Франсин Матюс
Твърде лош, за да умре (31)

Глава 30

Когато най-после успя да се измъкне от официалната вечеря, Елиът Рузвелт имаше късмет да открие цяла фаланга таксита, спрели пред къщичката на охраната на двора на посолството. Беше се извинил и стана от масата на баща си с основанието, че отива до тоалетната. Франклин вероятно веднага го беше изгубил от поглед в суматохата из балната зала на съветската легация. Тази вечер президентът отново щеше да се оттегли насаме със Сталин и Чърчил. Елиът пресметна, че има няколко часа, преди отсъствието му да бъде забелязано.

Потеше се обилно, въпреки пронизващия мраз. Беше пил твърде много. Намести се в таксито, каза на шофьора да кара към хотел „Парк“, а кожата му веднага стана лепкава на допир от топлината в колата.

Проклетите му нерви влияеха на стомаха му и го караха да пие толкова много, помисли си Елиът. Снощи Мей-лин го беше разтърсила сериозно. Беше се принудил да я вдигне насила от скута си и да я остави на пода, подвила крака под себе си, впила очи в неговите. Не мога да се оженя за вас, мадам Чан, каза той с ужасното чувство, че е в капан, тъй като и двамата сме вече семейни.

Той не спомена, че разводът му вече беше задвижен. Последното нещо, което Елиът Рузвелт искаше на излитане от Техеран, беше луда китайска примадона, впила нокти в ръкава му. Да, Мей-лин определено беше красива, но не беше добра партия. Твърде префинена. И твърде… Господи, твърде чуждестранна! През последните няколко години се стараеше да си изгради образ на герой от войната и тъкмо когато се канеше да осребри сделката, щяха да го отлъчат от обществото, тъй като се беше оженил за външен за елита човек. Не, сър, това не беше планът на Елиът Рузвелт. Просто нямаше как да стане.

Трябваше да й се признае на Мей-лин, че тя не се отнасяше лековато към идеята за развод. Свеждаше прекрасно оформената си глава, не вдигаше бадемовите си очи и говореше за скъпата й методистка вяра и за срама, който такъв скандал би хвърлил върху семейството й. Елиът се досети, че за нея също нямаше да бъде хич лесно да се омъжи за някой извън кръга си. Точно тук съзря лъч надежда.

— Ако кажа на генералисимуса, че си се държала като напълно примерна дама в моята компания — предположи той, — сигурно ще те приеме обратно.

Тя го погледна с копнеж и поклати глава.

— Чан смята, че честта му е потъпкана. Само твоите думи няма да променят това.

Исусе, помисли си той. Този тип няма да иска да се бие с мен, нали? От това в Щатите щяха да излязат страхотни заглавия.

Таксито на Рузвелт спря пред осветения портал на хотел „Парк“. Предполагаше, че повече хора от американската делегация все още се прибираха от съветската вечеря, но въпреки това не беше лошо да сведе глава при влизане във фоайето. Пулсът му отекваше болезнено в главата му и за миг се уплаши, че може да повърне. Въпреки инстинкта си не тръгна към асансьора, а към бара.

— Кафе — поръча той кратко. — Черно.

Беше вряло, но въпреки това той обърна чашата на две глътки и веднага се почувства по-добре. По-добре да хвана бика за рогата, помисли си той, преди всичко да се е объркало.

Тази вечер Мей-лин беше напълно облечена, а вратата отвори прислужницата й. Този път не се оттегли като миналата вечер, а и Мей-лин не й нареди да изчезне. Дневната беше пълна с кутии и с шапки, чакащи да бъдат опаковани, с куфари „Луи Вюитон“ за обувки и с дамски чанти, метнати небрежно по столовете. Роклите направо преливаха от дивана. Нямаше къде да се седне. Елиът остана прав, като леко се поклащаше, а Мей-лин гледаше в пода. Наблюдаваше опаковането, докато ръцете на прислужницата й чевръсто шареха сред кашмирените пуловери и копринените рокли ципао.

— Тръгваш си — констатира той.

— Ти не ми остави друг избор — сви изразително рамене тя. — Посрамих съпруга си, а сега за теб съм просто затруднение.

— Господи, съжалявам, Мей-лин. Никога не съм искал да…

— Това е несъществено.

Тя умишлено избягваше погледа му и Елиът се почувства като червей.

— Къде ще отидеш?

— В Шанси.

— Това пък къде е?

— В Китай. — Гласът й беше унищожителен, явно смяташе Елиът за напълно безнадежден и пропаднал. — Там е щабквартирата на Червената армия. Ще се предам на Мао Дзъдун.

Елиът пристъпи импулсивно напред.

— Не говориш сериозно! Това е лудост. Жена като теб… Мао е враг на съпруга ти.

— Това ти е известно? — сепна се тя и най-после го погледна. — Мислех, че вие американците вярвате на онази глупост за нашия обединен фронт срещу японците.

— Комунистите ще те измъчват — каза той дрезгаво. — Ще искат да узнаят и най-малката подробност за военната структура на Чан, за движението на Гуоминдан в Западен Китай и за плановете на генералисимуса за Мао, щом войната свърши…

— Тогава може би Чан ще дойде за мен — каза тя просто.

Елиът се взря в нея с ужас.

— Такъв ли е планът ти? Да се предадеш на врага, за да накараш съпруга си да се втурне да те спасява?

— Той няма да иска да кажа на Мао всичко, което знам. Чан разбира стойността на информацията.

Елиът прекара ръце през лицето си. Отново му беше зле и кожата му лепнеше. Щеше му се да можеше да седне.

— Ако можех да му дам някаква информация — измърка Мей-лин със същия копнеж в гласа, — някаква безценна информация, която няма откъде другаде да научи… Е, тогава може и да ми прости. Трябва да се спася.

Чан разбира стойността на…

— Мей-лин.

— Да, полковник?

— Генералисимусът не беше поканен на тази конференция в Техеран…

— Точно така. Само в Кайро.

— … тъй като конференцията не е за войната в Тихия океан. А за действията в Европа.

Тя изглеждаше изумена.

— Защо ми казвате това, полковник?

— Сталин иска Съюзниците да открият втори фронт срещу немците. Иска от нас да нападнем Европа през следващите шест месеца. Дали Чан няма да се поинтересува от информация за това?

— Не знам — промълви тя.

— Ако ти кажа мястото и времето, когато ще атакуваме, той ще те приеме ли обратно?

— Откъде би могъл да знаеш подобно нещо — намръщи се Мей-лин.

— Знам, защото баща ми решава къде и кога да бъде атаката — отвърна той. — Нищо няма да се реши без негово съгласие. Той командва повечето от войските. А щом войната в Европа свърши, тези войски могат да помогнат на Чан да се отърве от японците — преди Мао да успее да се справи сам.

— Това е вярно — призна тя. — Според мен би дал много да узнае за това нападение.

— Ще ти кажа, но ти ще се откажеш ли от налудничавата идея да се предадеш на Червените? Ще отидеш ли у дома, при съпруга си?

Тя приведе покорно глава.

— Да, Елиът, ще го направя.

Той изгледа прислужницата.

— Отпрати момичето.

Мей-лин рече няколко остри думи на китайски.

Елиът премести купчина чанти и потъна в креслото. Попи лицето си с бяла ленена кърпичка, която майка му, Елинор Рузвелт, беше избродирала с инициалите му, и изчака, докато вратата на спалнята се затвори зад прислужницата.

— Слушай сега, Мей-лин. Нападението е насрочено за средата на май. Десантът ще бъде откъм Адриатическо море и пълните съюзнически сили ще напреднат на север през Югославия…