Скот Прат
Несправедливост за всички (8)

7

— Отказах се от проклетите неща преди дълго време — казва Рей Милър, като издиша облачета дим към нощното небе и се обляга на парапета на терасата. — Я ме виж сега.

Вечерята беше неловка. Каролайн приготви лазаня и салата и двете с Тони си бъбриха, докато ние изпихме по чаша вино. След десерта Рей излезе навън да пуши, а аз отидох да му правя компания. Не знам колко бе пил, преди да дойде тук, но изглеждаше апатичен и разсеян. Не бе изрекъл и едно завършено изречение откакто влезе.

Аз също се облягам на парапета. Нямам представа как да отговоря. Знам всичко за проблемите в живота му, но не съм наясно дали иска да говори за тях. Накрая решавам да хвана бика за рогата.

— Е, как се справяш? — питам небрежно, като оглеждам нощното небе.

Чувам как Рей си поема дъх, сякаш съм го стреснал.

— Не искаш да знаеш — отговаря той.

Рей е мощен тип, малко по-нисък от мен, но с по-широки гърди и гръб. Гласът му е плътен баритон.

— Разбира се, че искам, Рей. Приятели сме, не помниш ли?

Рей дръпва силно от цигарата. Димът се издига бавно около измореното му лице, обрамчвайки го призрачно за момент, преди да се стопи в тъмнината.

— Днес следобед получихме предизвестие, че банката ще ни вземе къщата — казва той. — Не сме си плащали вноските три месеца.

— Защо не ми спомена нищо? Ще ти дам малко пари на заем.

— Благодаря ти, но не вземам пари от приятелите си.

— Ще ги върнеш.

— Не разбираш, Джо. Сега съм изостанал с три месеца. Но ще минат поне още шест, докато получа ново изслушване пред комисията. Ако ми върнат правоспособността, което не е гарантирано, ще минат още шест месеца, докато се изправя на крака. Ипотеката ми е две хиляди и петстотин на месец. Да не би да искаш да ми заемеш трийсет хиляди, които няма да мога да ти върна в следващите една-две години?

— Разбира се, че искам. Каролайн се грижи добре за парите ни. Мога да се справя с трийсет хиляди.

— Благодаря ти, приятелю — казва той, — но не мога да приема. Просто не мога. Иска ми да се имах твоята предвидливост. Да спестя малко пари, нали разбираш? Господ знае, че изкарах доста през последните петнайсет години. Но израснах беден и винаги исках Тони и Томи да имат най-доброто. Хубав дом, скъпи коли, елегантни дрехи, добра храна. А по Коледа? По Коледа съм абсолютен глупак. Тони ме нарича Дядо Коледа.

— Знам — усмихвам се.

Рей харчи хиляди за храна и подаръци за бедни семейства всяка година. Дарява пари на църквите и благотворителните организации.

— Виждал съм какво правиш по Коледа — добавям.

— Не съм потънал в дългове, с изключение на ипотеката, но разходите по колежа на Томи изядоха повечето ни спестявания.

Бейзболната програма на „Дюк“ отпусна на Томи стипендия, която плати половината от обучението и учебниците му. Но Рей плати останалото: другата половина от обучението, храната и дрехите на Томи, колата, застраховката и бензина, наема за апартамента, джобните му пари. Рей ми е споменавал, че образованието на Томи в „Дюк“ му струва почти четирийсет хиляди на година.

— Ако не беше работата на Тони, щяхме да умрем от глад — казва Рей.

Поклащам глава и въздишам.

— Невероятно, нали? Властта, която човек може да има над друг само защото носи грозна черна тога.

— Не мога да ти кажа колко пъти съм си мечтал да го очистя. Иска ми се да го убия бавно.

Тонът му е зловещ. Решавам да променя темата.

— Няма ли нещо друго, с което да се занимаваш известно време? Само заради парите?

— Какво например? Вече се появих четири пъти на първа страница на вестниците. Грийн накара всички да мислят, че съм някакъв престъпник, откачалник, който си е поставил за цел да провали цялата система. Никой в щата няма да ме назначи. Освен това единственото, което знам, е правото.

