Включено в книгата
Оригинално заглавие
Savage Obsession, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 15 гласа)
Сканиране и форматиране
in82qh (2021)
Разпознаване и корекция
rumen1 (2021)

Издание:

Автор: Даяна Хамилтън

Заглавие: Дива страст

Преводач: Росица Елазар

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Арлекин България“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 954-11-0132-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14620


Единадесета глава

Бет се събуди рано. Усети, че е сама в огромното легло. От месеци насам не бе прекарвала по-спокойна нощ. Изправи се и се подпря на пухените възглавници.

Щастлива усмивка озари лицето й, но тя се насили да я потисне, като си каза: „По-спокойно“.

Мислите й пърхаха като пеперуди. Надеждите и въжделенията й я караха да се чувства радостна и влюбена. Тази нощ Чарлз бе показал, че все още държи на нея. Дори и да не беше Зана, Бет бе негова съпруга и майка на бъдещото му дете. Те бяха черпили енергия и сила от близостта си, въпреки решението да останат съпрузи само по документи, без да се докосват. Какво щеше да стане по-нататък?

Дневната светлина опитваше да се промъкне в стаята през тежките плюшени завеси, но Бет искаше да остане в леглото, докато подреди мислите си.

Сигурно щеше да се наложи да проведе дълъг и сериозен разговор с Чарлз. Ако успееха спокойно да поговорят за Зана, сигурно щяха да постигнат някакво разбирателство…

Може би това, че Зана го бе напуснала за втори път, бе отрезвило Чарлз. Дано да е така! Тогава Бет и Чарлз щяха да имат общо бъдеще. По-рано тя се бе страхувала да го разпитва за отношенията му със Зана — защо да се подлага на унижения? Нежното му държание през изминалата нощ обаче й бе вдъхнало увереност. Вече беше достатъчно смела, за да обсъдят откровено положението.

На вратата се почука и госпожа Пени влезе с подноса със закуската. Сияеща, Бет я поздрави с добро утро.

Всъщност тя се чувстваше по-обнадеждена от всякога, дори повече, отколкото през първите месеци на съвместния им съпружески живот, когато бе убедена, че ще го накара да я обикне. Сега не искаше невъзможното — само трябваше да постигнат ново разбирателство. Беше изпълнена с надежда, че ще успеят отново да положат основите на брака си и в крайна сметка да сътворят нещо, което имаше сила и стойност.

— Ще закусите в леглото и ще останете тук до обяд. Заповед на Чарли. — Икономката постави подноса пред Бет и отиде да дръпне завесите. — Той отиде до банката и каза, че ще се върне за обяд, а вие през това време трябва да си почивате. И в тази връзка искам да кажа, че се радвам да ви видя на мястото, което по право ви принадлежи. Може и да е много модерно, но не смятам, че съпрузите трябва да спят в отделни стаи. Да изядете всичко до троха и да си изпиете целия портокалов сок! — нареди госпожа Пени, преди да излезе.

Бет остана сама и се наслади на бърканите яйца с бекон и препечените филийки.

Помисли, че госпожа Пени е много прозорлива — бе свързала бягството й с появата на Зана през юни. Не бе направила опит да скрие неодобрението си, когато отбеляза приликата между Хари и неговия баща.

Бе живяла в Саут парк толкова дълго време, че смяташе себе си за член от семейството и не се страхуваше да каже това, което мислеше.

Бет отмести подноса и се измъкна от леглото. Да си спомня миналото не бе най-добрият начин да гради планове за съвместното им бъдеще с Чарлз. Те имаха нужда от един разговор — тя щеше да му каже, че има желание да забрави всичко лошо, което се бе случило досега и че ще се опита да придаде нов смисъл на брака им.

Толкова усилия бе положила, за да спре да го обича и бе повярвала, че е успяла! Но проявата му на нежност и загриженост й бе дала да разбере, че е на грешен път. Да спре да го обича, за нея бе равносилно на смърт!

Сякаш за да засили надеждите й, времето бе слънчево. Навън беше истинска пролет. Бет нямаше желание да се захваща с работа, нито пък да си почива, както бе посъветвал Чарлз. Затова наметна леко палто и излезе навън.

Духаше лек хладен вятър, но слънцето грееше, а небето бе синьо, изпъстрено тук-таме с пухкави бели облаци. Щеше да мине цял месец, преди дърветата да се разлистят, ала по поляните вече се бяха показали диви нарциси.

