поп Христо Стефанов
Поп Христо Стефанов, от Крушево, Битолско (4) (животописни бележки и спомени за църковната и революционна борба 1862–1881 година)

Нещо за Слепечкия манастир

Той е близо до едноименното му село Слепче. Гръцкият владика отишъл един празничен ден да служи и да увещава българите да не се отказват от патриаршията. Игуменът — енорийски свещеник на селото — поп Никола от Слепче, щом чул за намерението на владиката, дойде в Крушево да се посъветва с мене какво да прави. Посъветвах го селяните да изпъдят владиката, сам той да се прибере в селото. И наистина селяните изпъдили владиката, но той, ядосан от това, заменил игумена поп Никола с един мирянин Иван от същото село, тоже българин и то добър българин. В селата владиката не можал да намери грък, нито българин, говорящ гръцки. На манастирския храмов празник „Св Йоан Кръстител“ ставаше събор. Владиката изпратил двама крушовски гръцки свещеници да служат по гръцки. Щом това разбрах, отидох, заедно с много крушовчани в манастира и се споразумяхме с новия и стария игумени да изпъдим гръцките попове и да служим ние, разбира се, на славянски език, на който винаги се е служило в манастира. Гръцките попове бяха нахални, бидейки оторизирани от владиката, настояваха и дори започнаха да служат. Целта им беше и да отвлекат 2000–3000 гроша, които в деня на събора се събираха за манастира. Но населението започна да протестира и бяха принудени да избягат. Тогава аз и поп Никола извършихме службата и от него ден Слепечкият манастир окончателно скъса с гръцкия владика.