Уилиям Макдоналд
Забравената заповед: „Бъдете свети!“ (14)

Само Бог може да ни направи свети, но Той няма да направи това без нашето съгласие. Както и в много други области на християнския живот, тук също има едно удивително съчетание между божественото и човешкото. Бог ни дава необходимата сила, но ние трябва да пожелаем да се възползваме от нея. Нашето задължение е да се изпълваме с Духа. Само когато ходим в Духа, само тогава няма да изпълняваме желанията на плътта.

Но какво означава „изпълвайте се с Духа“? Тези думи звучат много неземно и мистично. Звучат като нещо, което е запазено само за проповедници и мисионери. Но не е! Това е нещо, заповядано на целия Божи народ, и е по силите на всички вярващи. За да го направим колкото може по-просто и приложимо, ще предложим няколко стъпки, които включват изпълването с Духа.

Не оставяйте греховете да се натрупват!

За да бъдем чисти, ние трябва да изповядаме и изоставим греха си веднага, щом го осъзнаем (Пр. 28:13; 1 Йоан 1:9). Трябва да изповядаме всеки грях пред Бога, тъй като, когато съгрешаваме, ние съгрешаваме против Него. Ако сме засегнали и някои хора, трябва да се изповядаме и пред тях. Истинската изповед трябва да бъде:

Незабавна — не трябва да чакаме, докато дойде краят на деня или на седмицата.

Безусловна — не трябва да казваме: „Ако съм те засегнал…“ или: „Ако ти ми простиш, и аз ще ти простя…“. Не бъдете като жената, която казала: „Ако съм направила нещо лошо, бих искала да ми простите“.

Пълна — един човек признал, че бил откраднал някакво въже, но пропуснал да добави, че на края на въжето бил вързан кон.

Точна — да изповядаме греха точно. Наричайте нещата с истинските им имена: „Напих се“, а не „Изложих се“; „Откраднах“, а не „Взех на заем“. Петър не каза „защото съм неподходящ човек“, а „защото съм грешен човек“.

Последвана от решението да изоставиш греха — само съжалението за извършения грях не е достатъчно. Един човек казал: „Аз откраднах една щайга с праскови и съжалявам за това, но по-добре да ги направя две. Тази вечер ще отида да открадна още една“.

Сърдечна — просто кажете: „Сгреших. Съжалявам за това. Моля Те, прости ми“.

Когато честно изповядаме греховете си, можем да вярваме на основание на авторитета на Божието Слово, че греховете ни са простени. Бог ни е обещал да ни прости, ако изповядаме греховете си, и е верен да изпълни това, което е казал. Ние от своя страна го приемаме чрез вяра.

Но някой може да каже: „Аз не чувствам, че греховете ми са простени“. Това може да е така, но греховете ти са простени независимо дали го чувстваш, или не. Увереността в прощението не идва на основание на променливите ни чувства, а на основание на непроменимото Слово.

Друг може да каже: „Зная, че Бог ми е простил, но аз не мога да си простя“. Такова едно отношение е излишен вид самоизмъчване. Щом Бог ни е простил, въпросът е разрешен. Защо да продължаваме да се обвиняваме?

Вярно е още, че когато Бог прощава, Той забравя (Евр. 10:17). Това не означава, че Бог има лоша памет, а че Той никога повече няма да използва тези грехове срещу нас. Те са забравени, в смисъл че въпросът за тях е приключен. Има една история за християнин, който се разкаял, но после, отново се подхлъзнал и паднал в стария си лош навик. Той извикал в молитва към Господа: „О, Господи, признавам си. Пак го направих“. Тогава Господ попитал: „Защо «пак»? Какво си направил?“. В секундата, в която той се изповядал, Господ бил вече забравил.

Кори Тен Бум ни напомня, че Бог не само забравя нашите грехове, но и поставя пред тях една табела, на която пише: „РИБОЛОВЪТ ЗАБРАНЕН“. Той не желае да изваждаме непрекъснато наяве своите собствени грехове или греховете на други, които са били изповядани и простени. Единственият повод да си ги спомним, е за да се предпазим от това да ги повторим.

