Скот Прат
Несправедливост за всички (42)

41

Трийсет и шест часа след убийството на съдията и двайсет и четири часа след изчезването на Хана Милс — две от най-големите загадки, които мога да си спомня в района, се озовавам вън от всичко.

Уволнен. Изритан. Свършен.

Каролайн твърди, че не е изненадана. Казва, че никога не е харесвала Муни — факт, който е държала в тайна, защото работех за него. Гледал я похотливо и дори се опитал да я сваля на миналогодишния служебен купон на Коледа. Не ми го споменала, тъй като смятала, че може да направя нещо неразумно, например да сритам гнусния му задник. Беше права.

Кампанията на Муни срещу мен бе напълно лишена от деликатност. Следобеда, когато ме уволни, всички местни телевизионни канали ме показаха по вечерните новини. Муни отказваше интервюта, но Рита Джоунс ми се обади няколко часа след като напуснах службата и ми съобщи, че бил изпратил прес изявление до медиите, което бил изготвил лично.

Репортерите незабавно се появиха пред дома ми. Паркираха на алеята и се опитаха да ме накарат да изляза и да говоря с тях, но аз просто отворих задната врата и пуснах Рио. Те се разпиляха като уплашени гъски. Вечерта показаха кратка история за кариерата ми като адвокат на защитата и после като прокурор. Като се изключи фактът, че телефонът звънеше непрестанно, положението не беше толкова лошо. На следващата сутрин във вестника имаше история за мен със заглавие „Прокурор, уволнен за неподчинение“. Журналистът споменаваше уволнението ми, но не казваше нищо лошо за мен.

Седмица по-късно репортерите побесняха отново, когато Танър Джарет се яви в съда и заяви, че прокуратурата оттегля всички обвинения срещу Рафаел Рамирез. Муни каза пред медиите, че моето преследване на Рамирез било „фанатично“. Дори се извини на мексиканеца по вечерните новини. Толкова се ядосах, че метнах обувка по телевизора и спуках екрана.

Измина още една седмица. Връщам се към рутината, която имах, преди да започна работа в прокуратурата. Каролайн и аз шофираме до Нашвил, за да гледаме как Джак играе бейзбол. Мотая се из къщи. Тичам, тренирам и си играя с Рио.

Говоря с Бейтс ежедневно, но няма развитие по случая Хана Милс/Кейти Дийн. Същото е и положението с убийството на съдия Грийн. Мълчание. Няколко пъти се опитвам да звънна на Анита Уайт, за да попитам дали са обвинили Томи Милър, но тя отказва да говори с мен. По новините обаче не казват и дума по въпроса, което ме кара да мисля, че Муни се е отказал от тази дивотия. Все някой щеше да сподели информацията с пресата. Ченге, прокурор, член на голямото жури. Подобна пикантна новина щеше да възбуди репортерите.

После, в четвъртък вечер, се връщам у дома след дълго тичане край езерото в компанията на Рио и виждам кола на алеята. Здрач е и едва забелязвам очертанията на облегнатата на колата фигура. Рио залайва и опъва каишката си, но докато се приближавам, познавам човека. Бейтс, издокаран с каубойска шапка и ботуши, облегнат на конфискуваното БМВ.

— Не мислех, че ще искаш да те видят с мен — казвам.

Рио подушва шерифа набързо и се успокоява, затова свалям каишката му.

— Не искам, поне не на обществено място. Затова дойдох чак тук.

— Искаш ли да влезеш? Имам бира и чай, вода, безалкохолни, каквото поискаш.

— Знаеш ли какво? Една бира ми звучи добре.

Бейтс ме следва в къщата. Грабвам две бири от хладилника и го повеждам към терасата.

— Къде е госпожата?

— Преподава в курс по танци.

— Добре ли е напоследък?

— Да, добре е. Благодаря, че попита. Е, какво те води тук?

Бейтс сяда на масата и отпива от бирата. Времето е топло, а лунната светлина се отразява меко в канала под нас. В далечината се чува басовото ръмжене на моторна лодка. Идеална вечер да се напия с Бейтс и да послушам историите, но той изглежда прекалено сериозен.

— Имам лоша новина, братко Дилард. Намерихме Хана.

— Тя…

— Мъртва е. Съжалявам.

Свеждам глава мълчаливо. Мисля си за нея всеки ден откакто изчезна, а след като научих за миналото й от агент Райдър, не мога да се освободя от опасенията си. Горкото хлапе. Семейство, избито от луд баща. Леля и братовчед, избити от наркодилър. Знаех, че виждам болка в очите й, но нямах представа колко е дълбока.

— Къде я намерихте?

— В изоставена мина в планината Бъфало.

— Как е умряла?

— Удушена. Стар мой приятел, съдебен патолог, прави аутопсията в момента.

— Стар приятел? Защо не я прави съдебният лекар?

— Никой още не знае, че сме я намерили. Само аз, моят заместник, който работи под прикритие, и приятелчето ми патолог. Сега и ти. Възнамерявам да пазя тайна известно време. Приятелят ми ще я задържи при него, докато успея да се ориентирам.

— Къде?

— В голям фризер в гаража си. Каза ми, че имал там още няколко части от трупове.

— Да не е някакъв откаченяк?

— Повечето патолози са такива, нали? Малко е странен, но е адски умен и способен. Не се тревожи. Много по-добре е от мястото, където я намерихме.

