Джек Лондон
Чудото на жената (9)

IX.

— Слушай ме, — каза Макъ Канъ. — Почва да размръзва. Повърхностьта на снѣга се втвърдява. Сега е удобниятъ моментъ за пѫтуване, като не се смѣтатъ пролѣтнитѣ бури въ планината. Азъ ги зная. Нѣма да бѣгамъ съ никой другъ освѣнъ тебе.

— Но ти не можешъ да бѣгашъ, — му отвърна Димъ. — Не можешъ да се мѣришъ съ никой мѫжъ достоенъ за това име. Гръбнакътъ ти е отъ размекналъ мозъкъ. Ако искашъ да тръгнешъ, върви самъ. И после, намѣренията се промѣнять, може азъ да не отида никога… Еленовото месо е вкусно, скоро и пролѣтьта ще дойде, а съ нея и лакердата.

Снасъ пъкъ му казваше:

— Съдружникътъ ви умрѣ. Моитѣ ловци не го убиха, но намѣриха тѣлото му замръзнало още при първата буря въ планината. Никой не може да избѣга отъ тука. Кога ще направимъ свадбата?

А Лабискви:

— Наблюдавамъ ви и забелѣзвамъ, че очитѣ и лицето ви сѫ неспокойни. О! познавамъ добре лицето ви и малкия белегъ отъ рана, тъкмо подъ ухото. Когато сте доволенъ и се усмихвате въ ѫглитѣ при очитѣ ви се образуватъ три-четири бръчки, а когато се смѣете ставатъ шесть, а понѣкога и седемъ. А сега нѣма нито една. Никога не съмъ чела книги: азъ не зная да чета. Но Четири Очи ме научи на много нѣща. И въ неговитѣ очи азъ видѣхъ тъга за свѣта. Но тука имаше хубаво месо, риба въ изобилие, плодове и зеленчуци; и често съседни племена ни доставяха брашно въ замѣна на нашитѣ кожи. И все пакъ, той искаше отново да види свѣта. Та толкова ли е хубавъ свѣтътъ, че и вие също жадувате за него? Четири Очи нѣмаше какво да го задържа. Но вие нѣмате ли мене?

Тя въздъхна и поклати глава.

— Четири Очи умрѣ съ съжаление, така ли ще бъде и съ васъ, ако останете тука? Не мога да си представя какъвъ е свѣтътъ. Ще избѣгате ли, за да се върнете въ него?

Димъ не можеше нищо да каже, но тя го разбираше само, като гледаше ъглитѣ на устата му. Минаха нѣколко минути; тя видимо се борѣше съ себе си, а Димъ се сърдѣше самъ на себе си за необяснимата подлость, която му пречеше да признае жаждата си за връщане въ външния свѣтъ и съществуването на друга жена. Лабискви пакъ въздъхна.

— Добре! моята любовь къмъ васъ е по-голѣма отъ страха къмъ баща ми, а зная, че гнѣвътъ му е по-страшенъ отъ урагана въ планината. Вие ми казахте какво е любовь. Азъ ще ви докажа моята. Ще ви помогна да избѣгате отъ тука.