Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Movie, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Elina15 (2020)

Издание:

Автор: Луиз Бегшоу

Заглавие: Филмът

Преводач: Илвана Гарабедян

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: второ

Издател: СББ Медиа

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Националност: английска

Печатница: Ропринт ЕАД

Редактор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-097-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11989

История

  1. — Добавяне

Шеста глава

Пенисът му сякаш щеше да експлодира. Беше огромен, ужасно набъбнал и пулсиращ от напрежение. Когато погледна за миг надолу, задъхан от направо непоносимото удоволствие и страст, Хауърд Торн забеляза, че дългата синя вена отстрани се е уголемила и е заприличала на червей. Подсъзнателно отбеляза, че членът му сякаш бе пораснал поне двойно спрямо обичайния си размер във възбудено състояние. Всичко се дължеше на тънките, красиви пръсти, които бяха обвили основата му и се разтваряха и стягаха нежно като пеперудени крилца, а после притискаха леко меката като кадифе глава, точно колкото да спрат разтърсващия оргазъм, който заплашваше да избухне всеки миг. Тласкаше безпаметно, сляпо, воден от инстинкта, отъркваше пениса си — влажен от целувките на струващата й милиони долари уста — в меката й като на бебе кожа. Не че Хауърд мислеше за кожата й. Изобщо не можеше да мисли за нищо. За компанията си, за ревнивата си съпруга, за властта си, за оредяващата коса — всичко се бе изпарило във въздуха. Вселената се бе свила и събрала в едно, докато накрая единственото, което Хауърд Торн усещаше, бе само пенисът му в нейните ръце, както и острата нужда да свърши, да прекрати това сладко мъчение, което тя му причиняваше. Точно в този миг целият космос се побираше в тези двайсет и три сантиметра възбудена, пулсираща плът. И единствената ясна мисъл в главата му бе: „Роксана Феликс е най-страхотната жена в леглото“.

— Сега ли? — попита го Роксана.

Нежният й глас бе нисък и закачлив, пропит с толкова замайваща чувственост, че той усети нова вълна от удоволствие да разтърсва тестисите му, които бяха напрегнати и свити, напълно готови. Хауърд се загледа изцъклено в облака на невероятно лъскавата й, черна като нощ коса, в която човек направо можеше да види отражението си. Той измърмори задавено:

— Да. Моля те, да.

— Сигурен ли си? Бих могла да издържа още десетина минути.

Тя би могла да издържи безкрайно дълго дори и с Рудолф Валентино. Господи. Едва ли би могла да свърши с него, дори и ако той бе последният останал мъж на света и мастурбацията бе забранена.

— Моля те. Моля те. — Той я умоляваше, докато пенисът му подскачаше под ласките й, а главичката му бе оросена от влага. Нямаше да издържи и десет секунди повече, камо ли десет минути. — Трябва да свърша. Иначе ще умра — задавено пророни Хауърд.

Влудяващо бавно, тя се наведе над проснатото му по гръб тяло, застана до него и се плъзна по дължината на възбудения му член с безукорна координация, така че да няма никакво прекъсване между милувките на пръстите й и прегръдката на влагалището й.

Хауърд Торн извика от удоволствие.

— Няма да умреш, скъпи. Но наистина ще идеш в рая — прошепна Роксана Феликс и тогава, с изумление и блажена наслада, Хауърд усети как тя го гали с вътрешните стени на влагалището си, стегнатите й мускули с напълно контролирани движения го притискаха като втори чифт ръце, докато тя се поклащаше над него, малките й стегнати гърди подскачаха леко, плоският й стомах бе блеснал от пот, съвършеното й лице бе сгърчено от силата на нейния оргазъм. Тогава той избухна в нея, оргазмът му го разтърси със силата на буря, накара цялото му тяло да трепери — това бе най-невероятният, най-страхотният оргазъм, който бе изпитвал някога през живота си.

— Господи Исусе — безсилно изстена той.

Тя му се усмихваше, ленива, доволна усмивка, като на породисто котенце, което току-що е било нахранено, и Хауърд Торн, милиардер финансист и един от големите играчи на Уолстрийт, усети как сърцето му подскача като на влюбен тийнейджър.

— Толкова си добър, скъпи. Караш ме да се чувствам невероятно — тихо се обади Роксана Феликс.

