Дейвид Балдачи
Мишената (5)

5

Часове по-късно Джесика Рийл пристигна в Лангли. Дъждът беше спрял, слънцето грееше, но настроението й бе все така мрачно.

Премина през проверките и влезе в една сграда, която познаваше добре. Дори прекалено добре. Придружиха я до кабинет, пред който вече чакаше позната физиономия.

— Роби — каза тя и седна до него.

— Джесика — кимна Роби. — Предполагам, че си получила същата покана.

— Не беше покана, а заповед. И теб ли те доведоха с биячи?

Той поклати глава.

— В такъв случай ти имат по-голямо доверие, отколкото на мен.

— Доверието ни към вас е абсолютно еднакво — обади се един глас.

На прага се беше изправила жена на трийсет и няколко години с дълга до раменете кестенява коса и таблет в ръце. Беше дребна, висока около метър и шейсет и тежаща не повече от петдесет килограма, но стройна и стегната. Дребният й ръст се компенсираше от силата, която излъчваше жилавото й тяло.

Заместник-директорът на ЦРУ Аманда Маркс се ръкува с тях, а те се спогледаха объркано.

— Благодаря, че се отзовахте толкова бързо.

— Едва ли щях, ако имах избор — каза Рийл. — Но четиримата, които ми изпратихте, не ми предложиха такъв.

— Въпреки това оценяваме вашето сътрудничество — делово отвърна Маркс.

— Аз пък си мислех, че след последната мисия ни се полага малка почивка — подхвърли Роби.

— Вярно — съгласи се Маркс. — Но трябваше да я прекратим.

— Значи нова мисия? — отегчено попита Рийл.

— Все още не. Първо трябва да свършим някои неща.

— Какви?

— Вие двамата ще преминете през процедура, която аз наричам прекалиброване.

Роби и Рийл отново се спогледаха.

— Прекалиброват се инструменти — отбеляза той.

— Вие сте инструментите на тази институция.

— А защо се нуждаем от нова настройка? — попита Рийл.

До този момент Маркс не ги беше погледнала в очите дори когато се ръкува с тях. Гледаше надолу или някъде встрани. Малко странна тактика, която обаче не беше неочаквана за Роби и Рийл.

Сега обаче вдигна поглед към тях. Има очи на човек, който дълго се е взирал през оптически мерник, помисли си Роби.

— Наистина ли сте решили да губите моето и вашето време с тъпи въпроси? — попита с равен глас Маркс. После, без да изчака отговор, добави: — И двамата проявихте нелоялност към нас. — Очите й се заковаха върху лицето на Рийл. — А вие убихте един от нашите аналитици и моя предшественик. — След кратка пауза се взря в Роби. — Вие пък се присъединихте към нея и вместо да я спрете, каквато беше изричната заповед, започнахте да й помагате по всякакъв начин. Вследствие на създалата се ситуация бяхме изправени пред дилема: или да прекратим всякакви отношения с вас, или да ви подложим на рехабилитация, така да се каже. Да ви пренастроим. Не че съм съгласна с това решение, но съм длъжна да го изпълня.

— И аз си помислих нещо подобно, когато бяхме удостоени с най-високата награда на ЦРУ — вметна Роби.

— За което ви поздравявам — отвърна Маркс. — В гардероба си имам същия медал. Но това е минало, а аз мисля единствено за настоящето и бъдещето. За вашето настояще и бъдеще. Получихте невероятен шанс предвид факта, че доста хора в тази сграда отчаяно искат да се провалите, за да задействат други планове.

— Мога да отгатна името на поне един от тях — хладно отвърна Рийл. — Вашият шеф Еван Тъкър.

— Но тук има и хора, които се надяват да успеете и по този начин отново да станете част от организацията.

— И към кой лагер принадлежите вие? — попита Роби.

— Към никой. Аз съм неутрална Швейцария. Ще ръководя рехабилитацията ви, но крайният резултат ще зависи единствено от вас. На практика не ме е грижа накъде ще поемете — нагоре, надолу или встрани. За мен това няма никакво значение.

— Много успокояващо — каза Рийл. — Но отговаряте директно пред Еван Тъкър.

— В известен смисъл всички тук отговарят пред него. Но мога да ви уверя, че ще получите абсолютно честен шанс да се докажете. А дали ще се възползвате от него, зависи единствено от вас.

— Чия е идеята? — попита Роби. — Ако е на Тъкър, няма как да получим честен шанс.