Бет реши да откъсне няколко стръка и да ги подреди във вазата. Това занимание щеше да убие времето до завръщането на Чарлз и до провеждането на разговора, който тя очакваше с такава надежда. Тръгна по чакълестата алея, но една яркочервена спортна кола я накара да отскочи встрани.

Наедрялото тяло направи подскока й тромав, тя се спъна и падна. Почервеня от гняв и унижение, изправи се и започна да отупва полепналата по коленете й мръсотия. Погледна към колата, която тръгна назад и спря точно до нея.

През страничния прозорец Бет видя няколко скъпи куфара, хвърлени на задната седалка, а зад волана — дама в смарагдовозелен костюм, която тъкмо излизаше от колата.

— Счупих всички рекорди за скоростно каране от Хийтроу дотук, и отгоре на всичко налитам на теб на собствената си алея! С твоите слонски размери би трябвало да те забележа отдалеч. Докато бях бременна с Хари, аз не бях толкова дебела! — Две големи очи с тежък грим огледаха Бет. Като забеляза петната от пръст по палтото й, Зана попита: — Не си се ударила, нали?

Бет тръсна глава нетърпеливо и не обърна внимание на рязката болка, която я преряза. Зана отново се бе върнала! Случило се бе това, от което толкова се страхуваше!

Дали Чарлз щеше да устои на чара й?

Докато Зана заобикаляше колата, Бет затвори очи, а когато ги отвори отново, я видя точно пред себе си. Съперницата й прокара яркочервените си нокти през червеникавата си грива.

Хари не бе с нея. Бет нямаше да попита къде е малкото момче. Единственото, което успя да каже бе:

— Хийтроу ли? Долетяла си от Франция?

Чарлз със сигурност не знаеше за това. Дали щеше да бъде толкова смаян и притеснен от неочакваното пристигане, колкото бе и самата Бет?

— Всъщност пристигам от Испания. Последните няколко месеца бях там.

Бет се зачуди при кого ли бе оставила малкото момченце, само и само за да последва неудържимия си порив и да види отново Чарлз. И не само да го види, а да докаже на себелюбивата си природа, че щом се появи, той ще бъде неин… На грижите на някоя испанска гувернантка, отговори си тя наум. Идеше й да закрещи от болка. Всички знаеха за дивата страст на Чарлз към Зана. Но той все пак бе достатъчно разумен, имаше силна воля и нямаше да позволи тя да си играе с него по този начин. Разбира се, че няма, опитваше да се убеди Бет.

Зана повдигна театрално рамене и каза:

— Твърде екзотична съм за климата в Англия. Качвай се в колата, ще те закарам до къщата.

Бет отказа със студен глас:

— Предпочитам да ходя. Защо си тук? — Сви устни презрително.

Зана отвърна предизвикателно на погледа й и отговори веднага:

— Господи, ама че си кучка! Нищо чудно, че Чарлз… Всъщност… — Сви рамене, явно довърши мисълта си наум, а после допълни на глас: — Гледаш ме така, сякаш си видяла някакво влечуго. Твоя си работа. Този поглед ми е познат още от юни. Скоро ще разбереш защо съм тук.

Тя обърна гръб и тръгна към своя ягуар. В този момент се появи роувъра на Чарлз и Зана се спря.

— Чарлз, скъпи! — Зана се втурна с протегнати ръце към спрялата кола.

Бет замръзна на място. Имаше чувството, че ще се задуши от гняв.

Чарлз излезе и затръшна вратата на колата. Хвърли бърз питащ поглед на жена си. После с усмивка, озарила строгите черти на лицето му, вдигна ръце, за да прегърне стройната фигура в зелен костюм.

Ревността преряза Бет като нож. Не можеше да остане край тях нито секунда повече. Не искаше да ги вижда, но все пак чу щастливото бърборене на Зана:

— Скъпи, върнах се! Не е ли прекрасно? Целуни ме!

Бет не можеше да повярва на ушите си. Нима кошмарът започваше отново? Щом се появеше Зана, иначе улегналият и сериозен Чарлз Севидж, се превръщаше в заслепен от любов ученик. Бет не можеше да понася това. Ето защо, преборвайки се с моментното си прилошаване, насили треперещите си крака да я поведат към къщата.

Щеше да му даде да разбере, ако само за момент успееше да остане насаме с него! После щеше да го напусне. Нямаше съд на света, който щеше да реши дело за опекунство в полза на мъж с подобно поведение!

Щом стигна салона, тя затвори голямата врата зад гърба си и стисна зъби, за да се овладее. Само гневът можеше да спре напиращите в очите й сълзи.

