Даяна Хамилтън
Дива страст (3)

Трета глава

— Е, какво се е случило? — попита Алисън.

Бет се отдръпна от прозореца, който гледаше към опустялата в неделния следобед търговска улица, и отговори с равен глас:

— Вече ти казах. Нищо. Връщам се на работа. Много омъжени жени работят. — Това беше нейната версия и тя се придържаше стриктно към нея. Не можеше да се довери на никого, дори и на Али.

— Щом казваш — обади се момичето, което беше седнало на дивана и стана. — Ще приготвя нещо за пиене и след това бихме могли да погледнем каталога. Чай или кафе?

Бет се стресна, тъй като в момента мислеше за това как ще живее без Чарлз.

— Чай, ако обичаш.

Пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. Засега се справяше добре. Бе започнала битката за изгубеното самоуважение и това я караше да се гордее със себе си, изпълваше я с надежда.

Тъй като гостите си тръгнаха по-рано следобед, тя реши да отиде с колата до Али. Не беше шофирала горе-долу от катастрофата, макар че тогава не караше тя, а Чарлз. През онзи ужасен ден иззад острия завой в насрещното платно изскочи един пиян младеж. Никой не би могъл да избегне катастрофата. Единствено бързата реакция на Чарлз бе предотвратила фаталния изход. Той се бе отървал само с няколко драскотини и леки натъртвания, а Бет бе получила мозъчно сътресение, имаше няколко счупени ребра и бе направила опасен за живота й спонтанен аборт…

Така че днешното решение да излезе с колата бе следващата й стъпка по пътя към нейното възстановяване. Първата бе, когато след като изпратиха и последните гости, Чарлз се обърна към нея и каза тихо, но твърдо:

— Ела в кабинета ми, Бет. Зана и аз искаме да ти кажем нещо.

Той бе с гръб към нея и слънцето хвърляше отблясъци по гарвановочерната му коса, така че дори и да имаше някакъв израз в сивите му очи, тя не би могла да го види.

Този път твърдо бе решила да се противопостави, за да запази личното си равновесие и затова отвърна спокойно:

— Съжалявам. Имам ангажимент. Това, което имаш да ми казваш, трябва да почака.

Да почака, докато тя подреди мислите и направи план за следващите няколко седмици от живота си. По дяволите! Знаеше твърде добре какво щяха да й съобщят Зана и Чарлз и искаше да ги изпревари.

Във всяка игра има победители и победени, но точно в този случай тя бе решила да не се предава.

Без да обръща внимание на гневната извивка, изкривила устните му, Бет забързано се отдалечи по покритата с чакъл алея, която водеше към гаража. Някъде в къщата се чуваше звучен детски смях и тя положи огромни усилия, за да не се хвърли в обятията на Чарлз и да не започне да го моли да не я напуска.

Усещаше впитите сиви очи в гърба си и се насили да върви спокойно с изправена глава. Напрегнала всичките си мускули и нерви, отвори вратата на ягуара, който Чарлз й бе подарил малко след сватбата им. След катастрофата тя не беше имала смелост да го кара…

— Искаш да ми кажеш, че търсиш начин да възстановим партньорството си в бизнеса? — прекъсна мислите й Али, която тъкмо се връщаше с две чаши чай.

Бет поклати глава усмихната, взе едната чаша и се отпусна на дивана.

— Не точно…

Агенцията, която бяха основали заедно, се намираше само на десетина минути път от Саут парк. Да работи наблизо означаваше от време на време да среща Чарлз, Зана и техния син. А и родителите й все още живееха в селото, въпреки че баща й се бе оттеглил от медицинската практика преди около година. Щяха да поискат тя да ги посещава редовно, а за да го направи, всеки път щеше да минава покрай внушителната порта на имението Саут парк.

— Всъщност не бих си позволила да срещам господаря на имението и в същото време да карам съпругата му да чисти подове, да организира вечери в частни домове, да придружава изкукуригали бабички на танцови забави и разни подобни глупости — каза Али иронично, премествайки един дебел каталог с кожена подвързия. — Ти не си достатъчно квалифицирана, за да те ангажирам като медицинска сестра, а не мога да открия…

— Място за секретарка? Това, за което съм подготвена? — вмъкна Бет с надеждата, че гласът й не звучи твърде отчаяно.

