Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (8)

В Новия Завет има различни илюстрации на светостта.

Светостта е сравнена със събличането на един стар и износен човек и обличането на нов, чист човек (Кол. 3:9-10). Новият човек е животът на Христос. Ние трябва да се облечем с Господа Исуса Христа и да не се грижим за страстите на плътта (Рим. 13:14).

Светостта е сравнена и с плодовете, които растат на лозата. Христос е Лозата. Когато пребъдва в Него, вярващият дава плода на Христосоподобния характер (Йоан 15:1-17), който Павел нарича „плода на Духа“ (Гал. 5:22-23).

На едно друго място Павел вижда светостта като любов, въплътена в Христос, а след това и във вярващия (1 Кор. 13). Малко по-нататък неговият плодотворен ум ни дава описанието на войнишкото снаряжение (Еф. 6:10-18). Нека сега да видим развитието на това описание.

Защо имаме нужда от снаряжение?

Християнският живот е една война и всеки вярващ е участник в тази война. Битката продължава непрекъснато, макар че понякога нападенията са по-яростни от друг път. Войниците, които са се посветили изцяло на своя Командир и стоят най-близо до Него, са обект на най-яростни атаки. Врагът не хаби барута си за лъжехристияни.

Краят на битката се знае предварително. Ние сме „повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил“ (Рим. 8:37). Ако Господ е откъм нас, кой може да ни победи (вж. Рим. 8:31)? Най-накрая всички враждебни сили ще се поклонят пред нашия Господ Исус и ще изповядат, че Той е Господ, за слава на Бог Отец (вж. Фил. 2:11).

Но защо тогава виждаме телата на толкова много наши другари да лежат по бойното поле? Защо толкова много известни проповедници и учители са изхвърляни от битката? Защо загубите ни са толкова големи? Отговорът е, че врагът е намерил слаби места в нашето снаряжение и е стрелял точно там.

За всеки един от нас има опасност да бъде поразен също като другите. За да ни предпази от това, апостол Павел ни дава едно кратко ръководство по военно оборудване в Ефесяни 6:10-18. То съдържа всичко, което ни е необходимо, за да излезем с победа и успех от битката.

Неговата сила, а не нашата

Най-напред ние трябва да заякваме „в Господа и в силата на Неговото могъщество“ (10 ст.). Ако сме достатъчно лекомислени да разчитаме на собствената си сила, ние всъщност си играем със смъртта. Врагът има свръхестествена сила и ние не сме в състояние да го победим сами. Нашата най-голяма сила е да признаем собствената си слабост и да позволим на Господната сила да действа чрез нас. Може би точно това има предвид и Павел, когато казва: „… когато съм немощен, тогава съм силен“ (2 Кор. 12:10). Божията сила се показва съвършена в нашата немощ (2 Кор. 12:9). По този начин, когато в края на битката немощните войници излязат победители, цялата слава за тази победа ще принадлежи на Този, който им е дал силата.

Пълното въоръжение

Но освен това ние трябва да се облечем с пълното Божие въоръжение. Както ще видим след малко, то се състои от колан, нагръдник, обувки или сандали, щит, шлем, меч и много молитва. Може би, когато е писал тези стихове, Павел е гледал униформата на пазещия го римски войник, която му е помогнала да направи този духовен паралел. Въпросът е: „Какво е духовното съответствие на едно римско снаряжение?“. Тук едва ли става въпрос за буквално военно снаряжение, тъй като „оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости“ (2 Кор. 10:4). Някои смятат, че тук се говори за нашето положение в Христос. Така например те казват, че нагръдникът на правдата е правдата, с която Бог ни облича при нашето новорождение. Ако въоръжението се отнасяше до правдата, истината, вярата и спасението, които са наши поради връзката ни с Христос, тогава всички вярващи щяха да бъдат неуязвими. Никога нямаше да има християни, които да падат на бойното поле, защото са имали неморално поведение или защото са се заблудили в лъжливо учение. Нямаше да има нужда християните да слагат никакво въоръжение, защото щяха да бъдат въоръжени сами по себе си. Не, тук не може да става дума за положението ни в Христос. Това описание е свързано с всекидневния ни живот и дейност.