Всичките й глупави надежди за щастливото бъдеще бяха запокитени в праха само защото Зана Хол бе решила да се появи отново!

Ето докъде стигаше нежността и загрижеността на Чарлз! Другата жена трябваше просто да му се усмихне ослепително и той забравяше всичко останало — съпругата, задълженията, брачния си обет!

Тъкмо бе стигнала до средата на стълбището, когато рязка болка я накара да се превие на две. Чу от долния етаж притеснения глас на госпожа Пени:

— Какво има, добре ли сте?

— О, да — отвърна Бет и едва успя да си поеме дъх. Внимателно седна на стъпалото. — Мисля, че… бебето е на път…

— Без паника! — Госпожа Пени остави на една маса купчината чаршафи, които носеше. — По-добре да се роди по-рано, отколкото да закъснее. И къде се мотае този ваш съпруг?

— Нямам и най-малка представа. — По-добре да излъже, отколкото да признае срамната истина, че в този момент той прегръща друга жена точно пред дома им.

— Типично за мъжете — мърмореше госпожа Пени, докато се качваше по стълбите към нея. — Винаги, когато ти потрябват, ги няма, а когато не ти трябват, се мотаят в краката. Хайде, елате. — Сигурната й ръка обгърна Бет и я вдигна на крака. — Обадете се на баща си. Той ще ви закара до болницата. Аз ще се кача горе, за да взема чантата ви. Не се притеснявайте.

Самото раждане не представлява голям проблем, успокояваше се Бет кисело, докато вдигаше телефонната слушалка. И без това предпочиташе да я закара баща й. Не искаше Чарлз да се доближава до нея, защото изпитваше желание да го разкъса на парчета. А това би се отразило зле на кръвното й.

Тъкмо натисна първите две цифри, когато я преряза втора контракция, много по-силна от първата. Тя се сви и събори телефона…

В този момент Чарлз се появи в преддверието, прегърнал Зана през кръста. Той моментално схвана положението.

Постави телефона на мястото му, взе чантата от задъханата госпожа Пени и придружи Бет до вратата на колата.

— Можеш да ме закараш само защото ще стане по-бързо — каза Бет, стиснала здраво устни. — Но след това не искам да се доближаваш до мен! — Попи с опакото на ръката си избилите по горната й устна капчици пот и смело срещна погледа му. — Не бих искала да те отдалечавам от чаровното ти другарче в игрите. Сигурна съм, че двамата ще се забавлявате добре, докато ме няма!

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

Ръцете му стискаха кормилото здраво и Бет усети скрита заплаха в гласа му. Но точно сега изобщо не я бе грижа как щеше да реагира той и му кресна необуздано:

— Много добре знаеш какво имам предвид! Не си ли спомняш, че чух разговора ви? — Лицето й се изкриви от болка. Когато отново успя да си поеме дъх продължи: — През юни, когато тя доведе сина си в Саут парк, ти искаше да се разведеш с мен. Съгласих се да се върна при теб единствено защото бях бременна. — През тялото й отново премина болезнен спазъм. — Тя те напусна за втори път, нали? О, зная, че ти каза колко е уморена от отговорността да бъде самотен родител и каква нужда има Хари от баща. И все пак те напусна втори път, нали? Надявах се, че вече ще бъдеш по-предпазлив и няма да й позволиш да ти причини болка. Но не! В мига в който се появи отново, ти ставаш послушен като кученце, прегръщаш я и я целуваш! Отвращаваш ме!

Чарлз я погледна мрачно и объркано. Толкова много чувства се бореха в погледа му, а тя бе твърде уморена и напрегната, за да се опита да ги разгадае.

— Това ли било? — Студеното безразличие в гласа му я смая.

Бет извърна глава и се обърна към прозореца. Вече се движеха по главния път. След пет минути щяха да стигнат скъпия частен родилен дом, в който се бе регистрирала.

— Бет…

— Не се опитвай да ми се подмазваш — кресна тя. — Не си въобразявай, че не мога да чета мислите ти. Искаш да се подсигуриш от няколко страни, но без мен вече. Все ми е едно дали Зана ще остане при теб, или пак ще те напусне. Аз няма да се върна! Не и този път!

Неизвестно защо в гърлото й се събра болезнена буца, в очите й напираха сълзи. Тя премигна ядосана, защото усещаше напрегнатия му поглед отстрани, а и чу как той си пое дълбоко дъх.