Налагаше се да работи, за да се издържа сама и да бъде независима. Ангажиментът трябваше да е с плаващо работно време, а точно такова предлагаше агенцията. Това щеше да й помогне да се установи и да й даде възможност да си търси постоянна работа, която да я отдалечи максимално оттук.

— Съжалявам — сбърчи нос Али. — Миналата седмица имаше много възможности, но сега — нищо. Само едно вакантно място, но то е неподходящо.

— Жалко. — Бет отпи от горещия чай, за да скрие дълбокото си разочарование.

Да се намери веднага подходяща работа бе много трудно, почти невъзможно. Сега единственият изход бе да си търси постоянно място.

Тя можеше да вземе колата, тъй като й беше подарък. По принцип бе решила да не докосва щедрата сума, внесена на нейно име от Чарлз. А да наеме жилище по джоба си, докато намери работа, бе истински проблем.

Знаеше, че Али има усет към нюансите в гласа на хората и реши да се покаже заинтригувана!

— Та каква е тази работа, която е толкова неподходяща за мен? — промълви небрежно и се опита да запази самообладание, когато чуе отговора на приятелката си.

Али захапа безжалостно третата си шоколадова бисквита и без да бърза, каза с пълна уста:

— Става дума за Франция. Един английски писател, който от години живее в Булон в купената и ремонтирана от него стара ферма във вътрешността на страната, си търси секретарка. Неговата избягала с някакъв германец, когото срещнала в Ле Тук. Писателят търси някой, който да поеме временно поста, докато намери подходяща заместничка — задължително над шестдесетте, за да не се изкушава.

Али потупа страницата на каталога замислено.

— Бети Мейхю — сигурно си я спомняш — проявява много голям интерес. Но ако той все още смята, че не може да я изчака, докато тя приключи ангажимента си с Комтех, можеш да поемеш работата ти. Евентуално.

Бети Мейхю бе една от първите секретарки, която бяха наели преди доста години.

— Бети винаги е успявала да получи онова, което иска — напомни Бет и неволно възкликна. — Кучка! — После добави троснато, без да обръща внимание на втренчения в нея поглед: — Жалко би било да загубиш някой нов клиент. Тръгвам си. Но не мисли, че съм изгубила уменията си. От време на време вършех същата работа за Чарлз. Така че съм поддържала форма, повярвай ми.

— Разбира се, че ти вярвам. Но дали Чарлз ще приеме безропотно жена му да отсъства толкова дълго време? Не си мисли, че може да си позволи да купи хеликоптер, за да те прибира в пет всяка вечер — каза Али намръщено. — Проблемът с моя клиент е и в това, че вдъхновението го спохожда обикновено нощем и той често вдига секретарката си в малките часове на нощта, за да й диктува.

Бет поклати глава и без да поглежда Али, отвърна:

— Няма проблеми. Чарлз е принуден да прекарва доста време извън къщи. Той не би имал нищо против, ако ме няма за няколко седмици.

Това беше чиста истина. И той, и Зана щяха да бъдат безкрайно щастливи, ако Бет не им се мяркаше пред очите. И двамата не биха искали да им прави сцени, след като веднъж и обяснят какво става. А тя щеше да изиграе достойно оттегляне. Това бе единственото, което й оставаше.

Бет се изправи спокойно и небрежно, както само тя умееше. Нека Али си мисли каквото иска. Някой ден щеше да сподели с нея истината. Но не сега. Нямаше сили да понесе състрадателното й „нали ти казвах“… Благодарна бе, че родителите й бяха далеч, на околосветското пътешествие, което бяха планирали отдавна.

— Обади ми се утре, след като уредиш всичко — помоли тя.

— Мога да направя и повече каза Али сериозно, — ако ми обещаеш, че Чарлз Севидж, този дивак от Саут парк, няма да дойде да ме набие, задето съм изпратила съпругата му в чужбина.

— Това е последното нещо, което би направил — промълви Бет с пресилена усмивка, защото знаеше колко далеч от истината е приятелката й.

