Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (22)

Не познавам свят човек, който да не прекарва време в размишление върху Библията. Времето, прекарано в размишление, и благочестието на един човек са свързани в отношение на пряка зависимост.

Когато говорим за размишление, имаме предвид съзнателно насочване на мислите към назидателни и възхваляващи Бога теми. Християнското размишление е дейност на ума, чрез която ние насочваме мислите си към Господа, Божието Слово и Господните дела. Вместо да им позволяваме да се скитат безцелно по тъмните пътища на баналността, ние променяме насоката на мислите си така, че да напредваме в благодат и знание. Размишлението зарежда мисловния резервоар на християнина.

Представете си една крава, която преживя своята храна. Тя вече я е сдъвкала веднъж и я е поела в първия си стомах, но сега я изважда отново, за да я сдъвче пак. Обърнете внимание на чувството на задоволство върху лицето й. Така е и с вярващия. Най-напред той поема храната на Божието Слово, след което я сдъвква отново във вид на размишление над това, което вече е прочел. Това изпълва целия му живот със спокойствие и задоволство.

Погрешният вид размишление

Библейското размишление не трябва да се смесва с трансценденталната медитация или някой друг вид медитиране, практикувано от източните религии. Култовите медитации предполагат, че Бог е в самия човек и че медитацията е средство за реализиране на божествения потенциал на човека. Според някои други видове медитации човекът трябва да изчисти напълно ума си от мисли и да чака внушения. Това изпразване на ума и чакане на внушения излага хората на опасността от демонично въздействие. Исус разказва за един човек, който е бил обсебен от демон, но е преживял един вид обновление. Нечистият дух е бил изгонен, но къщата е останала празна. Тогава нечистият дух се е върнал със седем други духове, по-лоши от него, и всички заедно са се настанили в живота на човека (Мат. 12:43-45). Християнското размишление изпълва ума с Божието Слово и с всичко истинно, честно, праведно, чисто, любезно, благодатно, добродетелно и похвално (Фил. 4:8).

Размишлението осигурява духовно процъфтяване и успех. „Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си и тогава ще имаш добър успех“ (Ис. Нав. 1:8). Забележете, че една от целите на размишлението е промяната на характера: „… за да постъпваш внимателно, според каквото е написано в нея“.

Размишлението помага на човека да се вкорени в Бога. То го прави да бъде плодоносен: „… ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, що върши, ще благоуспява“ (Пс. 1:3).

Размишлението поставя човека на разположение на Бога, за да може да получава божествени откровения. Бог разкрива тайните Си на онези, които са достатъчно близо до Него, за да слушат (Пс. 25:14а). Това могат да бъдат послания, които съдържат водителство, насърчение, увещание или поправление, но не и доктринални истини. Бог не открива никакви допълнителни истини извън тези, които са открити вече в Библията. Вярата е дадена веднъж завинаги на светиите (Юда 3б).

Размишлението предпазва човека от това да губи времето си с второстепенни занимания.

Размишлението е начин да зарадваме Бога. Молбата на псалмиста е: „Да Му бъде приятно моето размишление“. И ние също трябва да се молим така: „Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой“ (Пс. 19:14). Размишлението също така произвежда у нас прилика с Христос. Колкото повече мислим за Него, толкова повече ставаме съобразни на Неговия образ (2. Кор. 3:18).

Що се отнася до метода на размишление, едва ли има универсален начин, който да е еднакво добър за всички. Всеки вярващ трябва да си изработи начин, който най-добре съответства на него и на неговите особености. Така например ние бихме могли да отделим време и да отидем на място, където да размишляваме на спокойствие, без да бъдем смущавани от позвъняването на телефона или шума на радиото, телевизията или уличното движение. Исаак е излизал да размишлява на полето привечер (Бит. 24:63). Освен това можем да използваме всеки свободен миг през деня или през нощта. Давид е използвал моментите на безсъние, за да си спомня за Господа и да размишлява за Него (Пс. 63:6).

Добре е винаги да имаме под ръка бележник, в който да си записваме всяка странична мисъл. И след като я запишем, да престанем да мислим за нея, а да продължим да размишляваме.

