Даяна Хамилтън
Дива страст (2)

Втора глава

Глезено дете на заможни родители, за Зана и детето й щяха да се погрижат добре. Тя вероятно беше прекарала последните две години и половина в тяхната къща в Южна Франция, където родителите й живяха през първите години след пенсионирането им.

И сега се бе появила отново, приготвила отмъщение, защото Чарлз не би могъл да знае за съществуването на Хари, освен ако не я беше потърсил, за да я осведоми, че бракът му се е провалил. Нямаше сила на света, която да го задържи далеч от сина му, щом той узнаеше за съществуването му. Нямаше такава сила, която да му попречи да се събере с единствената жена, която бе обичал…

Бет трепереше и, когато стигна стаята си, съвсем по детски сви ръце в юмруци и ги притисна до устата си. Захапа побелелите кокалчета на пръстите си с надеждата, че физическата болка ще приглуши мъчителните й душевни терзания. Трябваше, просто трябваше да намери начин да овладее надигащата се буря поне до неделя следобед, когато гостите щяха да си тръгнат.

В този миг чу Чарлз да отбеляза студено зад гърба й:

— Помолих те да останеш долу!

Той не бе пристъпвал прага на тази стая от времето на спонтанния й аборт преди три месеца. Беше останал неумолимо жесток в господарската спалня, която някога споделяха, и нахлуването му тук сега, при тези обстоятелства, бе нарушаване на личното й пространство. Единственият начин да предотврати неизбежния психически срив бе да държи главата си високо изправена, да запази достойнството си, да се пребори както огъня с огън. Тя само потръпна и с огромно усилие на волята и непроницаема маска на лицето си каза:

— Сигурна съм, че ще се справиш чудесно с посрещането на гостите и настаняването им. Гласът й звучеше несигурно и нервно. — Време е да си взема душ и да се преоблека. Чак сега си наложи да вдигне глава и да го погледне в очите. Сковано изправена и с пресъхнала уста едва изговори думите: — Щом трябва да изглеждам добре, да поднасям напитки, да забавлявам гостите ти и да помогна на госпожа Пени с последните приготовления за вечерята — а ти знаеш, че тя никога не може да направи майонезата както трябва — нямам време да чакам закъснели гости. И двамата не искаме да нарушаваме навиците си и по този начин да провалим уикенда, нали?

Това беше най-дългата реч, която бе произнасяла в негово присъствие от дълго време насам и прозвуча като предупреждение, ако то изобщо го интересуваше.

Бет щеше да рухне в момента, в който Чарлз поискаше развод, за да се ожени за Зана — единствената жена, която бе способен страстно да обича — и да признае сина си. Но Бет не би позволила това да се случи, докато гостите не си тръгнат.

За момент й се стори, че съзира в непроницаемите му очи искрица ярост, но след миг тя угасна. Дали пък й се бе сторило? Студеният му и прям поглед се прикова в нея. Общуването с него й причиняваше болка. Тя се вгледа жадно в красивата извивка на устните му, пое дълбоко дъх и му обърна гръб, за да намери спасение в разнообразието на гардероба си. Преструваше се, че се чуди какво да облече…

Най-добрият начин да се отърве от присъствието му беше да започне да се съблича, помисли тя цинично. Чарлз не я бе поглеждал, не я бе докосвал от месеци. Бет не можеше да си обясни защо и досега. Почти небрежно събу обувките си и вдигна ръце, за да съблече леката памучна блуза, но отчаяният й план пропадна, тъй като Чарлз промълви:

— Зана Хол е тук.

Бет замръзна на място, а сърцето й заби лудо. Сега щеше да й каже нещо, което Бет нямаше сили да понесе в момента. Чарлз произнесе с равен и добре контролиран глас:

— Заедно със сина си Хари, който е на две години. Двамата ще останат тук няколко дни.

