Александру Донич
Лисица и язовец

— Къде си хукнала, кумице? —

пресрещна бягащата презглава лисица

и мигом слух наостри язовеца млад.

— Ох, драги ми побратиме, във страшен ад

попаднах: ето ме оклеветена.

Ти знаеш, бях на важна служба назначена

във селски кокошарник.

Работех ден и нощ, без отдих нито час,

съсипах здравето си аз

и пак изпаднах във беда; неблагодарник

написал донос, че рушвети

приемам — сякаш ми е светил.

Свидетел си ми, истината защити:

у мен дори едничко пиле виждал ли си ти?

— Не, драга ми кумице, но при всяка среща

по твойта муцуна гореща,

макар и сляп, и глух,

аз виждах птичи пух.

Това се случва и у нас — безчет

оплакват се така, че почват да им вярват:

с една заплата уж едва изкарват,

а днес коне, след туй — кабриолет.

Та господ-бог ли всичко туй им дава?

Ако речеш да им направиш сметка сам

за доходи и разходи, тогава

ще кажеш като язовеца, знам,

(не си ни сляп, ни глух)

че има по муцуните им „птичи пух“.