поп Христо Стефанов
Поп Христо Стефанов, от Крушево, Битолско (5) (животописни бележки и спомени за църковната и революционна борба 1862–1881 година)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
aradeva (2020)

Издание:

Автор: поп Христо Стефанов; Никола Попов; Люба Попова-Ескенази

Заглавие: Поколения

Издание: първо

Издател: ИК „Кинг“

Година на издаване: 2008

Тип: сборник

Националност: българска

ISBN: 978-954-598-59-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12198

История

  1. — Добавяне

Нещо за схизмата

Както се знае, през 1871 година се прогласи от патриаршията схизмата. Веднага тя беше разгласена по всички енории от гръцките свещеници, а гдето нямаше такива — пратеници. Но българите не се разтревожиха, дори и бяха доволни, че със схизмата отделянето на българската църква от гръцката става окончателно. В Крушево било разгласено в гръцката църква и съвсем незабелязано от българите. Но случих се в родното си село Сопотница, когато дойде един владишки гавазин, който донесе схизмата и я предаде на баща ми — енорийски свещеник, да я прочете на селяните в църквата. Гавазинът беше един проклет арнаутин и понеже баща ми отказа да направи заповяданото, защото българските свещеници не се смятаха за подчинени на гръцките владици, гавазинът се разлюти страшно и искаше насила да наложи своето. Повикан беше селският поляк Суле, един още по-проклет арнаутин от околните села, който беше на страна на българите и не само не даде съдействие на гавазина, ами го застави да напусне веднага селото. Тая случка характеризира как схизмата беше обявена по селата и как селяните я посрещнаха.

Като приключваме спомените за църковната борба, подчертаваме, че много подробности изоставихме, защото много от тях са изложени от Шумков и не представляваха нещо важно.

Що се отнася до автобиографията на Шумков, тя съдържа много измислици, преувеличавания и противоречия, за които укорих Шумков, когато с него вече в България се срещнахме.

Впрочем, всеки, който внимателно би прочел автобиографията, ще забележи веднага въпросните недостатъци. За поп Христе в автобиографията си Шумков говори на 2–3 места, но твърде малко и явно противоречиви работи: нарича го ту гъркоманин (макар поп Христо да е дошъл в Крушево, без да знае нито една гръцка буква, отрекъл се от патриаршията и живял дотогава само в българска среда и по български манастири), ту голям патриот, ту стар таен от по-рано негов другар (когато по Христо за пръв път се запознава с Шумков в Крушево) — виж стр. 438, 447, 325 и други. Не съвсем вярно е предадено от Шумков и превземането на църквата. Не може да бъде вярно и твърдението на Шумков, когато станало превземането на църквата през 1869 година, бил споменат Екзарх Антим, защото изборът стана след 3 години. Последующи стъкмявания са и много от стиховете, които уж по някои случаи са били декламирани, както и казаното за хорове и пр. пр. Като говоря това, съвсем не искам да засегна несъмнената деятелност на Шумков за църковно училищното дело в Крушево и заслугите му в тази област. С политическа деятелност обаче Шумков не се е занимавал, както преди руско — турската война, така и след нея. Собствено той през последната окончателно се изсели в България.