Чарлз по-скоро би изпращал на Али шампанско и цветя месеци наред, защото му е помогнала да се отърве от нежеланата съпруга, която той не обичаше.

— Щом си сигурна! — възкликна Али и посегна към телефона. Пет минути по-късно, след оживения разговор, който тя проведе, остави слушалката и съобщи: — Той каза, че изпитва огромно облекчение. За последните няколко дни се била натрупала работа за петима. Така че трябва да отидеш колкото е възможно по-скоро. — Надраска на едно листче нещо и го подаде на Бет: — Ето ти адреса и телефонния му номер. Ако се изгубиш, му се обади, за да ти се притече на помощ. Също и ако искаш да се срещнете в Булон. Със самолет ли ще пътуваш или с ферибот?

— С кола и после с ферибота. — Бет пъхна листчето в чантичката си и се запъти към вратата.

Щом щеше да става напълно независима, можеше да започне работа незабавно.

Когато приближи с ягуара портите на Саут парк, устните й бяха стиснати решително.

Чарлз не бе скрил истинските причини, поради който пожела да се ожени за нея. Той искаше да има наследник и семейство, което да се възползва от богатството и положението му.

Това, че след аборта й се бе отдръпнал от нея и физически, и емоционално, не би трябвало да я изненадва. По-скоро би следвало да се изненада от собствената си глупост, че се съгласи да се омъжи за него. Но тогава бе твърде млада и наивна и си беше въобразила, че е възможно да го накара да я обикне.

Наистина не бе предполагала, че някой ден Зана ще се върне и ще доведе неговия син със себе си. Ако притежаваше способността да вижда бъдещето, Бет би избягала на километри от Саут парк и не би обвързала живота си с Чарлз. Тя можеше да се бори със спомена за Зана, но не и с присъствието й.

Осъзнала тази истина, Бет се почувства изпълнена със сили. С високо вдигната глава прекоси салона и изкачи стълбите. Къщата изглеждаше празна и притихнала. Вероятно Хари спеше следобедния си сън, а Чарлз и Зана не си губеха времето в празни приказки.

Бет се опита да си внуши, че това не я засяга, но все пак изпитваше непоносима болка. Трябваше да се престори, че напуска Саут парк по свое собствено желание.

Влезе в стаята си и започна да събира багажа почти механично, насилвайки се да остане спокойна, защото дадеше ли за миг воля на чувствата си, щеше да рухне.

Чак след като се приготвеше напълно, щеше да намери Чарлз и да издекламира приготвените думи. След това щеше да си тръгне.

Но както най-често се случва, нещата не се развиха така, както ги бе планирала. Чарлз бе влязъл в стаята, без да го усети и така я стресна, че тя подскочи и се обърна към него пламнала цялата.

— Имаш ли най-сетне няколко свободни минути, за да изслушаш Зана и мен? — каза той със суров глас.

Бет замръзна. Като забеляза как потъмняха очите му при вида на отворения й куфар, тя пренебрегна сарказма в думите му и побърза да отговори:

— Нямам особено желание да чуя каквото и да било от теб или от Зана. А и то сигурно не е важно.

Обърна му гръб, защото се страхуваше, че той ще прочете по израза на лицето и колко е нещастна.

Трябваше да се отдалечи от него, преди той да успее да я изхвърли от живота си. Само по този начин би запазила гордост и би възвърнала самочувствието си. Не би си позволила да лази и да хленчи. Не и пред него!

Долови как Чарлз поема въздух, миг преди да усети тежките му ръце върху раменете си. Обърна я с лице към себе си.

— Каква муха, по дяволите, е влязла в главата ти? — изграчи той.

Да, тя би могла да му отговори, но не искаше да го предизвиква, изричайки на глас това, което ставаше между него и Зана. За нищо на света!

— Моля те, пусни ме!

Горещите му силни ръце изгаряха кожата й през тънката материя на блузата й заплашваха да отнемат цялото й самообладание. Усети как хватката му се затяга и изрече бързо:

— Престани да ме стискаш и ще ти кажа.

