Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Movie, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Elina15 (2020)

Издание:

Автор: Луиз Бегшоу

Заглавие: Филмът

Преводач: Илвана Гарабедян

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: второ

Издател: СББ Медиа

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Националност: английска

Печатница: Ропринт ЕАД

Редактор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-097-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11989

История

  1. — Добавяне

Осемнадесета глава

Тъмнината се спусна над гъстите редици на публиката. Само още няколко минути и очакването й щеше да бъде възнаградено.

Мегън се размърда на мястото си, стомахът й бе свит на топка от вълнение. Беше страхотно шоу. Да наблюдава сцената от такова разстояние, бе невероятно. А между песните, когато не бе напълно запленена от мига, имаше време да наблюдава какво правят сценичните работници и техниците. Попиваше атмосферата зад кулисите като гъба. Щеше да е страшно полезно проучване за сценария й; съзнаваше, че само с няколко леки промени филмът й ще стане десет пъти по-реалистичен и впечатляващ. Щеше да се прибере у дома и да напише нови инструкции за сцените и насоки за актьорите, и това щеше да промени изцяло визията на екрана.

Но точно сега това не бе най-важното.

Щеше да види Зак Мейсън на сцената.

Разговорът им по-рано бе много странен… бе убедена, че когато се изправи насреща му и го заклейми, Зак ще изпадне в ярост като суперзвезда, ще накара да я изхвърлят от стадиона, ще я уволни. Но той съвсем не бе реагирал така. Бе се държал много достойно. Бе я предизвикал, но бе уважил правото й на собствено мнение.

Това не бе звездата, с която непрекъснато се караха.

Не бе примадоната, за която непрестанно й говореше Дейвид Тобър.

Тук, на стадиона, тя бе слушала цяла вечер как феновете на „Електрик Сити“ скандират неговото име. Когато се бе измъкнала от ВИП ложата, за да иде до тоалетната, бе чула силно развълнуваните репортери да се питат на глас дали е вярно, че Зак Мейсън ще пее. Докато минаваше през залите за почивка и срещи на изпълнителите зад кулисите обратно към мястото си до сцената, всички повтаряха едно и също — Зак, Зак, Зак. Това бе концерт на „Електрик Сити“, но цялото вълнение, всички слухове бяха съсредоточени върху човека, с когото тя все се караше.

Мегън знаеше, че преди два месеца и тя щеше да е в същото трескаво очакване. За хората от нейното поколение да чуят, че Зак Мейсън ще излезе изненадващо на сцената, за да свири с друга група, бе все едно някой да каже на майка й, че смъртта на Джон Ленън е измислица и „Бийтълс“ ще свирят в „Медисън Скуеър Гардън“ на Коледа. „Дарк Ейнджъл“ бяха култова група, а Зак Мейсън бе самият бог за връстниците й.

В замайващата наелектризирана атмосфера на стадиона тази вечер й бе почти невъзможно да не се настрои на същата вълна отново. Да види Зак през пълните с обожание очи на всички останали.

Откакто работеше с него, Мегън бе свикнала да мисли за него като за човек, а не рок звезда. В крайна сметка той ги беше предал… нали така?

Опита се да се стегне, но не можеше да спре пеперудите, които сякаш пърхаха в стомаха й. Зак щеше да се появи на сцената скоро. Съвсем близо до нея. И може би само за няколко минути тя отново щеше да го види като героя, чието лице бе съзерцавала върху стената на спалнята си през последните пет години.

Изведнъж от тълпата се надигна силен рев, бушуваща вълна от викове, огласили топлия вечерен въздух. Горещата дъга от светлини заля отново сцената и окъпа в цветове претъпкания стадион.

„Електрик Сити“ се връщаха на сцената за бис. Заедно с тях, протегнал ръка за поздрав, приемащ бурното обожание на тълпата, крачеше Зак Мейсън, окъпан от един-единствен прожектор, а развятата коса окръжаваше лицето му като черен пламък. Тя бе достатъчно близо, за да забележи малките капчици пот, избили по изсеченото му лице, достатъчно близо, за да види напрежението в погледа му, докато той се взираше с вълчите си очи в ревящата тълпа пред него.

Сърцето на Мегън сякаш заседна в гърлото й. Всичките й критики към него се изпариха като дим. Фактът, че сега бяха колеги, се заличи в съзнанието й. Увлечена от магията на мига, тя се бе превърнала отново във възторжена почитателка на „Дарк Ейнджъл“, каквато винаги е била. Зак бе нейният герой. И бе само на метър от нея.

