Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (17)

Коя е тази част от фронта, на която Сатана е спечелил едни от най-големите си победи? На този въпрос както Библията, така и историята на църквата отговарят: „Сексът“. Сексуалната нечистота е едно от най-големите оръжия на Сатана. Самсон, Давид и Соломон са едни от най-ярките примери на хора, които са били хванати в капана на неконтролируемите страсти. Оттогава не един християнски водач е претърпявал провал в това отношение, като се е заплитал в забранени връзки и е претърпявал корабокрушение. Магистралата на светостта е покрита с безброй тела на отпаднали от борбата християни (що се отнася до служението им на Бога). Има една важна причина, поради която е добре да разгледаме проблема от библейска гледна точка.

Бог е вложил в нас различни инстинкти или апетити, един от които е сексуалният. Тези инстинкти са дар от Бога и като всеки Божи дар са добри сами по себе си.

Но освен че могат да се употребяват за добро, Божиите дарове могат да се употребяват и за зло. Огънят и водата са много полезно нещо, когато са под контрола на човека, но могат да бъдат и много унищожителни, когато се оставят да действат неконтролируемо.

Единствената правилна употреба на секса е в брака. Това е един от неизменяемите закони, които Бог е вложил в тъканта на човешкия живот. Той е един добър закон, предназначен за духовното, физическото и нравственото добро на човека.

Бог е Онзи, който е постановил брака (Бит. 2:18). Той е направил това още преди влизането на греха в света — факт, който разобличава всяко твърдение, което гласи, че бракът не е толкова свято нещо. „Женитбата да бъде на почит у всички и леглото — неосквернено“ (Евр. 13:4а).

Божията воля е човекът да живее в семейство. Според Божието намерение семейството трябва да бъде моногамно, т.е., един мъж да се жени за една жена (Бит. 2:24; Мат. 19:5-6; Еф. 5:22-33). Освен това Бог иска семейството да бъде трайно, т.е., да продължава до смъртта на партньорите. Бракът е добър за всички, не само за вярващите. И макар че той не е институция, присъща само на християните, нека не забравяме, че Господ Исус го освети на сватбата в Кана (Йоан 2:1-11), а Павел го сравни с отношението между Христос и църквата (Еф. 5:22-33).

(Вярно е, че някои християни биват призвани да живеят безбрачен живот, но това е по-скоро изключение, отколкото правило.)

Единствената правилна употреба на секса

Сексът в семейството води до удоволствие и удовлетворение. Сексът извън семейството е един вид саморазрушение. „Всеки друг грях, който би направил човек, е вън от тялото; но който блудства, съгрешава против своето си тяло“ (1 Кор. 6:18б).

Понякога могат да се чуят твърдения, че брачната церемония и брачното свидетелство не са необходими. Ако двама души се обичат, могат да живеят заедно и Бог ги счита за женени. „Браковете се сключват в небето“ — така казват.

Но това не съвпада с мнението на Библията. Така например, когато Исаак се ожени за Ревека, техният брак включваше както церемония, така и договорни отношения (Бит. 24:53-58). Когато попитаха Ревека: „Отиваш ли с тоя човек?“, тя отговори: „Отивам“. Слугата даде на Ревека и на семейството й дарове от сребърни и златни накити и облекла.

Бог описва отношенията Си с Израел като отношения, които следват сключването на определен завет (Езек. 6:8б, вж. също Мал. 2:14б).

Определено може да се говори за брачна церемония и при сватбата в Кана Галилейска. Сключването на брак се е отбелязвало със сватбени тържества (Мат. 22:1-14; Лука 14:8), които са продължавали от седем до четиринайсет дни. На тях гостите са получавали сватбени дрехи (Мат. 22:12). В Лука 12:36 четем за един господар, който се е връщал от сватба.

