Даяна Хамилтън
Дива страст (5)

Пета глава

Разбира се това не бе изнасилване. Що се отнася до Бет, тялото й бе тръпнещо от възбуда и отзивчиво.

Той не я бе докосвал и пожелавал от толкова време, че когато почувства стегнатото му тяло върху своето, тя забрави за всички предупреждения на разума си. Ръцете й го обгърнаха, за да го притиснат към пламтящото й от желание тяло. Страстната й реакция отприщи и възвърна нежността, която винаги бе частица от интимното им общуване. Целувката му стана ласкава. Чрез нея той сякаш търсеше пътя към душата на Бет…

„Каквото и да става, сърцето и тялото ми ще му принадлежат винаги“ — мерна се в ума й. Умелите пръсти на Чарлз разкопчаха блузата й и тя се плъзна надолу, откривайки копринената кожа на раменете.

Бет потъна в забрава и се предаде, погълната изцяло от момента — бъдещето и миналото изгубиха значение. Той изстена и зарови лице между гърдите й, а нейните ръце жадно се плъзнаха по широките му рамене. Не им предстоеше нищо ново и непознато. Бет просто се завръщаше у дома. Тя познаваше и обожаваше всеки сантиметър от божественото му тяло. Когато той повдигна глава и я погледна, тя успя само да прошепне името му.

— Целуни ме! — помоли той.

Чертите на лицето му бяха напрегнати от възбуда.

Бет зарови треперещите си пръсти в меката му тъмна коса и го притегли към сочните си, копнеещи за него, устни. За миг си помисли, че ще умре от копнеж по него. Без да откъсва поглед от нея, той се отдръпна и с решително движение разкопча колана, опасъл тънкия му кръст. Цялото й тяло бе разтърсено от прекрасните тръпки на желанието…

Мекият горски килим приюти извиващите им се тела, а стоновете на удоволствие се изгубиха сред клоните, надвесени над двама им…

Задоволена и успокоена, Бет се сгуши и задряма в прегръдките на съпруга си като дете.

Тя се събуждаше бавно. Усети студения полъх на вятъра по голото си тяло и смутено простена, после отвори очи и погледна високия тъмен мъж. Той вече бе напълно облечен и тъкмо закопчаваше джинсите си. Тя се опита да протестира, а Чарлз падна на колене пред нея и започна да разтрива изтръпналите й от студ рамене. След това промълви дрезгаво:

— Измръзнала си. Ще ти помогна да се облечеш.

Бет бе напълно объркана от случилото се. „Как е възможно да съм такава глупачка!“ — обвиняваше се тя. Беше поощрила физическото му влечение, нещо повече — бе се унизила, давайки воля на желанията си. Беше толкова засрамена, че й се искаше земята да се разтвори и да я погълне. Бе спала в прегръдките му часове наред, топлена от силното му тяло. Сега беше премръзнала и схваната и бързо се връщаше към действителността. Всъщност между тях не се бе случило никакво чудо. Просто, благодарение на глупостта й, той бе успял да наложи мъжката си воля.

Тя се опита безрезултатно да приглади измачканата си пола, да прикрие отвращението от самата себе си, а Чарлз й предложи с плътен и дълбок глас да облече тениската му. Бет обаче поклати нетърпеливо глава и заяви:

— Не, благодаря. Трябва да се връщам — и забързано пое по пътеката.

Искаше по-скоро да стигне до сигурното убежище на малката си стая.

Укоряваше се за недостойното си поведение. В един миг бе казала на съпруга си, че го разбира и няма нищо против да му даде развод, а в следващия се бе хвърлила в прегръдките му… Да, умоляваше го да я люби!

По-късно щеше да мисли как да обясни на Уилям продължителното си отсъствие.

Чарлз я хвана за ръката над лакътя, за да я накара до го погледне:

— Бет, трябва да поговорим.

— Не сега.

Тя отдръпна ръката си. Не можеше да си представи, че той иска да обсъждат развода им толкова скоро след изживяната от тях страст! Защо ли му трябваше да се връща отново върху омразната й тема?