— Така ли? — не бе в състояние да накара гласа си да звучи заинтригувано. Единственият начин да се справи със ситуацията бе да се преструва на безразлична. Беше благодарна на Чарлз, че никога не я излъга, че я обича. Не бе произнесъл думите, които тя жадуваше да чуе, думите, които биха отприщили силата на нейните чувства.

— Няма ли да попиташ защо?

По гласа му долови, че той се приближава към нея. Тя потръпна и процеди:

— Не!

Невиждаща нищо, Бет измъкна първата попаднала й под ръка дреха. Продължаваше да стои обърната с гръб към него, защото нямаше да може да понесе погледа му, когато изрече думите: „Бих желал да получа развод“. И тогава тя за първи път долови в думите му напрежение.

— Поради някакви необясними причини госпожа Пени отказва да приготви стая за Зана и малкия Хари.

Беше свикнала да разпознава всеки нюанс на гласа му и усети топлите тонове, когато произнесе името на сина си. Синът, за който бе копнял. Синът, с който Бет не можа да го дари. Сега той щеше да я помоли да настани любовницата и сина му. Направо не бе за вярване!

— Чудя се дали би имала нещо против…

— Вече ти казах, че нямам време — парира тя с умение, което бе усвоила от времето когато разбра, че той я мрази. — Явно ти си ги поканил. Значи би следвало ти да се погрижиш за тях. Сложи ги да спят, където искаш. Не ме интересува. Това е твоя работа.

С неестествено бърза, почти кукленска походка, тя прекоси стаята на път към вратата на банята, като все още притискаше роклята към гърдите си. Гласът й бе прозвучал студено и сухо. Не знаеше как е постигнала това умение при натрупалата се в нея крещяща болка и биещото й до пръсване сърце.

Бет затръшна вратата на банята, залости я и прилепи гръб към гладкото дърво. Чарлз никога не би я последвал, разбира се. Беше загубил всякакъв интерес към нея след злополучния й аборт. Напоследък двамата се държаха един към друг като непознати.

Само тази вечер той наруши обичайната дистанция, която се бе увеличавала непрекъснато след онази злополучна нощ преди три месеца…

— Добре ли си?

Тази рядка проява на съчувствие бе последното нещо, което Бет очакваше да чуе. Но после, докато се разминаваше с него, с ръце стиснали подноса с кафе, тя помисли, че Чарлз просто я съжалява.

— Добре съм. А не трябва ли? — предизвика го и в следващия миг съжали.

Вечерята бе изпитание, което Бет би предпочела да забрави. Да забрави пулсиращата красота на Зана и пъргавия й ум, които я правеха център на вниманието. Само Господ би могъл да знае какво си мислеха семейство Кларк. Доналд Кларк бе счетоводител във фирмата на Чарлз от години и бе свидетел на бурната му любовна връзка със Зана. Тогава тя бе домакинята на подобни вечери. Доналд и Мавис сигурно умираха от желание да останат насаме в стаята си, за да обсъдят скандалното завръщане на Зана.

Най-вероятно те не бяха забравили безумната привързаност на Чарлз към тази жена, неговото разбито сърце и предизвикателното му усамотяване след раздялата с нея.

— Реших, че пак имаш главоболие — каза Чарлз, а зад гласно изразената загриженост прозираше заплашително напрежение. — Изглеждаш твърде бледа. — Пое таблата от ръцете й и я изчака да мине през кухненската врата пред него.

Бет едва промълви:

— Благодаря ти. — Имаше предвид неговите думи, че тя не изглежда добре, а не помощта му.

И наистина след злополуката на пътя, която я лиши от майчинство, Бет страдаше от мигрена. Беше ли необходимо да й напомня очевидното, а именно че пред искрящата красота на Зана законната му съпруга изглежда като анемична полска мишка?

— Ако искаш да се оттеглиш, ще поднеса твоите извинения на гостите — предложи той, докато прекосяваха огромния салон.

Бет го изгледа подозрително и присви зелените си очи. Но вместо очаквания сарказъм и желание да се отърве от нея, прочете в погледа му само загриженост и симпатия.