Трябва да кажем също, че обхватът на нашата изповед трябва да бъде толкова широк, колкото е бил широк обхватът и на нашия грях: само пред Бога или и пред някой човек, дали сме съгрешили, или дори и пред цялата църква. Лет Семюъл ни дава следния полезен съвет: „Когато съгрешите само в мисълта, нека и изповедта ви бъде само в мисълта. Когато сте пожелали една жена в сърцето си, не отивайте при нея, за да й го кажете, защото вашата изповед би могла да причини още по-голямо объркване и да породи още по-голям грях, както често се случва в някои християнски среди… Ако сте съгрешили само в мисълта, изповядайте се само в мисълта, а не пред някой друг, чийто ум може също да се замърси и опетни по този начин… Когато съгрешите пред събранието в църквата, поднесете и извиненията си пред събранието в църквата. Ако сте го измамили, кажете, че съжалявате. Ако сте били невъздържани и сте изрекли куп обиди срещу него, кажете, че искрено съжалявате за това, което сте казали“.

Хари Лоид се почувствал силно изобличен като християнин, тъй като неговите приятели и клиенти му приписвали повече святост, отколкото заслужавал. Тези похвали и възхищения толкова го смущавали, че той написал следното открито писмо, с което се опитал да опровергае всичко това:

„Аз изразходвам цялата си енергия и усилия за разрастването на моя бизнес и в стремежа си да задоволя личните си удоволствия.

Практически аз не чета Библията.

Моите грехове както в мислите, така и в делата са наистина сериозни.

Десетте процента, които давам за Божието дело, са просто смешни в сравнение с изискванията на пожертвувателността, и нищожни в сравнение с това, което бих могъл да дам. Като началник аз се държа прекалено взискателно и критично. Като съпруг и баща се държа прекалено грубо и студено. Не присъствам на всички събрания на църквата, както правех като дете.

Сигурно вече разбирате защо се чувствам такъв измамник, когато хората ме хвалят. Затова съм принуден да ви открия с голям срам какъв ужасен пример за християнин съм аз. Не отдавайте хвала на никой друг, освен на НЕГО“.

Не се случва често да чуем такава честна изповед като тази, а още по-рядко се случва самите ние да направим такава.

Възстановявайте щетите винаги, когато е възможно!

Божията благодат ни учи, че винаги трябва да компенсираме направеното зло, доколкото е възможно. Това означава, че трябва да възстановим откраднато или да изплатим лихвата върху откраднатите пари и др.

Класическият пример за това е случаят със Закхей от Новия Завет. След обръщението си той казва: „Господи, ето давам половината от имота си на бедните; и ако някак съм ограбил някого несправедливо, връщам му четворно“ (Лука 19:8). Той не прави това, за да бъде спасен, а защото вече е спасен.

Възстановяването трябва да бъде искрено и пълно. Не трябва да бъдем като човека, който написал следното писмо до отдела за държавните приходи: „Миналата година, когато попълвах документите за данъците, съзнателно фалшифицирах цифрите и оттогава страдам от безсъние. Прилагам чек за 150 долара и, ако все още не мога да спя, ще ви изпратя и останалите пари“.

Има ситуации, при които — дали поради отминалото време, или поради променените условия — не можем да възстановим щетите. Но Господ знае това и, ако ние изповядаме греха си, Той ще ни го прости, защото вижда искреното ни желание и съжалението ни за извършеното.

Преди много години У. Никълсън проповядвал в Белфаст и Божият Дух действал с такава сила, че хората започнали да връщат инструментите, които били откраднали от местната фабрика. Количеството на върнатите инструменти било толкова голямо, че местните компании трябвало да построят навеси, в които да ги приберат. Най-накрая те изпратили съобщение, с което молели да не връщат повече инструменти, тъй като вече нямало място за тях!