Изгарящо желание сграбчи цялото й тяло, страстните вълни започваха от стомаха й и я разтърсваха цялата, сякаш тънки сребърни нишки оплитаха гърдите и слабините й. Усети как зърната й се втвърдяват под тениската, върху която бе изписано името на групата му. Слабините й се сгорещиха и набъбнаха от притока на кръв, усети как се овлажнява. Мили боже, това бе най-силната възбуда, която бе изпитвала в живота си, а липсваше какъвто и да било физически допир.

Замаяна, Мегън стисна здраво месинговия парапет пред себе си и се наведе напред, за да се доближи до Зак колкото се може по-близо.

Китаристът на „Илектрик Сити“ Рик де Суза плъзна пръсти по струните и изсвири началните акорди на „Кестеняв“, хита от втория албум на „Дарк Ейнджъл“. Песента, за която Мегън бе казала на Зак, че й е любима.

Докато тълпата крещеше в екстаз, разпознала изпълнението, а „Илектрик Сити“ се усмихваха и поздравяваха всички, прожекторът за миг се премести встрани от Зак и се насочи към вокалиста на групата. Застанал там, толкова близо до Мегън, че би могла да го докосне, Зак се обърна в мрака и й се усмихна.

Дейвид Тобър седеше на плетен стол в залата за почивка и срещи и отпиваше шампанско. Погледна часовника си. Петнайсет минути, докато свършат изпълненията на бис: той не виждаше причина да стои отпред, близо до оглушителния шум. Ако се съдеше по всички тези крясъци, човек би могъл да си помисли, че някой е насочил огнепръскачка към публиката. Което не би било лоша идея, като се имат предвид дългите им коси и мирисът на марихуана. Слава богу, че бе спасил Мейсън от тези неандерталци.

Концертите на Колийн Макълъм нямаха нищо общо с това тук.

Тобър се бе показал за малко в специалната ВИП ложа до сцената, но ухиленият шеф на охраната му бе казал, че пропускът му не осигурява такъв достъп.

— Но това е същият пропуск, който Зак изпрати на Роксана Феликс — настоя Тобър.

Човекът поклати глава.

— Не можеш да се качиш на сцената без ламиниран пропуск. Роксана има такъв. Кой й го е дал — не знам.

— А Мегън Силвър? — поинтересува се Тобър, като надникна и видя тила на Мегън в ложата пред него.

Това, че Роксана е използвала връзките си, ни най-малко не го изненада, но Мегън… тя едва ли имаше някакво влияние.

— Тя също има ламинат. И Зак Мейсън лично се погрижи за това.

— Откъде знаеш? — сопна се раздразнено Тобър.

— Защото аз го уредих по негово настояване — отвърна горилата. — А сега ще се върнеш ли в своя сектор, или искаш да те изхвърля оттук?

Дейвид остана в сектора си.

Значи Зак Мейсън бе уредил пълен достъп за Мегън Силвър. Интересно. А Роксана трябваше да се бори, за да запази репутацията си…

Докато хапваше лениво от гроздето, сложено на масата в стаята за срещи, Дейвид мислеше напрегнато. В момента той контролираше трима от четиримата главни действащи лица в проекта „Виж светлината“ — актьора в главната мъжка роля, актрисата в главната женска роля и сценариста. Сам Кендрик лично представляваше Фред Флореску, което бе жалко, но дори Дейвид не можеше да опита да открадне клиент от собствения си шеф. Всичко си имаше граници.

Засега.

Все пак при това положение на нещата неговите отпечатъци си личаха навсякъде върху сделката. Ако филмът станеше касов хит, името му щеше да се прочуе. Заплатата му щеше да стане пет пъти по-висока. Щеше да се превърне от изгряваща надежда в успял. Щеше да стане един от големите играчи.

Това щеше да е добра възможност да измести Майкъл Кембъл. Тогава той, Дейвид Ариел Тобър, щеше да стане шеф на отдел „Кино“ в голяма агенция, един от най-младите, които някога са успявали да се издигнат толкова високо. А не след дълго щеше да е в състояние да си тръгне оттам и да си отвори собствена агенция. Дейвид се усмихна доволно при тази мисъл. Какво като е само на двайсет и шест? Беше страшно добър. И макар че Сам Кендрик не бе напълно изкуфял стар досадник като Кевин Скот, все пак и той остаряваше.

Бяха стари, слаби и безполезни.

