Томас де Ириарте
Мечок, маймуна и свиня

Един мечок, с когото мъчно хляба

си вадеше незнаен сиромах,

да подобри играта своя слаба,

се упражняваше с голям замах.

Като човек на две нозе вървеше

и рече на една маймуна: — Виж!

Маймуната съвсем похватна беше

и му отвърна: — Много зле вървиш!

Мечокът рипна: — Не бъди такава!

На подигравки съм отдавна сит.

Дали красиво стъпката не правя,

или не е изящен моят вид?

Довтасала, намеси се свинята:

— Чудесно! — каза. — Радваш моя взор.

Къде се е видяло по земята

и ще се види по-добър танцьор?

Като дочу мечокът тази глума,

глава наведе, млъкна начаса,

но после се опомни и заклюма

с принудена смиреност във гласа:

— Маймуната, че не ме одобрява,

излишно ще е да бера гайле,

но вече щом свинята ме прославя,

разбирам, че танцувам много зле.

Помни, четецо, нека вред те пали

поуката на мъдрия творец:

„Беда е, ако мъдър не те хвали,

но по е зле, щом хвали те глупец!“