Подобно нещо се случило и в събранието в Кезуик, когато проповядвал Ф. Б. Мейър. Тогава чиновниците в местната поща били буквално затрупани от работа, тъй като християните бързали да върнат парите, които били взели назаем или откраднали, и да възстановят щетите по всякакъв начин.

Представете телата си за жива жертва!

Нека видим кое е третото действие, което трябва да предприемем, за да познаем практическата святост. Знаем, че трябва да отдаваме себе си на Господа и телата си като инструменти на правдата (Рим. 12:1-2; 6:19). Отдаването има определено начало, след което трябва да продължи като процес. Има един първоначален момент, в който ние представяме телата си като жива жертва на Господа, след който ден след ден, миг след миг трябва да се отказваме от нашата воля и да приемаме Неговата воля. Трябва да Му предадем цялото управление: да се отречем от себе си, да вземем кръста си и да Го следваме. Както изповедта ни пази чисти, така и отдаването ни прави да бъдем винаги на Негово разположение.

Ан Гренис е уловила истинското значение на посвещението и го е изразила в следните стихове:

Искам да махна егоизма от себе си,

за да освободя място за моя Господ;

да настани там удобно Своите мебели

и да направи Свой дом в сърцето ми.

Зная какво Той иска от мен

и всеки ден, докато е още рано,

аз се промъквам леко и тихо

и Му давам волята си.

Той винаги я взема милостиво

и ми дава Своята в замяна.

Тогава вече мога да започна деня

и да върша онова, което ми се полага.

Така моят Господ става Господар

на моите интереси и беди,

защото ние се срещаме всяка сутрин,

за да разменим волите си.

Когато епископ Тейлър Смит ставал сутрин от леглото си, първото нещо, което правел, било да падне на колене до леглото си и да каже тези прости думи: „Господи, моето легло е Твоят олтар; моето тяло — Твоята жива жертва“. Така епископът всеки ден поставял себе си на разположение на Господа.

Един ден Артър Пиърсън попитал Джордж Мюлер: „Каква е тайната на твоята велика работа и на чудесните неща, които Бог направи чрез теб?“. Господин Мюлер се замислил за малко, след това започнал да навежда главата си все по-ниско и по-ниско, докато стигнала почти до коленете му, и като помълчал няколко секунди, казал: „Преди много години в моя живот дойде един ден, когато Джордж Мюлер умря. Този Джордж Мюлер имаше много амбиции, но тогава той умря за всички свои амбиции и си каза: «Оттук нататък, Господи Исусе, не моята воля да бъде, а Твоята». И от този ден Бог започна да работи в мен и чрез мен“.

Генерал Бут изразява същото нещо по малко по-различен начин. Той казва: „Когато бях момче на седемнайсет години, взех решение, че Бог трябва да има всичко, което представлява Уилям Бут“.

Наситете живота си със Словото!

Четвъртото абсолютно необходимо изискване е да стоим близо до Словото — толкова близо, че животът ни да бъде наситен с Него. Това означава, че трябва да четем, да запомняме наизуст, да изучаваме, да размишляваме и да се подчиняваме на Божието Слово непрекъснато. Когато четем Словото, ние виждаме общите очертания на Божиите изисквания за поведението си. Когато го научаваме наизуст, даваме възможност на Светия Дух да ни напомня подходящите пасажи във време на свидетелстване, изкушение или нерешителност. Когато го изучаваме, ние се освобождаваме от лъжливи учения и лъжливи надежди. Когато размишляваме върху него, ние още по-дълбоко опознаваме образа на Този, за Когото то говори, и се променяме под Негово влияние. Когато му се подчиняваме, ние вървим по пътеките на правдата.

Псалмистът също е забелязал връзката между освещението и Словото. Той казва така: „Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание според Твоето слово… В сърцето си опазих Твоето слово, за да не Ти съгрешавам“ (Пс. 119:9, 11). Исус потвърждава тази връзка в молитвата Си: „Освети ги чрез истината; Твоето Слово е истина“ (Йоан 17:17). Тази връзка е подчертана и в следните две максими:

„Или Тази Книга ще те държи далеч от греха, или грехът ще те държи далеч от Тази Книга“.