— Само ме закарай вкъщи — процеди Бет през зъби. — Не искам да те виждам никога повече.

— Сигурна ли си, че искаш точно това? — попита той яростно. — Къщата на Темпълтън не е истинският ти дом. Не забравяй това!

Чарлз продължаваше да мисли за нея като за своя собственост, ядосваше се тя. Въпреки че не желаеше повече да му бъде съпруга, той не би я оставил доброволно в ръцете на друг мъж. Не че имаше каквото и да било привличане между нея и Уилям. Тя бе в дома му, за да работи, а сега, след проточилото се обяснение между нея и Чарлз, би могла да загуби дори работата си!

Чарлз стигна до колата доста преди нея и я чакаше, като държеше вратата отворена. Бет се настани на предната седалка. Нямаше сили да погледне съпруга си. Защо ли го насърчи? Отвращаваше се от себе си.

Той я закара обратно в имението. Пътуваха в пълно мълчание. Когато тя понечи да излезе от колата, Чарлз погледна часовника си, смръщи вежди и каза:

— Не успяхме да уточним нищо. Съвсем нищо. — Пръстите му нервно потропваха по кормилото и тя побърза да излезе, защото долови в думите му заплаха.

— Ще се върна, бъди сигурна!

— Не си прави труда. Уреди развода чрез адвоката ми — отвърна Бет и затръшна вратата.

Трепереше от глава до пети, докато вървеше покрай къщата на път за кухнята. Не можеше да се срещне лице с лице с работодателя си, докато не се стегне, докато не измисли правдоподобна причина за продължителното си отсъствие. Разбира се, не можеше да му каже истината!

Мариет приготвяше вечерята. Малките й черни очи святкаха от любопитство. Бет почти виждаше напрегнатата работа на мозъчните й клетки, докато прислужницата се опитваше да намери английските думи за купчината въпроси, които искаше да зададе.

Бет й се усмихна вяло и побърза да се оттегли в стаята си, за да се почувства спокойна и сигурна. Щеше да й отнеме много време, за да преживее случилото се и да се пребори с отвращението към себе си.

Просто не бе в състояние да погледне някого в очите. И все пак трябваше да намери сили да се срещне с Уилям, помисли тя, докато излизаше от банята и обличаше клоширана пола и ръчно плетен памучен пуловер.

Откри Уилям в просторната дневна, в която се хранеха. Щом чу стъпките й, той се обърна рязко. За нейно учудване, на лицето му бе изписано единствено облекчение от появата й.

— Добре ли си? Като се забави толкова дълго, реших, че онзи звяр ти е направил нещо. Вече се бях притеснил страхотно.

— Извинявай — каза Бет и се изчерви при мисълта за това, което й бе направил „онзи звяр“. После продължи: — Нашият разговор отне повече време, отколкото предполагах. Ще наваксам с работата, разбира се.

— Изобщо не се притеснявай. След като си добре, значи всичко е наред. — Уилям се доближи до масата, която Мариет вече бе приготвила, наля чаша вино, подаде я на Бет и каза: — Седни и изпий това. Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от глътка вино. Разговорът ви до развода ли се отнасяше? В деня, в който дойде тук, ти ми спомена, че сте разделени. Съветвам те да му дадеш това, което иска. Така или иначе ще го вземе. Просто ми прилича на такъв тип.

Бет кимна. Бе твърде изнервена, за да обяснява всичко с подробности. Уилям я потупа със съчувствие по рамото и добави:

— Нямате деца, нали?

Бет поклати глава. Не, нямаха деца. Само Хари — синът на Чарлз. Но Хари не беше и неин син. Преди три месеца бе загубила своето дете, както всякаква надежда за щастие. Изведнъж очите й се напълниха със сълзи, които не бе в състояние да сдържи.

Уилям каза бързо:

— Извинявай, не е моя работа, но ако този дивак ти причинява болка, съветвам те да го отрежеш напълно и да избягаш от него. Забрави го. Не се обръщай назад. Не си струва. И не забравяй, ако някога ти се прииска да поговориш с някого, да се облегнеш на нечие рамо — аз съм насреща. — Изчерви се и рязко смени темата. — За утре имам купища изследователска работа и затова ти предлагам да си вземеш почивка сутринта, да отскочиш до Булон, да обядваш там и да донесеш малко риба за вечеря.

