Джим Бъчър
Летният рицар (6)

Глава 6

Задавих се.

— Мен? — попитах.

На ти, Лафортие. Почувствай остротата на красноречието ми.

— Да. Херцог Ортега пише, че Червеният двор ви смята за престъпник, магьосник Дрезден. Като условие за прекратяване на конфликта те изискват екстрадирането ви на посочено от тях място, за да бъдете съден. Този изход от ситуацията може би не е особено приятен, но не е изключено да е единственият.

Още не беше успял да довърши тези думи, когато няколко десетки магьосници в аудиторията скочиха на крака и се развикаха възмутено. Други се заеха да крещят срещу тях и още повече наскачаха срещу вторите. Залата се взриви в какофония от крясъци, заплахи и ругатни (но не и проклятия, между магьосниците те са съвсем различна работа) на десетки езици.

Мерлин ги остави да се горещят известно време, след което звънко ги призова към тишина. Никой не му обърна и най-малко внимание. Той направи още един опит, след което вдигна жезъла си и удари с него по сцената.

Последва светкавица, грохот и разтърсване на залата, от което водата в чашата ми се разплиска и изпръска халата ми. Някои от по-крехките магьосници изпопадаха на земята. Във всеки случай виковете престанаха.

— Тишина! — призова Мерлин със същия тон като преди малко. — Прекрасно осъзнавам сложността на създалата се ситуация. Но са заложени животи. Вашите животи и моят собствен. Трябва да обмислим най-сериозно възможностите.

— Какви възможности? — възмути се Ебенизър. — Ние сме магьосници, а не стадо подплашени овце. Нима ще предадем един от нас на вампирите и ще се правим, че нищо не е станало?

— Вие сте чели доклада на Дрезден — озъби се Лафортие. — По собственото му признание всичко, в което го обвинява Червеният двор, е истина. Те са просто потърпевши.

— Очевидно ситуацията е манипулирана, с цел да се провокира Дрезден да извърши тези действия и после да бъде убит.

— Значи, е трябвало да действа по-умно — възрази хладнокръвно Лафортие. — Политиката не е детска игра. Дрезден се е заиграл и е загубил. Сега е време да си плати за това, за да можем останалите да живеем в мир.

Индианеца Джо хвана ръката на Ебенизър и заговори тихо:

— Мирът не може да се купи, Алерон — каза той на Лафортие. — Този урок ни го е преподала историята. Аз съм го научил. Би трябвало и ти да го направиш.

— Не знам какво имаш предвид — подхвърли саркастично Лафортие, — обаче…

Завъртях очи и отново се изправих.

— Той има предвид коренните жители на Америка, които са изгубили земите си от белите заселници, тъпако. — Предположих, че Ебенизър не е превел обидата ми, но това не попречи да се разнесе сумтене откъм кафявите мантии в залата. — И опитите на Европа да успокои Хитлер преди Втората световна война. И едните, и другите са се опитали да купят мир чрез отстъпки и са били изядени хапка по хапка.

Мерлин ме изгледа свирепо.

— Не мога да ви позная, магьосник Дрезден. Докато не ви дадат думата, се въздържайте от подобни изказвания, или ще ви отстраня от заседанието.

Стиснах зъби и седнах.

— Моля за извинение. Мислех, че задължението ми е да защитавам хората. Или съм грешал?

— Няма да можем да защитим никого, ако сме мъртви, магьосник Дрезден — отсече Мерлин. — Мълчете или напуснете.

Марта Либърти поклати глава.

— Мерлин, изглежда абсолютно ясно, че не можем просто да предадем един от нашите на Червения двор по тяхно искане. Въпреки различията му с политиката на Съвета в миналото, Дрезден е абсолютно пълноценен магьосник — и като се има предвид дейността му през последните години, той напълно е заслужил тази титла.