Почти истеричната студенина в тона й го накара да отпусне ръце.

Преди силата на волята й да се е пречупила, Бет каза:

— Сигурно не е необходимо да ти обяснявам, че през последните няколко месеца бракът ни постепенно се разпадаше. Смятам, че е най-добре да се разделим. Незабавно.

Обърна му гръб и опита да се движи естествено и сигурно из стаята. Взе купчина бельо от гардероба и го постави в куфара. Прилошаваше й от забързания ритъм на сърцето й и бе доволна, че той не можеше да го долови.

— Това ли искаш? — Стори й се, че в гласа му сякаш прозвуча болка, но беше сигурна, че само така й се е сторило.

Мекотата в тона му по-скоро се дължеше на някаква кавалерска загриженост, а не на любов към нея.

Бет кимна. Не можеше да изрече и дума. Това бе тяхното сбогуване. Точно в този момент се разделяше с мъжа, когото бе обичала винаги. Прощаваше се с бъдещето, което можеха да имат при други обстоятелства. Преглътна заседналата в гърлото й буца, наведе се и бързо затвори куфара. Падналите къдрици скриваха лицето й.

— Точно това искам. Намерих си работа. Няма причини да се тревожиш. Предлагам да се чуем след месец-два, за да уредим формалностите.

През това време цялата околност щеше да узнае, че Бет си е отишла, а Зана е заела своето място, мястото, което й принадлежеше. Надяваше се, че дотогава, без да е превъзмогнала болката си, вече щеше да е създала свой собствен живот далеч от Чарлз. Натрупалата се дълбоко в нея горчивина я накара да добави:

— И не затръшвай вратата като излизаш от стаята, защото това може да събуди Хари.

* * *

— Вече можем да приключим — каза Уилям Темпълтън и прокара ръка през светлокестенявата си коса. Изваяните черти на лицето му се бяха отпуснали от умората. — Благодаря ти, Бет. Изпълнен съм с удовлетворение от добре свършената работа.

Лъчезарна усмивка преобрази суровото изражение на лицето му и Бет отвърна със същото. Той си беше такъв. Караше я да му прощава, задето я бе събудил в четири сутринта, тъй като главата му гъмжеше от идеи за новата книга.

— Искаш ли кафе? — попита Бет и затвори бележника си.

Уилям поклати глава.

— Ще се мушна в леглото за час-два. Предлагам и ти да направиш същото. А ако не се събудиш до обяд, ще приготвя нещо за хапване и ще те вдигна. Става ли?

Тя кимна разсеяно. Физическата умора и задоволството от постигнатото го отпускаха и той изглеждаше по-възрастен от своите четиридесет години. Докато Уилям се измъкваше от претрупания с книги кабинет, изразът в зелените очи на Бет се смекчи.

За десетте дни, които бе прекарала в старата ферма, Бет бе започнала да харесва и уважава писателя. Въпреки огромния търговски успех на книгите му, той не се бе главозамаял. Работеше упорито, бе прям, плащаше й добре, дори много добре. Винаги настояваше секретарката му да си почива повече, предвид странния му маниер на работа.

Но макар че през последните пет часа бе работила с максимално натоварване, тя нямаше желание да си ляга. И без това нямаше да успее да заспи. Само щеше да лежи с отворени очи — жертва на мислите, от които отчаяно се опитваше да се предпази.

Десет дни бяха прекалено кратък срок, за да се възстанови напълно от преживяната травма. Реши да вземе душ и влезе в огромната баня със сводест таван. Надяваше се да превъзмогне загубата на Чарлз и с течение на времето да свикне и да продължи живота си спокойно и без напрежение.

Облече широка морско зелена пола и тъмносиня блуза без ръкави. Направи си кафе в кухнята. Все пак идването във Франция бе най-добрият изход от положението.

За нещастие Уилям я товареше с толкова работа, че не й оставаше много време за притеснения. Когато пристигна, той я посрещна като ангел спасител, а щедрите му хвалби за добре свършената работа върху ръкописа му повдигаха самочувствието й.