„Има две неща, които Бог не може да отмахне: праха върху Библията и леда в сърцето“.

Връзката между изпълването с Духа и изпълването със Словото е очевидна. В Ефесяни 5 глава Павел казва, че изпълването с Духа води до говорене „с псалми и химни, и духовни песни, като пеете и възпявате в сърцето си Господа“ (19 ст.). В Колосяни 3:16 той казва, че когато Христовото слово се вселява в нас богато, ние започваме да се учим и да се увещаваме един друг с псалми и химни, и духовни песни, като пеем на Господа с благодат в сърцата си. Две неща, които са еднакви на трето, са еднакви и помежду си. В заключение можем да кажем, че да бъдеш изпълнен с Духа означава същото като да оставиш Христовото слово да се вселява богато в теб.

Няма святост отделно от Библията. Благочестивият Мъклейн казва следното: „Аз вярвам, че Бог може да освещава и без Словото. Той е направил ангелите свети, без да е използвал Словото. Но Той няма да го направи с нас. «Освети ги чрез истината; Твоето Слово е истина.» Също както майката храни своето дете с млякото си, така и Исус взема една душа и я храни с млякото на Словото“. Хората се мамят, когато се доверяват на преживявания и изобщо не отварят Библията си през цялата седмица.

Молете се, без да спирате!

Също така няма святост и без молитва. Когато Господ Исус ни даде примерната молитва, Той сметна за абсолютно необходимо да включи и тази молба: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия“. Нито една молитва не може да бъде пълна, ако не съдържа сърдечната ни молба за предпазване от греха.

Ето няколко молби, които бихме могли да включим във всекидневната си молитва:

„Господи, дай ми сила да живея свят живот.“

„Помогни ми да не забравям, че в мен живее Светият Дух и че не трябва да правя нищо, което ще Го наскърби.“

„Направи ме толкова свят, колкото е възможно да бъде един човек под небето.“

„Пази ме да не съгрешавам дори когато искам да го направя.“

„Никога не позволявай изкушението за грях и възможността да съгреша да съвпаднат.“

„Не ми позволявай на края на дните си да се превърна в зъл старец (или старица).“

„Пази ме от всичко, което може да донесе позор на името Ти.“

„По-добре ме вземи у дома на небето, отколкото да ме оставиш да падна в грях.“

Трябва да кажем, че едва ли някой може да очаква, че ще живее свято, без да протрие коленете си от молитва.

Стойте близо до християнското събрание!

Друго освещаващо въздействие е общението с другите вярващи. Както птиците се събират на ята, така и Божиите хора трябва да се събират заедно. Когато Петър и Йоан бяха освободени от синедриона, веднага потърсиха своите братя християни (Деян. 4:23). В Евреи 10:25 имаме увещанието да не преставаме да се събираме заедно. В Деянията на апостолите виждаме, че винаги, когато Светият Дух идваше върху хората по един драматичен начин, те бяха събрани на едно място. Това е така нареченото „колективно преживяване на Духа“.

Редовното възпоменание на смъртта на Христос по време на Господната вечеря трябва да ни напомня, че нашите грехове са стрували живота на Спасителя, и това трябва да бъде една мощна спирачка, която да ни въздържа от греха. Често пъти Господната вечеря се нарича „благодатната вечеря“, но не защото тя ни дава някакво предимство пред Бога, а защото чрез нея ние биваме укрепени, за да можем да се съпротивляваме на лукавия. Това е валидно за всички други събрания на местната църква.

Бъдете заети с работа за Господа

Християните, които живеят победен живот, доказват колко е важно непрекъснато да бъдем заети с работа за Господа (Екл. 9:10). Айзък Уотс е написал следните стихове:

С дела на труд, изкуство, красота

денят ми пълен е до вечерта.

Не ща да дам аз път на Сатана,

за да запълни мойта празнота.