Тя отвърна пълните си със сълзи очи. Знаеше, че е загубила любимия мъж отдавна, безвъзвратно и завинаги. Бе се опитала да приеме този факт и да подхранва някаква надежда, но присъствието на Зана и сина й слагаше край на всичко.

Чарлз стоеше твърде близо до нея. Стегнатите мускули, широките рамене и тесния му ханш караха сърцето й да се свива болезнено.

Бет се опита да потисне стенанието си, но Чарлз остави таблата, хвана лицето й между дланите си и изпълнен със съчувствие, каза:

— Извинявай, Бет. Последното нещо, което бих искал, е да ти причиня болка.

В този момент тя му вярваше. Страстта му към Зана беше пословична и още бе жива, дори пряко волята му. Не би могъл да й се противопостави, а съществуването на детето предрешаваше всичко.

То отнемаше и възможността на Бет да се бори. Тя се овладя с нечовешко усилие, като потисна инстинктивното си желание да положи глава на рамото му и да ридае за любовта, която бе загубила, без никога да я притежава. Ако Чарлз знаеше за нейните терзания, би изпитвал по-дълбоко състрадание към нея. А точно това Бет не би могла да понесе.

Отдръпна бързо глава, сякаш докосването би я отвратило, вместо да й донесе желаната утеха. Обърна се, без да го поглежда, и каза:

— Поднеси моите извинения на гостите. Ще отида да си легна.

Бет обаче изобщо не спа. Дори не опита. Вглеждаше се смело в развалините на брака си, а любовта и омразата към Чарлз се редуваха в сърцето й.

* * *

Любовта й към него започна като увлечение. Тя бе на петнадесет години и копнееше по привлекателния Чарлз Севидж, както и повечето нейни връстнички. Завършил наскоро Оксфорд с отличие, той караше бързи коли и водеше всяка седмица различно момиче в дома си. По това време майка му вече беше покойница, а баща му постепенно губеше представа за реалността. По-малкият му брат Джеймс тогава също живееше в Саут парк. Той не искаше да има нищо общо с кризата в семейния бизнес и остави Чарлз да се оправя както може.

Като съзерцаваше пурпурния блясък на залязващото слънце през прозореца, Бет се чудеше какво ли бе станало с Джеймс. Последното, което бе чула за него от Чарлз, беше новината за смъртта на съпругата му Лиза някъде в чужбина. Може би Бет трябваше да се заинтересува, да му пише, да изрази съболезнованията си. Но никога не бе срещала Лиза. Преди две години двамата с Джеймс дори не бяха дошли на сватбата й. Чарлз не обичаше да се говори за по-малкия му брат и Бет подозираше, че са се сдърпали за нещо. Въпреки това може би трябваше да поддържа контакт със семейството на девера си…

Чудеше се защо ли мисли за него. Сега, когато си припомняше миналото, влюбването си в неотразимия Чарлз Севидж, причината би могла да бъде само една…

Беше се случило преди около пет години. Тя и нейната най-добра приятелка Алисън току-що бяха започнали собствен бизнес, но въпреки заетостта си, намериха време да отидат на майския празник на хмела. Както винаги, братята Севидж също се появиха. По това време връстничките на Бет вече бяха преодолели възторга си от наследниците на Саут парк.

Но не и Бет. Ученическото й увлечение твърде обезпокоително се бе превърнало в любов. Не се беше доверила на никого, дори на Алисън. Това беше нейна тайна, която пазеше дълбоко закътано в сърцето си. Само Джеймс изглежда се досещаше.

Тогава Бет за първи път видя Зана. Тя профуча през залата, танцувайки в прегръдката на Чарлз. Изглеждаше като екзотична орхидея сред поле от обикновени маргарити. По-късно, по време на един танц с Джеймс, той й каза:

— Ти никога няма да имаш този шанс. Необичайните жени винаги са привличали моя брат. А този път в мрежата му се хвана несравнимата Зана Хол, така че ти, мило малко врабче, не си прави илюзии…

Думите на Джеймс я смразиха. Пък и Чарлз гледаше най-новото си завоевание очевидно заслепен. В този момент Бет се зачуди дали Джеймс не се възмущава от лесните успехи на брат си и дали тъкмо това не е причината за отчуждението между братята.