— Не поставям под съмнение способностите му в Изкуството — вметна Лафортие. — Оспорвам само неговата преценка, неговите избори. Той многократно е демонстрирал прекалени разхайтеност и безразсъдство за статуса си на магьосник в годините след смъртта на Джъстин. — Плешивецът обърна опулените си очи към магьосниците в залата. — Магьосник Хари Дрезден. Чирак на магьосник Джъстин Дюморн, който е бил чирак на магьосник Семьон Петрович. Чудя се как Червеният двор е научил достатъчно за отбраната на Петрович, че да я преодолее без никакви проблеми, Дрезден?

За миг изгледах смаяно Лафортие. Нима наистина вярваше, че бих могъл да науча нещо за защитата на Петрович от Джъстин? И след това да продам старейшина от Белия съвет на вампирите? Не прекарах особено дълго време с Джъстин. А преди процеса срещу мен дори не знаех, че изобщо има Бял съвет, и като е станало дума за това — и че изобщо има други магьосници. Така че отговорих по единствения възможен начин. Изсмях му се. Тих, хриплив смях. И поклатих глава.

Лицето на Лафортие се изкриви от ярост.

— Виждате ли? — изкрещя той към залата. — Виждате ли колко уважава той Съвета? И статуса си на магьосник? Дрезден постоянно излага на опасност всички нас със своето неблагоразумие и с безразсъдното пренебрежение към изискванията за пазене на тайна, към мерките за безопасност. Дори и някой друг да е предал Петрович и учениците му на Червения двор, Дрезден е не по-малко виновен за убийствата им, отколкото ако сам им беше прерязал гърлата. Нека си носи последствията от решенията, които е взел.

Скочих и се обърнах към Лафортие, но се усетих и погледнах към Мерлин за разрешение да говоря. Той ми даде думата с неохотно кимане.

— Невъзможно — казах аз. — Или най-малкото непрактично. В тази история не съм нарушил нито един от Законите на магията, от което следва, че имам правото на процес. Аз съм пълноправен магьосник. По правилата на Съвета подлежа на задълбочено разследване и съдебен процес — но нито едното, нито другото няма да ни донесе скорошно решение на настоящите ни проблеми.

Когато Ебенизър преведе думите ми, залата зашумя в знак на съгласие. Е, това не беше голяма изненада. Ако Съветът ме осъдеше и ме хвърлеше на вълците, то би създало опасен прецедент, който би застрашил всеки от останалите магьосници в залата, и те го знаеха много добре.

Лафортие насочи показалец към мен и каза:

— Напълно вярно. При условие че наистина сте пълноправен магьосник. Във връзка с това искам незабавно да поставя на гласуване въпроса дали Дрезден все още е пълноправен магьосник. Напомням на Съвета, че този статус му е даден де факто въз основа на косвени улики. Той никога не е подлаган на изпитание, способностите му не са оценявани от колегите му.

— Друг път не съм подлаган — възразих аз. — Победих Джъстин Дюморн в дуел до смърт. Това изпитание не ви ли е достатъчно?

— Магьосник Дюморн наистина загина — съгласи се Лафортие. — Друг е въпросът дали е станало в честен двубой, или е бил изгорен, докато спи. Мерлин, чухте моето искане. Нека Съветът да гласува относно статуса на този безумец. Да приключваме с тази глупост и да се връщаме към нормалния живот.

Ох. Не бях очаквал такъв обрат. Ако ме лишаха от тюрбана ми, щеше да е все едно средновековен дворянин да го лишат от титла. От политическа гледна точка вече нямаше да съм магьосник и тогава, според законите на Съвета и според Споразумението, подписано между свръхестествените фракции, Съветът щеше да е задължен да ме предаде като убиец беглец на Червения двор. Което би означавало, ако извадя късмет, ужасна смърт. А ако нямам късмет — и нещо значително по-лошо.

Като си дадох сметка как се развива денят ми до момента, сърцето ми започна да препуска в гърдите ми.

Мерлин се навъси и кимна.

— Много добре, в такъв случай. Подлагам на гласуване въпроса за статуса на въпросния Хари Дрезден. Нека онези, които смятат, че трябва да запази тюрбана си, да гласуват „за“, а онези, които мислят, че трябва да бъде понижен до чирак, да гласуват „против“. Всички онези, които…

— Момент — прекъсна го Ебенизър. — Като старейшина се възползвам от правото си да огранича гласуването само сред старейшините.