По този начин Уотс ни казва, че едни от най-големите изкушения и опасности идват върху нас, когато не правим нищо. Давид трябваше да научи тази истина по един доста тежък и срамен начин. През пролетта на една година, когато царете излизаха да воюват с враговете, той се разхождаше по покрива на царската къща. Разхождайки се така безцелно, той погледна, пожела и прелюбодейства (2 Царе 11), а после се опита да скрие греха си, като извърши и убийство.

Когато си помислим за Содом, веднага в главата ни изниква грехът на хомосексуализма, но Езекиил ни припомня още един голям грях на хората от този град: „безгрижно спокойствие“ (Езек. 16:49). Няма защо да се чудим тогава, че Содом е бил люлката на разврата!

Заетостта с работа за Господа ни дава възможност да се наслаждаваме на това, което наричаме „извисяване“. Това ще рече, че ние пренасочваме енергията на физическите си импулси от тяхното примитивно предназначение към една по-висока в културно и етично отношение цел. Особено онези, които са призовани да останат неженени, трябва да пренасочат сексуалната си енергия към едно неуморно служение! Както някой беше казал, християните трябва да се убият от работа, а след това да се съживят с молитва. Дните, изпълнени с продуктивен труд, крият за християнина голяма безопасност.

Дисциплинирайте тялото си!

Всичко това трябва да бъде свързано с дисциплиниране на тялото. Както казва Павел: „Уморявам тялото си и го поробвам, да не би, проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен“ (1 Кор. 9:27). Версията на Библията на съвременен английски (Today’s English Version) перифразира тези стихове така:

„Затова аз тичам право към финалната линия; затова съм като боксьор, който не хаби напразно крошетата си. Закалявам тялото си с удари и го подчинявам на волята си, за да не би — след като съм призовал другите да участват в състезанието — самият аз да бъда отхвърлен“.

Явно тук Павел не иска да каже, че измъчва тялото си физически. Това, което той има предвид, е, че упражнява самоконтрол над тялото си в такива области като секса, спането, храненето и физическите дейности. Той не се отдава и не угажда на страстите на плътта. За много от нас това означава да бъдем готови да казваме „Не!“ хиляда пъти на седмица. Означава също да можем да отхвърляме последната мъдрост на света: „Щом ти е приятно — прави го“.

Не трябва да забравяме, че Бог ни възнаграждава всеки път, когато устоим на едно изкушение. Яков казва: „Блажен оня човек, който издържа изкушение…“ (1:12). А Ела Уилър Уилкокс е написала следните стихове:

Аз се питам дали — във вечния строй —

ще получим места според делата ни в брой,

или ще открием с удивление,

че сме на тези места според нашето съпротивление.

Това означава, че сексуалните взаимоотношения трябва да се ограничат само в границите на брака. Само там сексът носи удовлетворение; във всички други случаи той води до разрушение. Също така трябва да контролираме времето, което прекарваме в спане: в това отношение будилникът може да бъде едно много „духовно“ средство за борба. Трябва да владеем храненето си. Нека не забравяме, че „пресищането с храна“ е още един от големите грехове на содомските жители (Езек. 16:49). Трябва да се занимаваме и с физическо натоварване, за което апостол Павел признава, че „е полезно за малко“ (1 Тим. 4:8).

Казано кратко, това означава следното: „Когато изкушението почука на вратата, изпрати Исус да му отвори“.

Пазете мислите си!

Също толкова важно като дисциплинирането на тялото е и дисциплинирането на нашите мисли. Всеки знае, че ние можем да контролираме това, което мислим, било то добро или зло. Умът е източникът, който захранва всички наши действия (Пр. 4:23). Ако мислим за един грях достатъчно дълго време, накрая ще го извършим. А постоянството в греха води до смърт. Тук нещата следват етапите на един жизнен цикъл: зачеване, раждане, растеж и смърт.