Винаги има теми, които си заслужават да размишляваме върху тях. Скъпоценните обещания на Бога карат псалмиста да държи очите си отворени и да размишлява върху тях дори по време на „нощните стражи“ (Пс. 119:148). Блаженият човек от първи Псалм се наслаждава в закона (Словото) на Господа и размишлява върху него ден и нощ (Пс. 1:2; 119:78). Пуританите са прекарвали дълги часове в съзерцание на Божиите атрибути, което обяснява големите мащаби на техните души. Чудесните Божии дела в творението и провидението могат да бъдат неизчерпаем източник за размишление. Павел казва на Тимотей да внимава върху това, което е жизненосвързано с едно активно християнско служение (1 Тим. 4:15).

Като начало можем да прочетем един малък текст от Писанията и с помощта на осветеното ни въображение да се концентрираме върху всяка дума, израз или изречение. Нека да вземем за пример израза „… Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си заради мен“ (Гал. 2:20б).

„… Божия Син“ Помислете си само! Не човек, а Бог, изявен в плът! Господът на живота и Славата! Създателят и Крепителят на вселената!

„възлюби“ Прибавете няколко прилагателни, които описват Неговата любов: неизмерима, незаслужена, пожертвувателна, неповторима, безпристрастна. Припомнете си какво се казва за нея в 1 Коринтяни 13:4-8а.

„мен“ Спомнете си някои от думите, с които Библията описва човеците в тяхното естествено състояние: грешници, безбожници, мъртъвци, Божии врагове, хора без Бога, без Христа, без надежда и без сила.

„и предаде Себе Си“ Любовта винаги дава, но нека да видим какво даде Неговата любов — „Себе Си“. Той не даде пари или друг материален предмет. Даде Себе Си. Това означава Своята кръв, Своя живот, всичко Свое. Той плати най-високата цена, за да осигури нашето изкупление.

„заради мен.“ Изумително! Само Той можа да даде толкова много заради един, който е толкова недостоен. Как бих могъл аз да отговоря на тази любов? Бих искал да използвам тук думите на Айзък Уотс като отговор на този въпрос:

Дори да можех да Му принеса небето и земята, пак жертвата не би била съответна на делата. Любов така прекрасна и толкова добра, си заслужава не само живота, душата, но и всичко мое на света.

Ако един новоповярвал, който има ограничени знания върху Библията, смята този начин на размишление за доста труден, той би могъл да вземе някой пасаж от Писанията и да се опита да си го представи и да си извади поуки от него. Да вземем например призоваването на Матей (или Левий) в Лука 5:27-28. Представете си как Матей седи и събира данъци и такси. При него идват много хора. Изведнъж пред него застава Исус. Какво е това, което различава Исус от обикновените хора? Единствените думи, които Той казва на Матей, са: „Последвай Ме“. Какво си мисли Матей? Какво би си помислил ти? От какво се отказва Матей, когато последва Исус? Какво спечелва от това?

Този метод на представа не трябва да се смесва с метода на визуализиране на желанията^[2]. Източните гуру, които използват тази техника, учат, че като си представим това, което искаме, ние го получаваме — било то здраве, благополучие, известност, престиж или някакво удоволствие. Техният метод няма никакво библейско основание.

Д-р У. Сангстър пише следното:

„Благочестивият ученик се е научил да живее вътре в самата Библия. Използвайки въображението си по един възвишен начин, той е открил как може да влезе в страниците на Книгата така, че тя да стане негова автобиография.“ По-нататък Сангстър обяснява, че „най-благородният начин на използване на въображението е не като планираме бъдещето си, а като се връщаме назад във времето и си представяме сцени и факти от живота на нашия Господ и Спасител, в които като че ли и ние присъстваме. Бихме могли да си представим как стоим заедно с Петър, Яков и Йоан при Спасителя; как виждаме Лазар, който излиза от гроба; как седим заедно с Мария при краката на Исус. Правилната употреба на въображението е, когато вземаме истински неща и ги караме да оживяват в днешния ни живот. Библията може да се чете както отвън, така и отвътре. Можем да стоим отстрани и да бъдем наблюдатели, но можем и да се вмъкнем между нейните страници и да станем участници в Божието Слово“.^[3]

Безплодието на прекалената заетост

Една от най-големите пречки пред размишлението е прекалената заетост. Знаем колко неплодоносен може да бъде животът на заетия човек. Вярващият може да бъде напълно погълнат от работата си. Понякога изискванията на семейството и поддържането на дома могат да ни отнемат цялото време — трябва да се купи апартамент, да се поддържат една или две коли, да се осигури храна и облекло, застраховка, образование на децата и т.н. Дори и когато един вярващ е изцяло зает с християнска работа, той много лесно може да се остави да бъде роб на така наречената от Чарлз Хамел „тирания на неотложното“. Подготовката на проповедите, служението на ученичеството, изискванията на съветническата работа, хилядите повиквания за помощ и т.н. могат да ни оставят много малко време за седене при краката на Спасителя.