Според Божията воля семейството трябва да бъде моногамно (Бит. 2:24). Истина е, че в Библията има много случаи на многоженство и други нарушения на брачния закон, но това, че ги има, не означава, че Бог ги одобрява. Бог желае Неговият народ да се въздържа от всяко зло (1 Сол. 5:22).

Прехвърляне на отговорността

Хората все още не са престанали да се измъкват от отговорност, като търсят други обяснения за своето непослушание. За да оправдаят свободната любов и извънбрачните си сексуални отношения, много от тях са готови да изкривят и Писанията. Чък Суиндъл ни предлага следния списък от твърдения на така наречената „теология на приспособяването“:

● Бог желае аз да съм щастлив. Но аз не мога да съм щастлив с нея и затова я напускам… Зная, че Той ще ме разбере.

● Едно време това може да се е смятало за неморално, но не и днес. Господ ми е дал това желание в сърцето и няма да има нищо против да му се насладя.

● Вижте, никой не е съвършен. Аз затънах малко по-дълбоко, отколкото очаквах. Съгласен съм, че това не е добро, но за какво е милостта в края на краищата?

● Аз? Да Му се помоля за прошка? Та това е смешно! Моята връзка с Бога е много по-дълбока от едно такова повърхностно нещо като покаянието.

● Хей, ако ти е приятно — давай! Животът е прекалено кратък, за да му мислиш толкова. Не сме под закон, нали!

● И какво ако си позволя малко свобода… за да стане по-интересно? Какво е животът без емоции и риск? Всички тия „недей да…“ са нереалистични.

Към този списък бихме могли да прибавим и следното:

● Всичко, което се прави от любов, е добро.

● Ние живеем във века на Възраждането; вече не сме омотани от табутата на Средновековието.

● Защо да не оставя съвестта ми да реши?

● Всички го правят. Защо да не го правя и аз?

Независимо от всички тия разсъждения трябва да кажем, че сексуалната нечистота не е престанала да бъде зло (1 Сол. 4:3) и не е престанала да взима своите жертви. Все още е вярно, че ще пожънем това, което посеем (Гал. 6:7). Все още е вярно, че пътят на престъпниците е неравен (Пр. 13:15б). Все още е вярно, че „Бог ще съди блудниците и прелюбодейците“ (Евр. 13:4б). Все още е вярно, че сексуално разпуснатите хора няма да бъдат допуснати в небето (1 Кор. 6:9-10) и че техният дял ще бъде в огненото езеро (Откр. 21:8).

Независимо от всички свои протести хората не могат да избягат от чувството за вина и нечистота. Не могат да избегнат и физическите и психическите увреждания (Рим. 1:27; 1 Кор. 6:18). Независимо от прогреса в медицината те все още страдат от венерически заболявания.

Но това не е цялата картина. Провалът на един човек не означава, че Бог е сложил край на отношенията си с него. Ако той не е спасен, може да се покае за греха си и да се довери на Исус Христос като на свой Господ и Спасител. И тогава ще разбере, че Бог е загърбил както този грях, така и всички други негови грехове. Бог е простил и забравил. Случаят е приключен.

Ако човекът е спасен, той може да признае и изостави своя грях и да бъде напълно уверен, че Бог му го е простил. Бог е верен и праведен да прости. Той е верен на собственото си обещание. И може да прости праведно, защото Спасителят е платил цената за греха и казва: „Пиши това за моя сметка“.

Сексуалните скандали

През последните години църквата беше разтърсена от скандални истории за сексуалния живот на изтъкнати църковни деятели. Преди единадесет години избухна скандал с прочут телевизионен евангелист. Известен изследовател на библейските пророчества напусна съпругата си и замина с друга жена. Видна християнска писателка и лекторка по проблемите на преодоляването на съпружески конфликти се разведе със съпруга си и се омъжи за друг мъж. Председателят на една християнска студентска организация трябваше да напусне организацията поради разкрития за непозволена връзка три години преди това. Този тъжен списък може да бъде продължен още дълго.

