Агата Кристи
Слоновете помнят (18)

Глава осемнадесета
Интермедия

Еркюл Поаро влезе през вратата на църковния двор и тръгна нагоре по пътеката. Не след дълго той се спря пред стена, обрасла с мъх и погледна надолу към един гроб. Постоя там няколко минути, взрян първо в гроба, а след това в пейзажа наоколо — дюните и морето зад тях. След това очите му отново се върнаха на гроба, върху който наскоро бяха положени цветя — малък букет от различни полски цветя, букет, който може да остави дете. Но Поаро не мислеше, че ги би оставило някое дете. Той прочете релефния надпис на гроба.

В памет на

ДОРОТЕЯ ДЖАРОУ, поч. на 15 септември 1960.

а също и на

МАРГАРЕТ РЕЙВЪНСКРОФТ, поч. на 3 октомври 1960 сестра на Доротея!

а също и на

АЛИСТЪР РЕЙВЪНСКРОФТ, поч. на 3 октомври 1960.

И „Смъртта не ги раздели“.

Прости ни нашите грехове,

тъй както ние прощаваме на тези,

които са съгрешили срещу нас.

 

Господи, имай милост над нас,

Исусе Христе, имай милост над нас,

Господи, имай милост над нас.

Поаро остана там още минута-две, после замислено поклати глава. След това напусна църковния двор и пое по пътечката, която водеше до една канара, сетне продължаваше по ръба й. Той спря и погледи му се зарея навътре в морето.

— Вече съм сигурен, че зная какво се е случило, защо — промълви Поаро. — Разбирам страданието и трагизма. Човек трябва да извърви толкова дълъг път назад. „В моя край е моето начало“, защо да не го кажа по-различно? „В моето начало беше трагичният ми край“. Момичето от Швейцария трябва да знае всичко — но дали ще го сподели с мен? Дезмънд вярва, че тя ще го направи, заради тях двамата — заради любовта им. Силия и Дезмънд не могат да приемат живота си, ако не узнаят, истината!