Е. Л. Джеймс
Грей (26)

Четвъртък, 9 юни 2011

Лекарката вдига ръце. Няма да те нараня. Искам да ти прегледам коремчето. Така. Дава ми нещо кръгло и лепкаво и ме оставя да си играя с него. Сложи си го на коремчето и аз няма да те пипам, но ще чуя какво става вътре.

Лекарката е добра… лекарката е мама.

Новата ми мама е красива. Тя е като ангел. Доктор ангел. Гали ме по косата. Приятно ми е, когато ме гали по косата. Дава ми да ям сладолед и торта. Не крещи, когато намери хляб и ябълки скрити в обувките ми. Нито когато са под леглото. Или пък под възглавницата. Миличък, храната е в кухнята. Просто потърси мен или баща си, когато си гладен. Посочи с пръстче. Можеш ли да го направиш? Има още едно момче. Лелиът. Той е гаден. Затова го бия. Но моята нова мама не обича да се бием. Има и пиано. Харесвам звуците, които издава. Заставам пред пианото и натискам ту бялото, ту черното. Шумът от черното е странен. Госпожица Кейти сяда на пианото с мен. Тя ме учи на черните и бели ноти. Тя е с дълга кафява коса и прилича на някой, когото познавам. Мирише на цветя и на ябълков пай. Мирише хубаво. Тя прави звуците на пианото красиви. Мила е с мен. Усмихва се и е Ана. Красива Ана, седи с мен, докато свиря фуга, прелюдия, адажио, соната. Въздиша, отпуска глава на рамото ми и се усмихва. Обичам да те слушам, когато свириш, Крисчън. Обичам те, Крисчън.

Ана. Остани с мен. Ти си моя. И аз те обичам.

Събуждам се стреснато.

Днес ще си я върна.