Франсин Матюс
Твърде лош, за да умре (32)

Глава 31

Обаждането от Тюринг дойде в един часа и двадесет и шест минути след полунощ.

Грейс беше заспала в комуникационната стая на посолството, обронила глава върху ръката си. Пепелникът край нея беше препълнен с наполовина изпушени цигари. Беше поела дежурството в осем вечерта и беше изпратила радистите от персонала на посолството у дома с обяснението, че това е специален случай. Военна работа. Сградата беше вече тиха, а стаята студена. Когато настойчивият звън на Секрафона я събуди, тя осъзна, че ръката й е изтръпнала. Насили се да стане, като тръскаше боцкащата я длан, и се пресегна за зелената слушалка с другата ръка.

— П-п-посолството в Техеран? — гласът беше някак тенекиен и виещ, все едно чуваше грамофон през циклон.

— На телефона.

— Тюринг се обажда. За Гъ-гъ-Грейс Коулс.

— Казвайте, господин Тюринг.

— Опасявам се, че нямам новини — рече той без никакви предисловия. — Целият ш-ш-ш-шибан канал млъкна.

— Това означава ли, че… че операцията е в ход или че е отменена?

— Означава, че не говорят за нея, по дъ-дъ-дяволите.

Грейс се обърка и се поколеба. Трябваше да пита Професора за нещо, докато все още беше на телефона.

— Разбрахте ли какво значи второто съобщение? Онова, което не беше от Берлин.

— Ка-ка-ка-казах ви. Каналът е като мъртъв.

Значи и Чърчил също, помисли си отчаяно тя.

— Нали ще се обадите, ако нещо се промени?

— Няма. Онези са на-на-надушили. По-по-по-пожелайте на Флеминг късмет.

— Благодаря ви — каза тя, но той вече беше затворил. Втренчи се с празен поглед в слушалката в ръката си.

Нямаше никакви новини, никаква надежда, която да даде на Иън. Как би могла да му каже, че дори Тюринг се беше провалил?

Грейс се почуди, дали внезапното радиомълчание на Фехтовача не беше резултат от опита на Пам Чърчил да се самоубие? В британското посолство бяха положили всички усилия да прикрият болестта на госпожа Рандолф, но слуховете вече се разнасяха, макар и шепнешком. Ако Фехтовача наистина беше член на английската или на американската делегация и ако Пам наистина работеше с него, той щеше да е разбрал какво е направила и че си е изпуснала нервите. Запита се какво ли беше признала. Той щеше да се почувства застрашен, да си даде сметка, че го преследват, и да действа колкото се може по-скоро.

Или, помисли Грейс, ами ако самата Памела е Фехтовача? Прониза я ледена тръпка. И когато Майкъл я е засякъл, тя се е опитала да се оттегли по лесния начин.

Това можеше да означава, че операция „Дълъг скок“ е отменена.

Трябваше да говори с Майкъл. По това време той вече сигурно се беше срещнал с Иън. Защо не й се беше обадил? Сега трябваше да чака до сутринта.

Сутринта. Когато тримата мъже, за чието спасение трябваше да се грижат, можеха да бъдат разкъсани от картечен огън.

Грейс потръпна и отиде да си легне.