Иван Вазов
Интернационалисти

Мы любим жить чужим умом.

И. С. Аксаков

И кряскахме: равенство, правда, свобода!

И махаме модно по стъгдите знаме,

надрастохме ние на цял век народа,

вселената цяла — отечество нам е.

 

И носиме нашето ново ученье

по всичките стъгди, пазари и друми,

по модата храним се, шумим в упоенье

със фразички гръмки, с мехурести думи.

 

А мъките позорни, тегла окол нази…

Не бърчат обаче те ашето чело:

мижим и крещим пак любими си фрази,

до нас не касае се живото дело.

 

вълнуват ни страшно неволите чужди

и плачем над чуждите гробове клети:

не видиме само тук нашите нужди,

таз област е тясна за наште полети.

 

Нам трябват простори далечни, широки.

Въпроси всемирни решаваме смело

и леем потоци от фрази дълбоки —

на дело, о братя, на дело…

 

Ний знайм ли живота и тежка му мъка?

Влезнахме ли лично във българска хижа?

Станахме ли отклик, простряхме ли ръка

на наш брат в неволя?… Ех, що ни е грижа,

 

че близо до нази човеци страдаят —

за цял свят са нашите модни въздишки:

нам трябва да кажеме всичко до краят,

каквото сме чели във чуждите книжки.

 

1884