Торн усети как гордостта му расте пропорционално на набъбналия му пенис преди малко. Усети силен прилив на чисто мъжка сила, сякаш бе някакъв пещерен човек, който бе довлякъл най-известния супермодел на света до бърлогата си, теглейки я за дългата черна коса, и после й бе показал какво наричат истински секс. Възможността Роксана да е имитирала оргазъм изобщо не мина през типично мъжкото съзнание на Хауърд. Представата, че една от най-зашеметяващо красивите жени, които някога бе срещал, може и да не се е прехласнала по неговите уморени, влажни и леко замъглени очи, както и по оредяващата му коса, просто не би му минавала през ума.

— Скъпа, ти си способна да вдъхновиш един мъж за подвизи — усмихна й се широко Хауърд. Трапчинките на дебелите му бузи се задълбочиха от самодоволната му усмивка.

— Само ако беше свободен! — Тя въздъхна тихичко и погледна тъжно венчалната му халка.

— Рокси, Рокси — измърмори Хауърд и я потупа по коляното, сякаш тя бе любимото му хлапе в училище. По дяволите, толкова се изкушаваше да й обещае да зареже Бъни, тази фригидна кучка, и да вземе малката сладострастна красавица в Далас със себе си. Но той се бе оженил през петдесетте години, без брачен договор, а и с Бъни бяха отгледали заедно три деца и тя бе стояла до него през цялото време, докато той бе работил, за да превърне в реалност „Кондор Ойл“, включително и през последните пет години, когато бе разширил бизнеса си в сферата на медиите и недвижимата собственост. „Кондор Индъстрис“. Един американски колос, от който обаче Бъни би могла да поиска половината, или поне така бяха казали адвокатите му. Проклети да са женските движения и техните проклети закони за общата собственост.

Имаше само едно нещо, което Хауърд Торн обичаше повече от секса, и това бяха парите. Той отново потупа стройния крак на Роксана Феликс.

— Знаеш, че с удоволствие бих го направил, но просто не мога да причиня това на Бъни. Не ни е било писано да бъдем заедно.

Очевидно разстроена, тя се извърна и започна да се облича.

— Но се погрижих за другото, което поиска — побърза да добави Торн. — За всичко. Снощи се обадих на Том Голдмън относно пробните ти снимки. А моите хора са разговаряли с пресата и хората от бранша. Дори и с „Ню Йорк Таймс“. При пристигането ти ще настъпи истински хаос.

Напълно загърната в непрозрачния си ален халат на „Марк Айсен“, Роксана отново се извърна с лице към него, а очите й с цвят на шоколад бяха блеснали от удоволствие. Той направо остана без дъх от гледката.

— Наистина ли? Обадил си се на Том Голдмън?

— Да, госпожице — потвърди Торн. — Казах му да направи така, че всички да видят пробните ти снимки и да се постарае той самият да изрази подкрепата си за теб. — Надяваше се, че звучи подобаващо заплашително. — Господи, направо му наредих да те включи в актьорския състав, но той каза, че нещата не ставали така.

Роксана преглътна хапливата реплика, която напираше на езика й. Хауърд Торн не бе Боб Алтън. С него трябваше да действа внимателно.

— И защо не? — попита тя, разочаровано и се нацупи като малко изгубено момиченце.

Хауърд я погледна и усети как гневът му към онзи непрокопсан евреин отново се надига в душата му.

— Господи, скъпа, знам какво си мислиш. Той ръководи проклетата студия. Но има назначен нов президент, една жена — при това тя участваше в няколко благотворителни комитета заедно с Бъни и не би могъл да се опита да натрапи Рокси тъкмо на нея, — казва се Елинор Маршал. Изглежда, това е първият й проект и той не може да пренебрегне нейното право на „творчески контрол“. — Той постави фразата в кавички. Единственият творчески контрол, който струваше нещо за Хауърд Торн, бе онзи, който неговите сметки упражняваха върху счетоводните книжа на компанията му.

— О, Хауърд. Толкова много го искам. Просто не знам какво да правя — безпомощно пророни Роксана, а по дългите й мигли се появиха сълзи.

Той я погледна и страшно се ядоса на Том Голдмън. Щом Роксана Феликс искаше нещо, тя трябваше да го получи. Да върви по дяволите Елинор Маршал. По дяволите всеки, който се изпречеше на пътя й.