Щеше да им даде да се разберат на всички. И ако Сам Кендрик трябваше да го научи по трудния начин — така да бъде. Такъв бе естественият закон на еволюцията; само силните оцеляват.

Е, той оцеляваше и процъфтяваше, но много от картите му бяха заложени в този филм, който все още бе на етап предпродукция. Точно в този момент единствено позицията на Зак бе абсолютно сигурна. Мегън лесно можеше да бъде уволнена, това се случваше непрекъснато. Сценаристите бяха в изобилие, анонимни и евтини. А Роксана — е, тя бе по-сигурна, след като пробните й снимки със Зак направо бяха възпламенили екрана, но в крайна сметка и тя бе заменима. Ако Зак откажеше да работи с нея, например, или ако тя се опиташе да се прави на суперзвезда пред Фред Флореску. А за Дейвид бе важно никой от тях да не бъде уволнен — искаше колкото се може по-голямо свое участие в този филм.

Това означаваше, че дечицата му трябва да си играят мирно и тихо заедно.

А нещо в последното развитие на ситуацията никак не му харесваше.

Беше ли възможно Зак Мейсън наистина да желае Мегън Силвър? Неговата свита, неуверена, объркана, малка Мегън? Що се отнася до света на киното, Мегън не знаеше абсолютно нищо и приемаше всичко, което Дейвид й казваше, за чиста монета. Предполагаше, че това е разбираемо донякъде. Мегън бе дошла от относително бедната, но модерна бохемска общност в Сан Франциско, където бе имала много приятели и е била част от групата, в Лос Анджелис, където не познаваше никого, не излизаше никъде и накрая се бе озовала с мизерна работа — по-лоша дори от онази, която бе оставила. После по щастливо стечение на обстоятелствата той бе решил да подразни Кевин Скот точно когато Мегън се молеше да й дадат шанс в офиса му и нейният прекрасен, динамичен, комерсиален сценарий бе паднал в ръцете му като зряла круша.

Дейвид се усмихна самодоволно. Не вярваше в късмета. Човек сам ковеше съдбата си.

Но Мегън не гледаше така на нещата. Мегън със сигурност го бе видяла като благородния рицар с червено ламборгини, който се бе появил в онази дупка за бързо хранене, за да я спаси. Тя бе причината да се осъществи цялата сделка, а все още смяташе, че именно той й прави услуга. Мегън бе имала много труден живот и все още се бореше за оцеляването си. Не й бе хрумнало, че щом е успяла да впечатли Елинор Маршал, със сигурност ще има още работа за нея. В представата на Мегън „Виж светлината“ бе единствената й надежда и Дейвид Тобър бе единственият й приятел. А именно това идеално устройваше Дейвид.

Харесваше му невероятната власт, с която разполагаше. Бе поел контрол над финансите й. Бе й наредил да промени начина си на хранене. Дори я бе подложил на мъчителен режим на физически тренировки; беше му забавно, че се държи като глина в ръцете му. А за да е честен, трябваше да признае, че това бе доста еротична мисъл. Напоследък бе започнал да си фантазира разни неща, свързани с Мегън. Тя бе красива, но по деликатен начин, нетипичен за Лос Анджелис.

Ами ако и Зак Мейсън бе започнал да си мисли същото?

Невъзможно. Зак спеше с модели и порнозвезди и най-доброто, което можеше да му предложи тълпата от групита. Жените, с които изливаше, имаха гръдна обиколка деветдесет и пет сантиметра, тънки като клечки крака и дълга руса коса. Дори Роксана Феликс, смятана в момента за най-красивата жена на света — най-търсеният супермодел, току-що сключила договор за четирийсет милиона долара, — се увиваше около него. Дейвид бе видял заглавията от предния ден, клюките, които се вихреха по MTV, а и репортерите отвън бяха побеснели, викаха и го засипваха с въпросите си, питаха дали той е запознал двойката на века.

Дейвид вдигна чашата си с шампанско към сцената. Трябваше да й го признае, беше много ловък играч. Забравете Чарлс и Даяна или Ричард и Синди, един романс между Зак и Роксана щеше да се появи в огромни заглавия навсякъде по света. Щеше да гарантира огромни касови приходи.

Но може би Зак бе решил, че предпочита Мегън — Тобър все пак бе научил нещичко в този бизнес и бе наясно, че вкусът не се поддава на логично обяснение, — в такъв случай всичко можеше да се изпари във въздуха. Роксана щеше да настоява Мегън да бъде уволнена. Зак можеше да се намеси и да уволни самата нея. И в единия, и в другия случай Дейвид губеше.