Мариет Вуазен, възрастната французойка, която от време на време се грижеше за домакинството, щеше да пристигне всеки момент. Въпреки че говореше английски зле, тя бе ужасно любопитна и при всяка възможност обсипваше новопристигналата секретарка с лични въпроси…

Бет изми набързо чашата си и бързо се измъкна навън.

Обновената селска къща се гушеше в листака сред набразденото от пътеки поле между Булон и Льо Уест. Когато Бет най-после бе успяла да я открие, от пръв поглед разбра, че това е идеалното убежище.

От кого се опитваше да избяга обаче? Намръщи се и ритна един камък. Когато никой не те търси, няма нужда да се криеш. Чарлз само можеше да й бъде благодарен, че тя доброволно бе изчезнала от неговия живот.

Бет се намръщи и тръсна глава, за да прогони мислите за Чарлз. Опита да се отпусне. Беше стенографирала в продължение на пет дълги часа и имаше нужда от почивка. Облените в слънце алеи бяха идеалното място за това. След като мина един остър завой, пред очите й се разкри прекрасна гледка. В тази, сякаш приказно омагьосана околност, това се случваше често.

Пред погледа й се появи каменен мост, извил се грациозно над красив поток. Гледката бе толкова великолепна, че спираше дъха.

В този момент шум от мотор на кола наруши спокойствието на идилията. Бет се облегна на парапета, за да направи място за приближаващия автомобил. Колата спря точно зад нея и тя се обърна, защото предположи, че някой турист иска да я попита за пътя. Учтивата полуусмивка на лицето й замръзна, сърцето й подскочи, спря, после лудо заби. Надничайки през отворения прозорец, Чарлз нареди:

— Качвай се!

Бет не бе в състояние да помръдне. Не разбираше какво търси той тук, как я е открил, защо изобщо си бе направил труда. Отвори уста, но не успя да изрече и дума. Представи си, че сигурно изглежда като риба на сухо и мисълта я накара да се изчерви. Докато излизаше от колата, за да се приближи до нея, той измърмори ядосано:

— Не ме гледай с този празен поглед, скъпа. Мисля, че сме се срещали и преди. — Чарлз стисна зъби и впи студен поглед в нея. — Аз съм твоят съпруг. Спомняш ли си? Този, когото обеща да обичаш, да уважаваш и да му се подчиняваш. Така че влизай в колата!

Бе пъхнал ръце в джобовете на черните си джинси. Изглеждаше така, сякаш би я удушил с огромно удоволствие. Тя се насили да изрече едно „не“, но видя как той присви устни и пребледня…

— Колата ми е препречила пътя ти и няма да мръдна нито сантиметър без теб.

С тези думи я предупреждаваше, че е поел нещата в свои ръце, че е твърдо решен тя да седне до него, Бет все още не бе се съвзела от шока на неочакваната им среща. Когато мина покрай нея, тя успя да каже:

— Тук съм по работа и вече закъснявам. — Беше лъжа, разбира се, но той може би се хвана, защото й отвърна с по-мек глас:

— Ако ми показваш пътя, ще те откарам до там.

Вече нямаше как да избегне създалата се ситуация. Можеше да откаже твърдо, но той сигурно щеше да я отвлече. Никога не го беше виждала толкова ядосан.

Цялата потрепери при вида на суровото изражение на лицето му. Тя послушно седна в колата и го упъти към къщата с прегракнал глас. Чудеше се дали Чарлз осъзнава на какво изпитание я подлага. Тъкмо бе направила първите стъпки по каменистия път на самостоятелния си живот и бе започнала да свиква с мисълта за проваления си брак, когато появата на Чарлз я връщаше там, откъдето бе започнала. За да наруши напрегнатата тишина, Бет попита:

— Как разбра, че съм тук?

— Али ми каза.

Да, разбира се! Али беше единствената, която знаеше къде се намира приятелката й. А Чарлз бе попитал тъкмо Али, защото още от ученическите години тя бе най-добрата приятелка на Бет.

— Защо си направи труда? — попита Бет с усилие и поклати глава в недоумение.

Той й хвърли бърз поглед, който наруши душевното й равновесие, и каза мрачно:

— Нима си помислила дори и за миг, че ще те оставя да си отидеш просто така?