Включено в книгата
Оригинално заглавие
Savage Obsession, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 15 гласа)
Сканиране и форматиране
in82qh (2021)
Разпознаване и корекция
rumen1 (2021)

Издание:

Автор: Даяна Хамилтън

Заглавие: Дива страст

Преводач: Росица Елазар

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Арлекин България“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 954-11-0132-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14620


Седма глава

— Какво е това място?

Бяха пътували почти час, последните петнадесет минути от който по незабележим, неравен и опасен горски път, когато фаровете на колата осветиха малка постройка, сгушена насред поляна, заобиколена от огромни дървета.

— Хижа — отвърна сухо Чарлз. — Тя ще бъде временният ти дом, нищо, че е под наем и че е паянтова.

Бледата зелена светлината от таблото на колата осветяваше лицето му. Изглеждаше отчужден и Бет се ужаси от мисълта, че може би изобщо не го познава и наистина не знае на какво всъщност бе способен…

— Я виж! Благодаря ти. С какво съм заслужила такова отношение? Къде са Зана и Хари?

Беше сигурна, че не са тук. Чарлз можеше да направи всичко за жената, която обича, но изтънчената Зана не би прекарала и секунда под покрива на такава съборетина сред гората, на километри от най-близкото населено място.

— И къде, по дяволите, мислиш, че са те? — сопна се той и я погледна изпод смръщените си вежди с презрение, сякаш я смяташе за луда.

Тя сви рамене и се загърна по-добре с одеялото. От отговора му не успя да разбере нищо, но все пак се досещаше. Зана сигурно прекарваше времето си доста приятно в някой луксозен хотел в Южна Франция и чакаше Чарлз да уреди отношенията и развода с жена си.

Бет се разтрепери от паника. Питаше се какво ли ще изясняват. Всичко би могло да бъде уредено от адвокатите. Защо му бе необходимо да я води тук и да я подлага на изпитания?

Когато той спря и изключи фаровете, Бет бе напълно обзета от паника. Тъмнината беше непрогледна и единственият звук, който тя чуваше, бяха ударите на собственото й сърце. Искаше й се Чарлз да разбере хаоса в мислите й и нейното смущение, но той прибра ключа в джоба си и каза:

— Остани тук, докато отключа къщата и отворя прозорците.

Когато той изчезна в мрака, тя си отдъхна. Още преди да се появи жълтата светлина в един от прозорците, Бет вече бе успяла, повече или по-малко, да възвърне самообладанието си. Започна да обмисля нещата сравнително спокойно и се почувства по-уверена и подготвена за предстоящите двадесет и четири часа, защото каквото и да искаше да обсъжда Чарлз с нея, то не би могло да отнеме повече от денонощие.

А и той вероятно гореше от нетърпение да се върне при Зана и техния син. Единственият начин да се справи с това, което й предстоеше, беше да се държи достойно и разумно и да се опита да прикрие колко много я наранява всичко това. Уви се по-плътно с одеялото, отвори вратата и слезе от колата.

За щастие дъждът беше спрял, но все още можеше да чуе как тътенът на отминаващата буря заглъхва в далечината. Тъкмо бе направила първите си колебливи крачки към мъждукащата светлина, когато Чарлз се появи отнякъде и я запита ядосано:

— Къде, по дяволите, отиваш?

Неочакваната му поява я остави без дъх и тя за миг се усъмни във възможностите си да се справи с положението, но на помощ отново й дойде гордостта. Затова се стегна и каза саркастично:

— Сигурно съм тръгнала към града! За къде другаде? — и продължи напред към оранжево осветения квадрат.

Той промърмори нещо неразбираемо и неочаквано я вдигна на ръце. Бет заудря с юмруци по раменете му и се развика:

— Пусни ме! И сама мога да направя няколко крачки! Бореше се отчаяно с него, тъй като близостта му стопяваше твърдото й намерение да се държи на положение.

— Успокой се! Щом искаш да газиш до глезени в калта, гази! — Гласът му бе студен.

После я остави да се плъзне бавно по тялото му, докато краката й докоснат земята. Това я обърка и възбуди още повече. Бет прехапа устни. Какво следваше да направи, за да прогони чувствата, които изпитваше? Как да престане да го обича, да го желае и да копнее за него? Страхуваше се, че никога не би могла да си отговори на тези въпроси.

Въпреки калта тя безропотно го последва. Единствената й мисъл беше да успее да се задържи на крака и да остане плътно загърната в одеялото.

— Няма ток — каза той с равен глас, когато тя прекрачи прага и затвори вратата зад себе си.