За миг кракът му отпусна педала на газта. Той сякаш се поколеба дали да отбие от пътя, за да се посветят изцяло на набиращата сила кавга. Но тъй като през тялото й премина нов спазъм и тя извика от болка и притвори очи, кракът му натисна педала на газта отново. Единственото, което Чарлз изрече горчиво, беше:

— Ще обсъдим всичко това след ден-два. Точно сега ти предлагам да си пестиш силите. Държиш се истерично.

Сигурно е прав, си помисли Бет, стиснала очи от връхлитащата я на талази болка. Това, че най-сетне бе казала открито какво мисли за връзката му със Зана и бе изразила отвращението си, я накара за миг да забрави все по-честите родилни болки. Изведнъж в настъпилата напрегната тишина се ужаси от мисълта, че може да роди в колата. И не беше сигурна дали щеше да успее да предотврати това унизително положение…

* * *

Всъщност чак в ранните часове на следващата сутрин поставиха в ръцете й миниатюрното пакетче, от което се показваше личицето на бебето. Сърцето й трепна и Бет изпита инстинктивната и вечна наслада на майчинството. Тя погали нежно с пръст кадифената бузка на детето и прошепна:

— Името ти ще бъде Ейдан Джон, мое съкровище.

— Без Чарлз ли? — С леки стъпки съпругът й се бе приближил и в момента стоеше на прага на отворената врата.

Бет не можеше да разгадае погледа в очите му.

— Я да видим дали ще отгатна? Ейдан, защото харесваш името, предполагам. Джон — заради баща ти. И нищо за мен, неговия баща, така ли?

Въпреки изричното й желание Чарлз да не се доближава до нея, той бе настоял да остане в болницата, докато тя роди. Ако трябваше да бъде честна, би трябвало да му е благодарна за начина, по който държеше ръцете й по време на нелекото раждане…

Той беше попивал потта от лицето й, бе нежен и внимателен. Не се отдалечи от нея нито за миг, подкрепяше я морално и макар че сега Бет желаеше да го смрази с някоя и друга остра дума, не намери в себе си сили да го стори.

Тя бе уморена, но неизказано щастлива с детето в прегръдките си и реши да не започва отново кавга. И все пак, беше изненадана от пълната си капитулация и от нежността в усмивката си, когато премести поглед от сина към бащата и каза с дрезгав глас:

— Той ще се казва Чарлз Ейдан Джон Севидж, но ще го наричаме Ейдан, за да не се объркваме.

— О! Разбира се! — Отиде до леглото й, приведе се над бебето и пое мъничките му пръстчета в своята ръка. Очите му блестяха дяволито. — Мисля, че е крайно време да си починеш, госпожо Севидж. Радвам се, че си превъзмогнала моментното си състояние на обърканост.

Тъкмо тогава влезе една от сестрите, намали осветлението, взе от ръцете й спящото бебе и го сложи в малката кокетна люлка. Тя повтори като ехо думите на Чарлз:

— Почивайте сега, госпожа Севидж. Ако имате нужда от нещо, просто натиснете звънеца. А господин Севидж? — Блондинката повдигна въпросително вежди.

Където и да се появеше, Чарлз винаги предизвикваше кокетни погледи и желание у жените да флиртуват, си помисли не без ревност Бет.

— Ще остана, докато съпругата ми заспи. — Той докосна с устни страните на Бет и я погали нежно.

Колко е брадясал, си помисли тя, преди да потъне в дълбок сън.

В ранния следобед Бет седеше сред море от парникови цветя. Най-разточителният букет беше от Чарлз. Тя знаеше, че нищо не беше приключило, във всеки случай не и нейното „объркване“, както се бе изразил той.

Чарлз се бе обадил по телефона преди няколко часа. Преливаше от нежност, но тя го бе срязала с думите, че стаята е пълна с шумни гости, което си беше почти истина. Тогава гласът му се промени — той помръкна и й съобщи, че ще се отбие при нея по-късно.

Родителите на Бет, а с тях и госпожа Пени, която бяха докарали с колата, вече си тръгваха и на вратата се разминаха с Алисън. Младата майка посрещна приятелката си с огромна радост. Беше зажадняла за непринуден разговор. След задължителното надничане в люлката и ентусиазираните възгласи „о, колко е сладък!“, „ужасно прилича на теб“, Алисън й връчи още един огромен букет пролетни цветя и каза:

— Имам нещо, което сигурно ще ти хареса. — Тя постави на коленете й обемист пакет. — Тази сутрин го получих в агенцията. Към него имаше и придружително писмо, така че знам какво е. Хайде отвори го!

