Густав Гюленборг
Кукувица и пчела

„Ей, кукувичке, я кажи —

пчелата почна да жужи, —

защо през всички пролети чудесни

здрависваш ни с едни и същи песни?

Нима не знаеш, че сме зажаднели

да ни приветстваш с нови чудни трели?

От майсторите се учи!“

„Ах, мила моя, не бръмчи!

Нима светът от старата пчела

очаква нови някакви дела!

Когато смесваш восък с мед,

променяш ли традиция и ред?

Без тия шестоъгълничета веднъж поне

строила ли си питки? Не!

От нов напев гласът ми ще пострада,

пък аз съм толкоз хубава и млада!…“

„Трудът и песента — пчеличката отвръща —

не слагай на везна една и съща!

Доброто нека е навред благословено:

трудът ми да е спорен, гласът ти — вдъхновен.

Което е за полза — да бъде неизменно,

което — за наслада, променяй всеки ден!“