Ами ако мишката изведнъж покажеше нокти? Мегън се чувстваше изгубена в Лос Анджелис. Безпомощна. Но Тобър бе сигурен, че невинаги е била такава. В родния си град вероятно е била самоуверена и цинична.

Той се заслуша в истеричния рев, който се носеше от тълпата отпред. Гласът на Зак Мейсън звучеше от високоговорителите, но хлапетата бяха толкова шумни, че почти го заглушаваха. И цялата тази лудост била светът на Мегън. Тя го познаваше. Познаваше Зак.

Ако само за миг спрат да се дърлят, Зак Мейсън щеше да се стори на Мегън сбъднатата й мечта. Тогава щеше да започне да си въобразява неща, които не бяха за нея.

Дейвид се намръщи. На това трябваше да се сложи край. Зак и Роксана трябваше да са заедно, а Мегън трябваше да…

Мисли! — нареди си сам Дейвид. — Винаги има начин. Най-добре е да го намериш. И то бързо.

Последните звуци на „Тъмна ярост“, най-големия хит на „Илектрик Сити“, заглъхнаха в мрака, потънаха във вълните от възторжени викове, които се разбиваха в сцената. Зак изпълняваше само беквокали на тази песен, поддържаше със суровите си хармонии гласа на Карл Олафсон, вокала на основната група, но това нямаше значение. Независимо колко назад стоеше, тълпата искаше да вижда само Зак Мейсън. А съдейки по усмивките, които момчетата си разменяха на сцената, Мегън разбираше, че останалите не са особено притеснени от този факт. Собствената им репутация сред феновете щеше да скочи до небесата само заради това, че Зак бе избрал да излезе да свири с тях. Това бе първото му изпълнение на живо, след като „Дарк Ейнджъл“ се бяха разделили, и осемдесет хиляди хлапета го посрещаха като нещо сравнимо само с Второто пришествие. Червени и зелени светлини заляха сцената.

— Искате ли още? — извика Карл в микрофона. Утвърдителният рев на тълпата бе толкова силен, че дори Мегън отстъпи крачка назад. Бе обляна в пот заради горещината от прожекторите и от вълнение. Зак бе изпял три песни и всяка бе истинско откровение… а тя бе толкова близо до него, че можеше да забележи как вените на шията му изпъкват, докато пее, да види всяка промяна в изражението на лицето му, дори когато в светлините на прожекторите заставаше някой друг…

Разбра едно. Когато пееше, Зак мислеше единствено за песента и за публиката. Поглъщаше енергията на масите и я насочваше обратно към тях чрез гласа си. Гледаше право напред в мрака, сякаш само с усилие на волята си можеше да види всяко възторжено лице. А гласът му! Дрезгав от чувственост, зареден с бунт, извисяващ се в мелодията…

Мегън се изгуби в него. Потъна дълбоко, също като тълпата пред нея. Нямаше страх, нито притеснение, нищо, освен музиката и светлините, и Зак. Бе понесена от общото, настроение, изгубена в магията на мига.

— Предполагам, че можем да изпълним още едно парче — съгласи се Карл и театрално се обърна към момчетата от групата си.

Рик де Суза изсвири началните акорди на „Битка с огъня“, емблематичната песен на „Дарк Ейнджъл“. Писъците на тълпата можеха да събудят и мъртвите.

— Искаме да ви представим човека, който изпълнява соло вокалите на това парче — нашия добър приятел, Зак М…

Останалата част от думите му бе заглушена от истеричните викове на тълпата. Зак пристъпи напред на сцената, окъпан от светлината на три прожектора и протегнал ръце към публиката.

— Искам да благодаря на „Илектрик Сити“, че ми позволиха да изляза заедно с тях тази вечер. Бяха направо страхотни — каза той и кимна на Карл.

Възторжени викове. Момчетата от групата се ухилиха широко.

— Това е последното парче, което ще изпея; нещо, което свирехме с „Дарк Ейнджъл“. — Той се обърна и погледна към закритата ВИП ложа. — Това е за Мегън.

„Илектрик Сити“ забиха познатите минорни акорди и сцената сякаш избухна около тях. Навсякъде блеснаха светлини, тълпата започна да пее, десетки хиляди гласове подеха думите на песента.

Мегън остана, замръзнала на мястото си, вцепенена от изненада и удоволствие.

— Доволна ли си, скъпа? — попита някой до нея.