Оказа се, че това бе последната книга на Уилям, върху която бяха работили заедно през лятото. Зачервена от неудобство, Бет прочете картичката: „Ако някога търсиш работа или имаш нужда от каквото и да е, не се колебай, обади се. Аз ще бъда винаги тук. Твой Уил“.

— Много мило от негова страна!

В този момент влезе Чарлз и след думите:

— Здрасти, Алисън. О, някой е изпратил книга на Бет! — Той зачете напрегнато картичката. Очите му потъмняха. Захвърли я на леглото, прекоси нервно стаята, приближи се до люлката и се надвеси над нея.

Бет знаеше, о, колко добре знаеше какво точно прави той в този момент и побеля от яд. Без да се съобрази с присъствието на Алисън просъска:

— Ако се опитваш да откриеш някаква прилика с Уилям, безсмислено е. И само, ако посмееш да споменеш нещо относно тестове за бащинство, ще те убия!

Той се завъртя на пети. Привлекателен в тъмния си костюм и чаровно мъжествен, но с каменно лице, той се приближи към леглото й и изстреля студено:

— Пести си усилията! Твоята реакция на обвинението ми тогава във Франция, бе достатъчна като доказателство. Ако имах и най-малкото съмнение, кракът ти никога нямаше да пристъпи прага на моя дом.

Алисън сконфузено промърмори:

— Е, аз май трябва да тръгвам вече, бързам. — И се измъкна от стаята.

Никой не й обърна внимание.

— Ах, колко доверчив си бил! — злобно възкликна Бет.

— Явно. Бих се радвал, ако и ти добиеш тази черта от моя характер.

Бет тъкмо отвори уста, за да нададе вой на протест, но Чарлз сложи длан върху устните й и мрачно я предупреди:

— Не казвай нищо, преди да си ме изслушала.

Той отиде до вратата и закачи от външната страна на дръжката табелката: „Не ни безпокойте“. Изтегна се на леглото до нея, без да обръща внимание на бурно надигащата се ярост в погледа й.

— Напразно се опитвах да си обясня мотивите, заради които ти хрумна глупавата идея за пробна раздяла…

— Това бе едно от най-разумните неща, които съм правила в живота си.

Не можеше да й забрани да говори. Така й се искаше той да се махне от леглото! Бе твърде близко и я привличаше до прималяване. Затова тя продължи необуздано:

— Не се бе приближавал до мен от месеци. Бих могла да мина за някоя наемателка, за абсолютно чужд човек. Ето колко се интересуваше от мен!

Погледна го яростно и скръсти ръце на гърдите си. Още не бе свършила, тъкмо напротив, сега започваше!

— Вече ти обясних защо — каза Чарлз с толкова мъка в гласа, че сърцето й трепна. — Ако само знаеше колко виновен се чувствах, нямаше да говориш глупости.

Въпреки всичко случило се, въпреки Зана и детето й, Бет усети, че в този момент Чарлз е искрен. Не можеше да сбърка болката в гласа му. И забележката й наистина бе неуместна. Затова тя опита да се оправдае по някакъв начин.

— Как бих могла да узная за чувството ти на вина, след като не ми беше казал? Ако признанието ми може да ти помогне, искам да ти кажа, че и аз изпитвах вина. Ти се бе оженил за мен, за да имаш наследник. Чувствах, че съм те предала по някакъв начин. А съзнанието, че не мога да забременея отново ме караше да се чувствам като ненужна вещ…

Изведнъж той се извърна в леглото и вдигна брадичката й с ръка, за да я накара да го погледне.

— Ти бе длъжна да ми кажеш… Грешка! И двамата трябваше да си поговорим. — Погледът му омекна. — Опитвах се да ти обясня сутринта, че не можех да разбера мотивите ти, когато ме напусна. Поне до вчера, когато избухна така истерично на път за болницата.

— Истерично ли? — Извика тя и заекна, жегната от думата. — Сигурно и ти щеше да изпаднеш в истерия, ако се притесняваше дали ще успееш да родиш когато трябва, и то на подходящото място. — Нещо повече. Сигурно доста щях да се обезпокоя дали се справям добре с живота.

Устните й трепнаха. Неволно помисли, че да изоставиш съпруга си е дяволски сериозна работа и колкото и чудно да беше, това я плашеше. Тя въздъхна. Почувства се сериозна, отрезвена и въпреки кротко спящото си детенце, много самотна.

Тогава Чарлз каза:

— Едва когато те чух да дрънкаш някакви безсмислици от рода на това, че Хари бил мой син, картината, ми стана ясна. Я ми кажи какво точно чу тогава?

