Иван Крилов
Квартет

Маймуната — хитрица,

суетното Магаре,

Козелът стари

и кривокрака Меца

намислили квартет да устроят.

С цигулки две, с виола, контрабас

и ноти — сядат под липата те

тогаз света с изкуството си да пленят.

И удрят лъковете, търкат — не върви звукът

„Не тъй — крещи Маймуната, — не тъй! Я спрете!

Каква ти музика! Я иначе седнете!

Ти с контрабаса, Мецо, я стани

и там срещу виолата седни.

Аз, прима, сядам срещу втора,

ще заиграят лес и планини,

щом инструментите ни заговорят!“

Разместиха се, почнаха. Уви —

все не върви и не върви.

„Намерих тайната му аз! —

крещи Магарето. — Ний ще напреднем,

щом наредени седнем!“

Послушаха го, сядат чинно те тогаз:

и същият немузикален глас.

И още по-припряно взеха да дърдорят,

да спорят

кон как е нужно да седи.

Не щеш ли — Славеят насам лети.

И молят го да се намеси в препирнята.

„Изслушай ни — му казват те молбата. —

Квартета как да наредим:

и ноти имаме, и с инструменти сме в ръката:

кажи, как трябва да седим?“

„Да бъдеш музикант ти трябва да умееш

и слух по-нежен да владееш —

им казва Славеят тогаз, —

а вие се местете час по час,

тъй както ви отива,

ала за музика ви вас не бива.“