Нужна ми е минута да обмисля новината. Никой не знае, че са я намерили? Как е възможно това? Когато е открит труп, всички се появяват на мястото. Полиция, съдебни лекари, криминолози, зяпачи. Никога не съм чувал за човек, който работи за закона, да покрие откриването на труп.

— Какво става, Леон?

— Да кажем само, че определени хора не трябва да знаят за това.

— Сподели.

Бейтс отпива щедра глътка от бирата, сваля си шапката и я оставя на масата пред себе си. Прокарва пръсти през косата си и си поема дълбоко дъх.

— Едно от момчетата ми работи под прикритие от няколко години — започва той. — Опитваме се да се справим с рокерската банда „Воините на Сатаната“. Предполагам, че си чувал за тях.

Не само съм чувал за тях, но и сестра ми е бременна от един от воините — подробност, която решавам да запазя за себе си. Кимвам на Бейтс.

— Доста опасна банда — продължава той. — Снощи, момчето ми идва при мен и ми разказва интересна история. Един от членовете на бандата чул, че има обявена поръчка за убийството на някакво момиче. Решил да поработи на свободна практика, нали разбираш, извън нормалната търговия с дрога и оръжие. Да прибере малко пари настрани. И се видял с някакъв мексиканец, който му възложил поръчката. Прибрал десет бона, взел братовчед си и двамата отишли да свършат работата. Момичето било Хана. Удушили я в спалнята й, набутали я в багажника и я закарали в планината. Захвърлили трупа й в старата мина и изсипали няколко чувала с вар през дупката върху нея. Аз и момчето ми едвам я извадихме оттам. Беше кошмарна свинщина. Та когато приключили, двамата гении купили шише алкохол и се повозили в колата й няколко часа, преди да я върнат пред къщата й. Два дни по-късно прибрали още десет бона и успели да си държат устите затворени цяла седмица, но после единият се напил и се раздрънкал. Трябва да разбереш, че това е нарушение на законите на бандата. Не скиташ наоколо да убиваш хора без одобрението на водачите, а и със сигурност не убиваш жени, които не са направили нищо да обидят бандата. Лошо е за бизнеса. Тази новина се разчула сред бандата, водачите провели събрание и решили, че двамата гении трябва да бъдат наказани за провинението си. Не за убийството на Хана, а задето са изпълнили поръчка без знанието и одобрението на водачите.

— И какво е наказанието?

— Смърт. И двамата са мъртви. Простреляни в главата, разчленени и прекарани през дърворезачка. После били захвърлени в кочина във ферма в област Юникой.

— Знаеш ли кои са?

— Знам кои бяха. Не че това ми върши някаква работа.

— И защо пазиш в тайна намирането на Хана?

— Поръчката е направена от мексиканец, който е свързан със старото ти приятелче Рафаел Рамирез. Моето момче казва, че поръчката не е от човека на Рамирез, той само я предал. Момчето ми се издигна в йерархията до ковчежник на бандата. Имат му доверие. Присъствал на разпита на двамата идиоти. Шефът на бандата искал да узнае какво още са правили, освен убийството, затова ги поизмъчвал. Оказало се, че не са се занимавали с нищо друго странично, но онзи, който се срещнал с мексиканеца, казал нещо интересно. Човекът, възложил поръчката на мексиканеца, бил важна клечка.

— Важна клечка? Но не споменал кой е?

— Мексиканецът не споделил това.

— Някакви идеи?

— Няколко, но първо трябва да ти задам няколко въпроса. Помниш ли как те питах дали Хана ти е споменавала за бременността си? Ти ми отговори, че била девственица. Откъде знаеш подобно нещо?

Веднага се сетих за вечерта в бара.

— Вероятно трябваше да ти го кажа преди, но четири — пет седмици преди изчезването на Хана, отидох на тържеството за рождения ден на Танър Джарет в бар „Рауди“. Муни непрестанно поръчваше питиета за Хана и преди да се усетим, тя се насвятка. И после неочаквано издрънка, че била девствена.

— Кой беше на тържеството? — пита Бейтс.

— Аз и Каролайн, Танър, Муни, Рита и гаджето й и още няколко човека.

— Кой заведе Хана у дома?

— Танър.

— Е, не е била девствена. Криминолозите намериха тест за бременност в боклука пред къщата й. ДНК-то по него отговаря на това на Хана, а тестът беше положителен. Била е бременна.

— Добре — кимвам, — значи е била бременна. Какво общо има това с поръчката за убийство?

— Мексиканецът, който платил на рокера, казал, че Хана е бременна и изнудвала важен човек. Затова, преди да съобщя новината за намирането й, има няколко неща, които искам да проверя. Моето другарче, патологът, смята, че може да вземе проба от ДНК-то на ембриона. Трябва да направим всичко възможно да научим кой е бащата. Вероятно това ще ни насочи към убиеца. Другото е да намерим господин Рамирез и да се опитаме да изтръгнем някои отговори от него.

— Рамирез вече го няма, Леон. Няма да го намериш. А дори и да го намериш, няма да чуеш нищо от него. Не разполагаш с нищо срещу него.

— Казах „ние“. Ние ще го намерим. Говорих с Райдър. Той ще ми помогне. Мрази Рамирез с дива страст.

— Аз мога ли да направя нещо?

— Всъщност, да, но искам да действаш внимателно и да свършиш работата добре. Никакви грешки. Ако нещата се окажат такива, каквито си мисля, тук ще настъпят големи промени. Много големи. И искам ти да участваш в тях.

— Предполагам, че имаш заподозрян.

— Двама заподозрени, братко. Двама.