Човекът става като това, което мисли. „Защото, каквито са мислите в душата му — такъв е и той.“ (Пр. 23:7) Ето защо е толкова важно да упражняваме контрол върху гледането на телевизия, видео и кино, слушането на радио, четенето на списания и вестници и всичко друго, което може да събуди животното в нас. Понякога се шегувам с младите хора, като им казвам, че в Библията се говори за телевизията само два пъти:

„А в ония дни… слово от Господа беше рядкост и нямаше явно (теле)видение“ (1 Царе 3:1), и:

„Отвърни очите ми да не гледат суета“ (Пс. 119:37)^[1].

Когато през една новогодишна вечер телевизионният екран в дома на едно християнско семейство угаснал внезапно, мъжът и жената попитали Господа дали да си купят нов телевизор, или изобщо да се откажат от него. На следващата сутрин чели от Псалм 101. Те получили исканото водителство, когато прочели стихове 2б до 3а: „Ще ходя с незлобиво сърце всред дома си. Няма да положа пред очите си нещо подло“.

Във всекидневния си живот ние се сблъскваме с предмети, които пораждат зли асоциации в нас. Юда ни предупреждава, че трябва да упражняваме контрол над мисълта си, като ги мразим (23 ст.).

Този контрол върху мислите има и положителен аспект. Ние трябва не само да прогонваме злите мисли, но и да изпълваме умовете си с това, което е чисто и свято (Фил. 4:8). Това е „библейската сила на позитивното мислене“!

Опитът ни учи, че не е възможно да се мисли за две неща едновременно. Нека да приложим това на практика — ние не можем да мислим и за греха, и за Христос едновременно. Затова, колкото повече мислим за Господа, толкова по-чист ще бъде и нашият живот. Можем да отидем и по-нататък и да кажем, че колкото повече мислим за Господа, толкова повече ще ставаме като Него. Това се подчертава и от Павел в 2 Коринтяни 3:18:

„А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава като от Господния Дух“.

Този стих засяга важни страни на проблема за християнската святост и затова ние ще му обърнем повече внимание.

„А ние всички…“ — т.е. всички истински вярващи.

„с открито лице“ — грехът поставя преграда между нашите лица и Господа. Когато изповядаме и изоставим греховете си, нашето лице застава открито пред Господа. Тогава няма нищо, което да ни разделя от Спасителя.

„гледайки като в огледало“ — огледалото е Божието Слово.

„Господната слава“ — гледайки в Библията, ние виждаме моралното съвършенство на Господ Исус Христос — Неговия съвършен характер и красотата на всички Негови дела и постъпки.

„биваме преобразявани в същия образ“ — гледайки Го с възхищение, ние всъщност ставаме като Него. Ние се променяме, като Го гледаме. Както някой беше казал: „Виждането спасява, гледането освещава“.

„… от слава в слава“ — тази промяна ни пренася от една степен на слава в друга, по-висока степен на слава. Всичко това не става мигновено, а продължава дотогава, докато нашето внимание е заето от Него.

„като от Господния Дух“ — промяната на нашия характер се извършва от Светия Дух. Той произвежда Христовото подобие у всички, които наблюдават с вяра достатъчно дълго Спасителя Такъв, Какъвто Го разкрива Библията.

Уилям Лонгстаф е изразил това много добре в следните стихове:

Гледайки Исус,

като Него ще си ти.

В теб хората ще виждат Него —

сигурен бъди.

По-добре е да избягаш, отколкото да паднеш в грях!

Има случаи, когато е по-достойно да избягаш, отколкото да останеш — да поставиш няколко здравословни километра разстояние между теб и надвисналото изкушение. Йосиф направи така (Бит. 39:8). Наистина, той загуби дрехата си, но спечели венец. Случаят с Йосиф ни показва на практика, че „онзи, който удря и бяга, остава жив, за да се бие пак“. Християните получават изрично наставление да бягат от блудството (1 Кор. 6:18), от идолопоклонството (1 Кор. 10:14), от сребролюбието (1 Тим. 6:11) и от младежките страсти (2 Тим. 2:22).

