-далечния край на масата. Във въздуха се носеше силната миризма на каша, но купите оставаха недокоснати, а всички се взираха в металната патерица на масата.

Само това им беше останало от капитана.

Ейкорн влезе в стаята, бърчейки нос и търсейки изгубената си „майка“. Тя се изкачи по стената, плъзна се на масата и започна да тича отчаяно нагоре и надолу. Когато не откри капитана, тя нададе сърцераздирателен писък, който накара Касия да изскочи от трапезарията. Тя се върна с избеляло дънково яке, което стигаше до коленете й, а ръцете й се губеха в огромните му ръкави. Сигурно беше на капитана, защото в момента, в който Касия седна, Ейкорн изцвърча и се втурна във вътрешния му джоб.

Касия погали главичката на Ейкорн с палеца си.

— Сега можем да започнем.

Рени кимна към нея и се изправи начело на масата.

— Срещнах Финеас Роси, когато бях най-зле в живота си — каза той. — Около шест месеца, след като напуснах дома си. Бяхме в бара на една западнала станция по средата на нищото и той ме хвана да крада от джоба му. — Рени се усмихна, сякаш отново преживяваше този момент. — Разкървави ми устата. След това, когато разбра, че съм взел не парите му, а един восъчен молив, той се разсмя и ме почерпи с пиене.

Кейн се засмя тихо, а Касия сложи глава на рамото му.

— Току-що беше купил малък товарен кораб от един кредитор — продължи Рени. — Каза ми, че „Банши“ не е нищо особено на външен вид, но ако искам да тръгна с него, това сигурно ще е по-добре, отколкото да пребърквам непознати. Нямах какво да губя, затова се качих на борда като общ работник. Една седмица по-късно той ме повиши в пръв помощник — просто така. Без да знае нищо за мен, освен това, че крадях хапчетата му. — Рени спря, за да си свали очилата и да избърше една сълза. — Капитанът ми даде нов живот, а в следващите години ми даде и приятелството си. Не знам кое ценя повече, защото имах нужда и от двете.

— Помниш ли, когато изчезна зарядното за Бийтмастера му? — попита Касия, подсмърчайки. — Всички освен капитана обвиняваха теб. Но той беше прав. Оказа се, че аз съм го сложила в погрешното чекмедже.

— Само един голям човек ще се довери на крадец — съгласи се Рени.

Доран усети как Солара сяда по-изправена до него. Тя огледа татуираните си кокалчета и сякаш се поколеба за малко.

— Точно това обичах най-много у него — каза. — Мразех да гледам татуировките си. Но капитанът ме научи, че не означават нищо. Защото аз съм нещо повече от сбора от грешките си.

Доран взе едната й ръка и сплете пръстите им.

— Капитан Роси имаше повече вяра в мен, отколкото баща ми. — Той се опита да не мисли за деня, в който отново ще види баща си, ако това изобщо се случеше. Раната беше прекалено прясна. — Винаги съм поставял баща си на пиедестал, но той сигурно е имал много лошо мнение за мен, щом е мислел, че ще се обърна срещу собствения си брат.

Гейдж не отговори, но страните му порозовяха. Вероятно защото преди не много дълго той също бе споделял това мнение.

— Биологията не прави никого баща — добави Касия, докато прибираше своя молитвен камък от Етурия под блузата си. Тя целуна върха на пръста си и го притисна към главата на Ейкорн. — Капитанът по-скоро щеше да умре, отколкото да ме види продадена. Не мога да кажа същото за родителите си. Те винаги са гледали на мен само като на стока.

При думите й в стаята настъпи тишина, докато Гейдж не прочисти гърлото си. Той разрови кашата с лъжицата си и без да поглежда нагоре, изрече:

— Не познавах Роси от много време, но той изглеждаше добър човек. Много съжалявам, че си отиде.

— Благодаря ти — каза Рени с обичайния си благ глас. — Ще ни липсва. — Той говореше без следа от негодувание, сякаш преди двайсет и четири часа Гейдж не бе държал екипажа на прицел и не ги беше заключил в лабораторията си.

В този момент на Доран му хрумна, че капитан Роси не беше единственият, който беше променил всички на борда. Те дължаха живота си и на първия помощник. Доран сложи ръка на патерицата пред себе си и каза:

— Никой не може да замести човека, когото загубихме. Но „Банши“ има нужда от капитан и аз предлагам това да бъде Рени.

— Подкрепям предложението — каза Солара и кимна твърдо.

Докато Рени примигваше зад очилата си, Кейн попита:

— Всички съгласни ли са?

— Да — извикаха в хор пет гласа, включително и Гейдж.

