Филипа Грегъри
Последните Тюдори (107)

Грешам Хаус, Бишъпсгейт
Лондон, есента на 1571 г.

Чакам заповедта да опаковам книгите си и да прибера господин Носльо в пътната му клетка, но такава не идва. После научавам, че Уилям Сесил е зает с други въпроси. Разкрил е голям заговор за пленяването на кралица Елизабет. Томас Хауард е обвинен, че съзаклятничи с Испания за събирането на армия, за да поставят Мери Стюарт на трона на нейно място. Дворът е обезумял от страх и никой няма да освободи друга наследница, друга Мери, дори ако това съм само аз и всички знаят, че не съм направила нищо. Томас Хауард е върнат в Тауър, стражата в къщата на моята леля Бес е подсилена, и Елизабет отново държи в плен трима братовчеди.

Пиша на Томас:

Мислех, че ще мога да дойда при теб, но това се отлага. Моля се да става дума само за отлагане. Всеки ден съм с теб в сърцето си и в молитвите си.

Твоя любяща и вярна съпруга,

МК

Нямам отговор от него, но това не ме безпокои, защото навярно все още не е получил писмото ми или не може да ми предаде тайна бележка. Седя в прозоречната ниша с изглед към лондонската улица, когато виждам как докторът пристига и го пускат да влезе през предната врата под прозореца ми. Не съм се оплаквала от никакви признаци на лошо здраве и затова се питам кой ли го е повикал и дали лейди Грешам не се е отровила от прекомерната си жлъч.

Сър Томас лично отваря вратата и доктор Смит влиза в стаята. Значи е дошъл да посети мен. Изправям се на крака, изпълнена с безпокойство. Ако ме освобождават, защо са изпратили лекаря ми? Защо и двамата са толкова мрачни?

Не чакам да съобщят за него или той да се поклони.

— Моля ви, кажете ми — изричам бързо. — Моля ви, кажете ми веднага какво сте дошли да ми съобщите. Моля ви, кажете ми веднага.

Двамата мъже се споглеждат и тогава разбирам, че съм изгубила любовта на живота си.

— Томас ли? — питам.

— Да, милейди — казва докторът тихо. — Съжалявам, но трябва да ви съобщя, че той е мъртъв.

— Съпругът ми? — казвам. — Моят Томас, Томас Кийс? Кралският пазител на портите, най-едрият мъж в двора? Който се ожени за мен?

Продължавам да мисля, че със сигурност има грешка. Не може моят Томас да е оцелял във „Флийт“ през зимата, да е успял да се върне в Кент, да напише, че ще дойде при мен, а после да не издържи и да умре, преди да се съберем отново. Не е възможно нашата любовна история, такава чудата, невероятна история, да завърши толкова нещастно. Все си мисля, че това е някой друг Томас, не моят Томас, който е висок като дърво, с изпънати назад рамене и с мили очи, оглеждащи зорко всеки, който идва до портата му.

— Да, милейди — казва отново докторът. — Страхувам се, че е мъртъв.