Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (29)

Било времето, когато над Руанда духали ветровете на съживлението и когато един от признаците на съживлението бил духът на съкрушението, който бил излят над вярващите от тази страна. Преподобният Кевин Бейкър бил изпратен от Англия от неговата деноминация, за да обучава хора за служение.

Докато преподавал в семинарията, теологията му ставала все по-либерална и по-либерална. Той започнал да насажда съмнения и отрицания на Божието Слово. В курса имало и една малка група, състояща се от студенти, които всички наричали „абалокеле“, т.е. „новородените“. Тези мъже се срещали всяка сутрин в 4:00 часа, за да се молят заедно. Когато Кевин чул, че новородените се молят за него, бил много обиден. В края на краищата той бил пастор на църквата, а те — невежи туземци.

Един ден Кевин решил да извика водача на групата и да го нахока хубаво. Човекът седял тихо и търпеливо изслушал всички укори и унизителни думи. Накрая казал: „Но вие действително имате нужда от помощ“. Преподобният професор се разярил повече от всякога.

Групата от новородени продължила да се моли и Бог започнал да работи в живота на преподобния мистър Бейкър. Постепенно той започнал да осъзнава колко много се е отдалечил от ортодоксалната вяра. Накрая изобличението било толкова голямо, че той отишъл при епископа и му признал, че макар и да е приемливо за църквата, неговото учение е противно на истините на Писанието.

Епископът бил ужасно разочарован от евангелската позиция на Кевин. Той скрил лицето си с ръце и възкликнал: „О, Кевин, сега вече ти няма никога да станеш епископ!“. Кевин отговорил: „Слава на Господа!“.

Съкрушителният натиск

Под влиянието на Светия Дух Кевин се почувствал длъжен да отиде при водача на новородените и да му се извини. За него това било много унизително — той, духовник в една толкова престижна деноминация, да трябва да се извинява на един чернокож студент! Кевин много се съпротивлявал на тази идея, но напрежението растяло все повече и повече. Трудно му било да рита срещу ръжен. Не могъл да намери мир, докато не решил да отиде. Напълно съкрушен, той се качил на колата си, запалил мотора и започнал да репетира кратката си извинителна реч.

В момента, в който стигнал до вратата, водачът на новородените се появил и казал: „Алилуя!“. Той знаел, че неговите молитви са получили отговор. Тогава за първи път Кевин прегърнал чернокож и за първи път направил това от сърце.

След това спасените поканили Кевин да се присъедини към тях за молитва в 4:00 сутринта. Това изобщо не влизало в задълженията му като духовник и Кевин започнал да се извинява, че не може да дойде. Те го изслушали търпеливо, а след това го помолили: „Не бихте ли опитали поне една седмица?“. Безсилен да се съпротивлява повече, той се съгласил. Скоро след това почувствал такова духовно извисяване в молитвата, каквото никога преди това не бил преживявал.

Когато управата на училището разбрала, че един от техните учители се среща със студентите за молитва в 4:00 часа сутринта, тя решила, че това ще повлияе пагубно на интересите на семинарията. В резултат на това било взето решение преп. г-н Бейкър да бъде преместен в друго училище и да се забранят всякакви събирания на територията на училището преди 7:00 ч. сутринта.

Спасените поставили проблема пред Господа и като помислили малко, решили, че е по-добре да се подчиняват на Бога, отколкото на човеците. И тъй като продължили да се срещат за молитва, били изгонени от семинарията няколко седмици преди завършването. Били огорчени, но не и ожесточени. Приели това решение смирено и без да обвиняват никого, но почувствали, че брат Кевин все още продължава да храни чувства на ожесточение към епископа. Затова отишли при него и му предложили да си признае лично тези чувства. Този път Кевин не се съпротивлявал. Отишъл при епископа веднага, изяснил случая и преживял едно радостно и продължително съживление в живота си.^[1]

Да го улучиш в сърцето

От всички елементи на светостта съкрушението е най-важният и най-влиятелният елемент. Когато говорим за съкрушен човек, ние имаме предвид човек, чиято воля се е подчинила на Божията воля. Когато го ударят по едната буза, този човек обръща и другата. Както казва Е. Стенли Джоунс:

„Обръщайки другата си буза, ти обезоръжаваш своя враг. Той те удря по едната буза, а ти със своята морална смелост, го удряш право в сърцето, като си обръщаш и другата буза. Неговата враждебност се стопява и врагът ти също се стопява. Ти се отърваваш от врага си, отървавайки се от собствената си враждебност… Светът лежи в краката на Човека, който е имал силата да удари, но който е имал и властта да се въздържи да не удари. Това е власт — висшата власт“.

Готовността да се пречупиш е едно прекрасно качество на характера. Тя се противопоставя на естествената склонност на човека да търси възмездие, да се защитава и да се оплаква. Бог иска да види повече съкрушени сърца.

Светилници на Божията светлина,

чуйте гласа на разбитата душа!

Не красотата и не цветът

ви правят да сте Господни светила,

а готовността да се съкрушите пред Христа.

Един ден в кабинета на д-р Александър Уайт влязъл член от неговата църква, който му носел някои последни новини. Между другото той казал, че един от посещаващите ги проповедници бил заявил на публично място, че еди-кой си човек от близките служители на д-р Уайт не бил християнин.