— Чух, че Томи е трябвало да напусне „Дюк“ — признавам и поглеждам Рей. — Съжалявам, Рей, ужасно съжалявам.

Рей отпуска рамене и свежда глава. Чувам бавното му дишане.

— Това е най-лошото — казва той. — Ефектът от цялата история върху жена ми и сина ми. Томи се държи, сякаш няма проблем. Не се е оплаквал, не е казал и дума. Само ме увери, че според него не съм извършил нищо нередно.

— А Тони? Всичко наред ли е с нея?

— Мисля, че започва да й писва. Не съм много забавен за съвместен живот напоследък, а и тя обича къщата. Загубата ще я съсипе. А мисълта, че тя ще е съсипана, направо ме убива.

Поглеждам го и виждам сълзи по бузите му. Той ги избърсва бързо с опакото на ръката си.

— Господи — изсумтява Рей. — Държа се като дете.

— Не се извинявай. Аз сигурно щях да съм си посегнал досега.

Рей се завърта към мен. Очите му се приковават в моите за миг, после се свеждат към земята.

— Помниш ли преди няколко години? — казва той, все още свел глава. — Мисля, че ти тъкмо бе започнал работа в прокуратурата. Съдия Глас обвини шериф Бейтс в неуважение към съда заради нещо адски тъпо и службата ти отказа да го накаже. Не се ли справихте с това в съда?

Спомням си историята ясно. Айвън Глас, заядлив седемдесет и няколко годишен съдия, председателстваше изслушването преди две години, когато стана дума за политиката в отдела на шерифа. Глас нареди на пристава да звънне на шериф Леон Бейтс и да му нареди да се яви в съда и да изясни въпроса. Шериф Бейтс учтиво обясни на пристава, че е зает. Съдия Глас нареди на пристава да звънне отново и да предупреди шерифа, че ако не се яви в съда веднага, ще бъде обвинен в неуважение. Шерифът посъветва пристава да каже на съдията да се целуне отзад. Съдията веднага го обвини в неуважение към съда. В деня на делото отидох в съдебната зала и от името на районната прокуратура обясних на съдия Глас, че не разполага с властта да заповядва на шерифа да се яви в съда. Добавих, че обвинението не е основано нито на закона, нито на фактите, и че прокуратурата отказва да повдигне иск. Залата бе претъпкана с политически поддръжници на Бейтс и съдия Глас бе принуден да отстъпи и да се откаже от обвинението.

— Да, аз работих по случая — отговарям.

— Никак не ми се иска да те моля, но какви са шансовете да направиш същото за мен? Трябва да се явя пред копелето в понеделник.

— Пред кого? Съдия Грийн?

— Да. Трябва да се призная за виновен в обвинението в неуважение. Единственото, което ти трябва да направиш, е да се явиш и да кажеш, че прокуратурата отказва да повдигне иск. Обвинението е пълен боклук и всички го знаят.

— Вече говорих с Муни за това. Молих му се. Но не иска да се замесва.

— Защо? — пита Рей. — Каква е разликата между мен и Бейтс? Каква е разликата между Глас и Грийн?

— Помисли малко.

Рей изтърсва пепелта от цигарата си и прибира фаса в джоба си. Не проговаря за момент.

— О, мислил съм по въпроса, повярвай ми — казва той накрая.

— Бейтс вероятно е най-популярният шериф, който някога сме имали в областта — обяснявам му. — Муни помогна на Бейтс с надеждата, че ще извлече политически облаги по-късно. Това беше всичко.

— А Грийн вече заяви, че няма да се кандидатира за друг мандат, при положение че някой не го очисти, преди този мандат да приключи. И Муни няма полза да се замесва.

— Точно така. Съжалявам, Рей.

— Забрави.

— Иди на делото. Съдебните заседатели ще видят какво става и ще гласуват в твоя полза.

— Благодаря за съвета — отвръща Рей. — Но щом не можеш да помогнеш, имам наум нещо по-драматично.

— Какво по-точно?

— Ще видиш в понеделник — отговаря той, като се завърта и влиза обратно в къщата.