Скот Прат
Несправедливост за всички (59)

58

В понеделник седя зад новото си бюро в седем сутринта. Сам съм. Останалите ще дойдат след около час.

Разкарах от кабинета всичко, което ми напомняше за Лий Муни: бюрото, мебелите, снимките по стените. Прибрах вещите му в кашони и му ги изпратих. Американското знаме и това на Тенеси, които обграждаха бюрото му, бяха преместени на рецепцията. Огромната снимка на Джордж Буш бе заменена от рамкирано копие на увода на конституцията на САЩ. Аз лично боядисах стените. Каролайн ми каза, че любимият цвят на Хана Милс бил златният и ми помогна да избера нюанс, който да не е прекалено крещящ. Донесох няколко малки рамкирани снимки на семейството ми, но с изключение на тях, реших да запазя кабинета си в по-спартански вид.

На бюрото пред мен лежи голям запечатан плик. Вдясно има дебела папка, която взех от къщи.

Миналата седмица направих две важни телефонни обаждания. Едното бе до апелативния адвокат на Брайън Гант, а другото до директора на затворите в Тенеси. Впечатлих се от лекотата, с която успях да се свържа с директора. Постът на главен прокурор определено си има предимства. Адвокатът на Брайън ми изпрати копие от ДНК профила от местопрестъплението, където тъщата на Брайън бе убита, а племенницата му — изнасилена. Директорът се съгласи да проверят профила в тяхната база данни. Нуждаеше се само от номер на случая и щеше да си погрижи за всичко. След по-малко от четирийсет и осем часа ми се обади ДНК специалиста от министерството на затворите. Открила беше съвпадение с профила. ДНК-то принадлежало на някой си Ърл Гейнс. Бил осъждан два пъти за изнасилване и в момента излежавал трийсетгодишна присъда. Помолих я да ми изпрати копие от досието на Гейнс и тя обеща да го направи веднага.

Пакетът пред мен съдържа досието на Гейнс. Папката вдясно е досието на Брайън Гант. Отварям пакета, вадя дебелата купчина документи и започвам да ги чета внимателно. Гейнс бил роден през 1966 година. За първи път бил осъден за изнасилване на деветнайсетгодишна възраст. Излежал десет години и го освободили през февруари 95-та, само два месеца преди убийството на тъщата на Брайън Гант.

Намирам частта, която съдържа документацията за освобождаването му. Виждам, че през февруари 95-та, той заживява с някаква жена на име Клара Стутс. Когато проверявам адреса й, в главата ми зазвънява аларма. Грабвам папката на Брайън Гант и бързо откривам копие от официалния полицейски доклад за убийството. Търся адреса на тъщата. Когато го намирам, бавно започвам да клатя глава.

— Не — казвам високо. — Не.

Адресът на Клара Стутс през април 95-та е бил „Олд Оук“ номер 136 в Джоунсбъро, Тенеси. Шърли Лагуардия, тъщата на Брайън Гант, живееше на „Олд Оук“ номер 134 в Джоунсбъро, Тенеси. По времето на убийството Ърл Гейнс е живял в съседната къща.

Заравям се отново в досието на Гейнс и намирам снимките от ареста му. Скръствам ръце, отпускам глава върху тях и започвам да удрям с юмрук по бюрото, обзет от гняв и безпомощност.

Както малката Натали каза на полицията в самото начало — Гейнс приличаше много на чичо Брайън.