Ние ставаме „работохолици“. Започваме да приличаме на онези японски коли, които носели надписа: „Карат ни“. Позволяваме на баналните грижи за поддържането на дома и пазаруването да изместят настрани нещата, които наистина имат значение. Но оправданието, че сме принудени да правим всичко това, не е извинение. Заетите хора могат също да размишляват. Това е до голяма степен въпрос на разпределение на времето. Дори и тези, които трябва да работят много поради възвишени мотиви, имат свободно време и моменти на отдих. Ние трябва да се научим да разпределяме работния си ден така, че да изкупваме време за един или няколко погледа във вечността. Ако сме прекалено заети, за да направим това, тогава наистина прекаляваме със заетостта.

Бог не се открива набързо на човека, който е непрекъснато в движение. Той не показва сърцето Си на онзи, който иска да хвърли вътре само един любопитен и краткотраен поглед. Не изявява славата Си пред духовния турист — онзи, който случайно минава в подножието на планината, а на този, който се изкачва и остава при Него на върха на Планината. Отразената слава на лицето на Мойсей, когато слезе от планината след четиридесетдневното си общение с Бога, не се получи вследствие на едно краткотрайно зърване, а чрез дълго и продължително взиране.

Пряка връзка с небето

Ние вече споменахме, че размишлението често поставя хората в положение да могат да получават специални наставления от Господа. Тук ние трябва да бъдем много внимателни, особено с изрази като „Бог ми каза…“, които можем да чуем дори от някои повърхностни и плътски християни. Както Библията, така и опитът показват, че Господ никога не им е казвал такова нещо. Това, разбира се, не означава, че има хора, които се наслаждават на специална близост с Господа и които получават откровения от Него. Позволете ми да завърша тази глава с три примера.

Госпожа Шепърд вярвала, че Господ й е дал специално уверение, че всичките й деца ще бъдат спасени. Но когато споделила това с един проповедник, той се отнесъл много скептично към това откровение. Болният й брат, който живеел на другия край на града, не знаел нищо за това. Една вечер, когато размишлявал върху Исая 49 глава, помолил съпругата си да занесе на сестра му една бележка. Бележката съдържала текста на 25 стих: „Аз ще се съдя с оня, който се съди с тебе, и ще спася чадата ти“. Всички деца на госпожа Шепърд били спасени в следващите няколко години.

Алфред се наслаждавал на необикновена близост с Господа. Неговият приятел Алекс, който също така обитавал в тайното място на Всевишния, живеел на хиляди мили от него. Един ден старият Алфред казал на дъщеря си: „Знаеш ли, не съм срещал Алекс при Трона на Благодатта вече три месеца“. Скоро след това пристигнало писмо, което съобщавало, че Алекс бил умрял преди три месеца.

Било събота следобед. Един млад вярващ бил в канцеларията в центъра на града и се борел с Бога в голямо душевно терзание. Бил почувствал, че Господ го е изоставил. И точно тогава иззвънял телефонът. Обаждал се Алън Смит, един възрастен човек, който практически живеел в книгата на Псалмите. Той му казал: „Искам само да знаеш, че Господ ми вложи в сърцето да се моля за теб“. Младият мъж бил поразен. Алън бил негов случаен познат. По човешки казано, не е имало никакъв начин той да знае за неговите терзания. И освен това било много трудно да го намери в канцеларията му в събота следобед.

Мърдо Маклауд казва следното:

„Тези, които вървят с Господа чрез вяра и които Го познават като свой Спътник, не могат да не изпитат близостта на Неговата любов и грижа. За такива хора Господ не мълчи… Християнският опит често пъти съдържа един елемент на тайнственост, непознат на света или на онези, които са живи само на име“.^[4]