Петко Р. Славейков
Куко и пипе

— Ех, че какъв си ти, байно петльо!

Бре, хубавеляк! Бре, лице светло!

Гидия същи, кат се напериш,

кога настъпваш — земята мериш,

а кога пееш, ей тъй е, сякаш

музика свири. А като крякаш,

низ цяло село кънти гласа ти,

та се надига и таз, що мъти!

— Ам’ти, сестринке, куковке ясна;

ам’ти каква си птица прекрасна!

Дивна те майка диво родила;

спретна, напетна, скопосна, мила;

глас благороден, сив царски косъм.

(Ако те лъжа — да не харосам!)

Хеле когато пък закукуваш,

ей тъй е, сякаш на стих хортуваш:

в гласът ти сладост и ред, и мяра.

Като те слушам, хвани ми вяра,

аз се прехласвам, чудя се, мая,

как да те хваля, и аз не зная.

Недейте пита що се е взело

нашето куко тъй за петело

добро да дума и да го гали,

а и той него така да хвали!

Едно на друго те се подмазват;

но колко щат се с хвалби обсипа,

хората знаят и право казват:

„Каквото куко, таквоз и пипе!“