Скот Прат
Несправедливост за всички (31)

30

След полунощ е. Вече съобщих на Каролайн за изчезването на Хана. Тя се разстрои ужасно, затова реших да не споделям с нея информацията, която бях научил от Бейтс, и не й казвам нищо за Рамирез. Тя си легна, но се съмнявам, че спи. И двамата сме в полушок от емоционалния и психическия тормоз през последната седмица. Самоубийството на Рей, убийството на Грийн и възможността Томи да е бил замесен в него, изчезването на Хана и продължаващата битка на Каролайн с рака ни карат да се чудим дали сме били заразени с някакво зловещо космическо заболяване, което неволно предаваме на приятелите си.

Седя в кабинета си и преглеждам ръководството за наказателно правосъдие в Тенеси. Намирам частта, която търся:

Параграф 39-16-503: Фалшифициране или фабрикуване на улики.

Незаконно е за човек, който знае, че тече или се очаква да започне официално разследване да:

1. Променя, унищожава или крие документ или вещ, с цел да накърни достоверността и законността им като доказателство в разследването.

2. Нарушението на този параграф е углавно престъпление клас „С“.

Положението е ясно. Изгаряйки дрехите и обувките на Томи Милър, след като е научила, че той е заподозрян в убийство, Каролайн е извършила престъпление. Тя не осъзнава колко е сериозно това. Наказанието за углавно престъпление клас „С“ в Тенеси е минимум три и максимум шест години затвор. Ако заловят Каролайн, не се съмнявам, че ще се озове в затвора. Ще получи минималната присъда, защото никога не е имала неприятности със закона, но в целия щат няма съдия, който да й даде условна присъда за унищожаването на доказателства, важни за разследването на убийството на колегата им. А дори и да получи минималната присъда и да я освободят предсрочно, пак ще й се наложи да изтърпи поне година в женския затвор.

Мисля си за присъдата, която жена ми още изтърпява. Рак на гърдата. Тя оцеля, но прекара шест месеца химиотерапия, почти два месеца радиация и пет операции в рамките на двайсет и два месеца. Убеден съм, че ще победи рака, но сега е изправена срещу закона и хората, които го поддържат. Ако разберат за извършеното от нея, няма да проявят никакво съчувствие.

Знам, че жена ми не е възнамерявала да извърши нещо незаконно, когато е взела дрехите на Томи и му е дала тези на Джак, и съм сигурен, че тя оправдава изгарянето на дрехите, като си казва, че просто е елиминирала възможността те да бъдат използвани за накисването на Томи. Вярва твърдо, че той не е убил съдията. Всъщност, толкова е сигурна в това, че се чудя дали има и още нещо, например прочутата женска интуиция. Каролайн винаги е била интуитивна, а преценките й за хората — абсолютно точни. Но дори и да е права по отношение на Томи, това не променя факта, че сега е уязвима за системата. Ако погрешният човек открие какво е направила и успее да го докаже, направо ще я смачкат.

Другият ми проблем е собствената ми уязвимост. След като Каролайн ми разказа за изгарянето на дрехите, поради поста си като заместник районен прокурор, мога да бъда обвинен в официално нарушаване на закона. А това е углавно престъпление, макар и не така тежко като подправянето на доказателства. Но пък вероятно мога да използвам защитата на съпружеската привилегия. Каролайн е моя съпруга. Не могат да ме принудят да им кажа нещо, което тя е споделила с мен, а и аз самият не съм видял дрехите.

Седя в полумрака и най-после вземам решение. Правилно или не, законно или не, ще направя това, което трябва.

По никакъв начин няма да позволя жена ми да влезе в затвора. Нито пък аз.

Качвам се по стълбите и лягам на канапето в кабинета. Държа старо одеяло на облегалката, защото спя или подремвам тук често. В нощите, когато знам, че няма да успея да заспя или се е случило нещо, което може да ми докара кошмар, се отправям към канапето. Няма смисъл да държа Каролайн будна, докато се въртя нервно, и няма смисъл да я плаша с бълнуванията си посред нощ.

Рио се изкатерва в другия край на канапето и се свива на топка. Включвам телевизора на спортния канал и се заслушвам разсеяно в дрънканиците на говорителите, които обсъждат за милионен път ефекта върху бейзбола от стероидите, използвани от типове като Бари Бондс и Роджър Клемънс. Мисля си за Джак и за усърдната му работа през годините и се надявам, че стресът от конкуренцията на най-високото ниво никога няма да го поведе по тази пътека.