Безсмислици ли? Сърцето на Бет се качи в гърлото й. Та нали бе чула точно това, което те си бяха казали? Той не би могъл да изопачи фактите, а сигурно и не би искал да го прави. Бет навлажни с език пресъхналите си устни и каза с обвиняващ дрезгав глас:

— Тя те нарича „скъпи“!

— Това ли е всичко? Тя се обръща към всекиго със „скъпа“. — Той легна по гръб и затвори очи, сякаш бе напълно отегчен от разговора.

Бет го побутна нетърпеливо.

— Не! Това не е всичко и ти го знаеш много добре.

Едно леко и жално проплакване откъм люлката накара Бет да скочи от леглото и да вдигне на ръце малкото протестиращо човече. После седна отново на леглото и положи Чарлз Ейдан Джон Севидж на гърдата си, за да го накърми. Чарлз нетърпеливо промълви:

— Добре, продължавай.

— Не мисля, че сега е мястото и времето да обсъждаме провала на нашия брак — отвърна Бет потиснато. Нямаше да си позволи да се размекне! Не сега. Може би утре. Но не сега.

Чарлз се обърна към нея отново и впи поглед в жадно сучещото бебе. Очите му бавно се вдигнаха към нежната извивка на устните й, към мечтателно премрежените й зелени очи.

— Господи, май ревнувам от собствения си син. — После продължи, като забеляза изчервяването й: — Когато ми каза, че поемаш онази работа във Франция и заяви, че искаш да се разделим, щях да полудея. Знаех, че нещата между нас не вървят, осъзнавах колко силно искаш да имаме деца. Предполагах, че именно това твое желание бе обърнало нещата в моя полза и ти бе приела предложението ми за брак.

— Ти също ми каза, че искаш деца. Пълна къща с деца — напомни тя, за да се защити, а той вдигна ръка, за да я накара да млъкне.

— Желаех да имаме деца само защото знаех колко много ги искаш ти самата. Иначе единствената ми мисъл бе за теб. Исках само теб. Ако ме дареше с деца — чудесно. Но ако поради някаква причина не би могла да имаш деца, нямаше да се разочаровам или да те смятам за непълноценна, повярвай ми! Сметнах, че появата на Хари в Саут парк бе капката, която преля чашата и именно затова ти ме напусна. Аз носех отговорността, защото ти загуби бебето заради мен. А и както ни бе казано тогава от специалисти, загуби и всякаква възможност да забременееш отново. Виждах как присъствието на Хари те наранява. Но нямах смелост да те докосна, разбираш ли? От една страна, заради вината си, а от друга — защото знаех, че ако споделяме леглото, не бих могъл да се въздържа и да не те пожелая. Имах усещането, че ти трябва време, за да свикнеш със случилото се, без да изисквам интимност от теб.

Бет обмисляше думите му. Той й бе казал, че желае нея, единствено нея. Тези мисли я успокояваха. Ала изявлението му за влиянието, което идването на неговия син бе оказало, разби усещането й за щастие. Разбира се, че идването на Хари я бе наранило и предизвикало у нея горчивина и ревност.

— Бях болезнено засегната, защото Хари е твой син — заяви твърдо тя, усещайки празнота в душата си. — Чух как Зана го нарече „нашият син“. Тя ти каза, че се е върнала при теб, защото момчето има нужда от баща си. Тя ти спомена също, че е дочула за провала на нашия брак. А нещата между нас наистина не вървяха, въпреки добрите ни намерения. Вероятно затова ти се бе обърнал към нея за утеха. Отгоре на всичко онази нощ ви видях заедно в детската стая, а и госпожа Пени каза, че Хари ти е одрал кожата, което си е чистата истина и…

— Госпожа Пени винаги е смятала, че знае повече от другите — прекъсна я Чарлз и вдигна ръка, за да избърше сълзите, които се търкаляха по страните й. — Не се разстройвай, любима, наистина няма смисъл. Ти ме обичаш, нали?

Дълбоката нотка на триумф в гласа му я накара да потрепери и тя само кимна, твърде погълната от чувствата си, за да говори.

