Франсин Матюс
Твърде лош, за да умре (12)

Глава 11

Тънката лула за опиум беше покрита с черен лак и инкрустирана със сребро и тъмнозелен нефрит. Среброто изписваше инкрустации на летящи жерави, изработени от истински майстор. Лулата беше на няколко века. Когато не я ползваше, я оставяше върху лакирана в черно поставка. В основата й имаше три изпъкнали кръга. Там държеше опиума.

Чан лежеше на дивана в апартамента си в „Мена Хаус“. Носеше тъмносин копринен халат, бродиран с алени дракони. Очите му се взираха в тавана на стаята и следяха виденията през облаците жълт дим. Във вторачените зеници нямаше и помен от сънливост.

През деня той изглеждаше поразително с тънките си правилни черти, посребрената по слепоочията коса и слабата си фигура, но вечерта, помисли си Мей-лин, когато сваляше западната си униформа, беше великолепен. По един безкръвен и ужасяващ начин.

Когато беше дрогиран така, взиращ се неподвижно във виденията си, Чан изглеждаше едновременно жив и мъртъв, като демоничен бог от древните времена. Опиумът освобождаваше най-скритата му същност, точно както западните дрехи я прикриваха.

Мей-лин седеше в привичната си стойка в главния салон, с подвити под тялото крака и ръце, сплетени около чашата чай. Беше оставила стаята тъмна, за да гледа обляната в лунна светлина Голяма пирамида. Денят беше минал добре. Беше се отскубнала от мъжа си и се беше забавлявала. Краката й бяха уморени от изкачването на безброй каменни стъпала, а ръцете й все още пареха, но не от порцелановата чаша с горещ чай. Все още помнеха докосването на пръстите на Елиът.

— Съпруго — въздъхна той тихо, почти с шепот, слабо подобие на глас, като на някой призован от света на духовете.

Тя не отвърна веднага. Никога не беше съвсем сигурна, дали я познава, когато опиумът го държеше в хватката си. Но когато я повика отново, остави чашата си на масата.

— Съпруже — прошепна тя и коленичи край дивана. Остави очите си да свикнат с мъждеещата светлина. Около Чан горяха свещи, а колебливите им пламъчета й се струваха неестествено ярки след хладния блясък на луната.

Лулата беше на стойката си. Ръцете му бяха отпуснати край хълбоците, но той вдигна дясната, сложи я леко на рамото й и я остави да падне като листо към лакътя й.

— Толкова красива — измърмори той. — Като най-редкия сиво-зелен порцелан.

В гласа му личеше детинско учудване и тя, която никога не беше носила дете в себе си, почувства внезапна мекота.

— Моята наложница — продължи той монотонно. — Моята курва.

Очите му продължаваха да се взират в тавана, но ръката му я стисна болезнено. Тя се стегна и се опита да се освободи. Главата му се извърна бавно към нея като змия.

— Изпитваш глад за сина на Рузвелт. Би си отворила краката, ако той поиска. Днес ме посрами пред цяло Кайро, като флиртуваше, смееше се и въртеше задник.

— Не — проплака тя и отскубна ръката си.

— Куан те проследи — изплю трите думи той. Куан беше бодигардът му, ветеран от Гуоминдан.

— Куан лъже.

— Той може да разпознае срама. Нарече те курва.

— И нищо не си му направил?

Той седна.

Лулата отнесе първия удар. Лявата му длан запрати ценната вещ в далечната стена. Вторият удар беше за Мей-лин. Отхвърли я назад към вратата и тя удари силно главата си в дървото. Той я докопа за секунди, впи пръсти в косата й, повлече я към другия край на стаята и я захвърли сред парчетата натрошен нефрит и сребро. Парченце лак се впи в ръката й.

— Отрекох се от съпругата си заради теб — процеди той през зъби. — От наложниците си. Ето как ми се отплащаш. Държиш се като курва пред лидерите на Запада. Враговете ми се смеят в лицето ми.

— Безчестието е твое — произнесе тя ясно. Гледаше не лицето му, а късчетата счупен нефрит. — Ти вярваш на един лъжец, а не на жена си. Друг мъж би убил Куан за безочието му.

Очакваше още един удар, но за нейна изненада Чан се засмя меко.

— Какво би ми дало това? Нищо.

Мей-лин го погледна открито.

— Все това преследваш, нали? Какво ще получиш.

— Да. — Той приклекна край нея. — А ти нищо не ми даде. През всичките дни в Кайро. Само се усмихваш и въртиш задник. Нямам тайни, които да продам. Каква полза от теб, съпруго?