Бет започна да оглежда стаята, като избягваше погледа му. Помещението беше малко. Каменните плочи по пода се бяха напукали и разместили, стените — някога гладки и боядисани в бяло, сега бяха грапави и мръсни. Мебелите бяха предимно дървени и много стари. В камината имаше няколко цепеници, а газените лампи хвърляха топли отблясъци. Тясна дървена стълба в ъгъла навярно водеше към горния етаж.

— Има две стаи — тази и спалнята горе, както и кухня и баня. Примитивно, но подходящо за случая. Предполагам, че някога е била къща на лесничей, тъй като не е достатъчно просторна за ловна хижа.

— Не мога да си представя защо си си направил труда да я наемеш. — Тя се наведе да събуе калните си обувки като внимаваше за одеялото, с което се бе загърнала.

Още не смееше да го погледне и нарочно отвори вратата към пристроената кухня. В нея имаше само най-необходимото, но то бе съвсем достатъчно за няколкото часа, които щяха да прекарат тук до утре. Усетила неговия напрегнат поглед, тя каза студено:

— Ако по някаква необяснима причина си искал да обсъдим подробностите по развода лично, а не чрез адвокат, можеше да се обадиш по телефона. Не смяташ ли, че като ме домъкна тук, постъпи малко мелодраматично?

„Колко добре го каза, Бет“ — помисли горчиво тя. Най-сетне бе налучкала верния тон. Но малкият й успех не я караше да се чувства по-добре. Напротив.

Чу как Чарлз пое дълбоко дъх. Надяваше се, че той няма да успее да съзре болката в очите й. Но когато събра смелост и го погледна, видът му накара сърцето й да се обърне.

Чарлз изглеждаше така, сякаш бе излязъл от ада. Лицето му бе изопнато от напрежение, а дребните бръчици се врязваха по-дълбоко край стиснатите му устни. В очите му гореше дивашки огън, който бе виждала само веднъж — когато Зана го бе изоставила. Да не би да го беше зарязала и сега?

Бет поклати несъзнателно глава, за да пропъди тази безумна мисъл. Не вярваше, че жената, която той обичаше, би го напуснала за втори път. Но беше ли възможно да съществува друга причина, поради която той да изглежда така, сякаш единствената светлина в живота му е изгаснала? Внезапно я смрази гласът му:

— Може би трябваше да те оставя при Темпълтън, за да се наслаждаваш на любовта му и да кроиш планове за бъдещата ви женитба, а? Съжалявам, скъпа, но няма да оставя нещата така. А ти, като моя съпруга, също не би могла да го направиш.

Нямаше смисъл да му напомня, че и оставаше съвсем малко време да бъде негова съпруга, както и да го убеждава, че не се е любила с Уилям и че за нищо на света не би приела предложението му за женитба.

Изведнъж тя усети, че очите й се пълнят със сълзи. Почувства се нещастна и ужасно изморена. Промълви почти беззвучно:

— Ако нямаш нищо против, бих искала да се освободя от това одеяло… — В следващия миг пожела да си бе отхапала езика, защото си спомни как Чарлз беше гледал голото й тяло в колата, когато по негово настояване бе свалила мокрите си дрехи.

Тази мисъл я накара да се изчерви. Той сигурно смяташе, че е не е била в състояние да превъзмогне зова на тялото си. След загубата на детето бе отказал да я докосва, дори да се доближава до нея.

Логично беше Чарлз да помисли, че чувствената й обърканост я бе накарала да влезе в леглото на Уилям Темпълтън. Вероятно съпругът й подозираше, че тъкмо физическата й неудовлетвореност я бе накарала да съблазни и него самия, макар да бе заявила, че го напуска.

Лицето му бе пребледняло, твърдата линия на устните като че изразяваше отвращението, затова Бет побърза да уточни:

— Не се притеснявай, не ти предлагам… нищо. Просто бих искала да си взема душ и да се преоблека. Какъвто и да е предстоящият ни разговор, убедена съм, че може да почака.

Той не отговори. Само я изгледа продължително с особено изражение, което тя не успя да разгадае, вдигна куфара й и се заизкачва по тясната стълба.

Последва го покорно. Стълбите свършваха направо в спалнята с наклонен таван. Тя бе оскъдно обзаведена с двойно легло, чамов скрин с чекмеджета и един стол. На отсрещната стена имаше врата.

— Банята, доколкото това може да се нарече баня, е отсреща. — Чарлз й посочи вратата. — Без вана, само душ. Макар че бурята явно е прекъснала някой електропровод, в бойлера все още би трябвало да има топла вода. — Обърна се и извади тъмносин пуловер от едно чекмедже.