Ние вярваме, че Божието въоръжение описва елементите на силния християнски характер. Ако войникът християнин развие в себе си всички добродетели на непорочния живот, врагът няма да има по какво да стреля, фактът, че има заповед, която казва, че трябва да се облечем в това въоръжение, показва, че има определени неща, които трябва да направим. Тук става въпрос за това какви войници сме ние и как трябва да се държим.

Хитростите на дявола

Божието въоръжение ни дава възможност да устояваме срещу „хитростите на дявола“ (ст. 11б). Сатана е коварен враг, който използва всякакви хитрости против Божиите хора. Ние трябва да познаваме врага си и да бъдем постоянно готови да посрещнем дяволските му хитрини. Нека сега да видим някои от тях.

Още от самото начало дяволът „е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44). Той излъга Ева, като й даде една невярна представа за Бога, и продължи да лъже хората до днес.

Дяволът е измамник. Той се представя за ангел на светлината и представя служителите си за служители на правдата (2 Кор. 11:14-15). Понякога той мами хората, като цитира неправилно Библията, друг път — като прави големи знамения и лъжливи чудеса (2 Сол. 2:9). Като мамеща змия Сатана се стреми да посее съмнения и колебания и да отклони Божиите хора от искреното и чисто посвещение на Христос (2 Кор. 11:3).

Дяволът е клеветник, обвинител на нашите братя (Откр. 12:10). Всички, които клеветят Божиите хора, работят за дявола.

Той е имитатор. Има фалшиво копие на всичко, което е от Бога. Дяволът даде сила на египетските магьосници да повторят чудесата на Мойсей (2 Тим. 3:8)^[1].

Той сее отчаяние. Павел предупреждава коринтяните, че ако не простят на разкаялия се отстъпник, Сатана може да използва случая, като го хвърли в прекомерна скръб (2 Кор. 2:7-11). Дяволът знае, че Бог рядко употребява обезсърчения човек.

Една от любимите стратегии на дявола е да разделя и да владее. Той се стреми да предизвика разединение между светиите, тъй като знае, че един дом, разделен сам срещу себе си, не може да устои.

Понякога Сатана се появява като ревящ лъв, който обикаля наоколо, за да ужасява и да поглъща (1 Петр. 5:8). Неговата цел и целта на всички негови демони е разрушението. Той преследва Църквата (Откр. 2:10). Опитва се да унищожи хората чрез наркотици, спиритизъм, алкохол, разврат и други подобни пороци.

Така както дяволът, говорейки чрез Петър, се опита да разубеди Исус да не отива на кръста (Марк 8:31-33), така той подтиква и християните да избягват срама, страданията и смъртта, свързани с носенето на кръста.

Много често той ги атакува най-яростно веднага след големи духовни победи и върховни опитности, когато опасността от възгордяване е най-голяма.

Сатанинското войнство

Ясно е, че нашата борба не е срещу плът и кръв, макар че често ни се налага да се борим с лъжеучители, разпространители на различни култове, враждебно настроени правителствени служители и други врагове на истината. Борбата ни е против дявола и неговите подчинени, които Павел описва като „началствата… властите… духовните сили на нечестието в небесните места“ (12 ст.). Това ни напомня, че нашата вселена е населена с невидими, зли духовни същества, вероятно паднали ангели. Сигурно и при тях има някаква йерархия, каквато съществува при всяка военна организация. Ние не знаем какви са отделните степени на подчиненост в тази йерархия, но знаем, че всички се намират под върховното господство на Сатана. Тези демонски сили използват злите хора като марионетки, за да спъват Божието дело и да преследват Неговите служители.

Когато Павел казва, че ние се борим срещу тези зли сили на тъмнината, той няма предвид че те са единствените ни врагове. Нашите основни врагове са три: светът, плътта и дяволът. Но в този пасаж апостолът набляга главно на борбата ни с дявола и неговото войнство.

Отстояваме на позициите

Ние имаме нужда от цялото Божие въоръжение, ако искаме да отстоим позициите си. Врагът, макар и не всемогъщ, има своя разузнавателна служба и знае кои са най-уязвимите ни места. Ние не трябва да пренебрегваме нито една страна от своя характер.