— Сигурен ли си, че няма да ти трябвам?

Уилям беше много мил и загрижен за нея, но Бет все пак предпочиташе да се занимава с нещо и да не мисли за случилото се.

— Нали ти обясних, имам да уточня още някои неща, преди да продължа книгата си. Освен това умирам за риба, купена направо от рибарите, така че се опитай да донесеш няколко писии.

— Да, разбира се. — Бет се опита да изглежда доволна от свободния ден и с усилие възприе моментното желание да се довери на любезния си работодател.

Би изпитала огромно облекчение, ако можеше да сподели с някого болката и унижението, които беше преживяла, когато Зана се появи отново. Бет не бе споменавала пред никого, даже пред родителите си, че бракът й се е провалил.

Въздъхна и пропъди горчивите мисли. Нямаше право да натоварва другите със собствените си проблеми. Все пак Уилям бе само неин работодател. Ако му разкажеше всичко, истината би го притеснила. А Бет бе длъжна да запази добрите им делови отношения…

Бет паркира колата до кея Гамбета и се запъти към рибния пазар. Морският бриз развяваше бледожълтата й пола и откриваше дългите й стройни крака и разбъркваше лъскавата й тъмна коса. Тази сутрин походката й бе пъргава и тя се чувстваше почти щастлива и изпълнена с надежда. Купи рибата, която Уилям й беше поръчал, и забърза обратно към колата си, без да обръща внимание на оживените разговори на местните жители и английските туристи, които купуваха прочутите булонски стриди и скариди. При друго стечение на обстоятелствата, би поскитала, би се насладила на звуците, гледката и ароматите. Би използвала почивния ден, за да разгледа старата част на града, която Хенри уж на времето бе завладял, и където Наполеон Бонапарт бе прекарал три години в подготовка на една от знаменитите си битки.

Макар да се опасяваше, че ще извърши глупост, Бет реши, че трябва да види Чарлз. Той бе споменал пред Уилям името на хотела си и, преди да решат нещата окончателно, тя трябваше да говори с него за последен път.

Като се опитваше да успокои забързаните удари на сърцето си, Бет паркира колата пред хотела и извади от чантичката си малко огледало. Вгледа се в отражението си.

Огромните й зелени очи светеха трескаво и изглеждаха твърде големи на дребното изострено лице. Върху пухкавите й устни все още горяха целувките на Чарлз. Напрежението, което дни наред се бе старала да потисне, бе оставило своя отпечатък…

Пусна огледалцето обратно в чантата, затвори я решително и слезе от колата. Нямаше смисъл да продължава да се тормози. Беше прекарала една безсънна нощ, преследвана от спомени. Бе размишлявала върху поведението на съпруга си. Ако съдеше по нежността, с която Чарлз я бе любил предишния следобед, може би тя все още означаваше нещо за него.

Точно това бе целта на предстоящата й среща. Ако имаше и най-малка надежда да спасят брака си, Бет щеше да се бори, за да го задържи при себе си. Закле се в това, докато вървеше към хотела. Молеше се той да е все още там, да не си е заминал. Погледна часовника си и забърза. Високите й токчета потропваха по паважа.

Тя разбираше, че дори да запазят брака си, Чарлз ще трябва да признае Хари за свой син, да го вижда често и да се погрижи за неговото бъдеще. Въпреки загубата на нейното собствено дете, беше сигурна, че ще свикне с тази мисъл. Само да се убеди, че Чарлз вече не е толкова влюбен в майката на сина си!

— Я виж кой е тук! — разнесе се дрезгав провлечен глас, който Бет не би могла да сбърка.

За миг замръзна на място. След това се обърна рязко към изнесените пред ресторанта масички и изтръпна.

Зана Хол!

