Метаданни
Данни
- Серия
- Джо Дилард (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Injustice For All, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елена Чизмарова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Скот Прат
Заглавие: Несправедливост за всички
Преводач: Елена Чизмарова
Година на превод: 2012
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Излязла от печат: 15.10.2012
Редактор: Саша Попова
ISBN: 978-954-655-346-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7572
История
- — Добавяне
49
На следващата вечер влизам в ресторант „Чоп Хаус“ в Кингстън и се оглеждам. Колата й е на паркинга, но не я виждам. Минавам бързо между масите. Няма я. Влизам в лобито и поглеждам в бара. Тя седи до малка масичка в тъмен район на заведението. Приближавам се и сядам срещу нея. Тя се усмихва съблазнително.
— По дяволите, изглеждаш чудесно в тези джинси — казва тя.
— Благодаря. Ти също изглеждаш великолепно.
Тя е облечена в кървавочервена рокля, която подхожда на косата й. Деколтето е толкова дълбоко, че разкрива почти целите й гърди. Наведена е напред, което влошава нещата още повече. Или ги подобрява, в зависимост от гледната точка. Лицето й блести на светлината от свещите и изглежда гримирано от професионалист. Устните й са пълни, скулите — високи.
Рита Джоунс, рецепционистката от прокуратурата, е една от най-сексапилните жени, които някога съм познавал. Помолих я да ми направи услуга. Огромна услуга. И тя се съгласи, но при нея всичко си има цена. Тази вечер цената е скъпа вечеря. Тя ще направи всичко възможно да ме съблазни, но и двамата знаем, че нищо няма да се получи. Рита се опитва да ме свали от петнайсет години, от първия път, когато се запознахме. Напоследък това е само шега, но я познавам достатъчно добре, за да знам, че ако не съм нащрек и за секунда, тя ще ми свали дрехите и ще ме вкара в леглото си, преди да се усетя какво става.
— Каза ли на жена си къде отиваш? — пита тя усмихнато.
— Не. Държа си на брака.
— Това не е ли лъжа?
— Бих казал, че по-скоро е проява на здрав разум.
— Ще се напиеш ли с мен?
— Надали.
— Няма ли поне да пийнеш едно?
Келнер застава до масата и ни подава две менюта. Поръчвам си водка с мартини, най-вече за да успокоя нервите си. Тревожа се, че някой ще ме види тук с Рита и ще каже на Каролайн. Притеснявам се, че някой от службата може да влезе. Не трябваше да се срещаме тук, но Рита настоя.
— Това е чудесно — казва Рита. — Любимият ми ресторант и любимият ми мъж.
— Радвам се, че се забавляваш. Успя ли да свършиш това, за което те помолих?
— Разбира се.
— Къде е?
— Не и докато не приключим.
Прекарвам един час в ядене и бъбрене с Рита. Тя ме развлича с истории за безбройните си завоевания и се оплаква, че не можела да търпи мъжа, с когото ходи сега, адвокат на име Стив Уилис. Когато я питам защо ходи с него, тя ми отговаря по типичен за нея начин:
— Бъкан е с мангизи и е надарен като катър.
Рита е забавна и красива, но когато започва четвъртата си чаша вино, очите й се замъгляват и речта й се заваля. Промяната е внезапна и не е приятна гледка.
— Та к’во ще правиш с онова? — пита тя.
— Какво имаш предвид?
Чудя се дали във въпроса й има сексуален намек.
— Онова, което ти донесох.
— Съжалявам, Рита, не мога да ти кажа.
— Е, надявам се да му заковеш кожата за стената на обора с него. Той е шибан извратеняк, нали знаеш?
— Не, не знам. Би ли говорила по-тихо?
— Ооооо — изкикотва се тя. — Шшшшт!
— Хайде, Рита, да се махаме оттук.
Плащам сметката и успявам да я изкарам навън, преди да стане късно. Тя се разхълцва.
— Не можеш да шофираш — отбелязвам.
— Разбира се, че мога.
— Не, не можеш. Ще те заведа у дома. Стив може ли да те докара тук, за да си вземеш колата утре?
— Мързеливото копеле вероятно ще плати на някого да дойде да я вземе — отговаря тя. — Има повече пари, отколкото здрав разум.
— Да, споменавала си ми.
— Но има фантастичен пенис. Ох, чакай малко, сладурче. Почти забравих.
Тя се препъва по паркинга към колата си, луксозен кабриолет крайслер кросфайър, който съм сигурен, че си е спечелила със секс. Чувам изщракване и багажникът се отваря. Тя бръква вътре и вади кафяв хартиен плик, после се запрепъва към мен. Помагам й да се настани в джипа и излизам от паркинга.
— Запечатах вси… — хълцането я кара да замълчи за миг. — Запечатах всичко в найлонови пликове и им сложих етикети, точно както ме помоли.
— Благодаря.
Вземам плика и го прибирам в жабката. Рита се плъзва на седалката, сгушва се в мен и обляга глава на рамото ми.
— Нямаш нищо против, нали? — пита тя.
После изхълцва отново и след трийсет секунди вече спи дълбоко.