Мерлин изгледа гневно Ебенизър.

— На какво основание?

— На основание, че по случая има много информация, която не е известна на Съвета. А мисля, че е непрактично да се обяснява тепърва всичко.

— Подкрепям — промърмори Индианеца Джо.

— И аз — добави Марта Либърти. — Три гласа „за“, почитаеми Мерлин. Нека старейшините да вземат това решение.

Сърцето ми отново заби в нормален ритъм. Ебенизър се беше намесил точно навреме. В залата, пълна с изплашени мъже и жени, никакви молитви нямаше да ми помогнат да си запазя тюрбана. При гласуване сред старейшините може би щях да имам някакви шансове.

Явно беше, че на Мерлин му се иска да върне старата ситуация, но законите на Съвета са категорични по този въпрос. Старейшините винаги могат да постигнат закрито гласуване, ако трима от тях са за това.

— Много добре — каза Мерлин. В залата оживено се шепнеше. — Моите интереси са да защитя живота и здравето на участниците в този Съвет и на човечеството като цяло. Гласувам против запазването на статуса на магьосник на Дрезден.

Лафортие скочи на крака, присвивайки изпъкналите си очи.

— Аз също, поради същите причини.

Следващият беше Ебенизър.

— Аз съм живял с този младеж. Познавам го. Той е магьосник. Гласувам да се запази статусът му.

Малкия брат изписука нещо от мястото си на рамото на Индианеца Джо и старият магьосник го погали по опашката с едната си ръка.

— Инстинктите ми подсказват, че той се държи както подобава на един магьосник. — Той изгледа кротко Лафортие. — Гласувам за запазване на статуса му.

— Както и аз — добави Марта Либърти. — Това не е решение на проблема. Това е просто разчистване на сметки.

Три на две за Хари срещу лошите. Обърнах поглед към Древната Мей.

Дребната жена постоя за момент със затворени очи и наклонена настрани глава. Най-накрая се обади:

— Един магьосник не може да се отнася толкова лекомислено към статуса си като член на този Съвет. И не може да се държи толкова безотговорно при използването на Изкуството. Гласувам против запазването на магьосническия му статус.

Три на три. Облизах пресъхналите си устни и съобразих, че при всичките си вълнения бях забравил за седмия член на старейшините. Той седеше в далечния ляв край на сцената. Подобно на другите магьосници носеше черна мантия, но неговият тъмнолилав, почти черен тюрбан, в допълнение с качулката му, закриваше почти изцяло лицето му, а онова, което оставаше открито, попадаше в сянката, хвърляна от свещта. Той беше висок на ръст. По-висок от мен. Седем фута, но не беше пълен. Ръцете му бяха скръстени в широките ръкави на мантията му. Всички наоколо насочиха погледи към седмия от старейшините и в залата настъпи пълна тишина.

Тя продължи дълго време и накрая Мерлин тихо се обади:

— Пазителю на портала, какво ще кажеш ти?

Наведох се напред в стола си; устата ми беше пресъхнала. Ако той гласуваше против мен, обзалагам се, че пазителите щяха да ме повалят в несвяст, преди да утихне ехото от гласа му.

След няколко безумни удара на сърцето ми Пазителят на портала се обади със звучен и мек глас:

— Тази сутрин валяха жаби.

Настъпи объркано мълчание, което миг по-късно беше сменено от объркан шепот.

— Пазителю на портала — рече Мерлин, този път по-настойчиво, — как ще гласуваш?

— Разумно — отвърна Пазителят на портала. — Тази сутрин валя дъжд от жаби. Това трябва да се обмисли. За целта трябва да чуя какво ще каже посланикът, като се върне.

Лафортие погледна нетърпеливо към Пазителя на портала и попита:

— Какъв посланик? За какво говорите?