Сочните й ярко начервени устни се разтегнаха в изкуствена усмивка:

— Чарлз каза, че за разнообразие си решила да поработиш! — Тя остави чашата си с кафе на масата и се отпусна на стола, като отметна глава назад. Златисточервеникавата коса се разпиля по загорелите й рамене. — Ние всички сме наясно защо избяга през глава, нали? Закостенелият ти кокоши мозък не можа да се примири със съществуването на Хари. Даже нямаш смелост да обсъдим нещата, нали? — Говореше подигравателно, с намерението да обиди Бет. — Станалото си е станало и дори накърнената ти деликатна чувствителност не може да промени каквото и да било — завърши саркастично.

Бет се беше вцепенила и стоеше, без да помръдне.

— Нямам намерение да променям каквото и да било — успя най-сетне да изрече с дрезгав глас.

И изведнъж прозря, че Чарлз просто бе дошъл да обсъдят развода и дори не бе имал сили да се отдели от жената, която бе обичал години наред. Зачуди се какво ли би казала Зана, ако разбере, че те изобщо не бяха обсъждали развода!

Успя обаче да се овладее навреме и преглътна хапливите думи. Не биваше да бъде лоша! Не биваше да разкрие колко е уязвима. В този миг мразеше всички — Чарлз, Зана и най-вече себе си. Затова извика почти истерично:

— Ще имаш това, което искаш! Няма да мине много време и твоето копеле ще приеме името на Чарлз!

В следващия миг й идваше да си отхапе езика. Детето нямаше никаква вина за цялата бъркотия. Доколкото бе имала възможност да го опознае, то бе мило сериозно момче, което толкова приличаше на Чарлз, че щом го погледнеше, сърцето й трепваше:

— Извинявай, Зана — промълви тя, ужасена от изреченото оскърбление.

Ала Зана явно не беше почувствала обидата в думите й, защото отвърна:

— Напълно си права. Точно така планирам нещата и точно това ще се случи. — После, за огромна изненада на Бет, посочи празното място до себе си и й предложи да седне. — Чарлз ще се върне всеки момент. Той заведе Хари да погледа фериботите и си уговорихме среща тук. Този следобед ще летим на юг.

На юг към слънцето, към екзотичните плажове на Франция, където двамата щяха да се наслаждават на романтичната си връзка и да наваксват загубените години, през които са били разделени! Бет трябваше да се досети, че Чарлз не би настанил в Саут парк бившата си любовница и сина си, преди да се узакони разводът.

— Не, благодаря — промълви тя.

Наистина ли любовницата на мъжа й очакваше Бет да седне и да го чака, след като той така искаше да се отърве от съпругата си? Дали Зана наистина си мислеше, че ще могат тримата да седят заедно, да пият кафе и да си говорят учтиво за незначителни неща? Може би така постъпваха хората в изисканите кръгове, сред които се движеше Зана, но за Бет тази ситуация би била абсолютно непоносима.

— Както желаеш — повдигна рамене Зана. — Бягай и се скрий от истината. Това не ме засяга. Винаги съм знаела, че не си в състояние да задържиш Чарлз. — Усмихна се злобно. — Той не е лъжица за твоята уста. Не съм си и представяла, че успееш да се справиш с толкова силен и сексуално привлекателен мъж…

Заслепена от унижение, Бет се отдалечи бързо и безмълвно. Как би могла да вярва изобщо, че ще устои на зашеметяващата опасна мъжественост, която бе усетила у него? Нима допускаше, че ще успее да опитоми мрачното му присъствие със силата на любовта си? И въпреки всичко, което се бе случило, тя бе подхранвала безпочвени надежди допреди половин час! Господи, каква глупачка беше!

Най-сетне, останала без дъх, стигна до колата си. Зана знаеше, че само необикновена и много привлекателна жена като нея самата би имала шанс да завладее сърцето на Чарлз и да запази любовта му.

Сега и Бет бе разбрала това. И без да се обръща повече назад, тя щеше да посрещне този факт. Щеше да докаже на света, че може да живее и без Чарлз, че ще справя със собствения си живот и бъдеще без чужда помощ!

Сега животът й започваше отново и колкото и да й беше трудно, нямаше да се обръща назад.

Със сигурна ръка и каменно лице тя даде газ и потегли…