Тахере Мафи
Разбий ме (52)

Благодарности

Безкрайно съм признателна на:

Съпруга ми — който е най-добрият ми приятел, най-големият ми почитател и единственият мъж на света, познаващ сърцевината на ума ми. Ти си най-ярката звезда в моята вселена.

Родителите ми, които ме насърчават във всеки един миг от живота ми и нито веднъж не се усъмниха в мен, не сломиха надеждите ми. Вдъхновявате ме всеки божи ден.

Братята ми, защото никой не знае историите ни като нас самите. Защото сме единни. Защото винаги сте вярвали в мен и аз вечно ще вярвам във вас.

Тана и Ранда за всичко. За всеки момент, прекаран с вас, за всяка окуражителна дума, за всеки смях и скъп спомен. До мен сте от самото начало.

Сара, която ми вдъхна смелост. Ти държа ръката ми в моментите, когато имах най-голяма нужда от това, и никога няма да го забравя.

Джоди Риймър, най-великолепния свръхчовек, когото познавам. Изпълни дните ми с падащи звезди и един ден ще взема луната от небето, за да я пъхна в пощенската ти кутия.

Алек Шейн, който ми даде шанса, променил живота ми.

Тара Уийкъм, най-добрата редакторка, за която може да си мечтае едно момиче. Неповторима си и те боготворя. Все още не мога да повярвам какъв късмет извадих.

Огромни благодарности на всички от „Harper Collins“ и „Writer’s House“, които се трудиха неуморно зад кулисите, за да сбъднат мечтите ми: Мелиса Милър, Сесилия де ла Кампа, находчивите ми редакторки — благодаря, благодаря!

На всичките мои първи читатели, включително Сумая, Бахаре и Саба, както и на великолепните ми приятели от писателския ми интернет блог и страницата ми в Туитър, които внасят толкова много слънце и красота в дните ми: благодаря ви, че споделихте приключението ми и ме удостоихте с приятелството си — дано съзнавате, че оставам ваша заклета почитателка.

А на всеки читател, отворил книгата ми: Е, къде щях да съм без вас?

Благодаря, благодаря, благодаря!