Скот Прат
Несправедливост за всички (45)

44

На някакво ниво осъзнавам, че сънувам, но мозъкът не ми позволява да се събудя.

Скачам от вратата на „Херкулес 130“ и се завъртам. Въжето се опъва, сваля покривалото на раницата ми и парашутът се отваря. Поглеждам набързо зеленото платнище, после насочвам очи надолу. Спускам се към тесен полуостров на хиляди километри от къщи. Самолетна писта се простира под мен. Зеленикавият океан се удря в назъбените скали на не повече от десет метра от двете страни на пистата.

Допреди час не бях и чувал за Гренада. Единственото, което ни казаха, когато напуснахме Джорджия, бе, че отиваме на война.

По време на дългия полет ни инструктираха накратко. Гренадското правителство било свалено от леви радикали. Руски, кубински и севернокорейски съветници били забелязани на острова. Довършвали трикилометрова самолетна писта. Имало подозрения, че се готвели за военни действия. В Гренада имало стотици американци, повечето студенти в медицинския университет „Гранд Анзи“. Президент Роналд Рейгън бе издал заповед за нападение. Нахлувахме в страната.

Мисията ни бе да скочим едва от двеста метра над самолетната писта на място, наречено Пойнт Салинас. Трябваше да неутрализираме съпротивата и да обезопасим пистата, за да могат да се приземят самолетите ни. След като свършехме това, трябваше да евакуираме студентите от медицинския университет. Казаха ни, че на острова вече се намират малък брой членове на „Делта Форс“ и морски тюлени. Част от флотата бе отклонена от мисия в Ливан и щеше да участва в нападението. Военновъздушните сили изпращаха бойни самолети „АС-130“. Два батальона рейнджъри щяха да нахлуят на острова, а бойни самолети от 82-ра ескадрила щяха да се приземят веднага след като разчистехме пистата. Казаха ни, че Гренада е грубо триста и десет квадратни километра, но боевете щяха да са съсредоточени около град на име Сейнт Джордж. Населението на страната било сто хиляди души. Спомням си как поклатих глава, когато лейтенантът ни съобщи този факт. Всичко това за страна, чието население бе като това в Ноксвил?

Аз съм само на двайсет и една години и въпреки факта, че изкарах школата на рейнджърите и се чувствам неуязвим, веднага щом звукът от картечници под мен стига до ушите ми, ме обзема страх. Десет секунди по-късно се приземявам на асфалта, търкулвам се, отървавам се от парашута, вадя оръжието си и се втурвам към мястото на срещата на изток от пистата.

Скривам се зад ниска бариера, а покрай главата ми просвистяват куршуми. Солидният трясък на противосамолетни оръдия отеква по хълмовете отвъд пистата. Запълзявам по корем към края на бариерата и окачвам оръжието на рамото си. Другите рейнджъри тичат и крещят около мен. Оглеждам се за мишена и тъкмо се каня да стрелям, когато нещо пада на гърба ми. Оказва се един от колегите ми рейнджъри. Бутам го от себе си, а когато се претъркулва, виждам, че лицето му е отнесено от куршум. Изкрещявам, скачам, започвам да стрелям и тичам право срещу врага.

— Джо! Джо! Събуди се! Джо!

Отварям очи. Каролайн седи в леглото и ме друса за рамото.

— Крещеше. Добре ли си?

Клатя глава невярващо. Всичко изглеждаше толкова реално.

— Да, бебчо, добре съм. Просто сънувах кошмар.

— Просто кошмар? Вир-вода си.

Сядам на ръба на леглото, а Каролайн разтрива гърба ми.

— Защо не отидеш да се изсушиш и да се върнеш в леглото? — предлага ми тя.

Поглеждам часовника. Почти четири сутринта е. Ставам и заобикалям леглото. Заставам над Каролайн, завивам я и я целувам по челото.

— Заспивай — казвам. — Мисля, че ще остана буден.

Отивам на канапето в дневната, пускам телевизора и се опитвам да не мисля за съня си. Но той не иска да ме напусне. Година след като скочих в Гренада, научих, че Държавният департамент е бил предупредил гренадското правителство за идването ни. Те от своя страна предупредили руснаците и севернокорейците, които незабавно напуснали острова. Бяха останали само кубински инженери и гренадски войници, но те бяха въоръжени до зъби и ни очакваха.

Това бе денят, когато разбрах, че ще напусна армията. Това бе денят, когато осъзнах, че никога вече няма да се доверя на правителството ни.