Мислите ми за Джак се насочиха към затрудненото положение, в което се намираше сега. Разговорът с Каролайн ми показа, че Джак не е имал представа какво е станало с Томи тази сутрин. Томи се е събудил преди него. И когато Джак най-после го е видял, Каролайн вече е била взела дрехите и обувките му и му е дала вещите на сина ми.

И все пак съм сигурен, че Анита Уайт ще иска да говори с Джак. Ще иска да узнае дали е видял Томи и дали е говорил с него след погребението. А ако го е направил, ще иска да узнае какво точно е казал и направил Томи. Ще настоява да разбере дали Джак е забелязал нещо необичайно в него. Ще зададе на сина ми същите въпроси, които аз му зададох, а ако излъже, ще се озове в същата лодка като Каролайн. Даване на фалшиви показания на полицай относно материална улика също е углавно престъпление клас „С“.

Ключът към всичко това, разбира се, е Томи Милър. Дали ще действа против всичко, научено от баща му, и онова, което майка му със сигурност му е казала, и ще говори с полицията? Дали агентите от ФБР, които са експерти в това да накарат хората да говорят с тях, ще успеят да го подлъжат, притиснат или просто надхитрят? Ще могат ли да го подложат на достатъчно стрес и чувство за вина, за да му развържат езика? И ако успеят, какво ли ще им каже? Дали ще им каже, че е бил в нашата къща по време на убийството, надявайки се да ни използва като алиби? Дали ще им признае, че е дал дрехите си на Каролайн? Дали в колата му има улики, които полицията би могла да използва срещу него? И ако има, ще прояви ли достатъчно разум да се отърве от хондата по начин, който полицията не може да проследи? Какво бих направил на негово място? Дали ще изгоря колата и ще съобщя, че е открадната? Дали ще повредя мотора, ще я закарам в гробище и ще я смачкам за скрап? Мили боже, каква бъркотия!

Последният път, когато поглеждам часовника, е три сутринта. Заспивам и се озовавам тичащ сред лабиринт от огледални стени, подове и тавани. Някой ме преследва. Стигам до задънен край и се поглеждам. Измършавял съм, почти не мога да се позная. Нещо е изцедило тялото ми, вероятно дори и душата ми. Кожата ми е напукана, бледа и така опъната по костите, че приличам на скелет. Отдръпвам се ужасено от образа си и се завъртам обратно в посоката, от която дойдох.

Пристъпвам и ги виждам. Анита Уайт и Майк Норкрос идват иззад ъгъла с пистолети в ръце. Обръщам се и отново поглеждам огледалото. Разбивам го с юмрук.

От другата страна на огледалото има тъмен тунел. Виждам мъждива светлина в далечината. Втурвам се към нея, но след няколко крачки започвам да падам. Падам през тъмнината надолу към нещо, което смятам за бездънна пропаст. Внезапно над мен се отваря парашут. Приземявам се несръчно и се търкулвам, а парашутът се спуска меко около мен. Освобождавам се от него и се изправям. В пълна тъмнина съм, но усещам тежест на раменете. Прокарвам ръце по корема и гърдите си и осъзнавам, че нося войнишки обувки и каска. На рамото ми е окачена пушка Ml6. На колана ми е закачен фенер и аз го включвам. Намирам се в пещера. Чувам слаб глас и насочвам лъча на фенера към него.

— Нааааааааааамеееееееее…

Виждам дълга издутина. Насочвам оръжието към нея и се прицелвам. Тръгвам бавно към нея. Подът на пещерата започва да трепери под краката ми. Мятам пушката на рамо. Звукът се усилва.

— Наааааааааамееееееееее…

Гласът е женски. Внезапно осъзнавам, че го познавам.

Подутината започва да се разпада, когато треперенето на пода се засилва. Внезапно глината, която я покрива, се разцепва и виждам лице. И тяло в начален етап на разлагане. Устните се движат.

— Наааааааааамеееееееееериииииии меееее…

Треперенето на пода спира, тялото се сгъва в кръста и сяда. Главата се завърта към мен и откривам, че гледам онова, което е останало от милото лице на Хана Милс.

— Намери ме — прошепва тя. — Намери ме.