Исус ни учеше, че ще се налага често да предприемаме решителни действия. Той каза: „Ако те съблазни ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хвърли от себе си: по-добре е за теб да влезеш в живота куц или сакат, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън. И ако те съблазни окото ти, извади го и го хвърли от себе си: по-добре е за теб да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл“ (Мат. 18:8-9). Исус сигурно не иска да каже, че ние буквално трябва да осакатяваме телата си, като режем ръцете си или краката си, защото нашите тела са храм на Светия Дух. Това, което Той иска да каже толкова образно, е, че не трябва да си играем с греха, а да се отнасяме сериозно и решително с него.

Някой беше казал, че когато бягаме от изкушението, не трябва да оставяме адреса на мястото, където отиваме.

Отговаряйте на изкушението така, както би отговорил един мъртвец!

Какво още трябва да правим, когато пред нас се изправи изкушение? Павел ни напомня, че трябва да считаме себе си за мъртви към греха (Рим. 6:11). Този образ е колкото жив, толкова и незабравим. Представете си един мъртвец в ковчег и до ковчега — неговата бивша любовница. Тя се навежда към него и го поздравява. Никакъв отговор! След малко дамата го поканва да излязат на вечеря. Трупът лежи неподвижен и безмълвен. Жената прилага всичко възможно, за да го изкуши да тръгне с нея и да съгреши, но всичко е напразно — той е мъртъв. Това описание много напомня на случая с Августин. Един ден той срещнал жената, която била негова любовница преди обръщението му. Той веднага се обърнал и бързо закрачил в обратна посока. Дамата завикала след него: „Августине, аз съм, бе, аз съм!“. Августин забързал още повече и й отговорил през рамо: „Да, знам, но това не съм вече аз“.

Ние считаме себе си за мъртви към греха, когато отговаряме на злите увещания на дявола така, както би отговорил един труп. Но това не е всичко. Макар и да се считаме за мъртви към греха, ние се считаме за живи към Бога в Христос Исус, нашия Господ. Това означава, че ние отговаряме на Господа с незабавно послушание, като винаги се стремим да правим това, което е угодно на Неговото сърце.

Избягвайте дори и намек за опасност!

Като още един практически съвет бихме ви препоръчали да избягвате всякакви дребни фамилиарности от рода на докосвания, милувки, нежни думи, подозрителни движения на тялото и закачливо поведение. В една статия за ежемесечника на Муди, Джери Дженкинс изброява няколко „правила“, които той използва като предпазни мерки, които да пазят него самия, съпругата му, семейството му, работодателя му, местната християнска църква и името на Христос.

1. Винаги когато трябва да се срещна или да вечерям, или да пътувам с жена, която не познавам, правя така, че да станем трима. Ако в последната минута това мое намерение се провали, съпругата ми е първата, която разбира за това.

2. Внимавам с докосването. Когато поздравявам някого, мога да му стисна ръка или да го потупам по рамото, но прегръщам само много близки приятели или роднини, и то само в присъствието на други хора.

3. Ако кажа на някого някакъв комплимент, той обикновено засяга неговите дрехи или прическа и никога неговата личност. Да кажеш колко е хубава роклята, която носи една жена, е много по-различно от това да кажеш колко е хубава самата жена.

4. Избягвам флиртуването или подозрителните разговори дори и под формата на шега.

5. Старая се да показвам на жена си както писмено, така и устно, че не съм забравил брачната си клетва: „Ти си моя жена, докато съм жив на таз земя…“. Даяна не е ревнива съпруга, нито пък някога е изисквала тези уверения от мен, но тя високо цени моите правила и начина, по който ги спазвам.

6. От момента, в който се прибера от работа, до момента, в който децата заспят, не върша никаква писмена или служебна работа. Това ми позволява да прекарвам много време със семейството си, а така също да имам време да ухажвам жена си и да й се радвам.

Избягвайте всичко, което отслабва волята!

Освен че трябва да избягваме всякакви провокационни думи или действия, ние трябва да избягваме и всяко нещо, което намалява вътрешната ни устойчивост към греха, като алкохол, опиати и др.