Във Втора книга на царете се говори за един човек на име Елеазар, който останал на мястото си и поразявал филистимците, докато кожата на ръката му залепнала за меча. Ние имаме нужда от точно такъв вид постоянство и твърдост в нашия живот.

Коланът на истината

Първият елемент на Божието въоръжение е коланът на истината. Обичайното обяснение тук е, че коланът се препасва през кръста на войника така, че да повдигне полите на дрехата му, за да не му пречат по време на ходене. В този смисъл може да се каже, че християнинът използва Словото на Истината, за да се отърве от всичко, което може да му попречи в добрата битка на вярата. Исус предупреди Своите ученици за опасността от „преяждане, пиянство и житейски грижи“ (Лука 21:34). Павел също ни предупреди, че нито един войник, който е на активна служба, „не се заплита в житейски работи“ (2 Тим. 2:4). Ние имаме нужда да бъдем препасани с истината, за да можем да се защитим от скъперничеството, любовта към богатството, материализма, популярността, властолюбието и любовта към удоволствията и лукса.

Коланът също напомня, че ние трябва да държим истината. Трябва да държим здраво и упорито за дословната и пълна боговдъхновеност на Писанията. Трябва да вярваме, че Словото, такова, каквото е било дадено в оригинал, е безпогрешно. Не трябва да допускаме и сянка от съмнение да помрачи факта, че Библията е живото Божие Слово. Никога не трябва да си позволяваме да съдим Писанията с нашия ум, а по-скоро да позволяваме на Писанията да съдят нашите умове.

Но само да държим истината не е достатъчно. Трябва да й позволим и тя да ни държи. Практически това означава, че трябва да отделяме време за Библията всеки ден, че трябва да се подчиняваме на Словото. Не е достатъчно да се подчиняваме само на пасажите, които на нас ни харесват. Трябва да се подчиняваме на всяка заповед без изключение. Може би повечето от случаите на поражение в християнската борба са резултат именно от пренебрегване на Библията. Истина е, че „или тази Книга ще те пази от греха, или грехът ще те пази от Нея“.

Всеки вярващ има гаранция за огромна сигурност, когато се държи за Божието Слово, когато се подчинява на истината и когато изявява истината, като живее честно и правдиво.

Броненият нагръдник на правдата

Вторият елемент на въоръжението е броненият нагръдник на правдата. Казано на обикновен език, това означава да правим това, което е добро пред Бога и пред хората. Означава да имаме чувствително съзнание за това, което е грешно, срамно или съмнително. Когато носим бронения нагръдник, ние се отказваме да правим малките компромиси, които отварят пътя за по-големите злоупотреби.

Избягваме подкупите, бакшишите и отмъщенията. Ставаме педантично честни при попълването на данъчните си документи. Предпочитаме да се провалим на изпита, отколкото да препишем. Подчиняваме се на закона. Съпротивляваме се на изкушението да подправяме документите за разходи.

Господ Исус носеше нагръдника на правдата през цялото време (Ис. 59:17), а ние знаем, че Той е нашият пример.

Обущата на благовестието

След това трябва да обуем краката си „с готовност за проповядване на благовестието на мира“ (15 ст.). Какво означава това? Това означава, че трябва да бъдем готови и изпълнени с желание да разпространяваме благовестието във всеки момент. Ние „обуваме краката си“ всяка сутрин, като се молим така: „Господи Исусе, отведи ме днес при някоя душа. Отвори ми врата, така че да мога да говоря на някого за Теб“. И тогава, ако някой покаже дълбока духовна нужда, сме готови да го отведем стъпка по стъпка при Христос. Ние вече сме научили наизуст стихове, които говорят за греха на човека, делото на Христос и отговорността на грешника, и Светият Дух може да ни упъти така, че да изберем най-подходящите за случая.

Един възрастен светия бил откаран в болница сериозно болен. Когато семейството му го посетило на другия ден и го попитало: „Как си?“, той отговорил: „Много добре! Успях да разкажа за Господа на всички в този край на отделението!“. Неговите крака наистина били обути с готовността да разнася благовестието на мира.

