Джек Лондон
Чудото на жената (5)

V.

— Първия интелигентенъ типъ, когото улавяме, сте вие, — каза Снасъ на Димъ една вечерь, въ кѫта при огнището. — Изключавамъ само стария Четири Очи. Така го нарѣкоха индийцитѣ, защото бѣше кѫсогледъ и носѣше очила. Той бѣше учитель по зоология (Димъ забелѣза правилното произнасяне на думата). Той умрѣ преди една година. Членъ бѣше на една мисия въ горния Поркъ-Епикъ и се бѣше заблудилъ, когато моитѣ младежи го намѣриха. Той бѣше интелигентенъ, вѣрно е, но бѣше донѣкѫде занесенъ. Много обичаше да се заскитва. Въ всѣки случай знаеше добре зоологията и металургията. На Лусква, дето се намиратъ вѫглища, имаме ковачници, които той инсталира доста добре. Тамъ той поправяше орѫжията и учеше младежитѣ да ги поправятъ. Умрѣ миналата година и неговата липса силно се чувствува. Бѣше се загубилъ: намѣриха го замръзналъ една миля далече отъ лагера.

Сѫщата вечерь Снасъ каза на Димъ:

— Най-добре за васъ ще бѫде да си изберете жена и да си основете огнище. Ще ви бѫде по-приятно, отколкото да стоите съ тия млади индийци. Младитѣ моми не палятъ огънь — това е единъ видъ праздникъ на дѣвицитѣ, както знаете — преди силнитѣ горещини и пристигането на лакердата, но ако желаете да ускоря датата, отъ васъ зависи.

Димъ поклати глава и се усмихна.

— Размислете, — заключи спокойно Снасъ, — само Антонъ успѣ да се измъкне. Той си играеше съ щастието… необикновено.

Лабискви потвърди предъ Димъ желѣзната воля на баща си.

— Четири Очи го наричаше замръзналъ Пиратъ, Пещерна Мечка, Примитивно животно, Царь на Еленитѣ, Брадатъ Бандитъ и още много други имена, които самъ измисляше. На него дължа почти всичко, каквото зная отъ вашия езикъ. Той непрестанно се шегуваше. Никога не можеше да се разбере кога е сериозенъ. Когато се сърдѣхъ, той ме наричаше свое малко леопардче. И все така ме закачаше.

Тя бъбрѣше съ детска разпаленость и наивность, които Димъ лично съгласуваше съ женствената миловидность на лицето и тѣлото й.

Да, баща й бѣше суровъ. Всички се страхуваха отъ него, защото гнѣвътъ му бѣше ужасенъ. Сѫщо и племето Поркъ-Епикъ. Чрезъ тѣхъ Снасъ продаваше своитѣ обработени кожи на постоветѣ и получаваше взамѣна муниции и тютюнъ. При все че Снасъ винаги постѫпваше честно, главатарътъ на Поркъ-Епикъ се опита да го измами. Следъ две предупреждения, последвани отъ нова измама, Снасъ изгори селото му и уби десетина отъ хората му и измамитѣ се прекратиха…

Когато тя бѣше още дете, убили единъ бѣлъ, който се опиталъ да бѣга… Не, баща й не го убилъ самъ; ограничилъ се да даде заповѣдь на войницитѣ. Нито единъ индиецъ не смѣе да не се подчини…

Колкото повече говорѣше тя за баща си, толкова повече тайнственостьта се сгѫстяваше около стареца.

— Кажете ми — го попита тя единъ день, — вѣрно ли е, че сѫ живѣли единъ мѫжъ и една жена, които се наричали Паоло и Франческа и които дълбоко се обичали?

Димъ направи утвърдителенъ знакъ.

— Четири очи ми говориха за тѣхъ, — каза тя, свѣтнала, — но не съвсемъ сериозно; и азъ не бѣхъ сигурна, че сѫ живѣли. Питахъ баща си, той се разсърди. Индийцитѣ ми казаха, че по тоя поводъ нахокалъ здраво Четири Очи. Има сѫщо Тристанъ и Изолда — две Изолди. Тѫжна е тѣхната история, но азъ така искамъ да обичамъ. Въ цивилизования свѣтъ младитѣ хора така ли се обичатъ? Тука е съвсемъ друго, женятъ се и туй то. Вѣроятно нѣматъ време да постѫпватъ иначе. Но азъ съмъ англичанка и никога нѣма да се омѫжа за индиецъ. А вие? Затова азъ никога не съмъ палила моя дѣвственъ огънъ. Младитѣ хора каратъ баща ми да ме застави да го сторя. Единъ отъ тѣхъ Либахъ, е срѫченъ ловецъ. Другъ единъ, Макукъ, иде да пѣе, за да ми се хареса. Той ме забавлява. Ако се разхождате нощемъ покрай палатката ми, ще го чуете.

Но баща ми казва, че мога да правя каквото искамъ и азъ не паля огъня, защото нали знаете, че когато една мома иска да се омѫжи, по такъвъ начинъ съобщава желанието си на ергенитѣ. Четири Очи винаги казваше, че това е хубавъ обичай. Обаче той никога не си взе жена. Бѣше, може би, много старъ. Какъ може да се познае дали човѣкъ е влюбенъ, като Паоло и Франческа, разбира се?

Димъ бѣ смутенъ отъ ясния погледъ на синитѣ очи.

— Ето какъ, — измънка той, — влюбенитѣ твърдятъ, че любовьта е по-скѫпа отъ живота. Когато се случи нѣкой да предпочита нѣкого предъ всичко въ свѣта, това значи, че е влюбенъ. Ето така става, но е много мѫчно да се обясни: човѣкъ го чувствува, и това е всичкото.

Тя погледна надалече презъ пушъцитѣ на лагера, въздъхна и отново взе кожената рѫкавица, която шиеше.