Полугол, той бе твърде близо, до нея в тясната стая. Само като гледаше загорялото му тяло, Бет изгаряше от желание да го помилва, да почувства живителната му топлина и плътта му до своята. Той повдигна вежди, хвърли й един поглед и сякаш успял да разчете мислите й, без да се усмихва, промълви:

— Става студено. Ще запаля камината, преди да приготвя вечерята. Супа и кифлички. Става ли? — После бързо навлече пуловера.

Да, наистина бе станало по-студено. Бурята бе охладила въздуха и хладината в хижата бе осезаема. Въпреки това тялото на Бет пламтеше. С всяка клетка, с всеки нерв тя усещаше неговото присъствие. Не желаеше обаче да го признае дори пред себе си. Тази ужасна вечер трябваше да свърши по-бързо. А утре сутрин щеше да чуе причините, поради които я бе отвлякъл тук и всичко онова, което не можеше да бъде обсъдено в писмо, по телефона или чрез адвокат.

— Не искам нищо. — Тя се обърна с гръб към него, отвори куфара, за да намери старата си избеляла тениска, с която спеше, след като го напусна.

Преди това, преди онзи съдбоносен ден, когато Зана се появи отново, Бет винаги бе носила най-съблазнителното копринено бельо, което можеше да се купи, защото нито за миг не я бе напускала надеждата, че някой ден той ще размисли и ще се върне при нея.

— Нека уточним само едно. — Резкият му глася накара да се вцепени. — Срещала ли си се с Темпълтън преди? Той ли беше причината да ме напуснеш? Или това, че отиде да работиш при него и го накара да се влюби в теб, е чисто съвпадение?

Тези думи я накараха да се раздвижи. Тя рязко се обърна, без да забележи, че одеялото се свлече в краката й, вдигна глава и разгневените й изумрудени очи открито срещнаха студения му изпитателен поглед.

— Няма да ти позволя да ме обиждаш! Точно ти ли?!

Точно той, изстена тя наум. Той, който през целия им съпружески живот тайно бе копнял за Зана, бе организирал срещите си с нея и бе помислил, че може да изхвърли Бет от живота си като мръсен парцал. Сигурно беше така.

— И ти ще ми говориш за двуличие?! — яростно се защити Бет. Беше забравила обещанието си да запази спокойствие, да се контролира, да се държи така, сякаш нищо вече не я засяга. — Но на въпроса ти. Не! Не съм срещала Уилям никога, преди да отида да работя при него! Не съм го „карала“ да се влюбва в мен!

Та Чарлз дори не се бе престорил, че я обича! Просто след кратък пробен срок от шест месеца бе решил, че от нея би станала чудесна майка на неговите деца, добра домакиня и послушна съпруга. Съзнавайки всичко това, Бет допълни ядно:

— Наистина ли приличам на жена, която прелъстява всеки срещнат?

Самата мисъл за това бе вулгарна. Най-сетне Чарлз бе разкрил истинския си характер, както и мотивите за странното си държание. Той не я бе последвал във Франция, за да обсъждат техния развод, не я бе довел тук, за да изяснят отношенията си. Коварният дявол се опитваше да обърне нещата така, че тя да излезе виновна за всичко. Как ли бе потривал доволно ръце, дочул предложението на Уилям за женитба?

Чарлз беше подъл, зъл и…

Сега я гледаше настойчиво, усмихваше се, очите му галеха развълнуваните и гърди, плъзгаха се надолу към тънката й талия, по дългите й стройни крака и после пак нагоре. В усмивката му обаче се прокрадна жестокост, когато каза:

— Да, наистина си способна да съблазниш всеки мъж, който е имал нещастието да погледне дори веднъж крехкото ти тяло и глупостта да помисли, че може да ти се довери…

Чак сега, обуздала вихъра на гнева си, тя осъзна, че е съвсем гола! Панически посегна за одеялото и бързо го вдигна като щит пред себе си. Цялата пламтеше от срам. Беше сигурна, че долавя злобна насмешка в очите му, когато той изрече бавно и двусмислено:

— Ето че изяснихме нещо. Нещо, върху което ще поработим утре. — И й обърна гръб.

Макар че не й бе съвсем ясно какво точно се крие в думите му, тя можеше да се закълне, че е дочула беззвучния му подигравателен смях, докато Чарлз слизаше надолу по стълбите.

Когато той излезе, Бет опита да се овладее и забързано тръгна към банята, за да не би той да се върне и да я завари, преди да се е облякла, преди да е напълно готова за срещата с него… Мисълта, че той би могъл да дойде в леглото й тази вечер, я накара да потръпне.