Обърна се и видя Роксана Феликс, облечена в минирокля от златисто ламе, усмихната дружелюбно.

— Да — отвърна тя. В този миг дори и Роксана не можеше да я разстрои. Зак Мейсън изпълняваше „Битка с огъня“ за нея.

Роксана се промъкна по-близо до месинговия парапет, така че да застане точно до Мегън. Отметна от очите си дългата лъскава черна коса.

— Така си и мислех. Идеята беше моя, да знаеш. Предложих му я миналата седмица; решихме, че сме били доста резки с теб.

За пръв път Мегън забеляза ламинирания пропуск, увиснал на колана на Роксана. Усети как пада с гръм и трясък на земята, докато стомахът й се свива на топка от разочарование.

Разбира се, че Роксана щеше да има ламинат. Роксана бе гадже на Зак Мейсън.

Как бе могла да забрави? Наистина ли си мислеше, че суперзвезда като Зак би могъл да изпитва нещо друго, освен професионален интерес към нея?

Бе казал, че ще я покани на шоуто, за да направи проучване за филма и точно това бе имал предвид. Щом е решил да се държи малко по-дружелюбно с нея, чудесно. Щеше да се отрази добре на филма. Но тя щеше да е пълна идиотка, ако си въобразеше, че би могло да има нещо повече от това.

Стоеше в тази ложа, до най-известната и търсена жена на модния подиум, и си въобразяваше, че Зак Мейсън ще избере нея? Да, браво, Мегън! Как само го измисли!

— Благодаря — успя да промълви тя. — Много мило от твоя страна.

Роксана отново се усмихна, сочните черешови устни се разтегнаха върху лицето й. Отблизо Мегън можеше да види, че кожата й е абсолютно гладка, стегната и безукорна, дори и без грим. Като пронизване с нож, споменът за невероятно скъпия договор на Роксана, обявен в новините предния ден, когато журналистите я бяха разпитвали за Зак, проникна в съзнанието й.

— И поздравления за договора — добави смело тя.

Супермоделът сви рамене.

— Аз би трябвало да поздравя теб, скъпа — покровителствено се обади тя. — Написала си първия си сценарий! Всъщност и двете сме момичета с кариера, нали?

„И двете сме момичета с кариера… Да. Аз струвам двеста и петдесет хиляди долара, от които трябва да плащам данъци, комисиони и разходи, а ти току-що подписа с «Джаксън» за четирийсет милиона“.

— Знаеш ли, че сме почти на една и съща възраст? — мило попита Роксана.

— Наистина ли? — обади се Мегън, която никога в живота си не се бе чувствала толкова непълноценна.

На сцената Зак Мейсън все така приковаваше вниманието на всички в публиката. Мегън смяташе, че изглежда великолепно; като ловец, като лидер, млад и красив, но все пак много мъжествен, като древните скулптури на Александър Велики. А Роксана бе слаба и крехка, една изящна, чувствена Афродита. Бяха създадени един за друг.

Зак отново се извърна и се усмихна на Мегън. Но този път тя отвърна очи.

Веднага щом светлините угаснаха, служител от охраната дойде, за да ги отведе в залата за отдих и срещи на изпълнителите, където бе партито след концерта в разгара си.

— Мисля да го пропусна — каза Мегън. — Имам много работа. — Вдигна очи към Роксана, в чиято съвършена прическа всяко лъскаво косъмче бе на мястото си. Може би проклетницата изобщо не се потеше. — Зак, хм, Зак ме покани, за да добия по-добра представа за атмосферата зад кулисите. Имам цял куп нови идеи, които…

— Не, Мегън, не — настоя Роксана и преплете загорялата си ръка с нейната. — Трябва да дойдеш с нас. Настоявам. И знам, че и Зак много ще се разочарова, ако те няма.

— Моля те, Роксана…

— Настоявам! — в меденосладкия й глас внезапно се появиха стоманени нотки.

— Добре — нещастно промълви Мегън.

Нямаше избор. Но наистина не й се искаше да види Зак, залепен до Роксана Феликс, не точно сега. Миналата седмица изобщо не я интересуваше какво правят. Но след като бе видяла Зак на сцената, гледаше на него с други очи. И се чувстваше такава глупачка…

Залата бе претъпкана до пръсване — шефове на звукозаписни компании, гръмогласни радиоводещи в тениски на „Рейдърс“, изрусени мадами с рокли, които повече приличаха на дълги тениски, както и няколко привилегировани репортери от „Ролинг Стоунс“ и други големи списания. Атмосферата пращеше от възбудено очакване.