Задната врата на театъра се отвори с трясък и в залата влязоха двама пазители със сиви плащове. Те държаха под ръка младеж с кафява мантия. Лицето му беше подуто и подпухнало и дланите му изглеждаха като развалени наденици, готови да се пръснат. Косите му бяха покрити от дебела ледена кора, а мантията му изглеждаше, сякаш е била потопена във вода, а после теглена с шейна от Анкъридж до Ноум. Устните му бяха посинели, а очите му примигваха и се въртяха несъгласувано. Пазителите го домъкнаха пред сцената и старейшините се събраха на края й, загледани надолу.

— Това е моят куриер до Зимната кралица — заяви Древната Мей.

— Той настояваше — каза единият от пазителите. — Опитахме се да го отведем първо да го прегледат, но той така започна да буйства, че се изплаших да не се нарани, така че го доведохме при теб, Древна.

— Къде го намерихте? — попита Мерлин.

— Отвън. Някой го изхвърли от кола и отпътува. Не можахме да видим кой беше.

— И даже не записахте номера? — попитах аз. Двамата пазители ме изгледаха накриво и се обърнаха пак към Мерлин. Явно не се бяха сетили. Може би номерата на колите бяха твърде нова концепция за тях. Бяха почти на по сто години в края на краищата. — Гръм и мълния! — промърморих. — Аз щях да се сетя.

Древната Мей внимателно се спусна от сцената и се приближи към младежа. Тя го докосна по челото и заговори с него на някакъв непознат език, който предположих, че е китайски. Момчето отвори очи и промърмори нещо накъсано, със запъване.

Древната Мей се намръщи. Тя попита още нещо, младежът направи опит да отговори, но явно му беше твърде трудно. Той залитна, очите му се завъртяха и после напълно се отпусна.

Древната докосна косата му и каза на латински:

— Отнесете го. Погрижете се за него.

Четирима пазители положиха момчето в един плащ и бързо го изнесоха.

— Какво каза той? — попита Ебенизър, изпреварвайки ме.

— Каза, че кралица Маб му е наредила да предаде на Съвета, че ще се съгласи да ни пропуска да минаваме през владенията й, ако една нейна молба бъде изпълнена.

Мерлин вдигна вежди и замислено се почеса по брадата.

— А каква е тази молба?

— Не му е казала това — промърмори Древната Мей. — Казала е само, че вече е уведомила за желанието си един от членовете на Белия съвет.

Старейшините се оттеглиха на едната страна и заговориха тихо.

Не им обръщах никакво внимание. Думите на посланика, преведени от Древната Мей, толкова ме шокираха, че аз едва успявах да дишам, камо ли да говоря. Когато най-накрая отново можех да се движа, се върнах обратно на масата си, наведох се и чукнах глава в дървената повърхност. Няколко пъти.

— По дяволите! — шепнех при всеки удар. — По дяволите, по дяволите, по дяволите!

Нечия ръка докосна рамото ми, погледнах нагоре и видях хвърлящата сянка качулка на Пазителя на портала, който се беше отделил от останалите старейшини. Ръката му беше в черна кожена ръкавица. Не можех да видя нито частица от кожата му.

— Ти знаеш какво означава дъждът от жаби — каза той много тихо.

Английският му имаше съвсем лек акцент, отчасти британски, отчасти някакъв друг. Индия? Близкият изток?

Кимнах.

— Неприятности.

— Неприятности. — Въпреки че не можех да видя лицето му, заподозрях, че думата е съпроводена със съвсем лека усмивка. Той кимна към останалите старейшини и прошепна: — Нямаме много време. Ще ми отговориш ли честно на един въпрос, Дрезден?

Погледнах Синята брада, за да проверя дали слуша. Той се беше навел към кръглолика възрастна магьосница от съседната маса и явно вниманието му беше погълнато от нея. Кимнах на Пазителя на портала.

Той махна с ръка. Нямаше нито думи, нито пауза за подготовка, нищо. Докато правеше движението си, глъчката от гласове внезапно се отдели от нас и стана неразбираема.

— Както разбирам, ти също умееш да слушаш. Не бих искал никой друг да ни чуе.

