Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Silent Wife, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Емилия Ничева-Карастойчева, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: А. А. Харисън
Заглавие: Мълчаливата съпруга
Преводач: Емилия Ничева-Карастойчева
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: бул. Владимир Вазов 16
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Печатна база Сиела
Излязла от печат: юли 2014
Отговорен редактор: Наталия Петрова; Мария Найденова
Редактор: Ана Веселинова
Художник: Дамян Дамянов
ISBN: 978-954-28-1549-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5493
История
- — Добавяне
22. Той
Той е в колата. Кара на юг по Кларк стрийт към „Уолгрийнс“ в „Кларк и Лейк“ да купи предписаните му противогъбични хапчета. Топка памук, залепена с лейкопласт, покрива мястото върху сгъвката на лакътя му, където иглата проби кожата му. Стъкленица с кръвта му остана в лекарския кабинет, за да я изследват за всички венерически заболявания, включително сифилис, хламидия и гонорея, както и за СПИН. Доктор Рубен отказа да коментира вероятността синдромът на имунната недостатъчност да е причина за лезията, която сега се струва на Тод по-голяма отпреди.
— Да изчакаме резултатите — отсече лекарят.
Тод го прие като лош знак. Предстоят му дни на очакване, тревога и мрачни предчувствия, които се налага да запази за себе си. Не може, разбира се, да каже нищо на Наташа. Тя вече неведнъж го е обвинявала в изневяра. Какво ще стане, ако разбере? Иронията е, че тя всъщност няма повод за подозрение. Той дори не е поглеждал друга жена, откакто е с нея.
Лекарят вкара иглата във вената при втория опит, но Тод не усети болка. Не мислеше за иглата, а за СПИН, за вируса. Представя си го като мутирала огледална топка, трептяща и примигваща злорадо — картина, вдъхновена от илюстрациите в интернет. Чуди се що за перверзен ум е публикувал изображенията. С диаметър една четиримилионна от инча, вирусът е невидим, прекалено дребен, та да е изпъстрен в зелено, розово и оранжево. Наблюдава се само с ролс-ройса на микроскопите, увеличаващ действителния размер половин милион пъти. Понеже е малък, до известна степен вирусът е безвреден. Само в големи количества представлява заплаха. Както мравките и пчелите са опасни само ако са цял легион. Вмъкне ли се в теб обаче, той се настанява удобно и се размножава тихо, използвайки тялото ти като фабрика; впряга природните ти ресурси да произвеждат негови копия. Веднъж създал щабквартира, задушава кръвта ти и те превръща в научна фантастика, докато се разхождаш в неведение и един ден в зъболекарския кабинет земята се продънва под краката ти.
Не че непременно ще те убие. Днес го озаптяват с антиретровирусни коктейли, ала все пак перспективата е ужасяваща. Лекарствата са безбожно скъпи и с множество странични ефекти. В крайна сметка ставаш роб на медицинската професия, да не споменаваме вредите върху сексуалния живот. Какво ще каже Наташа, ако започне да използва презервативи, особено сега, когато е бременна? Как ще й обясни, че я излага на риск — не само нея, а и бебето? Дори в благоприятния случай тя и бебето да се окажат здрави, крайно вероятно е тя да не му проговори повече. А и Джоди. Трябва да съобщи и на нея.
Ще получи резултатите няколко дни преди сватбата. Първо резултатите, после сватбата — в бърза последователност, а истината е, че и двете го ужасяват еднакво. И двете предстоящи събития го изпълват с едно и също чувство — че са издърпали килима изпод краката му. Вече не знае кой, по дяволите, е отговорен за живота му, но със сигурност не е той. Започва да се възприема като наблюдател, застанал пред сцената, докато всички други определят живота му.
Докато прекосява реката, гумите му се търкалят по решетките на моста и ритмичното жужене на двигателя се превръща в дразнещо тремоло. Спира на светофара до „Уекър“ и ръката му посяга към слабините. Мамка му, забрави да попита лекаря! Усещането е като от обрив, но няма външни белези — нито петна, нито бучки, нито пъпки, нито зачервяване, нито обезцветяване. Изригва отникъде, сякаш армия стоножки се щурат с влакнестите си крака под кожата му. Колкото повече се чеше, толкова повече го сърби, но е невъзможно да спре. Свива на пресечката с една ръка върху волана, а тялото му се лашка трескаво напред-назад. Колата се движи на зигзаг, минувачите се извръщат и го зяпат. Някои се хилят — не е трудно да си представи какво си мислят.