Доран се обърна към Рени.

— Единодушни сме. Работата не е лесна и заплащането сигурно е ужасно, но не мога да си представя някой друг освен теб начело на екипажа. Приемаш ли?

След много изчервяване и заекване Рени им каза, че приема, и те поляха уговорката с тост от разводнен „Кристалин“ от личните му резерви.

— И така, сега накъде? — попита Рени, оставяйки пресушената си чаша. — Товарното помещение скоро ще се изпразни, а клиентите, които си плащаха, станаха екипаж. Вероятно мога да намеря няколко задачи, без да привличаме внимание, но нищо не се е променило.

Нямаше нужда да питат какво означава това. Всеки от тях беше беглец от едно или друго — закона, мафията, далечно кралство във война. Изглежда, единствената им възможност беше да си създадат живот в далечните райони, перспектива, която някога Доран бе смятал за по-лоша от затвора. Сега откри, че се усмихва.

Сложи ръка ниско на кръста на Солара, уверен, че с нея до себе си, може да е щастлив навсякъде. Той посочи към брат си:

— Имам връзки с хора, притежаващи Инфиниум. Само си помислете какво можем да направим, ако никога вече няма да има нужда да купуваме гориво.

— Може да работим като търговци — предложи Солара. — Това е наполовина почтено.

— Стига другата половина да е съмнителна — пошегува се Кейн. — Иначе къде е удоволствието от работата?

— Наполовина съмнителни търговци — изрече Доран, за да види как звучи. — Това ни подхожда. — Той погледна към брат си в другия край на масата. Вече знаеше отговора, но все пак трябваше да попита. — Искаш ли да дойдеш с нас? Разкошният комплекс не може да не ти се струва малък понякога.

Гейдж отговори с усмивка, която почти не беше усмивка. Вероятно не изглеждаше кой знае какво за страничен наблюдател, но на Доран тя говореше много. Пламъчето в очите на брат му беше същото, което помнеше от детството си, и за миг те вече не бяха на „Банши“. Смееха се под покрива на крепост от одеяло и осветяваха с фенерчета лицата си с липсващите им зъби. Знаеше, че нещата няма да се променят за една нощ, но топлото чувство в гърдите му обещаваше, че един ден двамата отново ще се смеят така.

— Ще го оставя за по-късно — отговори Гейдж. — В момента имам работа, която трябва да довърша.

Понечи да каже още нещо, но след това бръкна в джоба си и усмивката му изчезна.

— Какво има? — попита Доран.

— Драйвът ми с данните — отговори Гейдж, стана от масата и започна да търси по себе си като обезумял. — Вчера беше у мен. Всичките ми изследвания са там. Ако някой го намери, ще има достъп до файловете ми и ще ги продаде на този, който даде най-много.

Докато екипажът оглеждаше пода и засипваше Гейдж с въпроси — „Къде го видя за последно?“, „Да не е в друг панталон?“ — Рени тихичко изпразни джобовете си на масата: три горивни чипа, едно топче за игра, няколко пластмасови парченца, един малък розов инструмент и, най-важно — един златен драйв. Групата въздъхна облекчено, когато Рени плъзна драйва по масата.

— Съжалявам за това.

Касия грабна розовия инструмент и го размаха срещу него.

— Какво е това с лазерния ми бръснач? Прилича на конспирация да ме държите космата.

— Казах ти, че не съм го взел аз — обади се Кейн, хвърляйки й кос поглед.

— Този път — тросна се тя, отмятайки растите си.

— Не започвайте вие двамата — предупреди ги Солара. — Уредът ми за зашеметяване все още работи и не се страхувам да го използвам.

Рени бръкна по-дълбоко в джоба си и извади уреда й.

— Тогава ще си искаш това.

Доран не можа да сдържи смеха си. Погледна към брат си, очаквайки да види ужас, изписан на лицето му. Но Гейдж наблюдаваше разговора с интерес и чувство, което Доран разпозна от собственото си пребиваване на „Банши“ — желание да принадлежи. И той беше искал това. Може би не бяха толкова различни.

— Хайде — каза Доран и тупна брат си по рамото. След три дни майка им щеше да се върне и той смяташе да е заминал много преди това. — Чух, че в комплекса ти имало много хубав плажен симулатор.

Гейдж кимна, а в очите му се появи предизвикателство.

— Също и футболно игрище.

— Не може да бъде.

— Може.

— Знаеш какво значи това, нали?

— Да, знам — отговори Гейдж и му отправи заплашителна усмивка, която само един брат можеше да си позволи. — Значи, че ще загубиш.