Филипа Грегъри
Последните Тюдори (58)

Тауър
Лондон, лятото на 1562 г.

В града става по-горещо и аз започвам да се страхувам от чумата. През лятото винаги има епидемии, затова дворът потегля на пътуване — за да може дворците да бъдат почистени и Елизабет да съхрани безплодното си тяло далече от всяко неразположение. Това е първата година, която прекарвам в Лондон през лятото, и вонята от реката и от крепостния ров около Тауър ме изпълват с ужас. Не е нужно човек да е голям лекар, за да разпознае мириса на болест. Лондон мирише на смърт и аз се страхувам да дишам въздуха.

Приятелката на Елизабет от детинство и нейна придворна дама Кат Ашли е преместена от Тауър заради безопасността си. Все още е в немилост, но Елизабет не иска да позволи обичната й Кат да бъде застрашена дори от най-малка опасност. Но ние сме оставени тук, изложени на болестните изпарения от канавките и реката. Тя оставя бебето ми тук — където знае, че върлува болест.

— Да пиша ли на Уилям Сесил, за да го помоля да ни премести? — питам Нед една вечер.

Той държи бебето в прегръдките си и му пее песничка, която сам е съчинил. Бебето гука от удоволствие, сякаш разбира римуваните думи, приковало тъмносините си очи върху любящото лице на баща си.

— Не и докато не получим новини от двора — казва той и вдига поглед към мен. — Настъпват големи промени и те ще ни се отразят. Кралицата се опитваше да сключи съюз с кралицата на шотландците, но във Франция е започнало ужасно преследване на протестантите. Те открито се бунтуват срещу властта на рода Гиз и призовават Елизабет на помощ. Тя иска да се срещне с кралица Мери, но сега мисля, че няма да може. Дори Елизабет няма безочието да се сприятели открито с жена, чиито роднини екзекутират протестанти. Когато Елизабет се върне в Лондон през есента, протестантските свещеници и парламентът ще я принудят да се съгласи, че не може да се съюзи с Франция, след като французите са опетнени с кръвта на хора от нашата вяра. Самите сродници на Мери Шотландска, фамилията Гиз, изтребиха безмилостно мъже и жени от нашата Църква. Елизабет не може да въвлече Англия в съюз с една дъщеря на рода Гиз. Никой не би го приел.

— Ако тя се откаже от съюза си с Мери, тогава няма кой да бъде неин наследник освен мен и Маргарет — отбелязвам.

— И негова невръстна светлост тук — казва баща му. — Ако бъдеш така добра да му отстъпиш правото си. Лорд Бийчам е следващият мъж в линията на наследяването. Виждаш ли колко строго ме гледа? От него ще стане велик крал.

— Тя го обяви за копеле — казвам със сдържано негодувание.

— Всеки знае, че това е лъжа — казва баща му, моят съпруг. — Дори не му обръщам внимание.