Не бяха спали в едно легло, откакто бе пометнала. Не знаеше как ще реагира, ако леглото в долната стая му се стореше тясно или неудобно. Да го изхвърли навън ли? Физически той бе много по-силен от нея и освен това щом си наумеше нещо, не бе в състояние да го спре… Знаеше много добре какво би могло да се случи, ако самата тя реши да спи на неудобния диван долу — Чарлз щеше да побеснее. Тогава, в гората, го бе ядосала и…

Самообладанието й бе твърде крехко, за да разчита на него.

Тази нощ той обаче не се доближи до леглото й. Тя не бе наясно дали изпитва разочарование, или облекчение. Не, разбира се, че не беше разочарована. Ако бе отишъл при нея, бе решила да се преструва на заспала. Но разбираше, че в момента, в който я докоснеше дори случайно, щеше да се хвърлила в обятията му. И в двата случая щяха да се любят…

И макар че преживяването сигурно щеше да е прекрасно, то щеше да разколебае твърдото й намерение да се оправя сама в живота и никога да не се връща към миналото. А да я люби за Чарлз не би означавало нищо — само задоволяване на плътска потребност.

Той никога не бе обичал Бет. Само Зана. Да, само би задоволил мъжката си гордост, доказвайки по този начин, че тя наистина е готова да легне с когото и да било. Бет вече бе напълно сигурна, че при развода той възнамерява да прехвърли вината върху нея. И знаеше защо!

Много поколения от фамилията Севидж бяха живели в Саут парк години наред. Те притежаваха по-голямата част от земята и сградите в околността. Севидж се ползваха с уважение, смятаха ги за добри земевладелци. Грижеха се за по-бедните и се интересуваха от проблемите на жителите на селото и околността. Затова каквото и да направеше някой член на фамилията Севидж, то се обсъждаше от всички.

Любителите на пикантни истории бяха много. Бет си спомни думите на баща си:

— Въпреки че клюката е естествена човешка слабост, понякога хората отиват твърде далеч. Съжалявам горкия Чарлз, задето е принуден да води живот на показ и подлаган на одумки от всякакви малоумници.

И без това не му е леко, а трябва да живее и със съзнанието, че всяка негова постъпка се обсъжда.

Като че бе вчера, Бет си спомни и търпеливото обяснение на майка си:

— Хората не го одумват с лошо чувство. Те просто му съчувстват. Особено сега, когато Джеймс работи в чужбина. Горкият Чарлз просто се съсипва самотен в онзи огромен пуст дом. Той бе лудо влюбен в Зана Хол. Всички го знаем. А сега тя го напусна. Хората казват, че категорично била отказала да се омъжи за него и да се погребе тук.

На което баща й бе отвърнал:

— Говорели! Нека си приказват каквото искат, но дали знаят истината?

— Ще се изненадаш колко добре са осведомени хората — бе казала майка й, продължавайки да плете. — Пък и не можеш да скриеш нещо толкова явно като една безумна любов. Всички смятат, че от цялата история няма да излезе нищо добро…

И наистина, нищо добро не излезе, помисли Бет тъжно. Чарлз сигурно добре съзнаваше какво щяха да кажат злите езици, ако просто изхвърлеше малката Бет Гарнър, дъщерята на уважавания местен лекар, за да направи място на Зана Хол и техния син. Ето защо той би преобърнал земята, за да изглежда невинен и чист! Не би искал да изгуби престижа си в очите на местното население, а и нали повечето от тях са негови наематели, мерна се в ума й.

Той още спи, реши Бет и стана от старомодното легло. Нямаше ни най-малка представа как е успял да се намести на онзи малък и неудобен диван. Слава Богу, че не се мотаеше наоколо, защото точно в този момент й прилоша, както всяка сутрин от известно време насам. Едва стигна до банята.

Десет минути по-късно излезе оттам с пребледняло лице. Облече износени джинси и смарагдовозелена памучна блуза. Смяташе да закуси само с парче сухар и чаша вода. След това щеше да е готова да посрещне деня, каквото и да й носеше той. Едва ли щеше да е нещо приятно, но все някак щеше да се справи.

Добре, че Чарлз не бе наблизо, за да забележи сутрешното й прилошаване, помисли тя отново. Нямаше намерение да му казва за детето. Щеше да прозвучи като изнудване. Той, разбира се, предпочиташе Зана и Бет нямаше да използва нероденото си дете, за да го принуди да не се развежда.

Самата мисъл да го обвърже със себе си, след като знаеше, че е влюбен в друга, беше отвратителна. Пък и той вече имаше наследник, дарен му от Зана, в която бе страстно влюбен.

Бет вече се бе научила да приема тези факти хладнокръвно и се беше примирила с мисълта, че ще живее без него.