Обикновената реакция на християните при такива случаи е да дръпнат една плътна завеса върху скандалните истории. Това е разбираемо. Някои смятат, че да се приказва за това би било клюкарство. Това също е разбираемо. Но медалът има и друга страна. Постоянното покриване на тези морални провали може да се окаже една много лоша услуга на църквата. Ако тези ужасни истории се знаеха по-добре от другите християни (без да се споменават непременно и имената), те биха могли да им послужат като предупреждение, когато се изправят пред същото изкушение. Добре е известно, че Библията използва примерите с провалите на другите, за да ни предпази от подобни неуспехи.

Когато наблюдаваме тези катастрофи по магистралата, която води към светостта, не може да не се запитаме: „Защо някои падат, а други — не?“. Всички, които успяват да минат невредими, признават, че тяхното устояване не се дължи на нищо друго освен на Божията милост. Те остро чувстват своята неспособност да се противопоставят на изкушението със собствените си сили.

Освен това трябва да признаем, че някои от християните са обект на по-големи изкушения от други. Тези, които се бият на предната линия на духовната война, са обект на специални нападения от страна на Сатана. Надарените и красивите и онези, които имат гореща кръв и динамичен характер, понасят нападения, непознати за останалите.

Някои християни са лишени от голямото благословение да имат братя и сестри, които да се молят за тях.

Няма християнин обаче, който да не е изложен на опасности — някой повече, друг по-малко. Нека никога да не забравяме това.

Липса на молитва. Винаги е опасно, когато престанем да признаваме нуждата си от поддържащата сила на Господа. Особено е важно да признаваме собствената си склонност към съгрешаване и нуждата си да разчитаме на Господа във всеки момент от нашия живот.

Пренебрегване на Словото. Затворената Библия не може да ни предложи предупреждението, увещанието и насърчението, от което толкова се нуждаем. И обратното, Писанията могат да ни говорят силно и ясно в моментите, когато сме изправени пред изкушението да съгрешим.

Изолиране от общението в църквата. Самотната овца е лесна плячка за вълка. Отделеният от огъня въглен угасва много бързо.

Неконтролирани мисли. Грехът започва от ума (Яков 1:4-5). Вярващите, които непрекъснато подхранват ума си със сексуални фантазии, почти неизбежно преминават от мисленето към действието. Затова и Исус ни предупреждава да не гледаме с желание за прелюбодеяние (Мат. 5:28). Ако човек никога не си мисли за прелюбодейство, той никога няма и да го извърши.

Продължително въздържание. В 1 Коринтяни 7:5 Павел наставлява семейните двойки да не се въздържат от сексуален живот, освен по взаимно съгласие и когато искат да се отдадат на пост и молитва. Продължителната раздяла ги излага на опасност да бъдат изкушени от дявола заради неспособността им да се владеят.

Самота. Самотата често кара човек да действа неразумно и отчаяно. Един от успешните начини на лечение на това положение е потапянето в неуморно служение за Господа и всеотдайна служба за другите.

Неподобаваща фамилиарност. Исус каза: „Ако те съблазни ръката ти, отсечи я“ (Марк 9:43). При започването на един семинар говорителят изказа следния призив: „Не докосвай жената. Не докосвай парите. Не докосвай славата“. Безобидната на пръв поглед милувка, прегръдка или потупване могат да послужат като ключ, който да отвори вратата към по-голяма близост. Един многообичан проповедник по радиото не можел да се държи далече от жените. Резултатът бил заточение в духовния „Сибир“.

Неспособност за избягване на провокиращи ситуации. Сам със секретарката след работа. Сама със съветника по семейните проблеми, към когото изпитваш все по-голяма привързаност. Сам с жената на твой познат в самолета, мотела или колата. Ситуации, които започват съвсем невинно, могат да се развият в огромни по размер пожари.

