А. С. А. Харисън
Мълчаливата съпруга (18)

18. Той

Той кара с поршето на север по Мичиган авеню към Илинойс Сентър. Фитнес залата се е превърнала в своеобразно убежище, единственото позволено му отклонение по пътя от офиса към къщи. Сега тренира повече, дори когато не е в настроение и му се пие отчаяно. Както в момента. Разговорът с Джоди го изнерви. Не разбира какъв й е проблемът. Да не би да смята, че ще я издържа цял живот, обричайки на лишения семейството си? Не я притиска. Предлага й всичко в апартамента. Има ли идея колко струва?

Обмисля дали да не й се обади отново, но решава да позвъни на Хари.

— Защо си изпратил писмото на Джоди? Нали се разбрахме първо аз да говоря с нея. Обсъдихме го.

— Сигурно Дафни го е направила. Ще поискам обяснение — обещава Хари.

— О, да, асистентката ти е виновна! — крясва Тод. — Въпросът е, че Джоди е ядосана и се инати. Мамка му, Хари, не мислиш ли, че имам достатъчно проблеми?

— Имам ново двайсет за теб, Тод. Щеше да се ядоса, както и да й го поднесеш.

— Е, вече няма начин да разберем, нали, Хари?

— Не изпускай от поглед целта. Важното е работата да се свърши, а няма много време.

Хари вероятно е прав — няма значение как щеше да й го обясни — но предупреждението за напускане му се струва ненужно жестоко. И го представя в лоша светлина. Изглежда безмилостен и хладнокръвен. Е, стореното — сторено. Сигурно е за добро, защото тя наистина трябва да се изнесе. Наташа го пита всеки ден дали Джоди е освободила апартамента и какво планира, ако тя откаже да напусне. Грозна сцена е последното, което иска. Джоди да се заключи вътре, шерифът да разбие вратата и да я изгони насила от сградата. Никога не би му простила.

Сигурно й е необходимо време да свикне с мисълта. Ако не друго, Джоди е практична. След седмица-две ще си намери уютен апартамент под наем, където ще се установи и ще се почувства като у дома. Доходите й не позволяват да избере централен квартал. Ще се наложи да се премести в предградията, в Скоки или Еванстън, поне докато разшири практиката си и започне да приема целодневно клиенти. Ще й се отрази добре да се заеме по-отговорно в професията си, да се заеме по-отговорно и със себе си. Нищо чудно дори да си намери истинска работа, да оползотвори по-разумно образованието си. Ще преуспее в корпоративния свят и ще печели добри нари.

Какъвто и път да избере, той се надява да му позволява да й гостува, дори нещо повече. Поддаде ли се на чувствата, тя му липсва ужасно, липсват му готвенето й, разумът й, лекотата и удобството на съвместния им живот. Навярно сезонът му внушава носталгия. Есента е прелестна, ала и зловеща — дълги сенки, хапещи ветрове, вихрушки от листа, студ. Не иска да разочарова Наташа, но прибирането у дома не е както преди и безпорядъкът е най-дребният проблем. Наташа просто процъфтява в хаос — съседите оставят децата си, идват за вечеря, телевизорът гърми дори когато учи. И ще стане по-зле след раждането на бебето.

Пуснал е отоплението в поршето и е насочил въздушната струя към предното стъкло, за да не се замъглява. Радиото е включено на новините. Гласът на говорителя е плътен и кадифен, успокоителен въпреки думите, изреждащи днешните бедствия. Пет часът е, но мракът настъпва бързо. Късите дни са трудни, ако живееш в провинцията, ала градът излъчва светлина — ярък мираж във всички цветове на дъгата. От космоса силовото поле на величествения му град сигурно изглежда като сияен купол. Цял живот е преброждал улиците и тротоарите му, познава всеки квартал. На младини си фантазираше, че притежава улиците, сградите, генераторите на ток, пречиствателните станции, дори канавките — цялата инфраструктура. И сега, когато се разхожда или влиза в „Блекис“ и „Краун Пиаца“, го обзема собственическо чувство.

Обича да обикаля с колата, да слуша музика, да оглежда кварталите, да наблюдава живота по улиците. В колата се намираш в своя личен свят и същевременно във външния свят. Обича и да похапва в поршето и обикновено държи ментови бонбони и печени фъстъци в жабката. Не е кой знае колко по-различен, признава, от баща си, скрит в сутерена с бутилката и транзистора. И двамата имат трон, наблюдателница (в случая със стареца — разнебитен Лаз-Бой) в центъра на света, където се подвизават като проклети феодали. Понякога в колата той дори започва да се чувства като баща си, усеща присъствието му. Как си кимаше, например — едва видимо кимване, което не се отнася към нищо специално. И Тод го прави понякога — кима на въздушните течения или на приливите и отливите на трафика.