Първата й задача за деня беше да каже на Чарлз, че е разгадала коварните му планове. А после щеше да го прати по дяволите! Най-сетне бе започнала да си възвръща здравия разум.

А когато се срещнеха лице в лице, щеше да му каже какво мисли за него!

Но едно е да пожелаеш, а съвсем друго — да направиш нещо. Чарлз не беше в хижата. И колата му я нямаше. Бет стоеше по средата на поляната, където калта бързо засъхваше под утринните слънчеви лъчи. В очите й се четеше объркване.

Къде, по дяволите, беше Чарлз?!

Половин час по-късно продължаваше да си задава същия въпрос. Само че с повече безпокойство. Дали не я беше изоставил? Тя отиде да провери какво има в малкия хладилник с надеждата, че той бе отишъл за храна. Но като видя, че и хладилникът, и шкафовете са пълни с провизии, тази надежда угасна.

Все пак едва ли намерението му е било да я остави тук съвсем сама, на Бог знае на колко километра се намираше най-близкото населено място. В колибата нямаше телефон.

Но по-лошото бе, че усети болка в душата си — Чарлз й липсваше неимоверно. Значи гордостта не можеше да победи любовта й!

Чу шум от кола и въздъхна облекчено. Той се връщаше! Изтича припряно навън. Спря и го видя как излиза от колата бавно и спокойно. С трепереща ръка отметна косата си назад. Явно чувствата й се бяха изписали на лицето й и той ги долови, защото се приближи към нея и каза леко усмихнат:

— Липсвах ли ти?

Не би могла да отрече това, което се четеше в очите й, затова просто попита:

— Къде беше?

И изведнъж почувства тежест в гърдите си. Не й достигаше въздух, сякаш огромните борове й пречеха да диша. В действителност я задушаваше неговото присъствие. Погледът му пронизваше душата й. Очите му се впиха за момент в огромните й зелени очи, после се плъзнаха надолу към трепкащите устни и още по-надолу към развълнуваните гърди.

— Липсвал съм ти! — изрече тържествуващо той и пристъпи по-близо до нея.

Тя усети приближаващата опасност и отчаяно се опита да отрече, тръсна глава и възкликна с треперещ глас:

— Ти си луд! Помислих, че си ме измамил! Чудех се колко ли трябва да вървя и да мъкна тежкия куфар, докато стигна до населено място! Това е всичко. — Погледна го в очите, за да потвърди лъжата, но като видя усмивката му, цялата се разтрепери.

Той не вярваше на нито една нейна дума. Не й повярва и когато се опита да повтори ядосано:

— Къде, по дяволите, беше?

— Търсих телефон и уредих една от моите секретарки да се представи пред бившия ти шеф, за да довърши професионалните ти задължения. — Наблегна леко на „професионалните“, но явно не искаше да я обиди, защото добави. — Това не е важно.

А какво тогава е важното, чудеше се тя, объркана от начина, по който присвитите му стоманеносиви очи я събличаха и милваха.

Дали това, че й беше липсвал, че се бе тревожила за него? Дали му доставяше удоволствие да обърква чувствата й и да събужда в нея необуздани емоции, докато той остава студен и спокоен?

В погледа му обаче не се четеше безразличие. В очите му припламваше искра, а в ръката, която повдигна брадичката й, имаше скрит плам. Пръстите му чувствено докоснаха устните й. Ласката му в никакъв случай не беше израз на безразличие!

Бет се разтрепери, усещайки как хладнокръвието я напуска след странното докосване на Чарлз…

А той продължаваше да я докосва. Топлите му пръсти напипваха пулса й, който препускаше бясно.

— Толкова си красива! — промълви той дрезгаво.

Никога преди не й го бе казвал. За малко му повярва. Вярваше му, когато устните му докоснаха нейните и силните му ръце я притиснаха толкова страстно, че телата им сякаш се сляха, разделяни единствено от тънката материя на дрехите.

Вярваше му, когато неговите длани се плъзнаха по тялото й и тя се разтвори като цвят на роза от топлината на целувката му.

С жар, която само той можеше да разпали у нея, Бет притисна гърдите си към горещото му тяло, бедрата й се прилепиха към неговите и тя усети силната му възбуда.

Той я вдигна на ръце и я понесе към хижата. От желание й се зави свят и тя положи глава на рамото му, загледана с копнеж в изваяните черти на профила му. Сърцето й щеше да се пръсне при мисълта какво я очаква. Хищният блясък в очите му, животинският копнеж, който бе изписан на лицето, чувствената извивка на устните обещаваха да й разкажат прекрасна приказка, стара като света…