Гласът му достигаше до мен изкривен, някои думи изглеждаха неестествено високи, други — неестествено ниски, странно приглушени.

Предпазливо кимнах.

— И какъв е въпросът?

Той вдигна ръка и черната ръкавица леко отмести тюрбана така, че видях отблясък от тъмно око и неравно остригана сива брада на фона на загоряла кожа. Не можех да видя второто око. Лицето му изглеждаше някак изкривено в сенките и ми се стори, че е обезобразено, може би изгорено. На мястото на липсващото му око видях нещо сребристо, огледално.

Той се наведе и прошепна близо до ухото ми:

— Маб вече избра ли емисаря си?

Постарах се да не покажа изненадата си, но не съм много добър в прикриването на чувствата си. Видях блясъка на разбиране в засенченото око на Пазителя на портала.

По дяволите. Сега разбирах защо Маб беше толкова уверена. Тя от самото начало е знаела, че ще ме подмами да приема задачата й. При това го беше направила, без да нарушава сделката ни. Маб искаше да поема случая й и изглежда, смяташе за напълно нормално да се забърка във война между свръхестествени сили, за да получи това, което иска.

Тя просто си беше играла с мен в офиса ми, а аз й се бях вързал. Искаше ми се да можех да се изритам. Бях се проявил като абсолютния селски идиот.

Така или иначе, не виждах смисъл да лъжа човека, от чийто вот зависеше съдбата ми.

— Да.

Той поклати глава.

— Несигурно равновесие. Съветът не може да си позволи нито да те остави, нито да те изключи.

— Не разбрах.

— Ще разбереш. — Той върна тюрбана си обратно на лицето си. — Не мога да предотвратя съдбата ти, магьоснико. Мога само да ти дам шанс да я избегнеш сам.

— Какво имате предвид?

— Нима не виждаш какво става?

Намръщих се.

— Опасен дисбаланс. Белият съвет е в града. Маб се бърка в делата ни.

— Или може би ние — в нейните. Защо тя си е назначила смъртен за емисар, млади магьоснико?

— Понеже на някой горе му е забавно да гледа страданията ми?

— Равновесието — подсказа ми Пазителят на портала. — Цялата работа е в равновесието. Възстанови го, млади магьоснико. Докажи категорично стойността си.

— Значи, смятате, че трябва да работя за Маб? — Гласът ми звучеше приглушено и металически, сякаш бе захлупен с тенекиена кутия за кафе.

— Коя дата сме днес? — попита Пазителят на портала.

— Осемнайсети юни — отговорих аз.

— А! Разбира се.

Шумът отново стана нормален, Пазителят на портала се извърна и отиде при останалите старейшини. Всички се върнаха по своите подиуми. Podii. Podia. Както и да е. Проклетият задочен курс по латински.

— Тишина! — извика Мерлин отново и в залата постепенно се възцари ред.

— Пазителю на портала — попита Мерлин, — как гласуваш?

Пазителят на портала безмълвно вдигна едната си ръка.

— Стъпили сме на пътека, водеща към мрака — промърмори той. — И по пътя ще ни дебнат все повече и повече опасности. Първите ни стъпки ще бъдат решаващи. Трябва да ги направим предпазливо.

Качулката му се обърна към Ебенизър и Пазителят на портала каза:

— Ти обичаш това момче, магьосник Маккой. Готов си да се сражаваш за него. И собствената ти преданост към делото ни не е маловажна. Уважавам избора ти.

Той се обърна към Лафортие.

— Ти се съмняваш в предаността на Дрезден и неговите способности. Загатваш, че на лоша пръст може да поникне единствено лошо семе. Твоите тревоги са разбираеми — и ако си прав, Дрезден представлява голяма заплаха за Съвета.

Обърна се към Древната Мей и леко наведе глава. Древната също му отговори с лек поклон.

— Древна Мей — каза Пазителят на портала, — ти се съмняваш в способността му да използва мъдро силата си. Боиш се, че обучението на Дюморн може да го е извратило по начин, който не можем да забележим. Твоите страхове също са оправдани.