С Наташа щяха да живеят съвършено, ако тя не се опитваше непрекъснато да го пришпорва. С бременността, с организирането на сватбата. Всеки ден кани все повече хора и добавя нещо в менюто или украсата на масите. Защо иска аспержи, след като вече са поръчали асорти от зеленчуци? Похарчи цяло състояние за цветя, защо й е ледена скулптура? Вчера покани още две шаферки — общо станаха осем и кой знае дали ще спре дотук? Всяка получава рокля, корсаж и обувки. Плаща и за прическите и грима им. Трябваше да поеме юздите от самото начало, да постави условия и граници.
Не е агресивен мъж. Не е като баща си и никога няма да бъде. През дългите години с Джоди почти не е повишавал глас. Наташа обаче е редно да се научи, че не може да го командва, че нито тя, нито друга жена е способна да му се качи на главата. Наташа е властна, незряла и неразумна. Не беше нужно да бяга у дома при баща си, сякаш отношенията му с Дийн и без друго не са достатъчно обтегнати. А и истината е, че почти не я докосна. Да те пернат по ухото едва ли може да се нарече насилие, а и тя не падна заради това. Изгуби равновесие, защото се стъписа. Всъщност тя му се нахвърли, а се изненада от ответния удар. Такива са жените. Както и да е, тя само залитна и се обърна да излезе от стаята. Тогава се спъна и падна. Да, стана случайно, ала след минута тя вече преувеличаваше историята. И причина за цялата дандания бе, че просто я помоли за известна сдържаност.
— Знаеш, че те обичам, но си неразумна.
Само това каза. Нищо повече. Ала тя го нападна.
— Няма как да отменя поканите на половината шаферки.
— Не биваше да каниш толкова.
— Каза, че ще имам всичко, каквото пожелая.
— Наташа… скъпа, обличаш шаферките си с „Армани“.
— Не всички. Две ще носят „Вера Уонг“.
— Добре, добре. Покани колкото шаферки поискаш. Десет, ако щеш. Двайсет. Но гледай бюджета да не надхвърля три хиляди. Мисля, че е справедливо.
— О, страхотно! Искаш да пазаруваме в „Таргет“. Или в „Гудуил“?
— Не е ли редно баща ти да плати? Обикновено бащата на булката поема разноските за сватбата.
— Недей, Тод. Не подхващай изобщо темата.
— Защо не? Защо аз да сърбам попарата, а баща ти да лентяйства? Дори не сме го обсъждали!
— Невъзможен си. Не заслужаваш дори да разговарям с теб.
— Сигурно има скътан поне един милион. Изплатил си е къщата. Харчи ли изобщо за нещо?
— Остави баща ми на мира. Знаеш, че те мрази.
— Мрази ме, за да не плаща за сватбата.
— Мислех, че искаш да се оженим. Мислех, че е важно за теб.
— Това не е сватба, а прахосване.
— Явно не искаш да се жениш.
— Държиш се като дете.
— Да, добре, а ти си скъперник.
Сдърпаха се на вечеря. Повечето храна си остана в чиниите. Тя скочи от масата, избяга в спалнята и захлопна вратата. Той стана и я последва. Недоумяваше защо прави такива сцени.
— Разиграваш ме като кучка — тросна се той.
Тя лежеше по корем върху леглото. Изстреля се по-бързо от котка и го нападна с оголени нокти и зъби.
Тогава я перна по ухото.
На всичкото отгоре не спи. Нощ след нощ го събужда един и същ проклет кошмар. Никога досега не са го измъчвали кошмари. Дори сънува рядко. Джоди твърди, че всеки сънува, но той обикновено не помни нищо на сутринта. А кошмарът си го бива. Джоди би се впечатлила. И не само — би му помогнала. Би го разтълкувала. Джоди обсъжда сънищата на клиентите си и им придава смисъл. Наистина иска да поговори с нея — за това и за други неща. За усещането, че губи контрол, за тревогите за здравето и за бъдещето си. Твърде много се случва и твърде бързо.
В кошмара той тича върху подвижна пътечка в спортния салон. Обикновена тренировка в обикновен ден, ала го гложди усещане за надвиснала беда. Внезапно сцената се променя. Спортният салон изчезва, изчезва и пътечката. Той е като Бъгс Бъни — тича, ала над дълбока бездна. Краката му ритат във въздуха, ръцете му се въртят като вятърни мелници. Усилното движение някак го крепи във въздуха и той продължава отчаяно, за да се спаси. Мускулите му обаче се изморяват, силите му се изчерпват и той знае, че скоро ще го предадат — само въпрос на време е да падне като камък.