— Ти просто иди в Лос Анджелис и си свърши работата, скъпа. Ще ти осигуря този филм.

— Обещаваш ли, Хауърд?

Роксана застана пред него и вдигна глава, за да го погледне с изражението на малко момиченце, вперило очи в Дядо Коледа. Малко момиченце, чиито разкошни твърди зърна на гърдите сякаш му намигаха през вишневочервения сатен на халата й.

За миг Хауърд Торн се замисли за рисковете, които поемаше, в случай че се забърка в подбора на актьори за определен филм. Един едър финансист като него, с голям дял акции в студия „Артемис“, наистина не би трябвало да се занимава с подобни дреболии. А при положение че именно Роксана Феликс бе момичето, което се опитваше да лансира, ситуацията вече ставаше любопитна. Направо подозрителна.

Но след това се сети за пръстите, които галеха пениса му, за интимните милувки на влагалището й, за невероятната възбуда, която бе предизвикала у него. Роксана Феликс му бе показала трикове, които никоя проститутка, която бе наемал, не бе и сънувала дори. Но тя не бе проститутка, беше световноизвестен супермодел. Най-скъпоструващото тяло на света.

За дебелия, невзрачен на вид Хауърд Торн, тя бе сбъдната мечта.

— Обещавам — каза той.

В спокойствието и комфорта на салона за първа класа Роксана Феликс мислеше усилено.

Това не бе обичайното й поведение. Мисленето оставяше за пътуванията с частен самолет, когато имаше време за подобни неща. Когато се примиряваше с първа класа, Роксана гледаше на пътуването като на поредното шоу. Всяко действие се изчисляваше прецизно: драматичното появяване, съвсем леко закъсняла, но никога дотам, че да задържи излитането на самолета — бе решила, че имиджът на свръхкапризна примадона е отживелица, както и сексапилните, стилни и непретенциозни тоалети, които избираше за пътуването. Малките й тъмнозелени куфари, правени по поръчка на Бонд Стрийт, бяха много по-елегантни и шик от скучните стари „Гучи“ или „Луи Вюитон“. Държеше се внимателно и учтиво със стюардесите. Очарователно, но твърдо молеше да бъде оставена на спокойствие, ако някой противен бизнесмен поискаше автограф, но също толкова чаровно се съгласяваше да даде такъв на четиригодишния му син. В крайна сметка имаше дълг към почитателите си. Не бе само обикновен модел. Беше Роксана Феликс, дама, пример за подражание, любимката на Америка. А и никога не се знаеше кой точно пътува в първа класа — дано не се случеше да направи някакъв гаф, докато репортер на „Венити Феър“ може би си води бележки на реда зад нея. Можеше дори да се сопне на някой репортер, без да разбере.

Роксана се намръщи. Репортерите се вземаха толкова на сериозно. Глупави писачи, които си мислят, че са хора, от които някой се интересува. Вземете например онова интервю на Норман Мейлър с Мадона преди няколко години — писаха повече за Мейлър, отколкото за жената, с която трябваше да говори, а и всичко, което бе счел за нужно да я попита, бе защо не е правила голи снимки за „Секс“. Господи. Сякаш някой изобщо се интересуваше от Норман Мейлър, този претенциозен дебелак.

Както и да е, днес тя просто нямаше настроение да се занимава с репортери, деца или с когото и да било. Бе накарала да й резервират място в края на празен ред и стюардесите бяха инструктирани да държат простолюдието далеч от нея.

Не бе за вярване, но нещата не вървяха по план.

Започна се с онова обаждане на Дейвид Тобър миналата седмица. Два дни след триумфа й в Чикаго, когато всички от модния свят направо се прескачаха един друг да падат в краката й, обути в сандали с висок ток от „Салваторе Ферагамо“. Боб Алтън направо се бе разтопил от обожание при звъна на доларите, докато телефонът в „Юник“ не спираше да звъни. Джинси „Гес“. „Шанел“. Новият парфюм на Калвин Клайн. И най-хубавото от всичко, предложението на „Ревлон“ да я покажат; само нея, в съвсем нова реклама на червило — „Най-красивата жена на света използва Ревлон“.