Щитът на вярата

Четвъртият елемент на снаряжението е щитът на вярата. Неговото предназначение е да угасява всички огнени стрели на лукавия (16 ст.). Дяволът идва при нас и ни носи съмнения относно Писанията, Божията благост и собственото ни спасение; носи ни обезсърчения, изкушения за грях, лъжливи обвинения и зли мисли. Ние използваме щита на вярата, като стоим здраво в Божието Слово, подчиняваме се на неговите предписания и се позоваваме на неговите обещания. Тогава стрелите на Сатана падат на земята, безсилни да ни сторят каквото и да било зло.

Бог беше обещал на Павел, че ще застане пред императора, но корабът, на който той се качи да пътува от Рим, започна да потъва. Сграбчвайки здраво щита на вярата, Павел каза: „Вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано“ (Деян. 27:25).

Шлемът на спасението

„Вземете също шлема на спасението“ (17 ст.). Тъй като шлемът има за цел да предпазва главата, ние смятаме, че тук става въпрос за предпазване на нашите умове от интелектуални атаки срещу Божието слово. Ние непрекъснато биваме атакувани от помпозни заявления на висшата критика, тържествени декларации на либералната теология и въображаеми доказателства за погрешността на Библията. Затова ние се нуждаем от защита на ума си по всяко време.

Първоначалният грях на земята дойде в резултат на едно внушение, посято в Евиния ум от змията, и Павел се страхува, че същото може да се случи и с коринтяните: „Но боя се да не би както змията измами Ева с хитростта си, така и вашите умове да се покварят и да отпаднат от простотата, която дължите на Христос“ (2 Кор. 11:3).

Начинът, по който можем да се защитаваме, е описан от Павел в 2 Коринтяни 10:5: „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос“. Това означава, че ние трябва да преценяваме всяка човешка мисъл, разсъждение или философия — дали те съответстват на учението на Господа. И ако не съответстват, да ги отхвърляме незабавно.

Но щитът на спасението може да има и още едно значение. Текстът в 1 Солунци 5:8 ни увещава „да сложим за шлем надеждата за спасение“. Надеждата за спасение ни насочва напред към времето, когато нашата битка ще свърши и ние ще бъдем в безопасност у дома на брега на Емануиловата земя. Как можем да сложим този шлем? Понякога може да ни изглежда, че губим битката и че врагът ни побеждава. Много известни водачи на християнството са отпадали от битката. Много от християнските батальони са започвали добре, но после са дезертирали. Други са се заплитали толкова много в житейските си дела, че не са имали време да участват активно в битката. Може би ни изглежда, че войнството на ада напредва, докато Божията кауза все повече отслабва? Когато всички новини за хода на борбата са безрадостни, тогава е особено важно да носим шлема на спасението. Тогава той ще ни помогне да кажем: „Вълните могат да ни блъскат назад, но приливът непременно ще ни отнесе на брега. Окончателната победа ще бъде наша. Божията кауза ще победи“.

Мечът на Духа

Последният елемент на снаряжението е „мечът на Духа, който е Божието слово“ (ст. 17б). Вайн ни дава тук следното обяснение: „Тук не става въпрос за Библията като цяло, а за отделните стихове, които Духът ни кара да си спомним и да използваме при отделните случаи. За да стане това, е необходимо едно предварително условие: редовно да запасяваме ума си с текстове от Писанията“.

Класическата употреба на меча на Духа е начинът, по който Господ използва Словото, за да отблъсне изкушенията на дявола. Господ Исус не използва кой да е стих от Библията, а избра онзи, който най-добре съответстваше на нуждата в момента. Той каза три пъти „Писано е…“, след което цитира онези дадени Му от Духа пасажи, които Му помогнаха да не се поддаде на злите увещания на Сатана.

Но за да може Светият Дух да ни даде необходимия стих в необходимото време, ние трябва преди това да сме запомнили или поне да си спомняме този стих. Това показва колко е важно да изучаваме Писанията и да ги помним наизуст. Когато един студент признал пред приятеля си, че неговите професори постепенно подкопават вярата му, приятелят му казал: „Престани, сине мой, да слушаш съвети, които те отклоняват от мъдростта“. Този наш брат едва ли щеше да може да използва меча на Духа по този начин, ако не беше научил предварително текста на Притчи 19:27.