Той взе от ръцете й спящото дете и нежно го върна в люлката, после седна на леглото, притегли я в обятията си и промълви дрезгаво:

— Разбрах колко много ме обичаш по време на раждането на нашия син, който толкова много те измъчи. От това, което ми спомена в колата, разбрах, че не си успяла да чуеш целия разговор, както смятах, че е станало. Ако беше чула всичко, щеше да знаеш, че Хари е син на брат ми Джеймс, а не мой. Ти ме напусна, защото вярваше, че Зана се е върнала при мен, че е довела нашия син и че аз ще те отхвърля…

— Син на Джеймс?! — Бет повдигна лице с широко отворени от учудване очи. — Но тя бе имала любовна връзка с теб! Всички в околността знаеха колко страстно я обичаше…

Той приближи устни към нейните и прошепна:

— Никога не съм имал любовна връзка със Зана, а що се отнася до това, че бях обзет от страст… Наистина страстно желаех да държа Джеймс далеч от Зана.

Едно властно почукване на вратата извести за пристигането на сестрата, която не обърна внимание на табелката „не ни безпокойте“, защото тя бе предназначена само за посетителите.

— Нахранено ли е детето, госпожо Севидж? — попита тя бързо и след утвърдителното кимване на Бет го взе от удобната люлка. — Тогава е време да му сменим пелените. Трябваше просто да натиснете звънеца.

Гледайки обърнатия гръб на сестрата, която излизаше от стаята, Бет поклати глава. Нима току-що я бяха обвинили, че е немарлива майка? Може би. Но вместо да изпита негодувание, устните й се извиха в мека усмивка. Тя вече обичаше малкия си син повече от всичко на света. Обичаше и баща му. Всичко, което Чарлз бе казал дотук, започваше да придобива смисъл за нея. Наистина ли всички бяха грешили относно страстната му връзка с впечатляващата червенокоса?

— Обясни ми, моля те! — Тя се отдръпна от ръцете, които все още я притискаха плътно към тялото му.

— Май наистина се налага. — Очите му проблеснаха дяволито. — Но единственото, което има значение за мен след всичко преживяно, е, че ме обичаш.

Устните му докоснаха нежно нейните, но зад този жест прозираше дълбоко стаената му към нея страст и това я замая. След няколко дълги прекрасни минути той положи главата й на рамото си.

— Да се върнем години назад… Нашето семейство винаги е поддържало приятелски отношения със семейство Хол. Бащата на Зана и моят баща са ходили заедно на училище. Тя винаги си е била хитруша — прекрасна, лъчезарна, но неподатлива на каквото и да било влияние. Тя по-скоро ме притесняваше, отколкото ме интригуваше. И тогава, преди около пет години, тя дойде да ни гостува за по-продължителен период от време. На родителите й им бе дошло до гуша от нейното държание, от начина, по който тя разбиваше сърцата на мъжете. На прага им непрекъснато се появяваха разни нещастни бивши приятели и им досаждаха. Това, което те не знаеха обаче, бе, че Джеймс беше омагьосан от нея от години. Аз бях наясно с нейните многобройни връзки и не исках брат ми да мине по пътя на нещастно влюбените в нея. Затова поех нещата в свои ръце — преструвах се, че аз съм любовник на Зана. — Той прокара пръсти по гърба на Бет. Те изгаряха кожата й под тънката материя на копринената нощница. Тя се разтопи в прегръдките му. Чарлз продължи:

— Всички повярваха и това бе най-глупавото нещо, което съм правил в живота си. Заради Зана отношенията между мен и брат ми се промениха. Чак сега се сдобрихме. По онова време вярвах, че правя добро, особено след като Джеймс замина за Франция и се ожени за Лиза. Зана продължи да се мотае из Саут парк още известно време и ако трябва да бъда честен, вършеше добра работа. Посрещаше гостите ми, но между другото флиртуваше с всеки срещнат. Нашето приятелство се прекъсна, когато тя заяви, че ще посети Лиза, за да й съобщи, че е имала любовна връзка с Джеймс. Не е необходимо да ти казвам, че я изхвърлих от Саут парк. Казах й да не помрачава повече с присъствието си моя дом. Май всички повярваха, че тя ме е напуснала. Изведнъж околните станаха удивително мили и преизпълнени със съчувствие.

— Тя е ужасна! — избухна Бет.

Чарлз отвърна сухо:

— Зана може да се държи отвратително, но смятам, че се е променила. Винаги е била своенравна и твърдоглава, ала е добра майка и, което ме учуди още повече, тя и Джеймс наистина се обичат. Ако той бе успял да обуздава темперамента й от време на време, те щяха да бъдат истински щастливи.

— Значи Джеймс е бащата на Хари… — прошепна Бет, като не можеше да повярва, че най-сетне всичко си отива на мястото. — Ти си мислел, че съм разбрала всичко от дочутия разговор. Искал си да обсъдим нещата, когато двамата ми казахте, че искате да поговорим. А аз си събрах багажа и взех, че заминах. Представям си за каква кучка сте ме сметнали двамата със Зана!

