Александру Донич
Мухите и пчелата

Две мухи чевръсти, ето —

литнаха над рой села

към чужбина; в ширинето

срещнаха една пчела: —

С нас ела, да станем ято.

Папагалите тръбят,

че отвъд е само лято

и безкраен е денят.

Всяка твар живее славно,

няма го глада, страха;

там осъждат незабавно

и убиец на муха.

А у нас, ох, тюрма цяла!

В своята страна мъждиш

нито жива, ни умряла,

вместо волно да летиш.

В село паяци прикрити

с тънки мрежи ни ловят;

както алчни паразити

днес изтребва ни градът.

Мухоморки, мухоловки —

дебнат ни безброй беди.

В супа стъпим ли, неловки,

хайде — бог да ни прости…

— Е, добър ви път, мухички —

рече скромната пчела. —

Аз оставам тук, при всички,

радост, болки с тях деля.

Нашенци ме славят с име,

мойте пити тъй ценят,

че за мене лете, зиме

грижите си не пестят.

А пък вие отлетете,

но и в чуждата страна,

щом добро не принесете,

не ви чака добрина!