И най-накрая се обърна към Мерлин.

— Почитаеми Мерлин. Ти знаеш, че Дрезден е донесъл на Съвета смърт и опасност. Смяташ, че ако отстраниш Дрезден, ще отстраниш опасността. Твоите опасения са разбираеми, но не и основателни. Независимо от това, какво ще се случи с Дрезден, Червеният двор ни нанесе твърде болезнен удар, за да се правим, че нищо не е станало. Прекратяването на настоящата вражда ще е затишие пред буря.

— Достатъчно, човече — настоя Ебенизър. — Как гласуваш — „за“ или „против“?

— Ще гласувам в зависимост от изхода на изпитанието. Проверка, която ще докаже или страховете ни, или необоснованото ни доверие.

— Какво изпитание? — попита Мерлин.

— Маб — каза Пазителят на портала. — Нека Дрезден изпълни искането на кралица Маб. Нека да ни осигури помощта на Зимата. Ако го направи, ще опровергае съмненията ти в способностите му, Лафортие.

Лафортие се намръщи, но кимна.

Пазителят на портала отново се обърна към Древната Мей.

— Ако той изпълни тази задача, ще покаже, че е готов да поеме отговорност за своите грешки и да работи за благото на Съвета — дори против собствените си интереси. Това ще успокои опасенията ти — не е престъпление да се допускат грешките на младостта, престъпление е да не се вадят поуки от тях. Съгласна ли си?

Древната Мей присви възпалените си очи, но кимна.

— И ти, почитаеми Мерлин. Неговият успех в голяма степен ще облекчи задачата ни в предстоящата война. Сигурните пътища през Небивалото ще премахнат предимството на Червения двор, може дори да успеем напълно да избягваме нападенията им. Това несъмнено ще докаже предаността на Дрезден към Съвета.

— Всичко това е много хубаво — намеси се Ебенизър. — А какво ще стане, ако се провали?

Пазителят на портала сви рамене.

— Тогава може би тревогите им имат повече основания, отколкото твоето доверие, магьосник Маккой. В такъв случай ще заключим, че произвеждането му в пълноправен магьосник е било преждевременно.

— Всичко или нищо? — възмути се Ебенизър. — Така ли излиза? Очакваш от най-младия магьосник в Съвета по някакъв начин да се справи с Маб. Маб? Та това не е изпитание. Това е проклета екзекуция. Та той даже не знае какво е нейното искане.

Изправих се. Краката ми трепереха.

— Ебенизър — казах.

— Откъде, по дяволите, момчето да знае какво иска тя?

— Ебенизър…

— Нямам намерение да стоя със скръстени ръце, докато вие…

Той се сепна и погледна към мен. Всички останали — също.

— Знам какво иска Маб — казах. — Тя идва при мен по-рано днес, сър. Помоли ме да разследвам нещо за нея. Отказах й.

— Гръм и мълния — въздъхна Ебенизър. Извади синя носна кърпичка от джоба си и избърса лъскавото си чело. — Хос, това е твърде дълбоко за теб.

— Изглежда, единственият ми избор е да плувам или да потъна — рекох аз.

— Значи, ще се заемеш с това, магьосник Дрезден? — попита Пазителят на портала на английски.

Наведох глава. Гърлото ми беше пресъхнало. Преглътнах и се опитах да си напомня, че нямам никакъв избор. Ако откажех да играя с феите и не спечелех, Съветът щеше да ме сервира на вампирите върху сребърен поднос. В първия случай имах добри шансове да гушна букета. Във втория случай това ми беше сигурно, ако не и нещо по-лошо.

Зле отвсякъде. И все пак някаква малка част от мен — тази, която не можеше да ми позволи да забравя разрушенията и може би дори смъртта, предизвикани от мен миналата година, танцуваше радостно заради заслуженото ми възмездие. Освен това нямаше никакви други забавления в града. Стиснах по-здраво жезъла си, докато произнасях колкото можех по-ясно:

— Да. Ще се заема.