Д-р Уайт пламнал от негодувание. Разгневен, че един верен служител на Господа може да бъде обвинен така леко, чрез няколко добре подбрани думи, той изразил гнева си срещу автора на това обвинение.

„Но това не е всичко — казал неговият енориаш. Той каза, че и вие не сте истински вярващ.“

При тези думи д-р Уайт се отпуснал тежко на един стол и казал: „Моля ви, излезте от кабинета. Трябва да остана сам и да проверя сърцето си пред Господа“.

Съкрушението е урок, който някои от нас научават много трудно. Една вечер отидох на посещение в един дом с двама по-стари и уважавани служители на Господа. Не мога да си спомня как разговорът се насочи точно към тази тема, но те започнаха да критикуват библейското училище, чийто президент бях аз. Усетих как кръвта ми нахлува в главата. Почувствах се както майка, за чието дете някой е казал: „Леле какво грозно бебе!“. Чувствата ми забушуваха в мен като водите на Ниагарския водопад и аз изобщо не се опитах да ги озаптя, а ги излях така, както можах. На път за вкъщи дори се поздравих за победата като защитник на правдата.

Няколко месеца по-късно, когато пътувах за Айова, където трябваше да участвам в един семинар, Божият Дух дойде върху мен с голяма изобличителна сила. Той като че ли ми каза: „Виж се, Макдоналд. Тръгнал си да учиш другите хора как да живеят християнски живот. Но спомни си начина, по който говори на онези двама Мои служители, на които дори не се извини“. И преди да изляза да проповядвам, аз трябваше да напиша до тях едно извинително писмо.

Съкрушението заздравява връзките

Дали това наистина сложи край на нашето приятелство? Точно обратното, то постави началото на една много по-дълбока връзка. Те ми написаха едно отзивчиво писмо, в което ме уверяваха, че са ми простили и че продължават да са загрижени и да се молят за мен. Божият път е най-добрият път: Бог знае, че съкрушението заздравява отношенията, докато гордостта ги разрушава.

Може би си мислите, че този урок беше достатъчен, за да ме научи да си държа езика зад зъбите. Уви, не! Една сутрин, когато се готвех да взема участие в погребална служба, телефонът иззвъня. Обаждаше се един проповедник от Англия, който идваше на посещение в тази област. Аз знаех, че той отстоява идеи за Господното пришествие, които считах за напълно небиблейски. Докато разговаряхме, стана въпрос и за библейските пророчества и аз не можах да се сдържа, а му казах всичко, което мислех по този въпрос по един много невъздържан начин. Сигурен съм, че телефонните кабели започнаха да парят. За съжаление, това беше и една много лоша подготовка за погребалната служба. Ние спорихме надълго и нашироко и след като приключихме разговора, всеки от нас беше още по-дълбоко убеден в собственото си мнение.

Няколко години по-късно бях в Лондон. И отново преживях едно доста неочаквано посещение от Господа. Вървях по улицата, където живееше този проповедник. Все още си спомням как видях телефонната кабина. „Ето го телефона, Бил. Не мислиш ли, че трябва да се обадиш на онзи брат и да му се извиниш за начина, по който му говори?“

„Но, Господи, аз все още смятам, че бях прав. Нима не защитих истината за Твоето близко идване?“

„Не става въпрос за това. Не става въпрос за истината, а за начина, по който я защитаваше.“

Тогава отидох до телефона и набрах номера (с надеждата, че той няма да си е вкъщи). Но той си беше вкъщи. Всъщност той самият вдигна телефона. Аз му обясних причината за моето позвъняване. Това беше един голям удар за моята гордост — толкова голям, че гордостта ми все още не се е съвзела напълно от него. Той мило прие моето извинение и ме покани на обяд на следващия ден в един близък ресторант. По-късно бях поканен да говоря в неговото събрание.

Някой може да попита: „Но ако аз не мога да се пречупя? Какво да направя тогава?“.

Етапи на съкрушението

Най-напред се помоли: „Господи, Ти ме пречупи“. Признай, че и ти, като всички други християни, имаш нужда от промяна, и се помоли на Господа да произведе тази промяна в теб. Но преди това пресметни цената. Съкрушението е болезнен процес.

На второ място прегледай миналото си за грешки, които трябва да бъдат поправени, за невнимателни думи, за които трябва да се извиниш, и за моменти, в които си действал по плът, а не по Дух.

На трето място изповядай се най-напред пред Господа, а след това и пред хората, които си засегнал. Понякога е много по-лесно да се изповядаш пред Господа, отколкото пред хората, но горчивото хапче трябва да се преглътне. Направи всичко, което е необходимо, за да можеш да живееш, без да натъжаваш Светия Дух.

И на последно място чувствай се свободен да споделиш преживяното с другите. Това може да не направи нищо на твоето собствено его, но може да подтикне другите да се опитат и те да преживеят благословението, което идва от съкрушението.

Бог обича разбитите неща и разбитите сърца. Както казва Ванс Хавнер: „За да може една земя да даде реколта, тя трябва да се разбие на буци. За да може един облак да даде дъжд, той трябва да се разбие на малки капчици вода. За да може едно зърно да даде плод, то трябва да се разпука. Само когато се счупи, алабастреният съд може да излее мирото си. Само след като му се измести ставата, Яков има сила да се бори и с Бога, и с човеците. Само след като плака горчиво, Петър се върна при Господа по-силен, отколкото беше преди“.