Още чакаха Зак, разбра Мегън, и се запита дали той ще иска да говори с всички тези хора. Надяваше се, че не. Искаше й се да е отишъл на задния вход и да раздава автографи на публиката си.

— Вероятно и ние няма да останем дълго — сподели с нея Роксана, измъквайки ръката си от тази на Мегън в момента, в който групичка фотографи я забелязаха и хукнаха към нея. — Искам да се прибера. — Зае се да позира пред камерите. — Само няколко кадъра, момчета, моля ви — предполага се, че това е свободната ми вечер.

Мегън се дръпна настрани.

— Роксана! Радвам се да те видя, чудесно е, че успя да дойдеш — обади се Дейвид и се втурна към тях. — Господа, това ще е всичко за тази вечер, нали? Госпожица Феликс е тук, за да се види с господин Мейсън. Нека да ги оставим на спокойствие.

Роксана отправи на Дейвид лека усмивка, докато хората от медиите се разотиваха.

— Поздравления за договора ти с „Джаксън“ — добави Дейвид, докато лешниковите му очи шареха по блестящата й рокля. — Мисля, че направо са те ограбили.

Тя се засмя.

— Дейвид, още не си казал здрасти на Мегън.

— Не, не съм — призна Тобър, като се обърна към нея. Мегън се опита да не показва ревността си. Не й ли стигаше Зак Мейсън? Трябваше ли и Дейвид да увисва на врата й? — Не я забелязах. Мегън, скъпа, изглеждаш чудесно.

— Благодаря, Дейвид — измърмори тя.

Не изглеждаше чудесно. Беше с тениска и джинси, а лицето й бе зачервено и потно. Не може да си скачал нагоре-надолу и да си се блъскал в парапета цели три часа, и да изглеждаш добре.

— Дами, да ви предложа малко шампанско — покани ги Тобър и се обърна към един сервитьор, минаващ наблизо.

Внезапно тълпата от специални гости зашумя възбудено. От съблекалнята на групата заедно с момчетата се бе появил Зак Мейсън, преоблечен в тениска на „Електрик Сити“ и нов чифт джинси. Забеляза Мегън и Роксана и веднага се насочи към тях.

Дейвид им махна.

— Роксана — обърна се той към нея и й подаде чаша шампанско. — Заповядай, Мегън. Това е за теб.

Мегън взе питието, благодарна, че има какво да прави. Не искаше да стои като някаква глупачка, когато Зак и Роксана започнат да се прегръщат пред очите й.

— Благодаря, Дейвид — усмихна му се тя.

— Знаеш ли, когато ти казах, че изглеждаш чудесно, наистина го мислех — увери я Дейвид и се приближи до нея. Мегън вдъхна тънкото ухание на афтършейва му. — Толкова си отслабнала.

— Благодарение на теб.

— Наистина си красиво момиче, знаеш ли? — попита Дейвид. Без да обръща внимание на смаяния й поглед, той я прегърна с мускулестата си ръка.

В този момент Зак Мейсън се измъкна от последната групичка хора между тях и замръзна на мястото си. Забеляза Мегън, притисната до Дейвид Тобър, също като първия път, когато я бе зърнал. Само че сега агентът собственически бе обвил талията й с ръка.

— Здрасти, Зак — обади се Роксана Феликс и му отправи невероятно съблазнителна усмивка.

— Страхотно изпълнение, Зак — любезно каза Дейвид. Ръката му се премести върху дупето на Мегън с несъмнено ясен сексуален подтекст.

— Здрасти — вяло го поздрави Зак.

Мегън Силвър го погледна срамежливо.

— Беше невероятен — каза тя.

Мейсън премести поглед от Мегън към Дейвид и после обратно, тъй като не искаше да приеме факта. Но беше истина, разбира се. Защо си бе въобразявал, че Мегън ще е по-различна? Да не е Светата Дева. Беше се увлякла по неговия умел, ловък, богат холивудски агент. Беше същата като останалите. А той й бе посветил песен пред осемдесет хиляди фенове.

Почувства се като пълен идиот.

— Радвам се, че ти е харесало — студено каза Зак. Обърна се към Роксана Феликс, усмихна се широко за фотографите, чиито светкавици проблеснаха около тях, и обхвана изящната й глава с две ръце, за да я целуне продължително по устните.

— Хайде, скъпа — прошепна Дейвид в ухото на Мегън. — Няма нужда да им се мотаем в краката. Да си вървим.