Молитвата

Веднага след описанието на шестте елемента на снаряжението идва чистият призив за молитва. Молитвата не е част от Божието въоръжение, но тя с основание може да се сравни с жизненоважната свързочна линия с главния щаб. Тя е атмосферата, в която войникът живее и се бори. Молитвата му помага да научи какъв е Божият план за деня. Чрез молитвата той извиква подкрепления от невидимото Господно войнство (3 Царе 6:17). Чрез молитвата той постига победата.

Молитвата трябва да бъде постоянна, а не само от време на време.

Трябва да използваме всички видове молитва: застъпничеството, умоляването, изповедта, молбата, и никога да не забравяме да благодарим.

Молитвата трябва да бъде „в Духа“, което ще рече, че тя трябва бъде вдъхновявана от Него, водена от Него и в съгласие с Неговата воля.

В молитвата си ние трябва да бъдем бодри и постоянни („бодърствайте с неуморно постоянство“; „Искайте… търсете… и хлопайте“).

Трябва да се молим за всички светии, защото всички сме заедно в битката.

Заключение

Често пъти е било посочвано, че в оборудването на християнския войник Бог не е дал нищо за защита на гърба му. С други думи, няма място за отстъпление. Божият войник никога не трябва да обръща гръб и да бяга. Когато войниците на Наполеон били притиснати в един ръкопашен бой, големият военачалник наредил на барабанчика да бие отбой, на което барабанчикът отговорил: „Сър, вие никога не сте ме учили как се бие отбой“. Думите на барабанчика изпълнили Наполеон с нова твърдост и той продължил да се бие, докато постигнал грандиозна победа.

Но макар и християнинът да няма право на отстъпление, има случаи, когато той трябва да бяга. Така например той трябва да бяга от блудството, т.е. всяка форма на сексуална нечистота (1 Кор. 6:18). Трябва да бяга от идолопоклонството — да не се кланя не само на дялани идоли, но и на всяко нещо или на всеки човек, който може да заеме мястото на Господа в неговото сърце и живот (1 Кор. 10:14). Трябва да бяга от скъперничеството, любовта към парите и страстта към богатство (1 Тим. 6:11). Да бяга от младежките страсти, които воюват против душата (2 Тим. 2:22). В тези случаи бягството не е нито малодушие, нито позор, нито поражение. То е начин да останеш в най-добра форма за борба.

Ние всички се бием заедно в тази битка. Затова нека останем единни и нека се молим един за друг да останем докрай верни и да не станем жертви. Когато един мисионер изпаднал в грях и трябвало да напусне бойното поле, негов приятел признал пред друг приятел: „Срам ме е да кажа, че никога не съм се молил за него. Не съм и помислял, че той има нужда да бъде пазен от този вид грях“. Ние всички имаме нужда от такава молитва. На всеки един от нас може да се случи да изпадне в грях. Всички сме изправени пред опасността да претърпим корабокрушение във вярата.

Джон Дорси описва защитата на вярващия срещу хитростите на дявола по следния начин:

Днес имах жестока борба,

докато се молех на колена:

отидох на среща и разговор с Бога, но намерих Сатана.

Той ми прошепна:

„Ти не можеш да се молиш. Нима не разбра това?

Можеш да изричаш единствено думи,

но не и молитва от душа“.

Но аз си сложих шлема на спасението и заглуших гласа

и открих, че съмненията ми изчезнаха и със тях — страха.

Проверих и другото снаряжение:

обущата на благовестието на мира

и кръста ми, препасан с истина,

и Божието Слово — меча на Духа.

Нагръдникът на правдата стоеше на място —

сърдечната любов да защити;

щитът на вярата стоеше здраво —

отровните стрели да угаси.

Призовах Бога в името на Исус —

оправдах се с кръвта на Христа;

тогава Сатана се измъкна настрана,

а аз се срещнах и разговарях с Отца.

От това, което казахме до сега, трябва да стане ясно, че докато Бог е Учителят в училището по святост, ние ще трябва да си пишем домашните. Това, което се отнася за молитвата, се отнася и за освещението: без Бога ние не можем нищо; без нас Той няма да направи нищо. Повече за това — в следващата глава.