Когато го прочете, тя изпита почти еротично удоволствие. Какво бе казал Боб? Нейната коронация. Точно така. Понякога почти си струваше да го търпи човек. Шоуто на Алесандро наистина бе нейната коронация, нейният зенит, върхът на дървото на красотата. Тя, Роксана, най-накрая бе обявена за кралица, бе се качила на трона, който винаги бе знаела, че й принадлежи по право. Когато влезе уверено в „Лаймлайт“, любимия й клуб в Ню Йорк, диджеят пусна в нейна чест песента на Ру Пол „Супермодел на света“ и всички хлапета наоколо я аплодираха, щом излезе грациозно на дансинга.

Колко ли се измъчваше Синди. Линда сигурно беше бясна. Това съвсем не я вълнуваше!

Бе постигнала всичко, за което някога бе мечтала. Що се отнася до нея, всички тези целувки и прегръдки, разменяне на кутийки руж, демонстрация на топли чувства от страна на Наоми към Синди си бяха чиста глупост. И бе уверена, че в себе си всички момичета смятат така. Не ставаше дума дали има достатъчно работа за всички, а за превъзходството. За това кой е на върха. Кой може да устои на новите момичета — Бранди, Амбър, Мегън, Шалом и останалите — най-дълго.

А на специалното представление на Алесандро, тя, Роксана Феликс, просто бе стъпкала всички с направените си по поръчка сандали.

Тогава защо не й бе достатъчно? Наистина не можеше да разбере защо. Просто не можеше да проумее защо насладата от победата бе траяла толкова кратко, колкото един удар на сърцето й, преди всички демони да се върнат обратно, всички онези грозни, натрапчиви мисли, които се бе старала да погребе колкото може по-дълбоко в себе си…

Роксана рязко тръсна глава. Не. Нямаше да мисли за това сега.

Просто приемаше като факт, че въпреки новите договори, които бе подписала след сензацията при Алесандро и които щяха да й гарантираха живот в първа класа до края на дните й, това просто не бе достатъчно. Осъзна го в момента, в който Дейвид Тобър й се обади от Лос Анджелис да я уведоми за проблема.

От „Сам Кендрик Интернешънъл“ бяха предложили кандидатурата й за ролята на главната героиня във филм със Зак Мейсън, който щеше да бъде режисиран от Фред Флореску. Дори самото споменаване на нейното име и тези на Зак Мейсън и Фред Флореску в едно изречение я бе накарало да потръпне до последната фибра на студеното си перфектно тяло. Зак Мейсън! Ненавиждаше онази противна музика, която правеха „Дарк Ейнджъл“, макар че й се беше налагало да я търпи, докато бумтеше от тонколоните на безбройните ултрамодерни ревю-спектакли. Всъщност музиката като цяло не я вълнуваше. Така беше с повечето неща. Но Зак Мейсън бе идолът на милиони хлапета по света, секссимвол и пророк в едно тяло. Мнозина от познатите й бяха реагирали на раздялата на „Дарк Ейнджъл“ така, сякаш повторно бяха застреляли Джон Кенеди в Далас. Той определяше облика на своето поколение. А Фред Флореску не само бе най-търсеният, най-комерсиален режисьор след Спилбърг, но и определено се ползваше с най-много доверие, той бе единственият от поколението Х, който наистина успя да остави значима следа в съзнанието на американците.

Да партнира на Зак Мейсън във филм на Фред Флореску…

Това означаваше, че ще престане да бъде просто една манекенка. Щеше да превъзхожда дори и най-голямата световна знаменитост. Да, мислеше си Роксана, може би именно това бе разбрала — че докато е само модел, съвършеното й лице и съвършеното й тяло щяха да бъдат известни, но не и тя самата. Тя беше никоя. Никой не се интересуваше от мнението й за каквото и да било, нито какво смята да прави, след като приключи с кариерата на модел. „Господи — помисли си тя, — това е все едно да не си известен“.

Статутът на филмова звезда щеше да й донесе далеч повече популярност.

И слава.

В мига, в който осъзна това, тя разбра, че трябва да го има. Демоните бяха закръжили около нея като тъмен облак от черни прилепи. Цялото удоволствие, което й бе останало след триумфа на ревюто на Алесандро, се бе превърнало в пепел. И тъкмо в този момент Тобър я бе информирал, че „Артемис“ са заявили, че не се интересуват от нея, но той щял да се опита да ги накара да видят нейни пробни снимки.