— Без да навлизам в подробности, ще ви кажа, че това е компромис, постигнат на най-високо ниво. Вие имате могъщи приятели, господин Роби. Знаете кого имам предвид, нали? Но веднага ще добавя, че имате и могъщи врагове. — Тя погледна Рийл. — Врагове, които настояват за вашата екзекуция поради непростимо поведение в миналото. Моля ви да ме спрете, ако не съм достатъчно ясна…

И двамата замълчаха.

— Компромисът се роди след сблъсък между тези сили — продължи Маркс. — Рехабилитация. Или се възползвате от нея, или умирате. Зависи само от вас. По мое скромно мнение това е доста щедра оферта.

— Не мога да повярвам, че някой е надцакал президента — отбеляза Роби.

— Политиката е мръсен и безскрупулен бизнес, агент Роби — каза Маркс. — В сравнение с нея разузнаването изглежда почтена работа. Вярно е, че президентът е прословутата петстотинкилограмова горила, но на терена има още цял куп опасни зверове. Президентът иска да прокара своите идеи и планове, а това означава, че трябва да прави и компромиси. В голямата схема вие и агент Рийл не сте чак толкова важни, че да не бъдете изтъргувани в името на тези компромиси. Независимо дали сте получили медали или не. Следите ли мисълта ми?

— В какво ще се състои рехабилитацията? — попита Роби.

— Започвате отначало. И двамата трябва да бъдете оценени по всички възможни начини. Физически, психологически и интелектуално. Възнамеряваме да бръкнем дълбоко в главите ви, за да видим дали имате нужните качества.

— Мисля, че в Сирия показахме колко струваме — обади се Рийл.

— Това не е част от компромиса, а по-скоро отделен случай, при който вие дори не изпълнихте заповедите.

— Ако ги бяхме изпълнили, щяхме да сме мъртви — каза Роби.

— Пак повтарям, че това изобщо не ме интересува. Именно неизпълнението на заповедите доведе до това, което предстои да се случи.

Маркс включи таблета и почука по дисплея. Роби отбеляза, че ноктите й са подрязани късо и не са лакирани. Отново си я представи като снайперист.

— Вие сте получили сериозни изгаряния по крака и ръката — каза Маркс и го погледна, а след това се извърна към Рийл. — Не че някой ги брои, но това също е заради нея. Как се чувствате?

— Справям се.

— Това не е достатъчно — отсече Маркс. — Освен това двамата сте скочили от движещ се влак. Сигурна съм, че е било приятно преживяване.

— По-приятно от алтернативата да умрем — отвърна Рийл.

— Изгубили сте приятели по време на последното… хм… приключение. Доколкото ми е известно, хвърляте вината за това върху ЦРУ.

— Е, персоналът носи частична вина. Не знам как ще го отречете.

— Ако искате рехабилитацията да протече успешно, ще трябва да преодолеете това — остро отвърна Маркс, после отново насочи вниманието си към Роби. — Вие сте били изпратен да откриете Рийл и сте успели. Но вместо да я доведете тук, сте се присъединили към нея в разрез със заповедите на Управлението.

— Вслушах се в предчувствието си и то не ме подведе.

— Пак ще повторя, че трябва да решите къде лежи вашата лоялност, Роби. Следващия път предчувствието може да ви подведе. Какво ще правите тогава? Къде остава Управлението? — Не изчака отговор и продължи: — Рехабилитацията ще бъде много трудна за всички ни. Ще бъда неотклонно до вас, но вие ще имате право да се откажете по всяко време.

— А какво ще стане, ако наистина се откажем? — бързо попита Рийл.

— Ще ви бъдат наложени съответните санкции.

— Получавам право на habeas corpus и справедлив процес?

— Не съм споменала юридически санкции — рязко отвърна Маркс.

— Значи или го правим, или умираме, а? — изгледа я Роби.

— Наричайте го както ви е удобно. Но в крайна сметка изборът действително ще бъде ваш. И така, какъв е той?

Двамата отново се спогледаха. После Рийл кимна. Роби също.

— Отличен избор — рече Маркс.

— Къде ще се проведе тази рехабилитация?

— О, извинете. Не ви ли казах?

— Не — отвърна Рийл.

— Ще се проведе на място, което и двамата познавате много добре.

Заместник-директорът направи продължителна пауза, през която местеше очи от единия към другия.

— В Бърнър Бокс — добави с лека усмивка тя. — Тръгваме след двайсет и четири часа.