Под влиянието на опиатите и алкохола хората могат да направят такива неща, които обикновено не правят. Еруин Лацър ни предлага следния коментар:

„Случката с Ной ни показва, че пиянството и неприличието обикновено вървят ръка за ръка. Това е първият случай с напиване, описан в Библията, резултатът от който е непристойното поведение — Ной лежи гол в шатъра си. Алкохолът винаги понижава моралната защита на индивида. Няколко чашки и всички задръжки изчезват и разумният човек може да извърши това, което в нормално състояние никога не би извършил. Наскоро чух един човек да разказва как е стигнал до положението да върши неморални неща: «Напихме се и после…». Алкохолът кара хората да се държат като животни, без изобщо да се чувстват зле поради това. Но алкохолиците откриват, че вместо да разреши проблемите, пиенето само ги изостря“.

Вик за помощ

Какво трябва да правим в минутите на най-жестоки изкушения, когато почти сме готови да им се поддадем и се чувстваме съвсем безсилни? Отговорът на този въпрос е: „Призовете Името на Господа“. „Името Господно е яка кула. Праведният прибягва в нея и е поставен нависоко.“ (Пр. 18:10) Когато усети, че потъва във водата, Петър извика: „Господи, избави ме“ (Мат. 14:30). И Господ веднага го избави. Той винаги ни избавя веднага.

Вярвайте, че Бог работи в и чрез вас!

Семюъл Ръдърфорд обичал да дава следния съвет: „Предоставяйте себе си на обстоятелствата на Неговия избор“. Какво означава това? Нека да позволим на Джон Бърд да ни го обясни: „Това означава, че когато ти и аз представим себе си пред Бога на сутринта и Му представим и деня, който идва, нищо не може да дойде в този ден без разрешението на Божията воля. Всяко нещо си има своето място и всяко нещо си има своята цел. Могат да се случат някои неща, които да нарушат нашите малки планове; могат да се случат неща, които да ни обезпокоят, да променят дори всичко; но ако ние сме предали деня си на Бога, трябва да вярваме, че всяко нещо, което стане в този ден, е дошло, защото е било позволено от Неговата воля. Ние не бива да се бунтуваме срещу това, защото бунтът само ще ни донесе още повече горчивина и ще загубим благословението, което Бог иска да ни даде, а трябва да предоставяме себе си на обстоятелствата на Неговия избор… след което да ги приемаме такива, каквито са“.

Херълд Уайлдиш получил подобно уверение, докато четял Библията си: „Така както си оставил целия товар на своя грях и почивка върху свършеното дело на Христос, така остави и целия товар на своя живот и служение, и почивка върху настоящото действие на Светия Дух. Оставяй се всяка сутрин да бъдеш воден от Светия Дух и върви и Го хвали, като Му позволиш да управлява и теб, и деня ти. Развий навика да разчиташ на Него с радост и да Му се подчиняваш през целия ден, очаквайки от Него да те води, осветлява, укорява, поучава, употребява и прави в и чрез теб това, което Той желае. Разчитай на Неговото действие като на факт, без значение дали го виждаш или чувстваш“.

Да се изпълваш с Духа не е нещо, което предизвиква вълнение, а нещо, което предизвиква святост. Дните ти могат да бъдат пълни с рутинна, еднообразна, дори тежка работа. Понякога ще има и върхови моменти — за да бъдеш насърчен. Но отделните части на машината на живота ти ще се сработват добре. Служението ти ще изпуска искрите на свръхестественото и ти ще бъдеш сигурен, че Бог работи в и чрез теб, но не за да те направи по-горд. Когато ние докосваме живота на другите, това винаги има някакви последствия за Бога.

И освен това има сила (Лука 24:49; Деян. 1:8), дръзновение на свидетелството (Деян. 4:13, 29, 31), радост (Деян. 13:52), хваление (Лука 1:67-75; Еф. 5:19-20) и подчинение (Еф. 5:21).

Сега ще сменим посоката на нашите разсъждения и ще разгледаме един друг аспект на освещението. Християнинът се намира в две царства — царството на Господа и царството на света. За него е много важно да разбере каква е разликата между тези две царства и къде е неговото постоянно местожителство.