Филипа Грегъри
Последните Тюдори (85)

Чекърс
Бъкингамшир, зимата на 1566 г.

Кралица Мери Шотландска е припаднала и е смъртно болна в своето обхванато от смут кралство след заболяване на далака. В безсъзнание е от часове: топлят студеното й тяло. Бог знае какво ще стане. Нейният син и наследник все още е малко бебе — ако тя умре, няма да има кой да го защити. Казват, че последните й думи били молба към Елизабет да бъде негова закрилница.

Това е все едно да помоли кукувица да пази яйцата, лежащи до нея в гнездото. Все едно да помоли кукумявка да закриля мишка. Все пак виждам колко умел е този ход: дори на смъртното си ложе Мери надхитрява Елизабет, подмамва я, като й предлага за стръв момче с кралско потекло. Ако Елизабет се съгласи да бъде закрилница на престолонаследника на Шотландия, признава родствената връзка. Елизабет, жадуваща за влияние в Шотландия, все още разкъсвана между обичта и омразата към своята по-красива, по-млада съперница-кралица, не може да устои. Получавам кратка неподписана бележа с почерк, който не разпознавам, и заключавам, че е от Уилям Сесил.

Кралицата ще стане кръстница на принц Джеймс Шотландски.

Това е всичко, но то е краят на надеждата ми. Елизабет наруши клетвата си пред парламента и пред своите лордове. Предпочете Мери пред Катрин, папистка пред протестантка. Смята, че е видяла възможност, размахана пред нея от Мери, която може и да е на смъртно легло, но въпреки това има повече ум в студеното си малко пръстче, отколкото Елизабет в цялото си безкрайно лукавство. Кралица Мери предложи бебето си като стръв и Елизабет скочи в капана. В надеждата си, че Мери умира, тя ще приеме останалото без майка момче като свое. Той ще бъде неин осиновен син и следващият крал на Англия.

Изпращам на Катрин коледно писмо, но нямам какво да й подаря. В отговор тя ми пише и прилага в писмото верижка от златни брънки.

Имам това, както имам и толкова многобройни малки подаръци, от съпруга си, който ми изпраща любовта си под формата на писма и дарове. Нашето момченце Томас е добре и расте. Най-големият ни син Теди е с баба си в Хануърт и тя пише на Нед, че е здрав и силен и е щастливо, безгрижно дете. Всички се молим за своята и твоята свобода. Настанена съм при добри хора, които правят каквото могат, за да ме утешават, докато навлизам в поредната, шеста за мен, година в плен. Уморена и тъжна съм от това пленничество, но вярвам, че догодина, навярно през новата година, ще бъдем помилвани и освободени. Научих, че кралицата на Шотландия и нашата добра кралица ще сключат споразумение, което ще превърне теб и мен в техни поданици и предани братовчедки. Копнея да те видя, сестро. Сбогом.

Препрочитам писмото отново и отново, докато го запечатвам в паметта си, а после го изгарям в малкото огнище в стаята си. Слагам на врата си нейната златна верижка и си мисля, че този дребен предмет идва от жена, която има права над съкровищницата на Англия.

Това не е единственият ми коледен подарък. Моите домакини ми подаряват няколко панделки, а прислужницата ми поръбва една от фустите ми с красива дантела. Подарявам на лейди Хотри скица на градината, каквато я виждам от прозореца си. Ако можех да видя повече, щях да нарисувам повече, но дори гледката ми е ограничена.