Маргарет Хес ни предлага следните съвети:

„Поставете граница на отношенията си с противоположния пол. Един психиатър каза, че избягва да си назначава час в края на работния ден със сама жена. Един съветник спомена, че когато съветва жена, винаги я кани да седне на другия край на бюрото и винаги дърпа завесите на прозореца настрани. Един лекар посочи, че когато преглежда жена, вика в стаята и сестра. Шефът би могъл да избягва да вечеря сам със секретарката си, както и да остава сам с нея в офиса до късно вечерта. Съпругата домакиня би могла да избягва провокиращи ситуации със съседите си, когато съпругът й не е в града. Красивата съпруга не би трябвало да прекарва три месеца на село, оставяйки мъжа си да се грижи сам за себе си. Нито пък трябва да се грижи за някой чужд съпруг, чиято жена е заминала някъде за през лятото. Също така един християнин не би трябвало да показва прекомерна загриженост към жена, чийто съпруг е заминал някъде в командировка. Тя има празнота, която само съпругът й може да запълни“.

Лентяйство. Алергията към труд е злокачествено заболяване. Също толкова злокачествена е и неспособността на един човек да запълни деня си с конструктивна, удовлетворяваща дейност. Ние всички имаме нужда от дисциплинираност, която да ни държи достатъчно заети, за да не се поддаваме на изкушения, и не прекалено заети, за да нямаме време за общение с Бога.

Гордост. Ласкаенето на един брат от други християни често пъти води до главозамайване и гордост и човекът започва да си мисли, че е особено велик, че целият свят е негов и че грехът изобщо не може да го засегне. Това е една много голяма опасност. „Гордостта предшества погибелта, а високоумието — падането“ (Пр. 16:18).

Популярност. Всеки, който търси да бъде популярен, „си навира главата в устата на лъва“. Като цяло популярността не е добро нещо в живота и служението на християнина. Коутс казва така:

„В мига, в който пожелаем да бъдем забелязани, ние вече грешим и се разминаваме с истинския характер на един служител. Господ не обичаше популярността. Това е толкова впечатляващо и толкова различно от нашето естествено поведение. Ние естествено обичаме популярността, но нека не забравяме, че Господ пет или шест пъти (в Евангелието от Марк) ясно казва на изцелените да не разказват за това, което им се е случило… Популярността е нещо много опасно. Ако Господ ни я даде (както става с някои), ще имаме нужда от много благодат, за да я понесем“.

Телевизия. Продължителното ангажиране на вниманието със секс, сексуални страсти и безразборни сексуални отношения понижава оценката за сериозността на този грях в ума на наблюдаващия и разпалва по-низшите му инстинкти. Честото занимаване с порнография води до неморално поведение. Еротичните списания, филми, книги и видеокасети са толкова срамни, колкото и телевизията.

Улавяне чрез хитрост. Християнските работници трябва много да внимават да не попаднат в клопка. Един мисионер, работещ в страна, в която имало голяма съпротива срещу евангелието, бил извикан по телефона от жена, която твърдяла, че се нуждае от духовна помощ. Жената се обаждала от централната поща и го молела да отиде там, за да поговорят. Мисионерът тръгнал веднага, без да вземе съпругата си. При срещата му с жената в пощата дошла полиция и го арестувала под претекст, че бил общувал с проститутки. В резултат на това мисионерът бил изгонен от страната. В този случай не е имало блудство, но в други случаи има.

Много е тъжно, че в една книга като тази трябва да включваме и такава глава. Много по-лесно би било да си затворим очите и да кажем, че такъв проблем изобщо не съществува. Но фактите говорят точно обратното и всеки вярващ трябва да знае, че е в състояние да извърши всеки грях, описан в Новия Завет, а блудството е един от тях. Нищо няма да спечелим, ако си затворим очите за проблема и си мислим, че той ще се махне от само себе си. По-добре да го погледнем право в очите и да разберем, че трябва да пазим себе си от нравствено падение, като живеем в най-близко общение със Спасителя всеки ден.