— Сигурно не съм те чула добре — бе казала тя, докато сърцето й биеше лудо от обзелия я страх. — Стори ми се да казваш, че ще се опиташ да ги накараш да видят мои пробни снимки!

Гласът й бе като охладен от течен азот.

Тобър се бе държал почтително, но бе устоял позицията си. Боб Алтън направо припадаше, когато тя използваше такъв тон.

— Да, така казах. И ще направя всичко по силите си, Роксана, но не мога да гарантирам, че ще видят пробните ти снимки.

— Казваш ми, че аз трябва да си направя пробни снимки? Имаш ли представа колко реклами съм направила? И се опитваш да ми кажеш, че дори и да приема тази лудост, „Артемис“ може дори да не ги погледнат! Тази Елинор Маршал да не би да ме бърка с някоя друга?

Тобър не се бе огънал.

— Аз, тоест ние, сме извънредно поласкани, че имаме шанса да те представляваме, Роксана. Ти си най-красивата жена на планетата и аз знам, че си и една от най-талантливите. — Подтекстът не й убягна. — Но за съжаление филмовата индустрия изисква съвсем различни умения. Трябва да ги убедим, че ги притежаваш — и после бе добавил вълшебната фраза, — но аз знам, че ти обичаш предизвикателствата.

„О, да — помисли си Роксана, — да, наистина ги обичам. И това ще бъде играчка в сравнение с истинските предизвикателства, пред които вече съм се изправяла. Такива, каквито ти не можеш да си представиш, калифорниецо, дори и в най-ужасните си кошмари.“

— Ще направя пробните снимки, Дейвид — спокойно каза тя. — Ти само ги занеси в „Артемис“. Ще ги разгледат.

Вече се бе сетила за Хауърд Торн, един от многото мъже с огромна власт, твърде глупави и твърде женени, чиито имена пазеше в малкото си черно тефтерче. Мъже, с които понякога правеше секс и които й правеха услуги, когато й потрябваха такива. Хауърд Торн бе един от най-полезните. Вързан за съпругата си с белезници за милиарди долари, той определено нямаше да й създава проблеми или да я безпокои прекалено често, а неговият огромен холдингов конгломерат, „Кондор Индъстрис“, й бе помогнал да се издигне в кариерата посредством списания, козметични договори и безброй дребни и любезни коментари в престижните клубове. Естествено, Хауърд бе запленен от нея, и всеки път, когато правеше секс с него, тя се стараеше да е по-хубаво от предишния. Подобно на всички останали нейни богати приятели, Хауърд си мислеше, че е единствен.

„Слава богу — презрително си помисли Роксана, — че едно момиче може да разчита поне на някои неща в живота“. Суетата на мъжете бе световен ресурс, който никога нямаше да се изчерпи.

Хауърд Торн бе купил петнайсет процента от студия „Артемис“ миналата година.

— Ще ги разгледат? — повтори с въпросителен тон Тобър.

— Да.

— Добре — отвърна Тобър, без да настоява повече.

Тя се радваше, че двамата се разбират. Защото се бе озовала в позиция, която й бе непозната от доста години насам — чувстваше се безпомощна. Не можеше да заплаши Дейвид Тобър, че ще го уволни, защото, за разлика от „Юник“, тя не бе единственият клиент на „Сам Кендрик Интернешънъл“. Господи, доколкото можеше да прецени по думите им, явно дори не бе сред важните им клиенти. Както и да е „Сам Кендрик“ разполагаха със Зак Мейсън и Фред Флореску и това бе идеалният филм, този, в който тя искаше да участва. Това вече го знаеше. Не би било проблем да се намери просто някакъв филм. Но тя искаше именно този филм. Филмът с главна буква.

Затова миналата седмица бе отделила време да направи пробните снимки и тази сутрин бе показала късче от рая на онзи дебел банкер. Вече работеше, бореше се за филма. Роксана имаше нужда от него и ако за това бе нужно да спи с Хауърд Торн, именно това и щеше да направи. Ненавиждаше го, но сутринта се бе любила с него, сякаш бе Шехерезада и от това зависеше животът й.

Самолетът се наклони на една страна и леко сведе нос, за да се приготви за кацане на летището на Лос Анджелис. Роксана Феликс се загледа в блещукащата мрежа на града, разстлана пред нея като паяжина, окичена с искрящи светлинки, които грееха в мрака.

Беше много странно.

Почувства страх.