Във всеки случай малко след това Джеймс се беше оженил. По онова време той работеше в чужбина и доколкото Бет знаеше, никога не беше водил Лиза в Саут парк. Дали се беше изненадал, когато брат му се ожени за невзрачната Бет Гарнър? Но със сигурност знаеше, че Джеймс изобщо не би се учудил на пропадналия им брак. Думите му през онази далечна майска вечер се бяха оказали пророчески…

* * *

Бет се събуди потисната. Беше заспала върху перваза на прозореца. Понечи да се раздвижи и се спъна. Тръгна пипнешком, намери ключа на лампата и прогони тъмнината. Ако само можеше да прогони мрака в сърцето си! Гледаше своето самотно легло и знаеше, че няма да може да заспи, докато нещата са толкова объркани.

Въпреки загубените й от преживения шок инстинкти, тя чувстваше, че няма да успее да прекара нощта и остатъка от този безкраен уикенд, без да говори с Чарлз. Трябваше да събере смелост и да отиде в стаята, от която беше изхвърлена след болестта й. Трябваше.

Чарлз я заведе в господарската спалня когато тя за първи път прекрачи прага на Саут парк като негова съпруга. Там тя преживя нощи на екстаз и плаха надежда, че някой ден, рано или късно, той ще я обикне така, както го обичаше тя. Там трябваше да бъдат заченати техните деца…

Когато се върна от болницата, Бет откри, че вещите й бяха преместени в стаята, която обитаваше сега.

Чарлз беше обяснил, че би било най-добре да спят отделно, докато тя напълно се възстанови.

Не че не беше мил с нея. Бе деликатен, добър и признателен съпруг. Дори след онзи нещастен случай, когато заедно с детето им изчезна и привързаността му към нея, той продължаваше да се държи учтиво и с уважение. Но какво, за Бога, го накара да повика Зана и техния син тук?

Все пак Чарлз не беше жесток. Беше самоуверен, безпощаден в работата си, загадъчен, понякога невъздържан, но никога не проявяваше умишлена жестокост.

Вкопчена в тази мисъл, Бет пристегна колана на копринената си роба и излезе от стаята. Красивата й уста се сви в мрачна решителност. Нямаше намерение да стои безучастна и да наблюдава отстрани как нейният живот и брак се разпадат, без да се опита да направи каквото и да било!

След инцидента и аборта Чарлз можеше да се върне при жената, която вече беше властвала в неговия живот, ала той бе избрал да остане с Бет, макар че никога не я беше обичал. И това беше нейната плаха надежда.

Стигна до коридора, който водеше към апартамента на Чарлз. Изведнъж спря, прозряла истината. Всички стаи бяха заети от гостите и Зана би могла да бъде само в неговото легло! Бет не би могла да понесе гледката на сплетените им тела върху огромното легло…

Останала без сили, трепереща, потърси опора в стената. Сърцето й биеше лудо. Но тя реши да продължи, защото бе длъжна да разбере какво става. Когато видя мъждукащата светлина, процеждаща се през открехнатата врата на детската стая, сърцето й се сви от болка.

Чарлз и Зана бяха настанили Хари — тяхното дете в стаята, която тя с такава любов бе подредила за своето бебе. Ала Бет не знаеше какво още я очаква. Подтиквана от нещо, което не можеше да назове, тя тихо се приближи до полуотворената врата. И през пролуката ги видя. Спящото дете и родителите му, които го гледаха. Чарлз с разрошена тъмна коса, с хавлия, откриваща неговите стегнати мускули и ръката му, обгърнала голите рамена на Зана, казваше тихо:

— Не се тревожи. Нещата ще се оправят. Всеки би приел такова прекрасно дете в семейството си. Аз също…