— Никога не бих си помислил такова нещо, любима — усмихна се той, хвана ръцете й и ги целуна толкова нежно, че й и се прииска да се разплаче от щастие.

— Смятах, че си затормозена и наранена и че появата на Хари е съживила мъката ти по загубата на нашето дете. Когато ти замина, бях твърдо решен да те върна. Животът ми би изгубил целия си смисъл без теб.

— Тогава защо доведе Зана във Франция? — попита Бет, гледайки го изпитателно.

— Трябваше да намерим Джеймс. Аз разбрах за съществуването на Хари в мига, в който Зана се появи в Саут парк. Тя се опитваше да се държи както едно време — самоуверено и лъчезарно, но бе дяволски обезпокоена. Тя ми каза, че Хари е мой племенник и че след като е разбрала за смъртта на Лиза, иска да се свърже с Джеймс, но не знае къде е. Хари има право да знае кой е неговият баща, а тъй като Джеймс бе свободен, двамата със Зана биха могли да се оженят. Тя продължаваше да го обича. Нещо, в което, като се има предвид колко добре я познавам, трудно бих могъл да повярвам. Така или иначе — той сви рамене, — Хари без съмнение е син на Джеймс. Не можехме да си затворим очите за удивителната семейна прилика. Ето защо й обещах да направя каквото мога. Знаех, че той все още работи в същата фирма във Франция и успях да открия следите му в едно малко градче на юг. Но първо трябваше да намеря теб. Както знаеш, научих от Алисън къде се намираш. Обадих се на Джеймс, за да го предупредя за пристигането ни със Зана. Когато спряхме в Булон, тя много се ядоса, защото бързаше да се срещне с Джеймс. Открих те и възнамерявах да обсъдим всичко. Исках да ми дадеш още една възможност. Но нещата се изплъзнаха от контрол и май не говорихме много. Все пак знаех къде да те намеря, затова реших най-напред да помогна за изясняването на отношенията между Джеймс и Зана, после да довърша някои неотложни служебни ангажименти и най-накрая да дойда, за да те убедя в моята гледна точка.

— И каква е тя? — попита Бет, твърдо решена да забрави изминалата година. Съзнаваше, че единствено настоящето и бъдещето имат значение и за двамата.

— Искам да те науча да ме обичаш — отговори той просто. — Влюбих се в теб в мига, в който ти дойде в Саут парк като моя временна икономка. Ти беше толкова сърдечна, естествена и любеща. Не можех да повярвам на късмета си, когато се съгласи да се омъжиш за мен.

— Никога не си ми казвал, че ме обичаш — укори го Бет. Добре си спомняше колко болезнено бе желала да чуе тези думи. Сега обаче всички неприятности и страдания оставаха в миналото — вече знаеше истината.

Като съзря изписалата се по лицето му изненада, й се прииска да го хване за рамената и да го разтърси, заради тази чисто мъжка сдържаност, но вместо това го целуна.

— Не ти ли показвах колко те обичам? С всеки свой жест, всеки път, когато те притисках в обятията си… И когато те изпишат и се върнеш вкъщи, ще ти доказвам отново и отново, че те обичам повече от всичко на света.

Той я притегли към себе си и впи устни в нейните. Реакцията бе бурна и чувствена, ала Чарлз се откъсна от нея за миг и промълви:

— Преди да ме попиташ, ти отговарям, че Зана и Джеймс пристигат, за да съобщят новината за предстоящата си женитба.

— Стига вече с тази Зана! — възкликна Бет и нетърпеливо придърпа главата му.

Точно когато и двамата бяха загубили представа за времето, влезе строга медицинска сестра, съвсем различна от кокетната блондинка, и обяви сухо:

— Бебето смята, че отново има нужда от храна. Вече е изкъпано, подсушено, претеглено и…

— Благодаря — прекъсна я Чарлз и скочи на крака. После пое ококореното бебе и избута сестрата навън.

Помогна на Бет да стане, обгърна я със свободната си ръка и изрече дрезгаво:

— Усещаш ли, Бет? Чувстваш ли любовта, която изпълва пространството край нас? Кълна се, че само в тази стая има любов и страст, достатъчни да накарат земята да се върти още хиляди години!

Тя съзря в очите му безкрайна любов. Мълчаливо се закле да го обича до края на живота си. Той разбра посланието, което бе твърде съкровено, за да бъде казано на глас, и впи устни в нейните…

Край